№ 5489
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110141365 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК ********* срещу Ц. Я. Ц., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 3360,28 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва от подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, сумата в размер на 1623,92 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 20.05.2023 г. и сумата в
размер на 1130,20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2021
г. до 21.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 21070/24 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че на 16.05.2018
г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответника е сключен Договор за
потребителски паричен кредит PLUS 15985724, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 4000 лв., при лихвен процент
26,74% и ГПР 32,63%. Обосновава, че ответникът се е задължил да заплаща
60 месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Излага
1
съображения, че на 22.04.2020г. е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания и с приложение № 1а от 18.06.2020 г. процесното
вземане е прехвърлено на ищеца в качеството му на цесионер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който същата се оспорва като нередовна. Искът се оспорва като недопустим и
неоснователен с подробни съображения, изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените исковете с правно основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
по което кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е
задължил да го върне в уговорения срок, размера на неплатената главница, че
е уговорена и дължима възнаградителна лихва в твърдения размер и че
процесните вземания са прехвърлени на ищеца с валиден договор за цесия и
изпадането на ответника в забава - настъпила изискуемост на главното
задължение.
Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва
да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). За да породи действие спрямо
длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – според
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът
не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно
и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат
да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
2
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е
станало по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. (така и според Решение №
78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото рамковия
договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) БНП Париба
Пърсънъл Файненс прехвърля на ищеца свои вземания, определени в
приложение. В приетото по делото като доказателство Приложение № 1а от
18.06.2020 г. фигурира процесното вземане, поради което настоящият съдебен
състав счита, че същото е прехвърлено и ищецът се легитимира като
цкредитор на ответника.
По делото е приет като писмено доказателство договор за
потребителски кредит Договор за потребителски паричен кредит PLUS
15985724, чиято автентичност не е оспорена от ответника, поради което съдът
намира, че следва да приеме за установено въз основа на този договор, че на
16.05.2028 г. ответникът е сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс
договор, по силата на който банката е предоставила на ответника заем за
текущи нужди в размер на 4 000 лв. по разплащателна сметка с титуляр
ответника, като крайният срок на погасяване на заема е уговорен до
20.03.2023 г. Видно от договора ответникът се задължил да погаси заетата
сума на 60 равни месечни вноски. за периода от 05.12.2017г. до 05.11.2017г.,
всяка в размер на 315,97 лв. Установява се, че страните са се договорили
заемополучателят да дължи и възнаградителна лихва при 26.74% лихвен
процент. Съгласно процесния договор за кредит при просрочие на дължимите
вноски, кредитополучателят дължал лихви (неустойки) за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
кредитът е усвоен от ответника по негова банкова сметка Вещото лице дава
3
заключение, че падежът на първата неизплатена месечна вноска е 20.01.2020 г.
От експертизата се установява, че размерът на непогасената от ответника
главница по процесния договор за кредит е 3360,28 лв., непогасената
възнаградителна лихва е в размер на 1690,08 лв. за периода от 20.02.2020 г. до
20.05.2023 г.
При така установените факти съдът достига до правен извод за наличие
на всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск за главница
и възнаградителна лихва. При формални извод за основателност на иска,
съдът следва да разгледа направеното своевременно от страна на ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №
3/2023 г. по тълкувателното дело № 3/2023 на ОСГТК на ВКС. При уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
По делото не се твърди и не се доказва кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем, поради което давността за главницата и
възнаградителната лихва тече от падежа на всяка погасителна вноски. От
приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ бе установено, че
падежът на първата просрочена вноска е 20.01.2020 г. От материалите по
делото се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е депозирано на 02.04.2024 г. Доколкото съгласно чл. 422
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Доколкото се касае за едно задължение,
изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части, а не за
периодични задължения, то давността за главницата по договори за банков
кредит е общата петгодишна давност. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълкувателното дело № 3/2023 на
ОСГТК на ВКС. Поради изложеното съдът намира, че главницата не е
погасена по давност, доколкото от падежа на първото неизплатено задължение
4
до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са
изминали 5 години. Така мотивиран, СРС счита, че възражението за изтекла
погасителна давност за главницата е изцяло неоснователно и този иск следва
да се уважи изцяло.
