Р Е
Ш Е Н
И Е №
614
град Пазарджик 21.12.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен граждански състав, на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета
година в открито заседание, в следния състав:
Председател:Борислав Илиев Членове: Иванка
Илинова Красимир Лесенски
при
участието на секретаря В.Боева., като
разгледа докладваното от съдията Б.Илиев въззивно гр.д.№ 899 по описа за 2013г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на параграф 2 ал.1 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.196 и следващите от ГПК /отм./. С решение №427 от 31.07.2013г.
на Пещерски районен съд, постановено по гр.д.№38/2011г. по описа на същия съд е
прието за установено на осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм/ по отношение на Община
Батак,
че Държавата,чрез Министерството на
земеделието и храните е собственик на следните недвижими имоти: имот в отдел 180, част от подотдел
0,идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 680,693,692,29 и части
от имоти 103,105,98,100,82,64,48,44, 43,35, 23, 30,18,17,16,15, отразени в зелено
на скицата на вещото лице; -
имот в отдел 180,
подотдел П, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва :
172,76,75,74,73, 72,71,65,66,64,90,682,104,101,99 и части от имоти
69,84,103,47,48,61,39,105,85,681,70,177,694,692,693, отразени в червено на
скицата на вещото лице; -
имот в отдел 180,
част от подотдел 4, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 7 и
част от 8, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; - имот в отдел 182, част от подотдел К,
идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва:230,229,234,711,221,212,217,216,215,209,210,204,205,207,202,258,722,
723,257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,697,187,188,176,697,177,182 и 170 и
части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на скицата на
вещото лице; - имот в отдел 182, част от подотдел Л и
М, идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва :
215,216,217,221,222,771,234,218,219,231,230,229, отразени в жълто на скицата на
вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел А,
идентичен с имоти от масив 02837.503, както следва : 315, отразен в розово на
скицата на вещото лице; - имот в отдел 194, част от подотдел 2, идентичен с
имоти от масив 02837.305, както следва : 354,355,356,357, отразени в оранжево
на скицата на вещото лице; -
имот в отдел 194,
част от подотдел И, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва :
358,712, 359, 361,362,363,364,365,366,367,388,370,371,372,379,378,377,374,375,380,713,381,382,383,384,395,393,386,388,389,391,434,468,451,457,454,456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,417,740,789,472,418,419,468,422,421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,429,500,501,502
и части от имоти 369,332,333,334,401,470, 459, 429,494, 476, 503,отразени в
зелено на скицата на вещото лице; -
имот в отдел 194,
част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 503 и
части от имоти 459,429,500, отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в
отдел 183,част от подотдел 1, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва
:561, 560,507,506,517,518,519,534,530,532,558, отразени в синьо на скицата на
вещото лице; - имот в отдел 183, част от подотдел Г,
идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : 552,524,523,526,521,529,
отразени в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел 183, част от подотдел
В, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва: част от имот 550,
отразени в кафяво на скицата на вещото лице; - имот
в отдел 183, част от подотдел А, идентичен с имоти в масив 02837.503, както
следва :620,650,605,626,629,594,591,587, 599,758,760,590, 566,569, 570,550,541,551,549,600,
540,515,560,558,559,557 и части от имоти 619,628,607, 351, 325,351,552,
отразени в червено на скицата на вещото лице; - имот в отдел 182, част от
подотдел Ж, идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : части от имоти
189,190,193, 194,199,202,203 и 205, отразени в кафяво на скицата на вещото
лице; - имот в отдел 180, част от подотдел Б,
идентичен с имоти в масив 02837.503, както следва : части от имоти
291,290,289,300, отразени в розово на скицата на вещото лице Е.М. на л.128 от
делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното
решение. Така
постановеното решение е обжалвано в срока по чл.197 от ГПК(отм) с въззивна
жалба от Община гр.Батак чрез пълномощниците си, адвокатите П. Х. ***, в която
се излагат доводи за порочност на решението като неправилно по същество и
постановено в нарушение на материалния и
процесуални закон ,необоснованост на
постановения съдебен акт и недопустимост на обжалваното решение поради липса на
правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск, при положение,
че имотите се намират във владение на Община
и ищецът следвало да предяви осъдителен иск по чл.108
от ЗС, както и диспозитивът на решението се различавал от
формулирания от ищеца петитум Моли да се отхвърли предявения иск, евентуално да
се обезсили решението и върне делото за
ново разглеждане и ново произнасяне по формулирания петитум.Претендира
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Не сочат нови доказателства. Ответника по
въззивната жалба, Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и
храните, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител юрк.Х.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се,че постановеният
съдебен акт не страда от пороците развити както във въззивната жалба, така и
допълнени в съдебното заседание от процесуалните представители на Общината.
