Р Е Ш
Е Н И Е
Номер …… Година 2012, 18.06 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд…………….…..………граждански състав ………………………
На двадесет и
девети май ……...................…… Година две хиляди и дванадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….……
Съдебни заседатели: ..…………………...…………
Секретар …………….……Жана Кметска......…........................……………..……………
Прокурор ………..………………………………….………..………..………………………..
като разгледа
докладваното от ….……...…………….Р. Калиманова…………………
гражданско дело
номер ….……2234……… по описа за ……2011…… година.
Производството по настоящото дело
е с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковата претенция на В.А.В. ***
против Г.Ж.Ч. *** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 36960 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на
противоправното поведение на ответника по делото, изразяващо се в опит да
отнеме от неговото владение „Автогрейдер”Д3122, нарязването му с намерение да
го продаде за вторични суровини и която сума представлява стойността на
посочената по-горе вещ, предмет на деянието на ответника, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница от датата на увреждането - 11.10.2003
година до нейното окончателно изплащане. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК, по
изложените от съда доводи и съображения не е депозирал по делото писмен
отговор, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания и
не е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Не сочи доказателства в подкрепа на направените оспорвания и наведените
твърдения. В съдебно заседание чрез процесуалния си пълномощник оспорва така
предявената против него искова претенция по основание и размер и моли същата
като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.
Бургаският окръжен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищецът твърди, че съобразно постиганото по нохд
№717/2009 година по описа на Несебърския районен съд споразумение ответникът е
бил признат за виновен в това, че в началото на месец октомври 2003 година в
к.к.”Слънчев бряг” е направил опит да отнеме от владението му
„Автогрейдер”Д3122, като нарязал същия с намерение да го продаде за вторични
суровини. Деянието не е било довършено, тъй като в момента на натоварване на
нарязания автогрейдер той е бил заловен от полицията. Тъй като първоначално
образуваното производство под №261/2004 година е било прекратено и върнато за
доразследване и след приключването на съответните действия в тази насока
образувано под нов номер, а именно №717/2009 година, ищецът не е бил уведомен и
редовно призован за последното, разглеждането му е станало в негово отсъствие,
поради което и същият не е могъл да реализира правата си в наказателния процес
чрез предявяване на граждански иск.
Това обуславя и правния му интерес от предявяване
на настоящата осъдителна искова претенция против ответника за заплащане на
обезщетение в размер на търсената по делото сума, която се явява посочената от
вещото лице, назначено по наказателното дело стойност на процесната вещ. От
извършеното от ответника деяние имуществената сфера на ищеца се явява
засегната, тъй като той е именно нейния действителен собственик. Собствеността
по отношение на нея той е придобил от „Пътни строежи-Сливен”АД със седалище
град Сливен, за което е била издадена и фактура №********* от 30.06.2004
година. Ищецът е отправил искане до ответника на два пъти за доброволно
заплащане на претендираната от него сума, но до настоящия момент такова не е
било предприето от последния, което го е мотивирало да предяви осъдителния иск.
За установяване на тези свои твърдения е представил
по делото фактура №********** от 30.06.2004 година, издадена от „Пътни
строежи-Сливен”АД на обща стойност 7116 лева, в която е инкорпорирана сделка за
покупко-продажба на посочените в нея движими вещи, измежду които и
автогрейдер-3122 - 30-29 на стойност 1200 лева, сключена между ищеца и това
дружество. Отправил е искане във връзка с което съдът е изискал и приел като
доказателство нохд №717/2009 година. По същото Несебърският районен съд е
одобрил постигнатото между Районна прокуратура-Несебър и обвиняемият Г.Ж.Ч.
споразумение, съгласно което последният е признат за виновен в това, че в
началото на месец октомври 2003 година, в к.к.”Слънчев бряг”-запад при
условията на повторност чрез използване техническо средство-оксижен и на
моторно превозно средство - автокран „МАЗ” с рег.№А 8503 АС, собственост на
Марин Михалев Маринов и товарен автомобил марка „Шкода Мадара” с рег.№А 1041 АР
с ремарке с рег.№ А 0560 ЕЕ, собственост на „Либърти металис груп”АД направил
опит да отнеме от владението на „Пътстрой”ООД - град Бургас, представлявано от В.А.В.
чужда движима вещ - автогрейдер „ДЗ 122” в големи размери - на стойност 20000
лева, оставена без постоянен надзор, собственост на „Пътни строежи-Сливен”АД
със седалище град Сливен, представлявано от Кирил Георгиев Киров без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини и случаят не е маловажен, поради
което и на основание чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.2, 4, и 7 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.55
ал.1 от НК го е осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 2 години,
изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
срок от 4 години; Г.Ж.Ч. е осъден да заплати направените по делото разноски и
на основание чл.24 ал.3 от НПК наказателното производство е прекратено.
Непозволеното увреждане се забранява от закона,
като на основание чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. На възмездяване, съгласно чл.51 от ЗЗД, подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние. Предпоставките
на чл.45 от ЗЗД, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника
по делото - физическо лице са следните, а именно: действие или бездействие на
съответното физическо лице, противоправност на извършените действия, причинна
връзка между деянието и настъпилото увреждане и виновно поведение на прекия
причинител на вредата, като в разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД е създадена
една оборима презумпция за вината - предполага се, до доказване на противното.
В тази връзка следва да се посочи, че обсъденото по-горе и влязло в сила
споразумение, имащо на основание чл.383 ал.1 от НПК последиците на влязла в
сила присъда на наказателния съд, съобразно нормата на чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. От това се налага извода, че в настоящото производство е
установено по безспорен и несъмнен начин виновното, неправомерно поведение на
ответника. Не е установено, обаче настъпването в патримониума на ищеца на
претендираните от него имуществени вреди в размера, посочен в исковата молба.
Независимо от изрично указаната му в тази насока доказателствена тежест, за установяване
на правото си на собственост той е представил единствено посочената по-горе
фактура и се е позовал на постановения в рамките на образуваното наказателно
производство съдебен акт. Същите, обаче не установяват посочения по-горе
правнорелевантен факт - настъпване на вреда в неговия патримониум. При
съобразяване на тяхното съдържание се налага извода, че вредата от извършеното
от ответника деяние е настъпила за търговското дружество „Пътни строежи-Сливен”
АД, което е било собственик на процесната машина към момента на неговото
извършване. За това свидетелства както изрично посоченото от наказателния съд в
одобреното от него споразумение, така и обстоятелството, че именно това
дружество се е разпоредило със същата в един последващ момент, а именно през 2004
година, когато я е продало на ищеца. От този именно момент - 30.06.2004 година
ищецът е станал неин собственик и поради я е придобил във вида и състоянието, в
което същата се е намирала към момента на продажбата, т.е. след като деянието е
извършено през 2003 година, а собствеността е преминала към ищеца през
следващата 2004 година, очевидно няма как вредата от това деяние и по отношение
на тази процесна машина да е настъпила за ищеца. Направения от съда по-горе
извод се подкрепя и от находящия се измежду кориците на дознание №1831/2003
година договор за наем, сключен между „Пътни строежи-Сливен”АД и „Пътстрой”ООД,
по силата на който първото е отдало под наем описания в чл.2 от същия промишлен
обект, включващ земя и сгради, инсталации и съоръжения, машини по опис, в който
опис /стр.10 от същото дело/ като т.5-та фигурира процесния автогрейдер.
Обстоятелството, че „Пътстрой”ООД към онзи момент е било представлявано от
ищеца В.А.В. не налага друг, по-различен извод. Това следва от обстоятелството,
че от една страна физическото лице В.В. и търговското дружество са два
различни, самостоятелни правни субекта, а от друга, че поради тази причина
действията на физическото лице като управител на един търговец са съвсем
различни от тези негови действия като физическо лице, включително и когато са
насочени към защита правата и интересите на всеки един от тези два субекта. Всичко
така изложено по-горе прави предявената главна претенция неоснователна, поради
което и като такава същата следва изцяло да бъде отхвърлена. Предвид
неоснователността на същата, неоснователна се явява и акцесорната такава за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за периода от 11.10.2003
година до датата на депозиране на исковата молба.
С оглед изхода на делото и направеното в тази
насока от ответната страна искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на същата
следва да бъде присъдена и сумата от 300 лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски и в която се включва само частта от реално изплатеното
възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат. Съдът намира, че ищецът
следва да бъде осъден, с оглед изхода на делото, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 1478.40 лева, представляваща дължима държавна
такса върху заявения размер на предявените и разгледани претенции, както и 5
лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Това са налага, тъй като за
да бъде приложена разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, е необходимо ищецът да
е претърпял вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла
в сила присъда. Тъй като твърденията в конкретния случай са били именно в тази
насока и тъй като се касае за въпрос по съществото на спора, то съдът не е
събрал при постъпването на исковата молба в съда дължимата и посочена по-горе
като размер държавна такса. По делото, обаче по горните доводи не се установява
ищецът да е претърпял вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което
има влязла в сила присъда, т.е. не се установява наличието на предпоставките на
посочената по-горе правна норма, поради което именно съдът с крайния си съдебен
акт и по горните доводи следва да събере от ищеца дължимата за разглеждането на
предявения от него иск държавна такса.
Мотивиран от горното и на
основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявената от В.А.В. ***
против Г.Ж.Ч. *** искова претенция за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 36960 /тридесет и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на
противоправното поведение на ответника по делото, изразяващо се в опит да
отнеме от неговото владение „Автогрейдер”Д3122, нарязването му с намерение да
го продаде за вторични суровини и която сума представлява стойността на
посочената по-горе вещ, предмет на деянието на ответника, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница от датата на увреждането - 11.10.2003
година до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА В.А.В. *** да
заплати на Г.Ж.Ч. *** сумата от 300 /триста лева/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, а по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 1478.40 /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева
и четиридесет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху разгледания
размер на исковата претенция, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: