Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Перник, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година , в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
При участието на секретаря Кристина Иванова
като разгледа гр. д. № 06188 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
от ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов”, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Караманица” № 88, с ЕИК: *********, представлявано от П.Й.С., чрез адв. Е.Д.,***
срещу „Въглища Перник” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Бела вода”, рудник „Бела вода”
с искане да бъде осъден ответникът „Въглища Перник” ООД да заплати на ищеца ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов”, представлявано от П.Й.С. сумата 6854,23 лв. /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева 23 ст./, представляваща възнаграждение за транспорт на шлак от Рудник „Бела вода“ по договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от 01.08.2017 г. и Анекс от 01.03.2018 г., за което е издадена фактура № 11248/31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищеца твърди, че между страните е сключен договор за изработка с посочения предмет, по който ищецът извършил уговорената работа в срок и без възражения. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило задължението по фактура № 11248/31.07.2019 г. за сумата 6854,23 лв. за транспорт на шлак от Рудник „Бела вода“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г. Претендират се разноски.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на
съобщението по установените в ГПК способи, не е депозирал отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
На 01.08.2017 г. между ищеца - ЕТ
„Лео 99-Петър Стоименов”, представлявано от П.Й.С. - в качеството на изпълнител и
ответника „Въглища Перник” ООД – в качеството на възложител е възникнало
облигационно правоотношение, като е сключен Договор за изкоп и транспорт на
въглища и земна маса и Анекс към него от 01.03.2018 г., по силата на които възложителя
възлага на изпълнителя да извърши минни работи. Подписвайки го ищецът се е
съгласил да извърши възложената му от ответника работа, като на свой ред
ответникът се е задължил да заплати цената на договора за изпълнение. В раздел VII от представения договор са посочени цените и начина на плащане, като в
чл.39 е посочено, че разплащането се извършва на база двустранен протокол за
извършените работи за предходния период, подписан от двете страни през
следващия период и че за извършената услуга изпълнителят издава данъчна
фактура. В сключения анекс от 01.03.2018 г. пък е посочено, че цената на
услугата е: за изкопните и насипни минни работи на откривката от скални
разновидности, и изкопните и транспортни работи на въглищата само от участък
„Долни рид“ до рудничната площадка, се въвежда комплексна разценка на тон
докарани въглища – 25,00 лв. /тон въглища по електронна везна. На 09.08.2019 г.
е изготвен протокол № 24 за извършените работи от ЕТ „Лео-99-Петър Стоименов“
на рудник „Бела вода“ за месец юли 2019 г. Издадена е фактура №
11248/31.07.2019 г. за сумата 6854,23 лв. с влючен ДДС за транспорт на шлак от
Рудник „Бела вода“. Ищецът твърди, че е извършил уговорената работа в срок и
без възражения, но ответното дружество не е заплатило задължението по издаената
фактура.
С Определение № 262788/15.11.2021 г.
производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, във
вр. чл.637, ал.1 от ТЗ до приключване на процедурата по чл. 692 ТЗ по отношение
на „Въглища Перник“ ООД в несъстоятелност, ЕИК: *********.
При извършена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че вземането предмет на предявения иск, както и
разноските по настоящото и обезпечителното производство, са включени под т. 9 в
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите „Въглища Перник“ ООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Приемането на вземането при условията
на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, лишава кредитора
от правен интерес да води иска. Включването на вземането в одобрения от съда
списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника
предпоставя прекратяване на производството по предявения иск на основание чл.
637, ал. 2 ТЗ, поради което производството по делото е възобновено и
прекратено.
След постъпила жалба и като съдът, съобрази
постъпилата с писмо с рег. № 263582/24.08.2022 г. на ОС-Перник информация,
съгласно която срещу неприето вземане на ЕТ „Лео-99 Петър Стоименов“ за сумата
6854,23 лв. по фактура № 11248/31.07.2019 г. не е постъпвало възражение,
намира, че на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ производството по делото следва
да бъде възобновено и насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
ищеца, ответника и синдика, като
конституира синдика на „Въглища Перник“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК: ********* - Р.И.А., като страна в производството по делото.
Ответника „Въглища – Перник“ ООД – в
несъстоятелност, представлявно от назначения синдик Р.И.А. е депозирал
становище от 21.10.2022 г. и от 05.04.2023 г. в които оспорва предявените
искове по основание и размер, както и представените с исковата молба писмени
доказателства. Твърди, че не дължи претендираната сума и че посочената фактура
е издадена без правно основание и без да е налище изпълнение от страна на ищеца.
Оспорва положените подписи от името и за сметка на „Въглища – Перник“ ООД – в
несъстоятелност върху договор от 01.08.2017 г., протокол от 31.07.2019 г. и
фактура № 11248/31.07.2019 г. моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В отрито съдебно заседание на 06.04.2023 г. по
отношение на тези документи е открито производство по чл.193 от ГПК по
оспорване на истиността на посочените документи, като предвид обстоятелството,
че се касае за частни документи, тежестта за доказване тежи върху страната,
която ги оспорва. Допусната е съдебно-графическа експертиза със задачи
поставени от ответното дружество в становище с рег. № 260654/05.04.2023 г. С
оглед липсата на оригинали на документите и непредставянето им от страните експретизата
не е изпълнена.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
От събрания по делото
доказателствен материал, се установи, че страните са сключили помежду си
Договор от 01.08.2017 г., по силата на който ищеца, в качеството си на
изпълнител, се е задължил да извърши възложената му от ответника дейност, а
именно: да извърш със собствени машини, механизация и персонал минни работи. От
своя страна, ответника се е задължил да заплати на ищеца уговорената цена за
извършената услуга.
