Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЛЮБОМИР
василев
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия светослав спасенов
като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов
ч. гр. д. № 6176 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 13489/27.02.2019 г., подадена от длъжника М.С.И., с адрес: *** срещу действия на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие
СГС, изразяващи се в налагане на възбрана върху несеквестируем имот-единствено
жилище на жалбоподателката, а именно: апартамент № 53, находящ се на девети
етаж, вход „В“ в сградата на блок 195 в ж.к. „Красно село“, гр. София с площ от
57,11 кв. м. и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Българо-американска
кредитна банка“ АД.
Жалбоподателят счита, че посочените по-горе действия на
ЧСИ са незаконосъобразни, като твърди, че описаният недвижим имот е
несеквестируем, защото е единствено жилище на длъжника и попада в хипотезата на
чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК, а съдебният изпълнител е задължен служебно да
следи за несеквестируемостта на вещите в хода на изпълнителния процес. Иска
отмяната на обжалваните изпълнителни действия.
Взискателят Т.С.ЕАД не е представил писмени възражения
срещу подадената жалба в срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК.
ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС е изложил в писмено становище
по чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
и становищата на страните, приема за установено следното:
С жалба с вх. на ЧСИ № 13489/27.02.2019 г., длъжникът М.С.И.
действия на ЧСИ С.Х., рег.
№ 863 в КЧСИ, с район на действие СГС,
изразяващи се в налагане на възбрана върху несеквестируем имот-единствено
жилище на жалбоподателката, а именно: апартамент № 53, находящ се на девети
етаж, вход „В“ в сградата на блок 195 в ж.к. „Красно село“, гр. София с площ от
57,11 кв. м. и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
„Българо-американска кредитна банка“ АД.
В частта, с която се обжалва действие на ЧСИ, изразяващо
се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Българо-американска
кредитна банка“ АД жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена след
изтичане на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да
тече от узнаване на действието. Видно от документите по и.д. № 20158630402724,
длъжникът М.И. е получил лично съобщение за налагане на запор върху банковите
му сметки в „Българо-американска кредитна банка“ АД на 21.11.2018 г., като това
обстоятелство не се оспорва от И., а и изрично се признава от него, видно от
находящото се на л. 158 от изпълнителното дело възражение от 30.11.2018 г.
Жалбата срещу действията на ЧСИ, в частта относно наложения запор върху банкови
сметки на длъжника М.И. в „Българо-американска кредитна банка“ АД е депозирана
на 27.02.2019 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК
едноседмичен срок от деня на получаване на съобщението за неговото налагане,
поради което в тази част се явява недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
По отношение на частта, с която се обжалва действие
на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в
КЧСИ, с район на действие СГС,
изразяващо се в налагане на възбрана върху несеквестируем имот-единствено
жилище на жалбоподателката, а именно: апартамент № 53, находящ се на девети
етаж, вход „В“ в сградата на блок 195 в ж.к. „Красно село“, гр. София с площ от
57,11 кв. м. жалбата е допустима като подадена в срок против действие на ЧСИ, с
което е насочено принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
възбраната като изпълнително действие не подлежи на обжалване, но насочването
на изпълнението може да се обжалва, ако в жалбата длъжникът се позовава на
некесвестируемост на възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане, какъвто е и настоящия случай.
Разгледана по същество жалбата в тази ѝ част е неоснователна.
Изпълнително дело 20158630402724 е образувано по молба на
„Т.С.“ ЕАД въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 05.12.14 г.
на Софийски районен съд, 91 състав..
По изпълнителното дело е наложена по искане на взискателя
възбрана върху имота, предмет на жалбата, описан по-горе, вписана на 21.01.19
г. в Служба по вписванията – гр. София, за което длъжникът е уведомен със
съобщение изх. № 1585/10.01.2019 г., получено лично от жалбоподателят И. на
22.02.2019 г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от цитираното ТР №
2/26.06.15 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС принудителното изпълнение
се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или
възбрана върху него. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, на такова подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. В този случай съдът следва да се произнесе
секвестируем ли е имуществения обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата се излагат оплаквания и се иска отмяната на възбраната върху имота,
като съдът следва да се произнесе по това искане само доколкото посочените
отделни изпълнителни действия ся несъвместими с несеквестируемостта и в този
смисъл я нарушават. Налагането на възбрана върху непотребимите вещи, съобразно
цитираното тълкувателно решение е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в
патримониума на длъжника, т.е.налагането на възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Нещо повече,
допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав
на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването
им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат
предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да
бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на
длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното
действие на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС, изразяващо се в налагане на
възбрана върху несеквестируем имот-единствено жилище на жалбоподателката, а
именно: апартамент № 53, находящ се на девети етаж, вход „В“ в сградата на блок
195 в ж.к. „Красно село“, гр. София с площ от 57,11 кв. м. не е несъвместимо с
несеквестируемостта, което го прави законосъобразно и като такова същото следва
да се потвърди, а частната жалба в тази ѝ част следва да се остави без
уважение.
По отношение на направеното искане по чл. 424 ГПК,
настоящият съдебен състав указва на жалбоподателят, че реда за оспорване на
вземането на взискателя, когато длъжникът твърди, че са налице новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок е общия исков
ред, а не чрез подаване на жалба по реда на чл. 435 ГПК.
Предвид изхода на делото право на разноски има
взискателят, който не е поискал такива, поради което и не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от дата 27.02.2019 г., подадена от М.С.И., в частта, с която се обжалва действие на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие
СГС, изразяващо се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
„Българо-американска кредитна банка“ АД, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от дата 27.02.2019 г.,
подадена от М.С.И., в частта, с която се обжалва действие на ЧСИ С.Х., рег. №
863 в КЧСИ, с район на действие СГС,
изразяващо се в налагане
на възбрана върху несеквестируем имот-единствено жилище на жалбоподателката, а
именно: апартамент № 53, находящ се на девети етаж, вход „В“ в сградата на блок
195 в ж.к. „Красно село“, гр. София с площ от 57,11 кв. м.
Решението в частта, с която жалба от дата
27.02.2019 г., подадена от М.С.И. е оставена без разглеждане, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.