Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 29.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на тринадесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 12980 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 121392/ 07.10.2019 г., подадена от Й.С.Р. от
гр. София, кв. „*******, с ЕГН **********, чрез законните си представители М.С.В.,
с ЕГН **********, и С.Р.Р., с ЕГН **********, чрез
процесуалния и представител, против ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК *******, за осъждането му да и заплати сумата от 30
000 лв. като част от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП, произтекло на
25.03.2019 г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л. а.
м. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК№ *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. до окончателното и
изплащане. Претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 25.03.2019 г. в гр. София, по ул. „Филиповско шосе" с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров" към бул. „Сливница", настъпило ПТП
между л. а. м. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК№ *******, управляван от Е.Н.Х. *** Й.С.Р..
ПТП настъпило поради неспазване правилата за движение по пътищата от страна на
водача на автомобила, поради неупражняване на достатъчно внимание и
предпазливост по отношение на пешеходците. В резултат на ПТП Й.С.Р. получила
следните увреждания: мозъчно сътресение и множество охлузвания по главата,
челото, лицето, шията и долните крайници. Незабавно след произшествието била
хоспитализирана в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и била
освободена на 28.03.2019 г. Горните травматични увреждания причинили на ищцата
силни болки и страдания: изпитвала продължително време главоболие, болки в
увредените области по тялото, бърза уморяемост и
отпадналост. Оздравителният процес бил дълъг и възстановяването и настъпвало
бавно, като не било приключило и към настоящия момент. Изпитвала стрес, сънят и
станал неспокоен, изпитвала страх да излиза навън. За управлявания от виновния
водач МПС имало налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със ЗАД „Д. Б.: Ж.и з.“ АД. На водача бил съставен акт за административно
нарушение и бил наказан по административен ред. На 15.04.2019 г. ищцата
сезирала ответното дружество с молба за изплащане на обезщетение, ведно с
цялата медицинска документация, като такова до настоящия момент не било
изплатено. При тези съображения ищцата настоява дружеството – ответник да и
заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. като част от 70 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата, на която ответното дружество е следвало
доброволно да изплати обезщетение на ищцата до пълното изплащане на дължимата
сума. Настоява за пълно удовлетворяване на иска, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразено становище, че не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
л. а. м. „Шкода Фабия“ с ДК№ *******. Извън това намира исковата молба
за нередовна, тъй като следвало да бъде посочена банкова сметка ***. Заявената
претенция е оспорена както по основание, така и по размер. Ответникът счита, че
не е установена отговорността на водача на лекия автомобил, тъй като
непосредствено след ПТП бил съставен акт за административно нарушение както на Е.Н.Х.,
водач на л. а. м. „Шкода Фабия“, така и на М.С.В.,
майка на ищцата. Водачът на МПС не е нарушила правилата за движение по пътищата
и не носела отговорност и вина за настъпилото ПТП. Ответникът оспорва описания
в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и причинно -
следствената връзка между твърдените от ищцата вреди и произшествието. Намира,
че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като сама е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорва твърденията в
исковата молба, че Й.С.Р. търпи болки, страдания и негативни емоционални
преживявания. Оспорва се размера на предявената претенция, тъй като надвишавала
изискванията за справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, тъй като внезапно навлязла в пътното платно. Оспорва
твърдените като характер и интензитет вреди. Описаният в Констативния протокол
механизъм на ПТП не бил установен, тъй като не се ползвал с обвързваща
материална доказателствена сила. Настоява за
отхвърляне на иска и като последица от отхвърлянето на главния иск се настоява
за отхвърляне и на акцесорната претенция за лихви. Акцесорният иск бил неоснователен и тъй като отказът на
ответника да изплати доброволно обезщетение се дължал на поведението на самата
ищца, която не представила необходимия документ за това, следователно
дружеството не е изпаднало в забава. Настоява се за отхвърляне на иска като
неоснователен.
С оглед релевираните
от страните доводи, твърдения и възражения и ангажираните по делото
доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения Констативен
протокол № К - 170, изготвен на 25.03.2019 г. от дежурен ПТП –ОПП - СДВР се
установява, че на същата дата в около 17,30 ч. в гр. София, по ул. „Филиповско шосе“, в района на № 12, е настъпило ПТП между л.
