№ 13703
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110136536 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищцата А. Л. И. срещу ответника Р. И. Т..
Ищцата е предявила главни установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД, с които се иска прогласяването на договор за покупко-
продажба на наследствени права акт №.., том II/09.10.2018г. с peг. № .. на нотариус К Б за
нищожен, поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие и поради
привидност на договора.
В условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на Договор за покупко-
продажба на наследствени права акт №.., том II/09.10.2018г. с peг. № .. на нотариус К Б
поради противоречие на закона, а именно, че е сключено съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на
вещта.
Ищцата е предявила иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, с който се иска се признае
за установено, че e собственик на 2/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор ..
по КKКР на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващ Апартамент №.., находящ се в гр. София, р-н Т.., ж.к.
„С...“, бл. .., вх. В, ет. 3, със застроена площ 65,66 кв.м., състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори ... и ...,
под обекта - ... и над обекта - ..., заедно с избено помещение № 8, при съседи по документ за
собственост: коридор, коридор, мазе №9, Г С К заедно с 3,507% идеални части от общите
части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ...на основание
наследственото правоприемството от С Г А и Е А А и осъждането на ответника Р. И. Т. да й
предаде владението върху описаните идеални части от недвижимия имот.
Ищцата е предявила и иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с който иска осъждането
на ответника Р. И. Т. да заплати обезщетение в размер на 17 400 лв. за периода от датата на
процесния договор за договор за покупко- продажба на наследствени права акт №.., том ..г. с
per. № .. на нотариус К Б, а именно - 09.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба -
30.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за това, че ответникът я е лишил
и от ползването на притежаваните от нея 2/6 идеални части от имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. И. Т. е предявил насрещен положителен
установителен иск срещу ищцата с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който моли да бъде
признато за установено, че притежава правото на собственост върху 2/6 идеални части от
СОС с идентификатор .., представляващ апартамент №.., находящ се на адрес в гр. София,
ж.к. С..., бл. .., вх. В, ет. 3, което същият е придобил чрез сключването на договор за
покупко-продажба на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД от 09.10.2018 г.,
представляващ Акт № 30, том II по описа на Нотариус К Б от 2018 г.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на 2/6 идеални части от недвижим
имот с идентификатор .. по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2006г. па Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Апартамент №..,
находящ се в гр. София, р-н Т.., ж.к. „С...“, бл. .., БХ. В, ет.3, със застроена площ 65,66 кв.м.
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж -
обекти с идентификатори ... и ..., под обекта - ... и над обекта - ..., заедно с избено помещение
№ 8. при съседи по документ за собственост: коридор, коридор, мазе №9, Г С К заедно с
3,507% идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор ... Твърди, че придобила имота по силата на наследствено правоприемство от
наследодателя й С Г А /починал на 16.11.2008г./ и Е А А /починала на 23.07.1999г./, заедно с
останалите техни наследници Д Н А - собственик на 1/6 идеална част, Н Н Г - собственик на
1/6 идеална част и Р К Б - собственик на 2/6 идеални части от имота. Сочи, че имотът е
предмет на съдебна делба, като в открито съдебно заседание узнала, че ответникът пожелал
да встъпи по делото за съдебна делба. Твърди, че провела разговори с ответника през 2017 г.
във връзка с извършването на ремонт на процесния имот. Твърди, че през 2018 г. ответникът
се свързал с нея, като я уведомил, че е започнал ремонта на апартамента и поискал
заплащането на 7000 лв., като посочил, че общата сума на ремонта ще бъде 12 000 лв. и й
съобщил, че ако не заплати тази цена щял да й вземе имота. Твърди, че през 2018 г. се
срещнала при нотариус с ответника, където той я накарал да подпише, че ще му прехвърли
имота чрез продажба на наследство, което било безопасно за нея, тъй като договорът нямало
да бъде вписван, а документът щял да остане между тях, докато бъде изплатена дължимата
сума за ремонт на имота. Посочва, че двамата не комуникирали до 2023 г., когато
ответникът поискал да встъпи в производството по делба на имота. Твърди, че не е имала и
продължава да няма достъп до имота към датата на подаването на исковата молба. Счита, че
сключеният договор за продажба на наследство е привиден, защото същият е бил сключен
като гаранция за изпълнението за заплащане на възнаграждение за извършения ремонт, а
страните не са целели действително продажбата на наследство, което обстоятелство се
доказвало от липсата на вписване на договора. Счита, че договорът е нищожен и поради
липса на съгласие от нейна страна за сключването му, като сключването му било поради
натиск от страна на ответника. Твърди, че договорът противоречи и на добрите нрави
поради нееквивалентността на престациите по сделката. Счита, че договорът е нищожен и
поради противоречие на закона във връзка с чл. 152 ЗЗД. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни, прави възражение за нередовност на исковата
молба, както и е предявил насрещен иск срещу ищцата. Твърди, че през 2018 г. преди
сключването на договора за продажба на наследство ищцата му отстъпила правото на
ползване върху процесния имот, а впоследствие извършил ремонт в него. Посочва, че
поради липсата на средства у ищцата за заплащане на ремонта сключили процесния договор
за продажба на наследство. Твърди, че на между страните било сключено Споразумение от
09.10.2018 г., което било с нотариална заверка на подписите с рег. № .. от 09.10.2018 г. по
описа на Нотариус № .. на НК, с което страните са се съгласили, че във връзка с възложения
от ищцата на ответника ремонт на процесния недвижим имот, цената на същия възлизала на
стойност от 12 000 лв., че същите щели уредят финансовите си задължения като приспаднат
2
дължимата от А. И. сума за ремонт от стойността на наследството, което А. И. е получила от
наследодателя й С Г А, като същата се е задължила да продаде наследството си с отделен
договор за покупко-продажба на наследствени права за общата сума в размер от 17 000 лв.
Сочи, че с подписването на споразумението ищцата е признала извършването на процесния
ремонт. Твърди, че уговорената цена в договора за продажба на наследство от 17 000 лв.
включвала уговорената сума за ремонт в размер на 12 000 лв. и още 5000 лв., допълнително
заплатени от ответника. Твърди, че при сключването на договора страните са желали именно
настъпване на тези последици, посочени в него. Оспорва да е упражняван натиск спрямо
ищцата за сключване на договора, като посочва, че договорът е сключен пред нотариус и са
несъстоятелни твърденията и за липса на съгласие от нейна страна. Оспорва да е налице
накърняване добрите нрави, доколкото посочената цена в договора била близка до
данъчната оценка на имота. Твърди, че невписването на договора не се отразява по никакъв
начин на неговата действителност, а същото би имало действие спрямо трети лица. Оспорва
да е налице хипотезата и на чл. 152 ЗЗД, доколкото не се касаело за предварително уреждане
на правоотношение между страните, а договорът бил сключен по отношение на предходни
отношения. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 152 ЗЗД и
чл. 26, ал. 1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД в тежест на ищцата по делото е да докаже,
че договорът за покупко-продажба на наследствени права акт №.., том II/09.10.2018г. с peг.
№ .. на нотариус К Б е нищожен поради твърдените в исковата молба основания, а именно,
че същият е бил привиден/симулативен, като действителната воля е била различна от
посоченото в договора, че договорът е сключен без съгласието на ищцата, че същият
противоречи на добрите нрави или че съответно, че същият противоречи на добрите нрави
във връзка с чл. 152 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да установи
следните обстоятелства: 1) че същата притежава правото на собственост върху процесната
идеална част от имота, придобит по силата на твърдяното наследствено правоприемство; 2)
осъществяването на фактическа власт от ответната страна върху процесния имот към датата
на предявяването на иска. В тежест на ответника е да установи, че владее имота на правно
основание.
По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е била
собственик на имота през процесния период, че ответникът е упражнявал фактическа власт
върху имота през това време, както и размера на ползата, от която е била лишена, а в тежест
на ответника е да установи, че е имал годно правно основание за ползване на вещта, респ. че
е погасил задължението си за плащане на обезщетение.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в тежест на ищеца по него е
да докаже, че между страните е бил сключен действителен договор за покупко-продажба на
наследствени права акт №.., том II/09.10.2018 г. с peг. № .. на нотариус К Б, съответно, че
апартамент №.., находящ се в гр. София, р-н Т.., ж.к. „С...“, бл. .., вх. В, ет.З, със застроена
площ 65,66 кв.м е част от това наследство.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на наследствени права акт №.., том II/09.10.2018г. с peг. № .. на
нотариус К Б; че процесните 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент
№.., находящ се в гр. София, р-н Т.., ж.к. „С...“, бл. .., вх. В, ет.З, със застроена площ 65,66
кв.м., са били част от наследството, предмет на договора.
