Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
град Велико Търново, 16.05.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
и секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 65/2022г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба вх. № 655/10.02.2022г. в АСВТ,
подадена от името на търговско дружество с фирма „Сатурн 13“ЕООД – с. Марково,
обл. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б. П. З..
Оспорва се мълчалив отказ на главния архитект на
община Елена, формиран по Заявление с вх. № УТ.02.02-11/05.02.2022г.
Заявлението е за издаване на виза за
проектиране за надстройка и пристройка за имот 27190.304.3 по КККР на гр.
Елена. Същото е подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване на
ДА“Електронно управление“.
Жалбоподателят твърди, че към 07.02.2022г. е
изтекъл едномесечният срок за произнасяне на гл. архитект на Община Елена.
Поради това, приемат наличието на мълчалив отказ и оспорват същия на основание
чл.146, т.4 от АПК като противоречащ на материалния закон. По тези съображения
моли съда да отмени оспорения акт. Не претендира разноски.
В о.с.з. не се явява представител на дружеството.
Ответникът
по оспорването – главният
архитект на Община Елена, действащ чрез процесуалния си представител, в представен
писмен отговор, оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че не е налице мълчалив отказ, т.к. има вече влязъл в
сила такъв, а се касае за отказ на АО да се произнесе о същество. Алтернативно
поддържа, че обжалваният МО е постановен при правилно приложение на материалния
закон. Изтъква, че се касае за неурегулирана територия, а начинът на трайно
ползване за ПИ според одобрената КККР е „за друг вид обществен комплекс”,
сградата е с предназанчение ”друг вид обществена сграда”, а е въведена в
експлоатация като „търговска сграда”. Де факто в сградата се извършва
производствена дейност. Поради установеното разминаване между предназначението на
ПИ и на построената в него сграда е наложително съгласно чл.20, ал.2 от ЗУТ да
се процедира ПУП, който да отстрани това не съответствие, а след влизането му
да се издаде исканата виза за поректиране.
В о.с.з. ответинкът се представлява от упълномощения
адвокат, който пледира за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита
и претендира възстановяне на сторените разноски.
По допустимостта на оспорването съдът прие следното:
Първо следва да се подчертае, че не е налице
хипотезата на чл.197 от АПК, т.к. в преписката не се открива изрично изявление на гл. архитект, с
което да откаже да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване
на виза. Не са налице и доказателства, че е проведено идентично по съдържание
производство, по което е формиран МО, който да е влязъл в сила към момента на
подаване на настоящото заявление. Включително поради това, че самият ответник
признава в становището си , че заявените параметри на застрояването понастоящем
са неясни/вж. л.43/.
В конкретния случай е подадено Заявление за издаване
на виза с уникален номер в ССЕВ
1641373218289 от 05.01.2022г. регистрирано е в Община Елена с вх. №
УТ.02.02-11/05.01.2022г. Според
чл.58 от Закона за
устройство на територията в неурегулирани малки населени места се допуска
издаване на виза за проектиране без наличие на Подробен устройствен план (ПУП)
по специален ред. В този случай съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ издаването на
виза за проектиране е задължително.
Следователно е налице сезиране на компетентния
по място АО с искане за издаване на виза, за коетое налице законово задължение.
Срокът за издаване на поискания ИАА
е един месец, съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ. Същият е изтекъл на 07.02.2022г.,
т.к. 05.02.2022г. е неработен ден. Липсата на волеизявление на гл. архитект в
случая разкрива фигурата на мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.
Същият има качеството на индивидуален административен акт по устройство на
територията. Следователно подлежи на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 214 и
чл. 213 от ЗУТ. Оспорването е извършено в определения в специялния закон - чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен
срок. Сезиран е компетентния да я разгледа съд – този по местонахождението на
имота, съгл. чл.215, ал.1 от ЗУТ. При тази служебна проверка съдът намери жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения по фактите и правото:
С проекта на доклад по делото съдът указа на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи пред съда наличието на фактическите
основания, които препятстват формирането на МО: дадено указание за отстраняване
на нередовности на Заявлението по чл.30, ал.2 от АПК; спиране прилагането на
плана по чл.135, ал.6 от ЗУТ или общи основания за спиране на адм.
производство по чл.54 от АПК или др.
На оспорващия съдът указа да подкрепят с доказателства
твърденията си в жалбата за положителни факти.
Делото е основано на писмени доказателства, представени
съответно с жалбата и административната преписка. Не са оспорени от страните.
Не са обявени безспорни между страните факти, нито такива служебно известни на
съда.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на
всички събрани по делото доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. При това, съдът
намери за установено следното по фактите:
1. Дружеството "Сатурн 13" ЕООД с ЕИК
********* се легитимира като собственик на недвижим имот с НА № 104, том II, рег. № 1176, дело №268/2020г. Последният е опознат
като ПИ с идентификатор 27190.304.3 по КККР на гр. Елена, съгласно Скица на
л.10.
2. На 05.01. 2022г. от името на дружеството,
представлявано от Б. П. З. е подадено Заявление за издаване на виза за проектиране
(образец по 140а, ал. 1 от ЗУТ), чрез Системата за сигурно електронно връчване
(ССЕВ), уникален номер на заявката 1641373218289.
Към
Заявлението са приложени посочените НА и Скица № 15-338883/23.04.2020г.
3. В писмения отговор на ответника се посочва, че поземлен
имот 27190.304.3 се намира в нямащото регулационен и застроителен план, бивше
с. Пърчовци, присъединено административно към гр. Елена с наименование улица
"Пърчовци".
3.1. Околовръстният полигон на селото е определен с
Протокол от 26.10.1973 г., одобрен с Решение №145 от протокол №14/24.XI.1982
година на ОНС гр. В. Търново и е под №115 в Списъка на населените места без
регулационни планове с изготвени околовръстни полигони на територията на
Великотърновски окръг, на основание чл. 2 от ЗТСУ (отм.), и чл. 105, ал. 3 от
ППЗТСУ (отм.) и решение №КЗ -12 от 26.07.1982 г. на Комисията за земята.
3.2. За имота е създадена единична Кадастралната карта
и кадастрален регистър, одобрени със Заповед РД-18-04-198/05.07.2006 г. С площ
741 кв.м. и начин на трайно ползване "За друг обществен обект,
комплекс".
3.2.1. Съществуващата в имота сграда е нанесена в КККР
с идентификатор 27190.304.3.1, със застроена площ 166 кв. м., на един етаж, без
конкретно предназначение, записана като "Друг вид обществена сграда".
3.2.2. Във
връзка с горното неправилно в Заявлението ПИ е посочен като урегулиран.
4. От налични документи в община Елена - АДС, АОС,
Протокол образец 16 от 10.10.1977 г. за приемане и въвеждане в експлоатация на
обект "Търговска сграда", с. Пърчовци, с инвеститор РПК гр. Елена,
Извлечение от баланса на РПК към 30.06.2007 г. по сметка 203-сгради, се
установява, че процесната сграда е описана като "Търговска сграда"
или като "масивна сграда на един етаж (магазини), конструкция - масивна с
дървен гредоред".
4.1. По аргумент от правилата разписани в НАРЕДБА №РД-02-20-5/15.12.2016г.
сградата в имота с идентификатор 27190.304.3.1 е с неопределено предназначение като "друг вид обществена
сграда", кадастрален код 360, вместо конкретното предназначение -
"Сграда за търговия", кадастрален код 200.
5. Не е налице конкретно искане за обекта, т.к. е
поискано надстройка и пристройка, предполагаемо свързана с тази сграда, която е
с неясно предназначение и поради това не е възможна преценка по допустимостта
на искането в територия без действащ ПУП. Освен това, не е представено
"Предложение на възложителя за виза за проектиране", задължително в
случаите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ.
6. Документите по преписката/вж. е-mail на л.48/ сочат, че фактическото ползване на имота и сградата е за
производствена дейност/производство на плодови сокове/, което не отговаря на
вписаните НТП в кадастралната карта.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са
противоречиви. Спорът по делото е относно правната интерпретация на безспорно
установените факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между дружество на търговското право, собственик на поземлен имот и
административен орган/АО/, разполагащ с властнически правомощия да издава визи
за проектиране за територията на съответната община, съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ.
Приложим материален закон при издаване и
обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за
устройство на територията/обн. ДВ бр.1/2001г./ – специален по материя такъв.
Приложим процесуален закон – субсидиарно в административната фаза на
производството и пряко в съдебната е АПК/обн.
ДВ бр.30/2006г./.
Нормата на
чл.58 от ЗУТ предвижда, че в неурегулирани
малки населени места и в части от тях застрояване се допуска въз основа на
скица-копие от кадастрална карта (кадастрален план) или ситуационна скица,
съставена от проектанта, които трябва да съдържат и данни за наличните сгради и
съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти. Следователно в
отклонение от чл.140, ал.2 от ЗУТ се допуска издаване на виза за проектиране
без наличие на ПУП. Поради това, съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ издаването на
виза за проектиране е задължително. Съгласно ал.7 на чл.140 от ЗУТ визата се
издава от главния архитект на общината по местонахождение на имота в месечен срок
от подаване на заявлението.
На основание
чл.168 от АПК, съдът извърши цялостна служебна проверка за наличие на основания
по чл.146 от АПК за отмяната на оспореният ИАА. При това установи следното:
Обжалваният
МО за издаване на виза за проектиране е издаден от материално и териториално
компетентния административен орган – главния архитект на Община Елена, при
упражняване на законово възложеното му правомощие с чл. 140, ал. 7, във вр. с
чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Страните не спорят по въпроса, че авторът на оспорената
виза е изпълнявал тази длъжност при издаването й. Същият е бил надлежно сезиран
от лице, с качеството на възложител по см. на ЗУТ, т.е. не е действал служебно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране
може да бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител
по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в случая е дружеството собственик на имота, за което се легитимира с
нотариален акт и скица от КККР.
Изложеното
определя оспореният МО като валиден ИАА.
Мълчаливият
отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато
административния орган има задължението да се произнесе по направено пред него
допустимо искане. Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК този отказ
представлява индивидуален административен акт и е напълно приравнен към
изричния такъв, който е не само липса на волеизявление от страна на съответния
административен орган, но е и отказ да се издаде посочен от искателя акт със
съответното съдържание, т.е. произнасяне по същество на материално правния
въпрос.
За разлика от изричните актове по чл. 21 от АПК, обаче, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по
силата на законовата фикция се счита за изричен такъв. Уредбата на мълчаливия
отказ в АПК сочи той да не бъде отменян, като процесуално незаконосъобразен
акт, какъвто всъщност винаги е, а да се преценява неговата материална
законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Видно от съдържанието
на чл. 172, ал.3 от АПК, МО се счита за издаден при спазване на производството
и формата по издаването му. Поради това, се преценява само неговата материална законосъобразност.
Съгласно
трайната практика на ВАС по жалба против мълчалив отказ на административен
орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по
законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения,
мотивирали административния орган да не уважи искането. В този смисъл е гласуваното
от висшите магистрати по т. 5 от ППВС № 4/22.09.1976 г, по гр.д. № 3/76 г. на
Пленума на ВС/задължително за съдилищата при действието на устройствения закон
за съдебната власт към момента на постановяването му/, което не е загубило
правното си действие: при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се
произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и
от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му.
Визата за
проектиране по дефиницията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ представлява извадка от
действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36. В случая обаче е предвиден специален ред по чл.58 от ЗУТ, при липса на
одобрен ПУП за имот, който не е
урегулиран.
Събраните по
делото доказателства подкрепят тезата на АО, че са налице пречки за издаване на
виза за проектиране. От събраните по делото доказателства е видно, че Поземлен
имот с идентификатор 27190.304.3 по КККР на град Елена е с начин на трайно
ползване "За друг вид обществен обект, комплекс." Сградата, намираща
се в имота е с предназначение „Друг вид обществена сграда", а от Протокол
от приемателна комисия от 10.10.1977г. е видно, че е въведена в експлоатация
като "Търговска сграда". Управителят
на "Сатурн 13" ЕООД информира
гл. архитект на община Елена, че в сградата се извършва производствена дейност.
Предназначението на поземления имот и предназначението на построената в него
сграда, записаното
такова в КККР се разминава с фактическото ползване на сградата и не отговаря на
предназначението, с което е въведена в експлоатация. За АО е невъзможно при тази
неяснота да извърши конкретна преценка за допустимост на искането и такава по
същество за материалните предпоставки, докато съществува това противоречие.
Според чл.9,
ал.1 от ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на
поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото
им използване, освен ако използването противоречи на закон. Нормата на чл.20,
ал.2 от ЗУТ въвежда изискване основното застрояване да съответства на
конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8, определено с подробния
устройствен план. В случая е налице несъответствие на предназначението на
основното застрояване, чието надстрояване и пристрояване се иска с предназначението
на поземления имот. Следователно нормата на чл.20, ал.2 от ЗУТ изисква
предназначението на имота и постройката в него да се приведат в съответствие.
Необходимо е да се процедира ПУП, за да се определи ново конкретно предназначение
на имота, съответно на фактическото му ползване. След като ПУП влезе в сила може
да се издаде виза, в съответствие с него, по общия ред на ЗУТ, а не в
хипотезата на чл.58 от ЗУТ.
По
изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е неоснователна.
Оспореният МО е съответен на приложимия материален закон. Липсват законовите
предпоставки за издаване на виза за проектиране в случая.
На основание
§1, т.6 от ДР на АПК разноските за производството с участието на гл. архитект
следва да бъдат присъдени в полза на Общината – ЮЛ в структурата на която е АО,
автор на акта.
Своевременно и доказано такива са претендирани
в размер на 500,00лв. за АВ. Не е налице възражение за прекомерност на АВ.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение
последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването заявено по жалба на
дружеството „Сатурн 13“ЕООД – с. Марково, обл. Пловдив, с ЕИК ********* срещу мълчалив
отказ на главния архитект на община Елена, формиран по Заявление с вх. № УТ.02.02-11/05.02.2022г.
за издаване на виза за проектиране за надстройка и пристройка за имот
27190.304.3 по КККР на гр. Елена.
ОСЪЖДА дружеството „Сатурн 13“ЕООД, с ЕИК
********* да заплати на Община Елена разноски за производството в размер на 500,00лв./петстотин
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: