Мотиви
към присъда №73 от 23.11.2017г., постановена по НЧХД № 1503/2017г. по описа на Великотърновски районен съд.
ОБВИНЕНИЕТО
е повдигнато по тъжба на Й.Л.И., ЕГН-**********, с постоянен адрес *** an. 17, срещу Й.С.М., с постоянен адрес ***, aп. 1, в това, че на
20.07.2017 г., около 19:30 ч., в гр.Велико Търново, да е причинил лека телесна повреда на
тъжителя Й.Л.И., с ЕГН **********,*** -
временно разстройство на
здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК.
Предявен е и допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск от
тъжителката срещу подсъдимия, осн. чл.45, ал.1 от НК, за сумата от 2 000 /две хиляди/
лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението
по повдигнатото обвинение ведно със законната лихва върху тази сумата, считано
от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск
за сумата от 189,84 /сто осемдесет и девет лева и осемдесет и четири ст./ лева
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от престъплението по
повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от
20.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание повереника на
частния тъжител - адв. Д., поддържа тъжбата и
предявения граждански иск, като доказани и основателни.
Защитникът на подсъдимия - адв. К., счита, че
по делото не е доказано от обективна и субективна страна подсъдимият да е
извършил престъплението по повдигнатото
обвинение. Намира, че деецът е действал с цел да защити своята съпруга и дори
да е имало съприкосновение, то не е действал умишлено. Алтернативно счита, че
дори да е извършено общественоопасно деяние, то е
било в условията на неизбежна отбрана в хипотезата на чл.12 от НК. Моли съда да
постанови оправдателна присъда.
Подс.М.
поддържа тезата на защитника си.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното :
Подс. Й.С.М.
– роден на *** ***. Търново, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, средно специално образование,
женен, работи, ЕГН **********,
като видно от приложената по делото справка за съдимост е неосъждан.
От събраните по делото
свидетелски показания се установи, че тъжителката Й.Л.И. и подс.Й.С.М.
били съседи и живеели в етажна
собственост на в гр.В.Търново, Ул."Георги Измирлиев" № 1.
Вечерта на 20.07.2017г.,
около 19.00ч. започнало общо събрание на етажната собственост, което се
провеждало на площадката пред входа на блока. На това събраните присъствали
тъжителката И., подс.М. и други съседи, между които
свидетелите К.В., К.Д., М.Ц., С.B., Р.Д., В.Б., Х.Й., М.Д., Р.Р., Д.Б.,Ц.Ц. и съпругата
на подс.М. -
св.Д.М.. Съседите били застанали на стълбите към входната площадка и до
перилата на същата. Събранието водел св.В.Б., който по това време бил управител
на етажната собственост. На обсъждане били поставени различни въпроси, между
които и достъпът до блока от задния вход. Част от присъстващите желаели да се
осигури достъп на всеки от живущите, като се снабдят с ключове, докато друга
част били на позиция, че ключ за входа трябва да има само домоуправителя, който
да го предоставя само при поискване за по-голяма сигурност, както било до
момента. По този повод се разразил разгорещен дебат, като тъжителят И.
твърдяла, че св.Б разполагала с ключ, отваряла вратата и като се случвало
да я оставя отключена по няколко дни. Двете жени били застанали една срещу друга на
перилата на стълбищната площадка. По
този повод се намесила св.М, която била застанала непосредствено до
св.Б и казала на тъжителката, че
тя също разполага с ключ и няколко пъти
си е вадила, при смяна на патрона. Казвайки това св.М посочила с пръст
тъжителката И.. Афектирана от това твърдение тъжителят И. се насочила към
св.М и й ударила шамар. В този момент подс.М.,
който се намирал на първото стъпало от стълбищната
площадка, с цел да защити съпругата си се намесил и с опакото на ръката си
ударил тъжителят И. в лявата част на
лицето, като едновременно с това казал "Защо я удряш.. знаеш ли, че жена
ми е с диабет?!". В същото време се намесила и св.Б, която
застанала между св.М и тъжителката И., с цел да предотврати последващ
контакт между тъжителят И. и св. М. Тъжителят И. се хванала за лицето и
се свлякла на стълбищната площадка и легнала по очи. Св.К.В. се притекъл на помощ на тъжителката
хванал я през кръста, обърнал я и й помогнал да седне на стълбите. Подс.М. подал шише с вода на тъжителката, но тя го изблъскала
от ръката му и отказал да приеме вода от него. Св. Р.Д. имала в себе си вода и
я подала на св.Витанов, който напръскал
тъжителката И.. След това св.Д позвънила за на тел.112, за да повика
бърза помощ. На място пристигнал екип на
Спешна помощ и откарал тъжителката И., придружена от св.Витанов, до МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов" АД - В.Търново, където е била приета и хоспитализирана в
НХО.