От фактическа страна
Прието е споразумение от 09.10.2018 г., сключено между страните, съгласно което те
приемат, че цената на възложения от ищцата А. И. и извършен от Р. Т. в периода от м. август
3
2016 г. до м. юни 2018 г. основен ремонт на процесния апартамент №.., бл. .., вх. В, ет. 3, жк
„С...“, гр. София, възлиза на обща стойност 12 000 лв. Съгласно споразумението страните са
се споразумели да уредят финансовите си взаимоотношения във връзка с посочения ремонт
като приспаднат дължимата за този ремонт от ищцата на ответника сума от стойността на
наследството, получено от ищцата от наследодателя й С Г А, което тя се е задължила да
продаде на ответника Р. Т. с отделен договор за продажба на наследство на обща стойност
17 000 лв., като остатъкът от 5000 лв. се заплаща от Р. Т. на А. И. преди или при подписване
на договора за продажба на наследство. Това споразумение е с нотариално заверени
подписи.
Приета е и декларация с нотариална заверка на подписа от А. И. от същата дата –
09.10.2018 г., с която ищцата е декларирала, че в наследството е включен процесният
апартамент №...
По делото е приет и договор за покупко-продажба на наследствени права с
нотариална заверка на подписите от 09.10.2018 г., сключен от ищцата в качеството на
продавач и ответника в качеството на купувач, с който А. И. е продала на Р. Т. наследството
си, като съвкупност от права и задължения, по смисъла на чл. 212 ЗЗД, останало от
наследодателя й С Г А, за сумата от 17 000 лв., от които: 12 000 лв. представляват цената на
извършен основен ремонт на процесния апартамент №.., възложен от А. И. на Р. Т. като
физическо лице, която сума е договорена и приета от двамата и към момента на подписване
на договора не е заплатена; и 5000 лв., които са заплатени от купувача на продавача преди
подписването на договора.
С влязло в сила решение от 18.12.2019 г. по гр.д. № 48312/2018 г. по описа на СРС, 74
състав, е допусната делба на процесния апартамент при следните квоти: 1/6 ид. части за Н Н
Г, 2/6 ид. части за ищцата А. Л. И., 1/6 ид. част за Д Н А и 2/6 ид. части за Р К Б. С влязло в
сила решение от 03.12.2021 г. по същото дело съдът е постановил апартаментът да бъде
изнесен на публична продан и се е произнесъл по претенциите на страните по сметки.
Приет е договор № .. г. за изработка и доставка на PVC дограма, сключен между
ответника Р. Т. като клиент-купувач и „Б..“ ЕООД като продавач, с посочен адрес адреса на
процесния апартамент и обща стойност от 4040 лв. с вкл. монтаж. Съгласно приложения на
л. 107 по делото договор от 06.10.2023 г. ответникът в качеството на възложител и ЕТ „Р..“
са сключили договор за доставка, монтаж и полагане на топлоизолация на обект – ап. 58 в
гр. София, жк „С...“, бл. .., вх. В, ет. 3, на стойност 5170 лв.
Прието е заключение на съдебно-оценителна експертиза, съгласно което размерът на
средния пазарен наем за имота за периода от 09.10.2018 г. до 30.06.2023 г. се равнява на
32 299 лв., а 2/6 от тази стойност се равнява на 10 766, 33 лв., а пазарната стойност на
процесния апартамент към 09.10.2018 г. се равнява на 155 188 лв., а 2/6 от тази стойност – на
51 729 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. От
разпита на свидетелката А. Т В, приятелка на ищцата, се установи, че към датата на
провеждане на откритото съдебно заседание на 30.04.2025 г., ищцата живее във
Великобритания, в гр. Ч.., като е заминала там през 2019 г. Преди да замине за
Великобритания, тя живеела под наем в жк „Б..“, а преди това имала собствено жилище на
ул. „К...а“. Знае, че ищцата е придобила по наследство част от апартамент в жк „С...“ заедно
с други сънаследници. Ищцата споделила със свидетелката, че този апартамент трябва да се
ремонтира и че ще търси майстор. На по-късен етап разбрала, че ищцата се е свързала с
някакъв човек на име Р., който бил майстор. Преди да замине за Англия, някъде в края на
2018 г., ищцата й споделила, че има проблеми с този майстор, който твърди, че е направил
ремонт, за който няма никакви документи, но изисква заплащане за ремонта. Казала й, че
този Р. я преследва, обажда й се, за да уредят нещата във връзка с ремонта, а самата тя не
била виждала дали изобщо е извършен ремонт. При един от пътите, в които ищцата се
прибрала в България, й разказала, че е подписала документи, за да се успокои този човек и
да я остави намира, като вид сигурност за Р., че ще получи някаква сума. Казала й още, че по
делото за разпределение на дялове в наследството Р. претендирал, че притежава нейния дял.
4
Свидетелката не е посещавала апартамента и заяви, че ищцата никога не е живяла в него.
Предполага, че е видяла въпросния Р. през 2020 г. на погребението на майката на ищцата.
Знаела, че е майстор и поискала ищцата да му се обади, защото имала нужда от майстор за
паркет. По този повод свидетелката и Р. водили комуникация във Вайбър и той й дал контакт
на майстор.
Разпитана бе и свидетелката Н Г Г П приятелка на ищцата. От нейните показания се
установи, че ищцата към датата на разпита живее в Ч.., Англия, като през 2018 г. е отишла
там за кратко, а след това през 2019 г. се е преместила. Преди да замине живеела под наем в
жк „Б..“. Споменавала е на свидетелката, че е наследила части от имот в кв. „С...“. През 2023
г. й казала, че има дело за този имот с някакъв мъж, с когото навремето била говорила, че
имотът трябва да се ремонтира.
Разпитан бе и свидетелят З И Т който живее в съседство на процесния апартамент
№.., в апартамент № 53. Той заяви, че ответникът живее в процесния апартамент от началото
на 2018 г. тогава извършил много голям ремонт, а имало и наводнение. Впоследствие на
ответника му се родила и дъщеричка и покрай раждането отново извършил „санитарни
дейности“ и малко боядисване. Свидетелят не знае на какво основание ответникът живее в
жилището.
От правна страна
По предявените отрицателни установителни искове за нищожност на договора за
продажба на наследство
На първо място, ищцата претендира нищожност на процесния договор за продажба
на наследство поради привидност като поддържа, че е налице абсолютна симулация, тъй
като страните са сключили договора с цел получаване на гаранция от страна на ответника,
че ще получи плащане на претендираните от него суми за извършен ремонт. В правната
доктрина и в съдебната практика се приема, че абсолютна симулация е налице, когато
страните по съответната сделка не са желаели изобщо да бъдат обвързани от последиците на
сделката – така и в Решение № 60281 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г.
о., в което е проведено разграничението между абсолютна и относителна симулация. В
настоящото производство на практика не са събрани каквито и да е доказателства, от които
да може да се направи извод дори за вероятното наличие на абсолютна симулация, т.е. че
страните не са желаели да бъдат обвързани от последиците на процесния договор. Липсва
документ, който да доказва пряко привидността, а от събраните доказателства не се
установява и вероятност за наличие на привидност. Обстоятелството, че процесният договор
не е бил вписан, не може да се тълкува еднозначно, тъй като чл. 212 ЗЗД не го въвежда като
изискване за действителност на договора, а единствено за противопоставимостта му на
трети лица. Изложените от ищцата доводи и за това, че ответникът не е предявил правата си
в продължение на 5 години, също не обосновават извод, че страните не са желаели да бъдат
обвързани от договора. След като е придобил правото на собственост върху идеалната част
от процесния апартамент ответникът е нямал основание, нито е имало пред кого да
манифестира упражняването правото на собственост, тъй като е живеел в апартамента
заедно със семейството си и правото му на собственост не е било оспорвано от никого,
поради което не е възникнала нужда да заявява правото си.
В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в приложеното по делото
споразумение с нотариална заверка на подписите от 09.10.2018 г. ищцата изрично е
признала наличието на задължение за заплащане на възложен от нея и извършен от
ответника ремонт на жилището, както и точната парична стойност на задължението от
12 000 лв., като са се уговорили това задължение да бъде погасено чрез прихващане от
стойността на наследството, получено от ищцата от наследодателя й С А. Автентичността
на тези волеизявления не е оспорена, като те представляват частни диспозитивни
волеизявления предвид обстоятелството, че при нотариалната заверка на подписите
нотариусите удостоверяват единствено личното явяване пред тях на съответните лица и
извършването на самите волеизявления, но не проверяват истинността на съдържанието им.