По този начин, с обективиране на
взаимните волеизявления на страните в цитирания договор, между тях е възнаклано
валидно облигационно правоотошение. Съдът прие, че отношенията между страните
по този договор, следва да се уредят по правилата на чл.258 – 269 ЗЗД – договор
за израотка. Това е така, тъй като точната квалификация на договора сключен
между страните, е договор за услуга, предвид на неговия предмет, права и задължения
на страните и целения резултат. Договорът за услуга е модификация на договора
за изработка, поради което въпреки някои свои специфики, той представлява
договор за израотка и е подчинен изцяло на неговия правен режим.
Предвид горното и с оглед
твърденията в исковата молба, които очертават и предмета на делото, съдът вмени
в доказателствената тежест на ищеца да докаже начилието на валидно сключен
договор за изработка с посочения предмет, размерът на уговореното между
страните възнаграждение, изпълнение на възложената по договора работа, както и
предаване от изпълнителя, съответно приемане на изработеното от възложителя. В
тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения и
да докаже плащането на процесната сума.
Наличието на договор и анекс
между страните, съдът приема, че е доказано. В подкрепа на това са представени
писмени доказателства - договор от 01.08.2017 г. и анекс към същия от 01.03.2018 г. Размерът на уговорното между
страните възнаграждение е посочено в същите, както и изпълнение на възложената
по договора работа, както и предаване на изпълнителя, съответно приемане на
изработеното от изложителя – изготвен е двустранен протокол за извършените
работи за предходния период, подписан от двете страни, както и изпълнителя е
издал данчна фактура. Неистиността
на документите не е доказана по делото.
Видно от представената като
доказателство фактура е видно, че същата съдържа подпис от представител на
ответното дружество в графата за получател на същата. Същата освен, че
представлява счетоводен документ и отговаря на имеративните изисквания, относно
съдържание, представлява от друга страна и частен писмен документ по смисъла на
чл.180 ГПК и то от кръга на свидетелстващите документи и като такъв се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила, като удостоверяващ неизгодни за ответното дружество което е подписало
този документ факти. При това положение следва да се приеме за установено, че
между страните е съществувала валидна облигационна връзка породена от довор за
изработка, както и че към датата на издаването на фактурата възложената работа
е била изпълнена, предадена на възложителя и преита от същия. В случай, че
стопанската операция удостоверена с фактурата не бе осъщедтвена, то
представляващия ответното дружество към момента на издаване на фактурата не би
подписал същата, което също е индиция за това, че между страните е съществувал
процесния договор за израотка по смисъла на чл.258 ЗЗД. От страна на ответника
не са представени доказателства както към момента на изготвяне и подписване на
фактурата, така и по късно да е заплатил следващото се за изпълнение на
услугата възнаграждение.
Изводът който следва от
изложеното до момента, е че е доказано осъществяването на първата от обуславящите
уважаването на иска предпоставки. От факта на подписването и приемането на
цитираната фактура за извършената услуга от законен представител на ответника
се установява от правна страна изпълнението на поетите от ищеца задължения.
Подписването на фактурата обективира и примането на работата от поръчващия (чл.266, ал.1 ЗЗД) а с
приемане на работата поръчващият е задължен да заплати възнаграждението (чл.266, ал.1 ЗЗД).
При това положение и доколкото
ответникът по силата на чл.154, ал.1 ГПК не е ангажирал доказателства за
плащане на договореното задължение респ. за изпълнение на задължението си по
договора следва, че предявения иск е доказан както по основание така и по
размер.
Като законна последица следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 6854,23
лв., считано от депозиране на исковата молба – 23.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в
общ размер 946,17 лв., от които: 274,17 лв. държавна такса и 672,00 лв.
адвокатско възнаграждение, както и разноските по налагане на допуснатата
обезпечителна мярка, съобразно разясненията на т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г.,
ОСГТК на ВКС – 540,00 лв., от които: 40,00 лв. държавна такса и 500,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Въглища - Перник” ООД – в несъстоятелност, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Бела вода”, рудник „Бела вода”, представлявано от Р.И.А. – назначен за постоянен синдик ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов”, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Караманица” № 88, с ЕИК: *********, представлявано от П.Й.С. сумата в размер на 6854.23 лв. /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева 23 ст./ представляваща възнаграждение за транспорт на шлак от Рудник „Бела вода“ по договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от 01.08.2017 г. и Анекс от 01.03.2018 г., за което е издадена фактура № 11248/31.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 23.11.2020 г. до оконателното изплащане.
ОСЪЖДА „Въглища - Перник” ООД – в несъстоятелност, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Бела вода”, рудник „Бела вода”, представлявано от Р.И.А. – назначен за постоянен синдик ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Лео 99-Петър Стоименов”, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.„Караманица” № 88, с ЕИК: *********, представлявано от П.Й.С. сумата в размер на 946,17 лв. разноски пред РС-Перник в исковото производство, от които: 274,17 лв. държавна такса и 672,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и сумата 540,00 лв. – разноски, във връзка с действия по обезпечаване на иска, от които: 40,00 лв. държавна такса и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.