Моли да се остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
по същество. Не сочи нови доказателства. Третата
контролираща страна МРРБ-р.пр. не изпращат представител.Не сочат доказателства.
Пазарджишкият
окръжен съд преди да се произнесе по съществото на спора, извърши служебна
проверка по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт при което
констатира следното: В исковата
молба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните твърди, че е собственик на имоти с обща площ
от около 600 дка, по отношение на които ответната община Батак е предприела
действия по попълване на кадастралната основа,без да са реализирани процедури
по изваждане на земите от горския фонд. Ищецът твърди, че земите винаги са били
част от държавния горски фонд, никога не са били изключени от същия, при което
и ищецът моли съда да бъде признато правото му на собственост върху тези земи.
В исковата молба се поддържа, че правото на собственост на държавата произтича
от това, че земите са представлявали балталък на Ракитовската община, а
впоследствие са включени в държавния горски фонд, където принадлежат и
понастоящем. Моли се съдът да уважи исковата претенция. Ответната страна община Батак оспорва исковата претенция с
твърдения, че е недопустима поради липса на правен интерес от предявяване на
иск за правото на собственост за имоти, които ищецът не владее. Твърди се, че
процесните имоти са включени в устройствен план на селищно образувание, каквото
е „Язовир Батак”. По същество е изразено становище, че исковете са
неоснователни, защото правото на собственост принадлежи на трети лица. Твърди
се, че предвид това, че се касае за земи
в регулация не може да бъде възприето, че същите са земи от горския фонд
предвид нормата на чл.2, ал.3 от Закона за горите, а липсата на доказателства
за извършена процедура по изключването им от държавния горски фонд не означава,
че са част от държавния горски фонд или че принадлежат на държавата. Оспорено е
твърдението на ищеца, че правото на собственост му принадлежи, тъй като земите
са имали характеристика на балталък, което предвид характеристиката на
балталъка означава, че тези недвижими имоти принадлежат на общината,
респективно не могат да принадлежат на държавата. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли исковете. Въззивният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото
доказателства, прие за установено следното : От приложен по делото дефинитивен
стопански план на Ракитовската общинска гора, се установява, че процесните гори
са предоставени като балталъци от старо време на жителите на Ракитово за общо
ползване.Представен е лесоустройствен план на държавната горско-стопанска
единица „Ракитовска” от 1951 г. С писмо
от 27.02.2007 г. на Националното управление по горите Държавната дивечовъдна
станция Ракитово е уведомена, че са постъпили писма от община Батак за промяна
предназначение на земи от държавния горски фонд, но процедури по промяна на
предназначението по реда на чл.14 – чл.14г от ЗГ не са извършени.По делото е
представено заключение по частна
лесотехническа експертиза по възлагане от РУГ Пазарджик, според което границите
на земите и горите в ДГФ към лесоустройствения проект от 2000 г., попадащи в
имот 000100 и в контури по картата на възстановената собственост са с обща площ
от 712 дка, от които 40 дка е горски разсадник.По делото е представено прието решение от 18.03.1961 г., публикувано в
Известия, бр.33/1961 г., съгласно което е утвърден площоразпределителен план за
летовище язовир „Батак”. Със заповед № 00799/27.03.1964 г. на основание § 60 от
ППЗПИНМ е одобрен идейно застроителен план на курортен комплекс „Язовир Батак”
за частта „Дълбок дол”. С решение № 54 от 22.06.1971 г. от 01.07.1971 г.
стопанисването на курорта „Язовир Батак” е предоставено на ГОНС – Батак с оглед
правилно провеждане на благоустройствени мероприятия.Със заповед №
189/06.02.1973 г. е одобрен общия градоустройствен план на „Язовир Батак”.По
делото е приета заповед №
1093/20.08.1980 г. на ОНС – Пазарджик за одобряване на кадастралния,
застроителен и регулационен план на Батак.Видно от решение № 230/08.09.1999 г.
на общинския съвет Батак е прието да бъде създадено селищно образувание –
„Язовир Батак”.Установява се от решение № 9254/20.10.2003 г., постановено по адм.дело
№ 3304/2003 г. по описа на Върховния административен съд, че е отменено решение
на Пазарджишкия окръжен съд и е отменена заповед № 1238/18.10.1999 г. на
областния управител на Пазарджишка област.С писмо от община Батак, изх.№
94-И-165/17.11.2008 г. се сочи, че „Бялото петно” е урбанизирана територия, а
не за земи от държавния горски фонд, заявено е, че площта е предоставена за
стопанисване през 1971 г. Община Батак е посочила, че са съставени актове за
общинска собственост. По
делото е допусната и изслушана съдебно-лесотехническа
експертиза от която се установява, че
имот пл.№ 000100 се намира в източната част на територията на Ракитовско горско
стопанство върху части от отдели 81,82,83,85,89,96 по плана от 1951 г.,
респективно части от отдели 180,182,183,194 по картния материал от 2000 г. В
териториалния обхват на имот пл.№ 000100 попадат гори с бял бор, с ела и бук.
Според заключението процесните земи попадат в държавния горски фонд, няма данни
за проведени процедури за промяна на предназначението, нито има данни за
извършени разпоредителни сделки в полза на община Батак. Прието
е и решение № 234/1886 г. на Татар Пазарджишкия окръжен съд относно разрешен
спор за собственост между общините Ракитово и Батак, както и въводителен
протокол от 12.07.1907 г. по изп.дело № 1170/1907 г. Установява се, че
решението е влязло в сила предвид оставяне без разглеждане на въззивната жалба
на Баташката община като просрочена от Пловдивския апелативен съд.С протокол от
02.10.1927 г. по реда на чл.20 от Закона за горите Ракитовската общинска гора е
включена в горското стопанство. Въз основа на съставения протокол е издадено
постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти. Видно от
решение на Пловдивския апелативен съд по гражд.дело № 509/1928 г. е признато
правото на изключително ползване на жителите на Ракитово върху гора и са
осъдени жителите на Батак да се въздържат от препятстване жителите на Ракитово
да ползват описаната гора.С писмо изх.№ 08-02-83/27.07.1997 г. община Батак е
поискала от Министерски съвет да й бъдат предоставени безвъзмездно държавни
земи, както следва : 1425 дка от Държавния селскостопански фонд и 2900 дка от
Държавния горски фонд, намиращи се в регулацията на курорта „Язовир
Батак”.Видно от писмо от 11.09.2008 г. на кмета на община Батак, формулирано е
искане до МРРБ за започване процедура по изключване на територии от държавния
горски фонд.Установява се, че заявление за изключване на земи е подадено на
12.02.1999 г. Приложено е писмо от 30.06.2000 г. на ДНСК от което се
установява,че действащият застроителен и регулационен план от 20.08.1980 г. е
развит върху земи от горски и селскостопански фондове,без да са изпълнени
процедури по промяна на предназначението. С писмо от 11.08.2000 г. Министерство
на земеделието и горите е уведомило ДНСК, че не са установени данни за
извършени процедури по промяна предназначението на земите. По делото е допусната и изслушана съдебно-геодезическа експертиза от която се
установява, че при съпоставка на имот пл.№ 000100 по картата на възстановената
собственост и лесоустройствения план е налице съвпадане относно 621,31 дка от
държавния горски фонд, които попадат в имот пл.№ 000100 по КВС.От заключението на същата се установява, че с
оглед одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър имот пл.№ 000100 попада
в имот с идентификатор 02837.503. Прието е и допълнително заключение по
съдебно-геодезическата експертиза с приложена към него скица, според което е
извършена съпоставка на имотите, описани по отдел и местонахождение по
лесоустройствения план и според изготвената кадастрална карта. Пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства. При така приетата фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното: Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителен иск .Съдът намира, че
за Държавата като ищец е налице интерес от предявяване на установителен иск,при
наличие на предприети действия, които оспорват правото й на собственост, както
и предвид съществуването на данни за актуване на имотите като общинска собственост.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя-ответник в подадената въззивна жалба, че исковата
претенция е недопустима, а ищецът е следвало да предяви ревандикационен иск
,тъй като за ищеца е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо
в отношенията между страните на кого принадлежи правото на собственост върху
имотите. В
тази връзка следва да се отбележи,че в правото на собственика на този имот е да
избере по какъв начин да реализира защитата на накърнените си собственически
права т.е в случая не съществува пречка, Държавата да предяви срещу Общината
както установителен иск за собственост, така и осъдителен иск по чл.108 от ЗС. От друга страна уважаването на
положителен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК ( отм. ) е
свързано с провеждане на пълно и главно доказване,че правото на собственост
принадлежи на ищеца и съгласно разпоредбите на закона в тежест на ищеца е да
докаже правото си на собственост.От събраните по делото доказателства следва да
се приеме, че процесните недвижими имоти, които понастоящем по кадастралната
карта попадат в масив с идентификатор 02837.503, са собственост на ищцовата
страна, т.е. държавна собственост. За да приеме, че имотите са държавна
собственост, съдът взе предвид, че са представени доказателства, че същите са
били включени в дефинитивния план за Ракитовската община и са представлявали „балталъци“.
С оглед това, че според Конституцията на Народна Република България и на Закона
за стопанисване и ползване на горите от 1948 г. горите са национализирани и са
станали държавна собственост, след което не се установява да са извършени
разпоредителни сделки с тези имоти, т.е
не се доказва по никакъв начин,че държавата е загубила правото си на
собственост, съдът намира за доказано, че ищецът е собственик на имотите. В
подкрепа на тезата, че ищецът е собственик на имотите са и представените писма,
изходящи от ответната община, с които е формулирано искане за промяна
предназначение на имоти и безвъзмедното предоставяне на общината на земи от
държавния горски фонд, доколкото съдържащите се в писмата твърдения
представляват извънсъдебно признание, че се касае за имоти, представляващи
държавна собственост. Изводът на съда, че е проведено доказване правото на
собственост не се променят предвид възражението на ответника чрез
пълномощниците му, че имотите понастоящем представляват „урбанизирана
територия“, тъй като наличието на регулация и включването на имотите в
устройствен план няма отношение към въпроса за правото на собственост, т.е.
след включване на определен имот в устройствен план не се променя принадлежността
правото на собственост, доколкото не се
установява собственикът да е предприел разпоредителни действия с имотите,
същите му принадлежат, т.е. след като държавата не се е разпоредила с имотите,
същите следва да се считат нейна собственост,макар имотите да са включени в
устройствен план на селищно образувание. Съобразявайки изложеното и доказаното
обстоятелство,че горите са национализирани и при липсата на
доказателства за последващо разпореждане със същите, ищцовата страна е доказала
правото си на собственост. Като неоснователни съдът намира възраженията във въззивната
жалба, че имотите не биха могли да бъдат държавна собственост, тъй като било
недопустимо един и същ имот едновременно да бъде държавна и общинска собственост,
макар същевременно „балталък“ по същността си да представлява общинска гора.
Както бе посочено, горите са национализирани, а с оглед национализацията със
Закона за стопанисване и ползване на горите същите са престанали да бъдат
общински, а е установена държавна собственост.Плроследявайки нормативната
уредба по закона за горите от 1887г. , 1904г. ,1922г.,1925 г., и 1928г. се
налага безспорния извод,че горите
отстъпени от държавата на общините за вечно ползване, т.н.“балталъци“ независимо
,че са били определени като общински гори , фактически са останали собственост
на държавата.Следва да се отбележи,че Общините,
като гражданско-правни субекти, са могли да притежават гори-частна собственост,
и гора- "балталък", по отношение на която притежават "вечното
право на ползване". Горите-частна собственост на общината може да се
установяват с доказателства, които безусловно установяват правото на
собственост и съставляват надлежен титул - нотариални и крепостни актове,
нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за съдебна делба,
съдебни актове, а правото на ползване на "балталъка" се установява с
т. нар. "владетелски документи". Понятието, според отменените Закони
за горите, "общинска гора" не се покрива по съдържание с общинска
собственост, а е по-широко, тъй като включва и правото на вечно ползване на
"балталъците". С разпоредбите на ЗВСГЗГФ се възстановява правото на
собственост само на частните общински гори, но не и правото на ползване на
"балталъците". При
това положение и като бъде съобразено, че ответната страна не е доказала
придобиване на имотите по силата на правна сделка,като частно имущество
респективно възстановяване на имотите, доводът за недоказаност на исковите
претенции се явява неоснователен. Следва да се посочи, че доколкото според
дефинитивния план горите представляват „балталък“ и като съобрази, че
балталъците не подлежат на възстановяване съгласно § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, който
отрича реституцията на гори,предоставени от държавата на обшините за вечно
ползване в каквато насока е постановената задължителна съдебна практика по реда
на чл.290 от ГПК, съдът намира предявените
искове за основателни. В предвид на горното
следва да се приеме, че исковите претенции следва да бъдат уважени, като с оглед индивидуализиране на имотите, предмет
на настоящото производство съдебното решение следва да препрати към скицата на
вещото лице Е.Михов на л.128 от гр.д.№38/2011г. по описа на РС Пещера, която
приподписана от настоящия състав следва да се счита неразделна част от настоящото
решение.В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията във въззивната
жалба за липса на индивидуализация на имотите предмет на иска и непроизнасяне
по заявения петитум ,тъй като съдът е формирал воля и е постановил съответстващ
съдебен акт. По изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила като правилно , законосъобразно и
обосновано от доказателствата по делото. С
оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя Община гр.Батак не следва да се
присъждат направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното ,Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №427/ 31.07. 2013г. на районен съд Пещера ,постановено по гр. д.
№38 по описа на същия съд за 2011г.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.
Председател:
Членове: 1.
2.