а. м. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК№ *******,
управляван от Е.Н.Х., и Й.С.Р., родена на *** г. Като обстоятелства и причини
за ПТП е посочено, че на същата дата лекият автомобил се е движил по ул. „Филиповско шосе“, с посока на движение от бул. „ Панчо Владигеров“ към бул. „Сливница“ и в района на № 12, поради
недостатъчно внимание към уязвимите участници, каквито са пешеходците, е
реализирал ПТП с внезапно изскочилата на пътя Й.С.Р.. Посочено ,е че е взето
административно отношение спрямо двамата участници в ПТП: съставени са актове
за административни нарушения на всеки от тях.
Непосредствено след ПТП Й.С.Р.
е била отведена УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където е била хоспитализирана в клиника
по неврохирургия. В анамнезата е описано, че е била блъсната от кола и си е
ударила главата. Не е губила с съзнание; не е повръщала. По време на прегледа е била в съзнание,
контактна и адекватна. При извършените рентгенограми на череп, шийни прешлени, бял дроб, коремни органи и КТ на главен
мозък не са установени травматични и патологични изменения. По време на
болничния престой е била в ясно съзнание, изписана е в ясно съзнание, без
неврологична симптоматика, без данни за гърчова
активност. В епикризата от 28.03.2019 г. е поставена
окончателна диагноза „комоцио церебри,
контузионес ет екскориационес регио фронталис ет фации“.
На 02.04.2019 г. е бил
извършен преглед на Й.С.Р. по искане на нейната майка от съдебен лекар, при
който преглед е било установено, че в окосмената част на главата тилно срединно има охлузване, покрито с бледо кафеникава коричка в
период на отпадане, с размери 1/ 1,5 см. Множество
подобни охлузвания са установени на челото вляво, вдясно, лява скула и буза прединно, по гърба на носа, под дясна ноздра, по странична
повърхност на шията вляво, по вътрешната повърхност на ляво коляно, по предната
повърхност на лявата подбедрица в средната трета.
Всички охлузвания са покрити с бледо кафеникава коричка в период на отпадане.
На 03.07.2019 г. е била извършена магнитно-резонансна
томография на краниум и кранио-спинално
съчинение на ищцата, при която не са открити патологични и травматични
изменения.
По съставения на Е.Н.Х. АУАН е било издадено НП
№ 19- 4332-006546/ 15.04.2019 г., с което за допуснато от нея нарушение на чл.
5 ал. 2 т. 1 от Закона за движение по
пътищата и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20 лв.
На М.С. Бойкова, майка и
законен представител на Й.С.Р., е бил съставен АУАН, въз основа на който е
издадено НП № 19-4332-006544/ 15.04.2019 г., с който за извършено от нея
нарушение на чл. 114 т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 26 ал. 3
от ЗАНН, за това, че не е положила грижи за дъщеря си Й.С.Р., като е допуснала
същата да изскочи внезапно на платното за движение и да реализира ПТП с движи с
движещия се от ляво лек автомобил „Шкода Фабия“,
управляван от Е.Н.Х., и е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв.
Страните по делото не спорят,
че за лек автомобил л. а. м. „Шкода“, модел „Фабия“ с
ДК№ *******, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г.
На 15.04.2019 г. Й.С.Р., представлявана
от своята майка и законен представител, чрез процесуалния си представител, е
сезирала дружеството-ответник за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение. Допълнително са били представени медицински документи на 09.07.2019
г. и на 26.08.2019 г. Дружеството ответник е оставил без уважение искането.
От представения и приложен по делото социален
доклад се установява, че детето Й.С.Р., на четири години, живее в едно
домакинство с родителите си М.В. и С.Р.. След инцидента детето било променено,
станало затворено, комуникацията с него била трудна. По време на проучването
детето е отбягвало да говори за случилото се, започвало да плаче. За
преодоляване на психологически и логопедични проблеми
родителите са подали заявление за ползване на социална услуга - работа с психолог
и логопед.
Всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства подкрепа на своите твърдения:
По реда на чл. 176 от ГПК майката
и законен представител на ищцата М.С.В. е дала обяснения в съдебно заседание. Според
нея, инцидентът станал на ул. „Филиповско шосе“ № 12.
Автомобилът се движил с много висока скорост и при самия удар изхвърлил детето
доста далеч, лицето му било обезобразено и посиняло. Майката и детето били от
дясната страна на платното, стоели в покой, не
пресичали. Детето се изпуснало от ръката на майката, която го държала, но го
хванала отново. То не е изскочило на пътното платно, а е било повлечено от
автомобила, който преминал покрай тях с много висока скорост.