Видно от приложената по делото Епикриза № 11139/2017г., тъжителката И., останала за
лечение до 24.07.2017г., с диагноза мозъчно сътресение, без вътречерепна
травма .
От СМУ № 31/24.07.2017г., издадено
от съдебен лекар - д-р Гицов, по представени
документи на И. са били причинени кръвонасядане по
лицето, оток по лицето, мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма, протекло със зашеметяване и липса на пълен спомен за случилото се.
главоболие и световъртеж, себективно намалено зрение.
Видно от амбулаторен лист №
1494/27.07.2017г., на същата дата е извършен преглед на тъжителят И. от очен
лекар д-р Виолета Шивачева офталмолог, която е
отразила обективното състояние - клепач на ляво око с хематоми,
оток, кръвоизлив под конюктивата. Просветлява се -
начално потъмняване на лещата на лявото око / травматична катаракта.
Приетите по делото фактически
констатации относно случилото се на проведеното събрание на етажните
собственици на 20.07.2017г., съдът
изведе от показанията на свидетелите К.В., К.Д., М.Ц.Соня Витанова, Р.Д., В.Б.,
Х.Й., М.Д., Р.Р., Д.Б.,Ц.Ц. и св.Д.М.. В
показанията на свидетелите по отношение на обсъжданите теми разположението на
лицата не се съдържат противоречия или
ако са налице такива, то те са детайлни
и несъществени. Спорен е въпросът дали
тъжителят И. е ударила шамар на св.М, което е провокирало поведението
на подс.М.. По отношение на това обстоятелство са налице показания на
свидетелите - Р.Р., Д.Б., Х.Й. и св.М. Последната макар и съпруга на подс.М. е пряк свидетел, очевидец и обект на
посегателството. Нейните показания, както и показанията на посочените по-горе
свидетели кореспондират помежду си, логически свързани и последователни са, поради
което съдът им дава вяра.
Деянието на подс.М.
бе другия спорен факт, за който са налице показанията на две групи свидетели.
Първата група свидетели в показанията на които се съдържа информация за
деянието са на свидетелите К.Д., М.Д.. Единствено в техните показания се
съдържат преки доказателства за нанесен удар от подсъдимия М. в лицето на
тъжителката И.. Останалите свидетели не са възприели пряко това обстоятелство.
Така св.Витанов е видял само надигната ръка на подс.М.
и след това е видяла пострадалата, че се е хванала за главата и се свлякла за
земята. Останалите свидетели изобщо не са видиле подс.М. да нанася удар на тъжителят И.. Въпреки това, показанията на св.Витанов преценени
в съвкупност с показанията на очевидците на това действия Камелия и Марийка
Джамбазови, дават възможност на съда да изгради картината на събитията и да
приеме, че е бил нанесен удар от подс.М. в лицето на
тъжителката И..
От заключението по приетата по
делото СМЕ, се установява, че тъжителят И. е получила следните травматични
увреждания: кръвонасядане с оток на меките тъкани във
вътрешният ъгъл на лявата подочница/в зоната на
долният клепач на лявото око/; кръвонасядане по
рамото на долната челюст вляво и на лявата буза с оток на меките тъкани;
мозъчно сътресение-лека степен/протекло със зашеметяване и дезориентация за
време и място,наложило нейната хоспитализация в НХО при МОБАЛ гр.В.Търново за
времето от 20.07.2017год. до 24.07.2017год./.
Експертизата дава становище, за
данни за старческа катаркта/от представеният амб.лист №1494/27.07.2017год. с препоръка за носене на
очила за близост! Установените травматични наранявания по главата и лицето на
тъжителката И. отговарят са получени при действието със или върху твърди тъпи
предмети, от и при удари с ръка/шамар,плесница/юмрук или с друг такъв предмет
със заоблени ръбове и ограничена площ, които са довели до видимо проявените
морфологични изменения на меките тъкани в областта на лицето. Закритата черепномозъчна травма поради която е приета на лечение в
НХО при МОБАЛ гр.В.Търново, проявено и констатирано като мозъчно
сътресение-лека степен,/за което е лекувана в периода от 20.07.17год. до
24.07.17год./е резултат от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото с
последващо падане върху терена, при което е настъпил удар на главата о терена
върху който е стояла пострадалата.
