Решение по дело №49869/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20241110149869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7628
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149869 по описа за 2024 година

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от М. С. С., ЕГН
**********, срещу Ж. А. Ж., ЕГН ********** /лице с което молителя живее в условията на
съпружеско фактическо съжителство и лицето от което има дете./, с искане за налагане на
мерки за защита на молителя и на детето на страните – Н. Ж. Ж., ЕГН **********
(конституирано на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН), при твърдения за извършени от
ответника спрямо молителката в присъствието на детето актове на домашно насилие, както
следва: на 28.07.2024г. към 14:00 часа докато пътували към дома си ответника непрекъснато
обиждал молителката с думите: „ боклук, курва , мръсница, мърла“ при което детето пищяло
и плачело.; На 28.07.2024г. към 14:30 часа в близост до апартамента на страните, докато
чакали на светофара, ответника се обърнал и нанесъл на молителката няколко удара в
областта на лицето с юмрук, както и я наричал с думите : „боклук“, „курва“, „мръсница“. От
проявената агресия на молителката започнало да тече кръв от лицето. ; На същата дата
28.07.2024г. около 16:00 часа в дома на страните в гр. София, ********** /, в присъствието
на детето на страните, ответника обиждал молителката следните изрази: „Ти долна курво,
боклук такъв“, както и нанасял удари с юмруци в областта на главата, ритал я в бъбреците, в
резултат на което се изпуснала в бельото, след което ответника крещял: „ Ще те бия и
ритам, докато мърдаш“ .
Ответникът чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва молбата,
1
като твърди, че ако е имало насилие то е било предизвикано от молителката. Сочи се, че
молителката употребява алкохол, което е причината за конфликтите между тях. Твърди се ,
че на процесната дата страните са били на разходка и не са били в семейното жилище. Сочи
се, че това е поредния акт на скандал предизвикан от молителката.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е живял с молителка в условията на фактическо съпружеско съжителство,
както и двамата имат дете, поради което ответника безспорно попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове на
28.07.2024г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителка чрез
отправяне на заплахи, обиди, както чрез нанасяне на удари по главата, както и ритане на
молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН/л. 8 и л. 9 от делото/, удостоверение за раждане на детето на страните Н. Ж. /л. 10 от
делото/, фиш за спешна медицинска помощ по отношение на молителката от 29.07.2024г./л.
11 от делото/, съдебномедицинско удостоверение № V-397/21.08.2024г. /л. 12 от
делото/.Справка от телефон 112 във връзка с подадения сигнал на спешния телефон на
29.07.2024г. /л. 78 от делото/.
По делото е изискан служебно и е постъпил социален доклад от ДСП – Оборище в
които е отразено, че по отношение на детето Н. Ж. Ж. има отворена работа по случай от м.
август 2024г. Сочи, се че майката в хода на социалното проучване е споделила, че ответника
системно е упражнявал над нея физическо и психическо насилие, като свидетел на това е
ставало и детето Н.. Майката е съобщила на социалния работник за случаи в които
малолетната Н. е ставала пряк свидетел както и че камата тя е ставала жертва на насилие
вследствие поведението на баща си. Социалния работник е посочил, че между майката има
изградена емоционална и доверителна връзка, както и че не може да бъде проследена
връзката между детето и бащата. Посочено е, че при опит да се проведе разговор с детето то
отказва, както и че то не може да съставя цели изречения, но назовава отделни думички. В
заключение се сочи, че детето Н. е идентифицирано като жертва/свидетел на насилие в
семейната си среда, поради което има отворена работа по случая, с водеща мярка за закрила,
съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет.
От твърденията на страните по делото не се установява лице, което да е било пряк
свидетел очевидец на твърдените актове на насилие. По делото е разпитан свидетеля
Людмил Василев Седевчев, същия не е възприел акта на домашно насилие, като дори
свидетеля категорично сочи, че не виждал страните през лятото на 2024г. като сочи, да ги е
виждал април месец, когато между тях възникнал конфликт във връзка с отправена
2
забележка на ответника към молителката да не злоупотребява с алкохола. Предвид това от
показанията на свидетелят се установяват единствено влошените отношения между
страните, но не и конкретно твърдения акт на насиле.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителка, изразяващо се във
физическо посегателство над личността й, граничи с ненормално ниво на комуникация
между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за
човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва
да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за
ескалация на отношенията в поведението на ответника, който не може да разреши по
нормален път възникналите спорове между съпрузите. Между тях е налице непримирим
конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън
рамките на добрия тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия и
хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства, доколкото единствен свидетел очевидец е синът на страните, но
предвид здравословното му състояние не е разпитан в хода на процеса. В декларацията
подробно е описано деянието. Освен това от представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение пък се установяват нараняванията получени от молителка, които
кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай се
установи, че на акта на домашно насилие са присъствали единствено страните участници в
настоящото производство, поради което и съдът кредитира представената декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН от молителка. Предвид това декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да се
ползва със формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
доколкото на процесния инцидент не са присъствали свидетели. Освен това в подкрепа на
изложеното в молбата е представеното по делото от страна на молителката СМУ.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между М. С. С., ЕГН ********** и Ж. А. Ж., ЕГН **********, съдът намира,
че става въпрос за психическа и най- вече физическа агресия изразена от страна на
ответника към съпругата му, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под
формата на психическо и физическо такова.
Съдът намира, че по делото се установи, че ответницата е извършила домашно
насилие и по отношение на малолетното дете – Н., тъй като неговото присъствие се
установява от заявеното от молителя в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, така и от
заявеното от ответницата в изготвения по делото социален докалад. По силата на
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН извършените актове на домашно насилие представляват
3
и психическо насилие и спрямо самото дете. Ето защо съдът намира молбата за защита и в
тази й част за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3, предл. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
пострадалата М. С. С., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено и да се приближава до М. С. С. на
разстояние не по-малко от 200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от
дванадесет месеца, считано от издаване на заповедта, от които срок на основание чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН следва да се приспадне срока на действие на ЗНЗ № 306 от 23.08.2024г. Това е
необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт на
насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за първата молителка значителни вредни последици за живота и
здравето й, а за малолетния молител в по-малка степен, доколкото не са събрани по делото
доказателства за настъпили сериозни емоционални и психически увреждания за детето, но
въпреки това, извършеното деяние сочи на наличие на пряка и непосредствена последваща
опасност за това.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на производството право на разноски има молителката, но доколкото
такива не се претендират в настоящото производство, съдът не дължи произнасяне по този
въпрос. При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25.00 лева (две
обективно съединени молби) или в общ размер от 50.00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
4
(т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Ж. А. Ж., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Ж. А. Ж., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на М. С. С., ЕГН ********** и
Н. Ж. Ж., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Ж. А. Ж., ЕГН
**********, да приближава М. С. С., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 200
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, като ПРИСПАДА
на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ с № 306 от 23.08.2024г. .
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Ж. А. Ж., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Ж. А. Ж., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер от 50.00
(петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5