Като свидетел в полза на
ищцата е бил разпитан Й.В.И., който е бил очевидец на ПТП. На въпросната дата
майката и детето стоели в страни от пътя, по който е
идвал автомобилът. Детето се пуснало от майка си и се затичало отстрани. Автомобилът
се е движил около 30/ 40 км./ ч. Настъпил удар между колата и детето, отстрани
по посоката на движение на автомобила. Детето не предприело пресичане, а
вървяло пред автомобила.
В показанията си св. Е.Н.Х.,
водач на л. а. м. „Шкода Фабия“, е заявила, че на
25.03.2019 г. управлявала автомобила си по ул. „Фиилиповско
шосе“ в посока от „Люлин“ към бул. „Европа“. Движила се с около 40 км./ ч., тъй
като било час – пик и имало значителен трафик. От дясната страна по посока на
движение имало аптека автокъща, с много спрени и
паркирани от страната на бордюра автомобили. Между тях внезапно изскочило дете,
което се хвърлило пред автомобила. Видимостта била добра, на мястото нямало
пешеходна пътека или светофар. Детето се ударило с рамото в капака и се
преобърнало. Свидетелката незабавно задействала спирачната система. От двете
страни на пътя имало спрени автомобили. Детето поради ниската си височина,
предвид три годишната си възраст, не се виждало, когато е излязло между спрените
в редицата автомобили.
От заключението по назначената
съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП като пешеходец
ищцата е получила следните травматични увреждания: сътресение на мозъка и множество
охлузвания по главата, челото, лицето, шията и долните крайници, които са в
резултата на тангенциалното действие на твърди тъпи предмети и по своята
морфология и тежест отговарят да са получени в резултат на ПТП. При личния
преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че детето е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, включвало се в разговор и е сътрудничил при
изследването. По данни на родителите, около седмица след инцидента започнало да
заеква, което наложило провеждане на консулт с детски невролог 3 месеца след
инцидента. Била е поставена основна диагноза „заекване“. В пряк и непосредствен
резултат от ПТП Й.С.Р. е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от
мозъчно сътресение, контузия с охлузване в тилната област на главата, срединно разположена; контузия с охлузвания в челната
област двустранно, в областта на лява скула, лява буза, гърба на носа, под
дясната ноздра; травма на шийния отдел на гръбначния
стълб, състояща се от контузия с охлузване по страничната повърхност на шията
вляво, без рентгенови данни за костни промени; травма на опорно-двигателния
апарат, изразяваща се в травматично охлузвания по вътрешната повърхност на ляво
коляно и предната повърхност на лява подбедрица и без
рентгенови данни за костни промени. Описаните увреждания са обусловили временно
разстройство на з.то, неопасно за живота. Охлузванията са предизвикали болки и
страдания сами по себе си. Вещото лице е дало заключение, че множествените
контузии с охлузвания по главата, лицето, шията и левия долен крайник на ищцата
са получени от падането върху пътната настилка и претъркалянето
на тялото и след удара от лекия автомобил. След инцидента е била транспортирана
до детска противошокова зала на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, като при постъпване е била в съзнание, контактна и адекватна.
Извършеното компютърно-томографско изследване на
главен мозък без контраст е показало нормален образ на мозъчните и костни
структури. Неврологичният и статус по време на болничния престой е останал в
границите на нормата. След изписването си е провела контролен преглед на 25-ия
ден след инцидента. Възстановителният период на мозъчното сътресение като
функционално динамично нарушение на функциите на главния мозък, при правилно лечение
и режим и нормално протичане на оздравителния процес, е в рамките на три до пет
седмици. При него няма травматични изменения в мозъчната тъкан. Дълготрайната
прогноза е благоприятна. При най-леката степен на тежест черепно мозъчна травма
болките и страданията са за период от около 20 дни, най-интензивни през първата
седмица. Множествените контузионни охлузвания по
челото и лицето са и причинили болки и страдания за период от около две
седмици. При извършените магнитно-резонансна томография на черепа и кранио - спиналното съчление не са установени данни за травматични изменения в
мозъчната тъкан, за травматични кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и за костните
структури на черепа. Вещото лице, извършило личен преглед на ищцата, дава
заключение, че неврологичният и статус към момента на изготвяне на заключението
е без отклонения от нормата. Липсват оплаквания от страна на централната нервна
система и дългосрочната прогноза по отношение на претърпяната черепно-мозъчна
травма е благоприятна
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице е потвърдило че към момента на прегледа детето не заеква.
Причините за заекване е претърпяната от детето уплаха и стресово разстройство,
което е довело до леко заекване, което е обратимо и е изчезнало.
В заключението си вещото лице
по назначената САТЕ е посочило, че мястото на удара между Й.С.Р. и л. а. м.
„Шкода Фабия“се е намирало на едно ниво с дом №12, на
около 3,53 м. от десен бордюр на ул. „Филиповско шосе“, мерено спрямо посоката на движение на
автомобила, като в момента на удара горната лява част на торса и лявата част на
главата на детето са се ударили в предната част на предния капак на автомобила,
в следствие на което капакът е подбит /деформиран/. В конкретната ситуация тялото
не пешеходката е било подложено на удар над масовия център, като тялото и е
било отхвърлено едновременно напред и вляво, мерено спрямо посоката на движение
на автомобила. Поради тази причина тялото е паднало в ляво от траекторията на
неговото движение, като нараняванията от лявата страна са от непосредствения
удар по горните части на тялото, а нараняванията по десните части на тялото и
по-ниско разположените части вляво са от последващо
падане, претъркаляне и охлузване по пътната настилка.
Предотвратяване на ПТП, само чрез предприета от водача на МПС спасителна
маневра не е било възможно, тъй като отклоняването на автомобила вляво по
посока на движение най-вероятно би довело до удар на пешеходкатав
зоната около преден десен калник на автомобила. Водачката на автомобила не е имала възможност да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране е била
по-голяма от възможните варианти на отстояния и зони
на пряка видимост, които е имала към мястото и момента, в който пешеходката е
станала опасност за движението. Ищцата е попадала в обсега на дължината на
опасната зона на спиране на автомобила при движение с възможно най-високата си
или най-ниска скорост на придвижване. От техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е липсата на постоянен визуален контрол от страна майката на
детето и липсата на адекватно поведение от нейна страна преди настъпване на
опасността, тъй като е имала техническата възможност да възприеме притежаването
на лек автомобил „Шкода Фабия“ от ляво по пътното
платно от разстояние, не по-малко от 6,75 м., което би и осигурило възможност
своевременно да предотврати навлизане на детето в платното на движение пред
автомобила.
Според вещото лице лек
автомобил „Шкода Фабиа“ се е движил със скорост от 15
км/ ч., при която дължината на опасната му зона за спиране е 6,15 м. Дало е заключение за скоростта на автомобила въз
основа на деформациите по предната част на купето от достигане и удар на
главата на пешеходката, както и липса на удар
впредното ветрово /челно/
стъкло. По отношение посоката на движение на ищцата, вещото лице сочи, че
обясненията на нейната майка М.С.В. за неясни. Въз основа на останалите гласни
доказателства по делото и данните по медицинската документация относно
разположението на охлузванията по тялото на Й.С.Р., вещото лице дава
заключение, че непосредствено преди ПТП последната се е движила напречно на
посоката на движение на автомобила, отдясно-наляво, като най-вероятно е
започнала движение от десен тротоар. Данните, че се е изплъзнало от ръката на
майка си сочат, че е налице рязко, внезапно и ускорено движение на детето,
което от техническа гледна точка определя движение от десен бордюр до
евентуалното място на удара от порядъка на не по-малко от около 3-4 метра,
като това разстояние може да бъде
преодоляно със скорост от около 6 км./ ч. , което е горната граница на темп на
движение при бързо бягане. Вещото лице сочи въз основа на данните за побитостите върху предния капак на автомобила и липсата на
данни детето да е било прегазено, че „преносната“ скорост на пешеходката е във
функция от височината на мястото на контакт. При подобна скорост най-вероятното
отстояние на лекия автомобил „Шкода Фабия“ преди мястото на удара е от порядъка на 3,83 м. При
скорост от 2,6 км./ч. на пешеходката, най-вероятното отстояние
на автомобила от мястото на удара е 5,77 м. При скорост от 2,6 км./ч. /бавен
ход/, дължината на пряката зона на видимост, която е имала водачката към
мястото, в което се е появила за пръв път пешеходката, е 5,97 м. При скорост от
6 км./ч. /бързо бягане/, дължината на пряката зона на видимост на водачката на
автомобила е 4,12 м. При бързо бягане със скорост от 6 км./ч. дължината на пряката
зона на видимост, която е имала майката на пешеходката към идващия отляво
автомобил, е 5,21 м. Съответно при бавен ход със скорост от 2,6 км./ ч., дължината
на пряката зона на видимост, която майката на пешеходката е имала към
автомобила, е от порядъка на 6,76 м. Вещото лице е посочило въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, че мястото на удара е станало на
около 3.53 м. вляво от десен бордюр на ул. „Филиповско
шосе“, мерено спрямо посоката на движение на автомобила
От допълнителното заключение
по САТЕ, назначено във връзка с показанията на св. Й.В.И., се установява, че
скоростта, която водачката на МПС го управлявала е в размер на 15,41 км./ч. При
тази скорост дължината на опасната зона на спиране на автомобила е 5,49 м. В
основа на показанията на този свидетел вещото лице приема, че най-вероятно
минималната зона на пряка видимост на водачката към пешеходката Й.С.Р. е 29 м.
След отделянето от майка си, детето е предприело движение едновременно напред и
наляво под ъгъл около 70 градуса спрямо посоката на движение на автомобила,
като е изминало 2,53 м. път. С оглед ширината на раменете на детето в конкретната
възраст, което определя външна граница на движение на лявото рамо от десен
бордюр на около 1,10 - 1,20 м., мерено напречно, то разстоянието между дясната
граница на траекторията на движение на лек автомобил „Шкода Фабия“
и лявата граница на траектория на първоначално движение на пешеходката е било
около 1,55 м., мерено напречно. При максимална възможна скорост на пешеходката
от 6 км./ч., лекият автомобил е отстоял на 6,50 м. преди мястото на удара. При
скорост на детето от 2,6 км./ч., лекият автомобил е отстоял на 15 м. преди
мястото на удара. При тези разстояния водачката на лекия автомобил е имала техническа
възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като дължината на
опасната и зона на спиране е била по-малка от възможните варианти и отстояния и от зоната на пряка видимост, които е имала към
мястото и момента, в който пешеходката е станала опасност за движението.
Най-вероятното място на удара се намира на около 5 м. след дом № 12 и на около
3,50 м. вляво от десен бордюр на ул. „Филиповско
шосе“, измерени спрямо посоката на движение на автомобила. Тези данни определят
траекторията на движение на автомобила и пешеходката, които непосредствено
преди удара са били под ъгъл от около 70 градуса, като автомобилът се движи
успоредно на посоката на огледа, а пешеходката се е движила едновременно
отдясно-наляво спрямо посоката на движение на автомобила и попътно под ъгъл 70
градуса. Минималната зона на пряка видимост на водачката към пешеходката в този
случай е била около 29 м.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се установи, че за
МПС л. а. м. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК№ *******, е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, валидна от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г.
Приложените АУАН и НП
установяват, че е била реализирана административнонаказателната
отговорност на Е.Н.Х. за извършено от нея нарушение на правилата за движение по
пътищата – не пропуска движещия се по път с пред, регламентирани в чл. 5 ал. 2
т. 1 от ЗДвП, за това, че не проявява достатъчно внимание към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Наказателното постановление не
представлява акт със задължителна сила за гражданските съдилища съгласно чл.
300 от ГПК, но представлява официален документ, чиято обвързваща доказателствена сила не е оспорена. Описаният в исковата
молба механизъм за настъпване на ПТП се потвърждава от заключението на вещото
лице по допълнителното заключение по назначената САТЕ, от което се установява,
че минималната зона на пряка видимост на водачката към пешеходката в този
случай е била около 29 м., при което водачката на МПС е била в състояние да
предотврати произшествието, предприемайки аварийно спиране или спасителна
маневра.
В отговора си ответникът е
навел възражение за допринасяне вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй
като сама е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 114 ал. 1
от ЗДвП, съгласно която разпоредба на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение. Представените АУАН и наказателно
постановление, който представлява правораздавателен акт, издаден от особена
юрисдикция, с което и на основание чл. 184 ал. 3 от ЗАНН е наложено
административно наказание „глоба“ в тежест на М.С.В. като майка и законен
представител на детето, за това, че не е упражнила достатъчно грижа и е
допуснала то да навлезе внезапно на платното за движение, сочат на достоверност
и обективност на показанията на св. Х. и опровергават изцяло обясненията,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК от страна на самата майка на ищцата. В тази
насока и от допълнителното заключение по САТЕ се установява, че детето е
навлязло в платното за движение, когато лекият автомобил се е намирал на
разстояние между 6,5 до 15 м. При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищцата е допринесла 60 % за настъпването на вредоносните последици,
в който обем е нейното съпричиняване.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия с охлузване в тилната област на главата, срединно разположена; контузия с охлузвания в челната област двустранно, в областта на лява скула, лява буза, гърба на носа, под дясната ноздра; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от контузия с охлузване по страничната повърхност на шията вляво, без рентгенови данни за костни промени; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в травматично охлузвания по вътрешната повърхност на ляво коляно и предната повърхност на лява подбедрица и без рентгенови данни за костни промени. Посочените телесни увреждания, които са обусловили болки и страдания и временно разстройство на з.то без опасност за живота, са били напълно възстановени в рамките на 3 до 5 седмици, като черепно – мозъчната травма е довела до болки през първите 20 дни, най-интензивни през първата седмица след ПТП. Късно усложнение поради стресовото разстройство и претърпения уплах у детето е заекването /три месеца след ПТП/, което е било обратимо и според вещото лице по СМЕ, извършил личен преглед на ищцата, напълно е изчезнало.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за з.то
и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи
и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпяла пострадалата, възрастта и към
датата на ПТП – 3,5 години, както и отражението, което е дало и продължава да
дава процесното ПТП върху живота и. Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и оказват върху начина на Ж.на Й.С.Р. съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 10 000 лв. Това обезщетение следва да бъде редуцирано
съобразно обема на съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 60 %, поради което настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция е основателна до размера от 4 000 лв., като за
разликата над този размер до предявения такъв от 30 000 лв. като част от
70 000 лв. е неоснователна.
От приложената молба до ответното
дружество е видно, че на 15.04.2019 г. ищцата е поканила ответника да и изплати
обезщетение, поради което исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД е основателна,
считано от 16.07.2019 г.
Ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и разноски, поради което заплатените от бюджета
на съда възнаграждения в размер на 900
лв. следва да бъдат възложени на страните съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от исковете. На пълномощника на ищцата, защитавал го
безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 440 лв. без
ДДС, съответно 528 с ДДС.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
поради тяхната неоснователност, в размер на 468 лв., както и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
25 ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважения иск в размер на 160 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Й.С.Р. от
гр. София, кв. „*******, с ЕГН **********, чрез законните си представители М.С.В.,
с ЕГН **********, и С.Р.Р., с ЕГН **********, сумата
от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени
вреди - претърпени от нея болки и
страдания в резултат на черепно – мозъчна травма, състояща се от мозъчно
сътресение, контузия с охлузване в тилната област на главата, срединно разположена; контузия с охлузвания в челната
област двустранно, в областта на лява скула, лява буза, гърба на носа, под
дясната ноздра; травма на шийния отдел на гръбначния
стълб, състояща се от контузия с охлузване по страничната повърхност на шията
вляво, без рентгенови данни за костни промени; травма на опорно-двигателния
апарат, изразяваща се в травматично охлузвания по вътрешната повърхност на ляво
коляно и предната повърхност на лява подбедрица и без
рентгенови данни за костни промени и последващо
заекване, напълно възстановено, получени при ПТП, настъпило на 25.03.2019 г. с
МПС – л. а. м. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК№ *******,
за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2019
г. до окончателното и изплащане, формирана като редуцирано с 60 /шестдесет/ %
поради съпричиняване от самата пострадала обезщетение
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения от съда размер от 4 000 /четири хиляди/ лв. до
предявения такъв от 30 000 /тридесет хиляди/ лв. като част от 70 000
/седемдесет хиляди/ лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати по сметка на
СГС, сума в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., заплатени от бюджета
на съда разноски по делото съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на адвокат В.В.О. ***, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 528 /петстотин двадесет и осем/ лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Й.С.Р. от гр. София,
кв. „*******, с ЕГН **********, чрез законните си представители М.С.В., с ЕГН **********,
и С.Р.Р., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
СГС, сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лв., заплатени от бюджета на съда
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Й.С.Р. от гр. София,
кв. „*******, с ЕГН **********, чрез законните си представители М.С.В., с ЕГН **********,
и С.Р.Р., с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.и
з.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, сума в размер на 468
/четиристотин шестдесет и осем/ лв., представляващи съдебно - деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част на иска и 450 /четиристотин и
петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: