№ 13531
гр. С, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110168925 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът „П“ ЕООД е предявил срещу К. П. Н - И обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 025,83 лв. представляваща
непогасена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит №
... от 16.12.2021г., за сумата от 1 325,59 лева, представляваща договорно
възнаграждение, дължимо за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; за сумата от 388,61
лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.03.2022г. до
05.12.2023г. и законна лихва от 292,21 лева, дължима за периода 05.12.2023г. до
27.03.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК- 28.03.2024г., до окончателно изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2024г.
по ч. гр. д. №18575/2024г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от
668,26 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от считано от 27.03.2024г. до окончателно плащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от
1 901,47 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 27.03.2024г. до окончателно плащане.
Ищецът твърди, че на 16.12.2021г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ... при общи условия, по силата на който „П“ ЕООД предоставило
на ответника кредит в размер на 3 500 лв., който последният се задължил да върне чрез
заплащане на месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 170,43 лв., дължими
съобразно погасителен план към договора, като заплати и уговорения в договора размер на
уговорени лихви и на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41 %
и годишен процент на разходите в размер на 49.26 %. Посочва, че ответникът избрал и
закупил допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ срещу възнаграждение по услугата „Ф“ в размер
на 875 лева и възнаграждение по услугата „Ф“ в размер на 2 450 лева, размерът на вноската
1
за които възлизал на 92,37 лв., поради което общият размер на задължението по кредита
възлизал на сумата от 9 460,74 лв., а общият размер на вноската бил 262,80 лв., платими до
20-ти ден на съответния месец. Страните предоговорили част от условията по договора с
подписан Анекс №1 от 28.02.2022г. с който била отложена погасителна вноска №2 и Анекс
№2 от 08.11.2022г. с който бил намален размерът на погасителни вноски №9, №10 и №11 и
бил изготвен нов погасителен план. Твърди, че ответникът е платил сумата от общо 2 274
лв., след което изпаднал в забава, поради което на 05.12.2023 г. на основание чл. 12.3 от
Общите условия към договора е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на посочени
клаузи от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, водещи до
прогласяване на пълна недействителност на договора. Посочва, че уговореният ГЛП от 41%
е прекомерен, а уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва, която към датата на сключване на договора е 10%, като по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Посочва, че предвиденият ГПР от 49,26 % не отразява
действителния размер на приложимия ГПР по договора, доколкото при формирането му не
са включени дължимите такси за допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“, което предпоставяло
извод за нищожност на договора. Заявява, че в процесния случай не е налице ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, като по този начин
потребителят бива поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания финансов продукт. Посредством уговарянето на задължение за
заплащане на такса „Ф“ и такса „Ф“ се постигало заобикаляне на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се предвиждали разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР.
Вследствие на това размерът на приложимия ГПР по кредита надхвърлял законоустановения
максимален размер в чл. 19 ал. 4 ЗПК, а от друга страна установеното несъответствие между
уговорения в договора ГПР и действителния размер съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Ответникът излага аргументи за това, че начисляването на такси „Ф“ и „Ф“ води
до скрито оскъпяване на кредита, като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по-силната страна, извън предвидените ГЛП и ГПР. Посочва, че таксите за
допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ били дължими за действия на кредитора, свързани с
усвояването на кредита, поради което били уговорени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
договорните клаузи, предвиждащи тяхната дължимост били нищожни съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа страна следното:
От приобщеното ч. гр. д. № 18575/2024г. се установява, че със Заповед №
11568/16.04.2024г. ответникът К. П. Н. е осъдена да заплати на „П“ ЕООД следните суми:
сумата от 3 025,83 лв. представляваща главница по сключен между страните договор за
потребителски кредит № .../16.12.2021г., сумата от 1 325,59 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; сумата от
388,61 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.03.2022г. до
05.12.2023г. и законна лихва от 292,21 лева, дължима за периода 05.12.2023г. до 27.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 28.03.2024г., до
окончателно изплащане на задължението, както и държавна такса в размер на 71,39 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
С Разпореждане №56607 от 16.04.2024г. подаденото заявление по чл. 410 ГПК е
2
отхвърлено в частта, в която е заявено искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 668,26 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, и за сумата от 1 901,47 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Ф“.
От представените писмени доказателства - Стандартен формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; искане за отпускане на потребителски кредит;
Договор за потребителски кредит № ... /16.12.2021г., общи условия, се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 3 500 лв., срок на кредита
36 месеца, размер на вноската 170,43 лева, ГПР - 49.26%, ГЛП - 41.00%, дължима сума по
кредита 6 135,74 лева, с допълнителни услуги „Ф“ в размер на 875 лв. и „Ф“ в размер на
2 450 лева, с което общото задължение по кредита е в размер на 9 460,74 лева. С Анекс № 1
от 28.02.2022г. е договорено, че въз основа на постъпило на 25.02.2022г. искане за отлагане
на вноски по погасителния план, страните се съгласяват вноска № 2 да се отложи, като се
заплати в края на срока на договора, за което е изготвен нов погасителен план, с последна
погасителна вноска на 20.01.2025г. С Анекс № 2 от 03.11.2022г. е договорено, че въз основа
на постъпило на 28.09.2022г. искане за намаляване размера на погасителни вноски, страните
се съгласяват размерът на вноски №9, №10, №11 и №12 да се намали на 131,80 лева, с което
клиентът ще изплаща кредита по нов погасителен план на договорения падеж, а остатъкът
от намалените вноски се заплаща в края на срока на договора, с последна погасителна
вноска на 20.03.2025г.
По делото е прието извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ...
/16.12.2021г., съгласно което ответникът е извършил плащания в общ размер на 2 274 лева.
Прието е уведомително писмо до ответника, съгласно което същият се уведомява, че
има непогасени задължения по кредита, поради което вземането по кредита е обявено за
предсрочно изискуемо на 05.12.2023г.
От заключението към приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че при включване в размера на ГПР на дължимите такса по
кредита за услуга „Ф“ и услуга „Ф“, крайният размер на ГПР възлиза на 118,57 %. Вещото
лице посочва, че относимият основен лихвен процент на БНБ към датата на сключване на
договора за потребителски кредит /м. 12.2021г./ е 0,00%. В заключението на вещото лице се
посочва, че внесените суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в общ
размер от 2 274 лева, разпределени по пера както следва: 474,17 лева за главница; 889,78
лева за договорна лихва; 755,27 лева за допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“; 54,78 за лихви за
просрочие и 100 лева за начислени такси.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и по реда на чл.415, ал.1, т. 3
ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
За успешното провеждане на защитата по установителните искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен между страните, както и
настъпване на падежа на задължението за връщане на сумите по кредита. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. За успешното
провеждане на защитата по осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
отношение, по силата на което е предоставен пакет от допълнителни услуги по закупени и
използвани услуги „Ф“ и „Ф“, включително действителния характер на договорните клаузи
– основание за възникване на вземанията, както и настъпване на падежа на задължението за
заплащане на възнаграждението.
3
Настоящият състав намира, че договор за кредит 16.12.2021 г. е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответникът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на
чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който е усвоен от ответника кредит в размер на 3 500 лв., който следва
да се върне в рамките на 36 месеца, при размер на погасителната вноска от 170.43лв., при
ГЛП от 41.00% и ГПР 49.26%. Към договора са включени допълнителни услуги в общ
размер на 3 325 лв., с размер на вноската по от 92,37 лв., като общо задължение по кредита
и по допълнителните услуги е в размер на 9 460,74 лева. с размер на вноската от 262,80 лева.
От представеното извлечение от сметка и от приетото уведомително писмо се установява, че
кредиторът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем поради допусната забава от
кредитополучателя при погасяване на задълженията за заплащане на погасителните вноски,
упражнявайки потестативно си право, предвидено в чл. 12.2 от общите условия.
Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е предвидена
законова забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай клаузите на договора,
предвиждащи дължимост на такси за предоставяни допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ не
съответстват на законовите изисквания на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В частта на уговорена
допълнителна услуга „Ф“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, съдът намира, че от представените доказателства не се установява
действителното предоставяне на посочената услуга от ищеца. Доколкото описаната услуга
предполага предприемане на действия от кредитодателя по приоритетно обслужване на
кредитополучателя чрез срочно разглеждане на искането за отпускане на кредита преди
постъпилите искания от останали кредитоискатели и даване на становище преди
окончателното сключване на договора, същата би следвало да бъде начислена предварително
и извън размера на погасителните вноски. От събраните доказателства се установява, че
таксата е начислена в общия размер на дължимите погасителни вноски, като същевременно
остават неизяснени конкретно дължимите действия по предоставяне на услугата,
определящи нейния преференциален характер в сравнение с предприеманите от ищеца
действия при обичайното разглеждане на исканията за отпускане на кредит. По отношение
на уговорена допълнителна услуга „Ф“, изразяваща се в предоставяне на възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, както и осигуряване на
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съдът приема, че по
същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а на
самостоятелно основание цената на предоставената услуга значително надвишава лихвата за
забава, дължима при просрочие на погасителните вноски в отклонение от императивната
4
разпоредба на чл. 33, ал. 2 ГПК. По същество посредством обсъжданата клауза кредиторът
си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50% от предоставената главница
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на ЗПК, както и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, съответно до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че клаузите, предвиждащи
възнаграждение за предоставени допълнителни услуги „Ф“ и „Ф по договора за кредит, са
уговорени в нарушение на чл. 10а ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
поради което същите са нищожни.