Относно своевременно направеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност възнаградителната лихва
СРС намира същото за частично основателно. В Договорът
за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с
продължително изпълнение. Договорът за банков кредит е и възмезден,
защото чл. 430, ал. 2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва
по кредита, уговорена с банката. Доколкото такава лихва е по естеството си
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя
като "възнаградителна". В хипотеза, в която е било прието, че даден кредит е
станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от
ответника, то до същия момент кредитополучателят ще дължи както
остатъчната част от главницата, така и от уговорената с банката
възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11, б. „в“, предл. 2 ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Но също "и за други
периодични плащания". Следователно вземането за лихви има самостоятелен
характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали
лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с
периодично изпълнение. Ноторно е, че специфична особеност на
револвиращия кредит е отпускането на сумата на траншове, а погасяването се
извършва на части, периодично. Ето защо, при своевременно направено
защитно възражение за изтекла специална погасителна давност, спрямо
възнаградителната лихва не намира приложимост общата петгодишна
погасителна давност. В този смисъл са Решение № 130/15.04.2020 г. по т. д. №
1829/2018 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 34 от 7.03.2024 г. на ВКС по т. д. №
161/2023 г., I т. о., ТК. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/2023 г. по
тълкувателното дело № 3/2023 на ОСГТК на ВКС е посочен 3-годишен
давностен срок за възнаградителната лихва, който започва да тече от падежа
на всяка една вноска, доколкото не се твърди и доказва кредита да е обявен за
предсрочно изискуем. При тези мотиви, съдът намира, че непогасени по
давност са възнаградителните лихви за периода от 3-години назад от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изпратено
5
по пощата на 02.04.2024 г., съгласно пощенско клеймо. Съгласно приложената
от вещото лице таблица в заключението на съдебно-счетоводната експертиза
възнаградителната лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2023 г. възлиза на
783,57 лв., до която сума съдът следва да уважи иска за възнаградителна
лихва, а за горницата да го отхвърли като погасен по давност.
Относно акцесорния иск за законна лихва за забава съдът намира, че
доколкото е основателен главния иск, основателен е и акцесорния.
Изискуемостта на вземането е настъпила с падежирането на всяка вноска по
кредита. С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично
възражение за изтекла погасителна давност. непогасени по давност са
възнаградителните лихви за периода от 3-години назад от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изпратено по пощата на
02.04.2024 г., съгласно пощенско клеймо. Поради изложеното съдът намира, че
следва да се уважи искът за мораторна лихва за забава за периода от
02.04.2021 г. до 21.03.2024 г. за сумата в размер на 1119,87 лв., изчислена от
съда с лихвен калкулатор на НАП, а за горницата да се отхвърли като погасен
по давност
Размерът на законната лихва е установен от ССЕ за сумата от 1130,20
лв., поради което този иск следва изцяло да се уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Доколкото ответника не представя доказателства да се сторил разноски
за настоящото съдебно производство, такива не следва да му се присъждат.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 146,36 лв.
за заповедното и 449,63 лв. за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД, че Ц. Я.
6
Ц., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 3360,28 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS 15985724, ведно със
законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане, сумата в размер
на 783,57 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021
г. до 20.05.2023 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS
15985724 и сумата в размер на 1119,87 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02.04.2021 г. до 21.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 21070/24 г. по
описа на СРС, 174-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц. Я. Ц., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 430, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че Ц. Я. Ц., ЕГН **********
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
над 783,57 лв. до пълния предявен размер, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2020 г. до 20.05.2023 г. по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS 15985724 и сумата в размер над 1119,87 лв. до пълния
предявен размер, представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2021 г.
до 21.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 21070/24 г. по описа на СРС, 174-ти
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Я. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 449,63 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Я. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 146,36 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7