С подписването на това споразумение ищцата извънсъдебно е признала неизгодни за нея
5
факти, а именно че е възложила на ответника извършването на ремонт в процесния
апартамент, че към 09.10.2018 г. ремонт е бил извършен и че стойността на извършеното е
била 12 000 лв.
Следва да се отбележи още и че свидетелските показания на водените от ищцата
свидетели на практика представляваха единствено производни доказателствени средства,
тъй като преразказваха споделена от ищцата информация, като бяха и оскъдни и в тях
липсваше конкретика. Самите свидетелки нямаха преки впечатления от отношенията на
ищцата с ответника, не бяха присъствали на техни разговори, като единствено свидетелката
Величкова беше виждала ответника наживо и то през 2020 г., на погребението на майката на
ищцата, което опровергава изложеното в исковата молба, че след сключването на процесния
договор ищцата не е могла да се свърже с ответника, за да установи какви ремонтни
дейности е извършил, като от 2018 г. до 2023 г., когато ответникът поискал да встъпи в
производството по делба, двамата не са контактували.
Предвид липсата на обратно писмо, което да съдържа волеизявления на страните, че
не желаят да бъдат обвързани от последиците на договора, както и на друг писмен
документ, който да прави наличието на абсолютна симулация вероятно, по делото остана
недоказано твърдението на ищцата за привидност. В този смисъл съдът взе предвид и
разясненията, дадени в Решение № 206 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2010 г., III
г. о. Напротив, установява се наличието на нейно парично задължение в полза на ответника,
което тя е погасила чрез прихващане със стойността на прехвърленото наследство. По
делото не се установи и твърдяното от ищцата липса на съгласие от нейна страна. Липсата
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е
без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки
случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В разглеждания
случай ищцата обосновава липсата на съгласие с твърдения че е извършила прехвърлянето
поради „непрестанен натиск от страна на ответника“ да подпише документите и за да
„преустанови той тормоза“ върху нея като получи гаранция за заплащане на претендираните
суми. Доказателства за осъществен „натиск“ или „тормоз“ от страна на ответника не бяха
ангажирани, а и тези твърдения на ищцата се опровергават от показанията на свидетелката
Величкова, които бяха коментирани по-горе, и от които се установи, че ответникът е
присъствал на погребението на майката на ищцата през 2020 г. Очевидно, ако отношенията
между страните бяха влошени и ответникът осъществяваше тормоз и натиск върху ищцата,
той нямаше да присъства на такова лично събитие. Както е посочено и в Определение № 78
от 27.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2010 г., III г. о. мотивите на страните за сключване
на сделката са ирелевантни при преценката за това дали е налице съгласие, при положение
че сделката е сключена в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, в
необходимата за това форма, по установения ред и въз основа на недвусмислено изразената
воля на пълнолетни лица, разбиращи свойството и значението на извършеното.
На следващо място ищцата поддържа че сделката недействителност поради
накърняване на добрите нрави. По въпроса кога нееквивалентността на престациите по
възмезден двустранен договор е основание за нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е формирана константна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в
Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на I ГО на ВКС и Решение № 452
от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение № 482 от 17.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 781/2023 г., I ГО, Решение № 465 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3894/2023 г., IV ГО, Решение № 457 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 498/2011 г., IV ГО,
Определение № 2035 от 24.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4872/2024 г . В цитираните
решения е посочено, че автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави, разбирани като морални норми, неписани правила за поведение, на които
законът е придал правно значение. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена
6
с тази на противоречието на договора със закона. Извършвайки преценка относно
действителността на двустранните възмездни договори при спор или съмнение накърнени
ли са добрите нрави, нормата на чл. 20 от ЗЗД задължава съда да изследва действителната
обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Моментът на дължимата проверка е сключването на договора. За
да се приеме, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори, какъвто е и процесният договор, е в противоречие с добрите нрави,
е необходимо стойността на съответната насрещна престация да е сведена до нула. Прието е
още, че в преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не е ограничен до формалното
сравнение на уговорените насрещни престации, а поради естеството на порока – нищожност
поради накърняване на добрите нрави - е необходимо да съобрази съпътстващите
сключването й обстоятелства и преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на
значим, допустим от закона, интерес, съвместим с приетите в обществото норми за
справедливост и добросъвестност (в този смисъл Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д.
№ 485/2011 г. на I ГО на ВКС, Решение №.. от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №..19/2015 г.,
III ГО, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на I ГО на ВКС, Решение
№ 465 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2023 г., IV ГО, Решение № 738 от
12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2023 г., III ГО).
В разглеждания случай престацията на ищцата представлява наследството, останало
от наследодателя С А, в което са включени 2/6 идеални части от процесния апартамент. Това
наследство представлява съвкупност от права и задължения, които наследодателят е
притежавал към смъртта си, като по делото не се твърди и не се установява то да е
включвало други компоненти извън правото на собственост върху 2/6 идеални части от
процесния апартамент, поради което съдът приема, че престацията на ищцата се изчерпва с
посоченото право на собственост. Съгласно приетото заключение на съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на 2/6 идеални части от имота към 09.10.2018 г. се равнява на
51 729 лв. насрещната престация на ответника е на стойност 17 000 лв., от които 12 000 лв., е
стойността на извършените от ответника ремонтни дейност, а 5000 лв. е посочено, че
ответникът е заплатил на ищцата преди подписването на договора. Както беше посочено по-
горе, предвид извънсъдебното признание на ищцата за възлагането, извършването и
стойността на ремонтните дейности, обективирано в споразумението от 09.10.2018 г., съдът
приема, че за нея е възникнало задължението да заплати на ответника сума в размер на
12 000 лв., което е прихванала с част от стойността на прехвърления имот. По отношение на
сумата от 5000 лв., в процесния договор също се съдържа извънсъдебно признание за
получаване на сумата, като липсват доказателства за опровергаване на това признание,
поради което съдът приема за установено, че тази сума е била заплатена от страна на
ответника в полза на ищцата, както е посочено в договора за продажба на наследство. Сама
по себе си, разликата в стойността на тези две престации – 17 000 лв. и 51 729 лв., не е
достатъчна да обоснове извод за накърняване на добрите нрави. В цитираното по-горе
Определение № 2035 от 24.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4872/2024 г. продажната цена
на имотите е била девет пъти под данъчната им оценка, а в решение № 615/15.10.2010 г. по
гр. д. № 1208/2009 г., III ГО – дванадесет пъти; в решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. №
485/2010 г., III ГО – двадесет и осем пъти. Анализът на цитираната съдебна практика сочи,
че само доколкото липсата на еквивалентност би означавала грубо нарушен баланс на
престациите /т.е. тотален превес на интересите на единия от договарящите/ и незачетен
обществен правопорядък, гарантиращ справедливостта като обществена ценност, е налице
накърняване на добрите нрави. В конкретния случай, от една страна, цифровата разлика
между стойността на двете престации не е толкова голяма, а от друга страна, предвид и
останалите обстоятелства по делото, а именно, че все пак се прехвърля идеална част от
недвижим имот, който е съсобствен между няколко лица и за който към датата на
прехвърлянето е налице висящо производство по делба, като за ищцата това не е основно
жилище и тя изобщо не е планирала да живее в него, тъй като живее в чужбина от дълги
години, то съдът намира, че не е налице накърняване на добрите нрави, което да обоснове
нищожност на процесния договор.
7
По иска за нищожност на основание чл. 152 ЗЗД съдът приема следното. В
практиката на ВКС се приема, че ако прехвърлянето на недвижим имот е извършено след
възникване и на други облигационни отношения между страните, то прехвърлителната
сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба
на имота не предхожда, нито съвпада по време със сключване на друг договор-договор за
заем, договора за ипотека и др., а е постигнато след възникване на други задължения. В този
смисъл Решение № 50180 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2020 г., IV г. о. и
цитираните в него решение № 873 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4469/2008 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 277/13.07.2009 г. по гр. д. № 1107/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от
24.04.2009 г. по гр. д. № 4782/2008 г. на ВКС. Това е така, тъй като съгласно чл. 152 ГПК
съглашението за придобиване на вещта следва да предшества или да съвпада по време със
сключването на договора, от който произтича съответното неправомерно обезпечено
задължение. В разглеждания случай, предвид посочения в споразумението от 09.10.2018 г.
период на извършване на ремонта от страна на ответника – м. август 2016 г. – м. юни 2018 г.,
правоотношението между страните по договора за изработка е възникнало най-късно през м.
август 2016 г., т.е. то предшества с повече от 2 години сключването на процесния договор за
продажба на наследство, поради което чл. 152 ЗЗД не намира приложение. Както е посочено
и в решение № 277/13.07.2009 г. по гр. д. № 1107/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., в такива случаи е
налице хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД - след падежа на паричното задължение кредиторът се
е съгласил да получи вместо изпълнение нещо различно от уговореното, вземането му е
погасено чрез престация, различна от дължимата, следователно не е налице и това
основание за нищожност на процесния договор.
По изложените съображения съдът намира, че нито едно от твърдените от ищцата
основания за нищожност на процесния договор за продажба на наследство не е налице,
поради което и четирите предявени отрицателни установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3,
чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД, и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, подлежат на
отхвърляне.
По иска по чл. 108 ЗС и по иска по чл. 59 ЗЗД
Предвид отхвърлянето на исковете за прогласяване нищожността на процесния
договор за продажба на наследство, ответникът валидно е придобил правото на собственост
върху процесните 2/6 идеални части от имота, поради което ищцата не е собственик на
посочените идеални части и искът по чл. 108 ЗС също подлежи на отхвърляне. Следва да
бъде отхвърлен и предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като по делото се установи, че ищцата
не е била собственик на процесните идеални части от имота през периода, за който
претендира обезщетение.
По насрещния иск
По делото се установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
придобил правото на собственост върху 2/6 идеални части по силата на сключения с ищцата
договор за продажба на наследство, който е валидно сключен, в предвидената в чл. 212 ЗЗД
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Направените от ищцата-ответник по
насрещния иск оспорвания останаха недоказани, поради което предявеният насрещен
положителен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски, като по делото има доказателства единствено за заплатена държавна такса по
предявения насрещен иск в размер на 193, 88 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К...а“
8
№.., ет. 2, ап. 9, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, ул. „О..“, бл. ..,
вх. В, ет. 3, АП... отрицателни установителни искове с основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, чл. 26,
ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД, както и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, с които се иска
прогласяването на договор за покупко-продажба на наследствени права акт №.., том
II/09.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите, peг. № .. на нотариус К Б за нищожен
поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие и поради привидност на
договора, както и поради противоречие със закона, а именно, че е сключено съглашение, с
което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще
стане собственик на вещта.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К...а“
№.., ет. 2, ап. 9, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, ул. „О..“, бл. ..,
вх. В, ет. 3, АП... иск по чл. 108 ЗС, с който се иска да се признае за установено, че ищцата e
собственик на 2/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор .. по КKКР на гр.
София, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2006г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ Апартамент №.., находящ се в гр. София, р-н Т.., ж.к. „С...“, бл. .., вх.
В, ет. 3, със застроена площ 65,66 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори ... и ..., под обекта - ... и
над обекта - ..., заедно с избено помещение № 8, при съседи по документ за собственост:
коридор, коридор, мазе №9, Г С К заедно с 3,507% идеални части от общите части на
сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ...и осъждането на ответника Р. И.
Т. да й предаде владението върху описаните идеални части от недвижимия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К...а“
№.., ет. 2, ап. 9, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, ул. „О..“, бл. ..,
вх. В, ет. 3, АП... иск по чл. 59 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника Р. И. Т. да
заплати обезщетение в размер на 17 400 лв. за периода от датата на процесния договор за
договор за покупко- продажба на наследствени права акт №.., том ..г. с per. № .. на нотариус
К Б, а именно - 09.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 30.06.2023 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, за това, че ответникът я е лишил и от ползването на
притежаваните от нея 2/6 идеални части от имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк „С...“, ул. „О..“, бл. .., вх. В, ет. 3, АП... срещу А. Л. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „К...а“ №.., ет. 2, ап. 9, насрещен положителен установителен иск по чл.
124 ГПК, че Р. И. Т., ЕГН **********, притежава правото на собственост върху 2/6 идеални
части от недвижим имот с идентификатор .., представляващ апартамент №.., находящ се на
адрес в гр. София, ж.к. С..., бл. .., вх. В, ет. 3, което същият е придобил чрез сключването на
договор за покупко-продажба на наследствени права с нотариална заверка на подписите по
смисъла на чл. 212 ЗЗД от 09.10.2018 г., представляващ акт № 30, том II по описа на
Нотариус К Б от 2018 г.
ОСЪЖДА А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К...а“ №.., ет. 2, ап. 9, да
заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, ул. „О..“, бл. .., вх. В, ет. 3,
АП... на основание чл. 78 ГПК сумата от 193, 88 лв., представляваща разноски за държавна
такса по насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9