На следващо място съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на такси за предоставяне
на услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, заобикаля и ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като при начисляването им в размер на месечните погасителни вноски се
повишава и размерът на ГПР. В процесния случай уговореното възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги „Ф“ и „Ф“ фактически прикрива допълнително начислени
разходи по кредита, посредством които кредиторът си осигурява допълнителни плащания
извън изрично уговорените с кредитополучателя в нарушение на императивните разпоредби
на ЗПК. При изчисление на приложимия ГПР по кредита след включване на таксите за
услуги „Ф“ и „Ф“ съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза и направените
пресмятания от съдебния състав, действителният размер на ГПР възлиза на 118,57 %. Така
установеният начин на формиране на ГПР е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
непредоставяне на кредитополучателя на пълна информация относно компонентите,
включени при формиране на ГПР, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид размера на законната
лихва по просрочени задължения към датата на сключване на кредита от 10 % /към месец
декември 2021 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ 0,00 %/.
Нарушаване на нормата по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до последиците на чл. 22 и чл.
23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и от потребителя се дължи само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Въз основа на така
изложените мотиви настоящият състав намира, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане от
потребителя само на чистата стойност на кредита, т. е. 3 500 лв. Доколкото ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 2 274 лв., което съдът приема за доказано от приетото по
делото заключение към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, то искът за главница е
основателен до размер на сумата от 1 226 лева, а за разликата до пълния претендиран размер
е неоснователен.
От тук следва, че установителните искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на „П“ ЕООД по договор за потребителски
кредит № ... от 16.12.2021г. за сумата от 1 325,59 лева, представляваща дължимо договорно
възнаграждение за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; за сумата от 388,61 лева,
представляваща начислена мораторна лихва за периода от 21.03.2022г. до 05.12.2023г. и
законна лихва от 292,21 лева за периода 05.12.2023г. до 27.03.2024г., ведно със законната
лихва върху тези суми, са неоснователни вследствие прилагането на законните последици,
предвидени в чл. 23 ЗПК, и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените по-горе мотиви за недействителност на основание чл. 10а, вр. чл. 22
ЗПК на договорните клаузи, предвиждащи възникване на задължение за заплащане на
възнаграждение да предоставени допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ във връзка с процесния
договор за потребителски кредит, съдът намира, че предявените осъдителни искове са
5
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят пропорционално разноски
на уважената част от исковете, а именно: 90,17 лева за исковото и 67,52 лева за заповедното
или общо 157,69 лв.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да се присъдят сторените разноски в размер на 258 лв. за депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Направеното възражение от ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
оставено без уважение доколкото процесуалният представител на ответника е предприел
активни действия по осъществяване на правната защита на доверителя си – подал е отговор
на исковата молба, в която е изложил становище по основателността на предявените искове,
направил е доказателствени искания, депозирал е писмено становище във връзка с
насрочените открити съдебни заседания, като същевременно не е участвал лично в
единственото проведено заседание по делото. При този изход на спора съобразно
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
891 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразено с установените минимални
размери в Наредба № 1 от 9.07.2004г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че К. П. Н.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С..., дължи на „П“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...., сумата от общо 1 226 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ... /16.12.2021г., обявен за предсрочно
изискуем, ведно със законната лихва от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
3 025,83 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 16.04.2024г. по ч. гр. д. №18575/2024г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... срещу К. П. Н., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. С..., искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1 325,59 лева, представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.11.2022г. до 05.12.2023г.; за сумата от
388,61 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.03.2022г. до
05.12.2023г. и законна лихва от 292,21 лева, дължима за периода 05.12.2023г. до 27.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 28.03.2024г., до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2024г. по ч. гр. д. №18575/2024г. по описа на
СРС, I ГО, 36 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал.1, т.3 ГПК осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД, за осъждане К. П. Н.,
ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. С....1, да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК: *********, със
6
седалище и адрес на управление: гр. С...., следните суми: 668,26 лева - възнаграждение за
закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от считано от
27.03.2024г. до окончателно плащане; 1 901,47 лева - възнаграждение за закупена услуга
„Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2024г. до окончателно
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С.... да заплати на К. П. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. С... разноски по делото в размер на 258 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. П. Н., ЕГН: **********, със съдебен
адрес гр. С... да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.... разноски по делото в общ размер на 157,69 лева.
ОСЪЖДА „П“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....,
да заплати на адв. Л. Б. - САК, ЕГН **********, с адрес гр. С, гр. С...1, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 891 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника К. П. Н. пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7