Крайният извод на експерта е, че
получените травматични увреждания в своята съвкупност са причинили на тъжителят
И. промяна в нейното клинично здраве, като проява на временно разстройство на
здравето и, неопасно за живота и, съпроводено с болка
и страдание по време на възстановително оздравителният процес. Болката и
страданията са проява на неприятно субективно усещане от физическото въздействие
върху организма,/но без засягане на анатомичната цялост и физиологичните
функции на организма/,който период е от около 20 дни. Установените по време на
прегледа на пострадалата Й.Л.И., травматични увреждания, отговарят и са в пряка
и непосредствена причинна връзка с инцидента на
20.07.2017год.,изключвайки друго време,място и начин на тяхното
причиняване, извън събраните по НЧХД №1503/17год. данни.
С оглед на установеното се налагат
следните правни изводи :
Обвинението е неоснователно.
Деянието на подсъдимият М. е осъществено при условията на неизбежна отбрана,
поради което същото не е общественоопасно и
следователно не е престъпление.
От обективна страна се установи, че
е било налице противоправно нападение осъществено от
тъжителят И., насочено към съпругата на подс. М. -
св.Д.М. изразяващо се в нанасяне на удар, шамар в областта на лицето. Именно за
да защити съпругата си от последващи
удари се е намесил подс.М., който е от своя
страна също е нанесъл удар с ръка в лицето на тъжителката И.. Подс.М. е нанесъл само един удар, с което е неутрализирал
нападението спрямо своята съпруга, като е причинил на нападателя лека телесна
повреда, изразяваща се на временно разстройство на здравето и, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания.
Характера на причинената ответна телесна повреда сочи, че не налице превишаване
пределите на неизбежната отбрана, а се касае до адекватно защитно действие.
Дори и да са причинени относително по тежки вреди- разстройство на здравето, то
същите са се ограничили в рамките на леката телесна повреда. Макар и да не защитава своята телесна
неприкосновеност подс.М. е действал
законосъобразно в хипотезата на чл.12,
ал.1 от НК, за да защити другиго, чрез причиняване на вреди в рамките на
необходимите предели. Според съда в момента на предприемане на деянието от
страна на подс.М. не е било завършило нападението,
като е била налице опасност от последващи удари. По тази причина освен подс.М., заедно с него се е намесила и св.Б, която
също е предприела действия по защита на св.Д.М. " .. Й. беше агресивна..
Застанах за да не започне бой...".
От субективна страна подс.М. е действал с намерение да защити своята съпруга.
Възприел е факта на нападението и е реагирал мигновено за да неутрализира
действията на тъжителката И. и защити съпругата си. Липсва друга установена
причина за действията на подс.М., който до този
момент не е демонстрирал агресивно поведение. Реакцията му
била защитна и изцяло провокирана от действията на тъжителката И.,
нанесения от нея шамар в лицето на съпругата му, съчетани с притесненията му за
отражението върху нейното здраве. Именно за това същият е извикала "Защо я удряш.. знаеш ли, че жена ми е с
диабет?!". В случая не се касае
до ответно действие в състояние на афект, а на защитно действие при условие на
неизбежна отбрана.
Ето защо, се наложи окончателния
извод, че е изключена обществената опасност на деянието на подсъдимия, тъй като
същото е извършено при условията на неизбежна отбрана, без да е налице
превишаване на нейните предели, при което в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК, подсъдимия бе признат невинен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал.1 НК.
По отношение на гражданските искове :
При
липса на противоправно поведение на подсъдимия, не са
налице и материалноправните предпоставки по чл. 45 ЗЗД за ангажирането на гражданската му отговорност за поправянето на причинените
вреди. По-горе съдът е изложил обстоятелствата, поради които приема за
установено, че не е извършено противоправно и общественоопасно престъпно деяние от подсъдимия, както и относно
причинените вредни последици от поведението на подсъдимия. При тези правни
изводи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се
установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане - макар да
е извършено от подсъдимия деяние, това деяние не е противоправно
и общественоопасно, а такова при неизбежна отбрана. В
тази връзка следва да се има предвид изричната норма на чл. 46 от ЗЗД, която
гласи, че при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Ето защо,
предявените граждански искове за обезщетение на причинените неимуществени и
имуществени вреди, се явяват изцяло неоснователни, поради което бяха отхвърлени
от съда.
При този изход на делото и
с оглед неоснователността на повдигнатото обвинение, направените от подсъдимият
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.190
от НПК, се възложиха на тъжителя И., която бе осъдена ДА ЗАПЛАТИ на подс.М., СУМАТА от 700
/ седемстотин/ лева, представляващи направените в наказателното производство.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :