№
……………………………..гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - Двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря Мая
Вълева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2864 по описа за 2017
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.194 от ЗВ и чл. 195б
от ЗВ вр. с чл. 166 от ДОПК вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и Канализация - Шумен"
ООД Шумен, представлявано от К. М. против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 20/26.09.2017г., издаден от Директор на Басейнова Дирекция
„Черноморски район“ Варна, с който на жалбоподателят са установени публични
задължения в размер на 6 372.83лв., представляващи непогасен остатък от такса
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода
01.01.2015г.-31.12.2015г.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Счита се на първо
място, че размера на задължението е неправилно определен с оглед осчетоводените
и фактурирани заустени водни количества, като се навежда довод, че това следва
да стане по реда на чл. 12 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, тъй като в тази Тарифа е посочена точна
формула за изчисляване на дължимите суми, а именно : фактурираното количество
вода, доставено от оператора към ползвателите в куб. метри. Твърди се че
неправилно органа е приложил разпоредба от Закона за водите, тъй като в този
акт липсва посочен нормативен показател за изчисляване на количеството вода и
неправилно това е по заустени количества вода, а следва да е по фактурирани
такива, доставени на потребителите. На второ място се сочи, че таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се заплащат от
титуляра на разрешителното, а видно от издаденото такова това е Община Велики
Преслав. В жалбата подробно излага доводи. В с.з. жалбоподателят чрез
процесуалният си представител поддържа жалбата и моли съда да отмени
обжалваният акт. Моли присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че дължимите от жалбоподателя суми са правилно изчислени
в съответствие със законовата норма, като е допусната грешка при посочване
цифрово на нормата от закона, но в акта е посочено фактическото положение.
Подробни съображения за неоснователност на жалбата по посочените в нея доводи,
представя в писмено становище от 29.11.2017г.
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата във връзка с
доводите на страните на основание чл. 168 ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от
разрешително № 23140032/15.12.2012г., издадено от Директор на Басейнова
дирекция за Черноморски район на е издадено разрешително за ползване на воден
обект : р. Дервишка приток на р. Камчия, за заустване на отпадъчни води за
експлоатация на „Канализационна система гр. Велики Преслав“, като
разрешителното е издадено на Община Велики Преслав. Срокът на действие на
разрешителното е до 31.12.2016г. Разрешителното е издадено със задължение за титулярът
да заплаща такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти в
размер по Тарифа на МС, като впише задължително в платежния документ, че
таксата е по Закона за водите, номера на разрешителното и периода, за който се
внася таксата. С Постановление № 177/24.06.2011г. на Министерски съвет,
горепосочената Тарифа е отменена и е приета Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. в ДВ бр. 50 от 01.07.2011
год., в сила от 01.01.2012 год., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012 год., действаща към
датата на издаване на оспорения акт).
Видно от
представеното по адм.преписка споразумение за партньорство от 09.01.2014г.,
сключено между Община Велики Преслав и „ВиК Шумен“ ООД Шумен, е че се урежда
правото по прехвърляне на задължението за плащане на такса за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води по разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №
23140032/15.12.2012г. за екплоатация на обект канализационна система на гр.
Велики Преслав. В чл.2 т.3 от споразумението е посочено че операторът –
„ВиК-Шумен“ ООД е длъжен да внася таксата за заустване ежегодно до 31.03. на
следващата година по сметка на БДЧР Варна.
По силата
на Решение № 1481/11.11.2014г., за изменение на разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води административният орган е изменил
посоченото по-горе разрешително относно мястото за заустване, мястото за
мониторинг, както и в обстоятелствената част е посочил че операторът на
канализационната мрежа ще заплаща таксата.
Видно от
Решение № 130/06.12.2016г., е че е продължен срока на действие на разрешително
№ 23140032/15.12.2012г., издадено на Община Велики Преслав до 31.12.2021г.,
като и посочено че операторът ще заплаща такса за заустване.
С писмо
изх. № 0494/27.01.2016г., Кмета на Община Велики Преслав е представил 1бр.
декларация по чл. 194б от ЗВ за определяне размера на дължимите суми по
разрешителното за ползване на воден обект, като в декларацията изрично е
посочено че сумата се дължи от „ВиК-Шумен“ ООД – оператор на канализационната
мрежа.
С писмо
изх. № 08-00-30/1/12.03.2016г., БПДЧ Варна е уведомил Кмета на Община Велики
Преслав за размера на таксата за заустване на отпадъчни води.
С
Констативен протокол от 23.03.2016г., изготвен от експерти при БДЧР Варна били
установени както фактурираните количества отпадъчни води, така и реално заустените
отпадъчни води, до въвеждане на ПСОВ и след въвеждането му – отчетени по
разходомерно устройство.
С писмо
изх. № 08-00-30/29.09.2016г. изпратено до „ВиК-Шумен“ ООД е посочена
преизчислената такса в размер на 7 819.75лв., като е посочено че е заплатена
сума в размер на 1 446.92лв. и остава остатък от 6 372.83лв. и
писмото е получено на 03.10.2016г., видно от приложената обратна разписка.
С писмо
изх. № 08-00-30/7/22.02.2017г. е изпратена повторна покана за доброволно
изпълнение на дружеството, получено на 23.02.2017г.
На 26.09.2017г.,
бил издаден и обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/2017г.,
с което на основание чл. 194 ал.1 т.3 бук. „а“ и ал.5 т.1 от ЗВ /в редакцията
на ДВ бл. 61/2010г./ вр. чл. 166 от ДОПК, чл. 5 т.1 и чл. 6 ал.1 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, прието с
ПМС № 177/24.06.2011г., за задължения за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г., в
размер на 6 372.83лв., като е посочено в мотивите че таксата за заустване
следва да се изчислява по отчетени чрез измервателното устройство отпадъчни
води, а при липсата на монтирано измервателно устройство по максимално
разрешено водно количество в разрешителното, ане по фактурирани количества.
При съдебното обжалване на акта
е допусната СТЕ, приета от съда като обективно и компетентно дадена като от
заключението на в.л. се установява следното : 1. Дължимата такса за замълсяване
е 7 819.75лв., като тази сума е отразена и в подадената от Кмета на Община
Велики Преслав декларация по чл. 194б от ЗВ.; дължимата такса по фактурирано
количество от „ВиК“ операторът е в размер на 1 446.92лв., като плащането е
било извършено. 2. В.л. дава заключение че за периода 2013г. и 2014г., таксата
за заустване е била на база реално заустени водни количества по показания на
работещо разходомерно устройство или разрешеното водно количество, когато няма
такова; и 3. В.л. дава заключение че изчисленията на дължимата такса са
аритметично точни. извършено
преизчисление на на аксата
При
тези факти, приети за установени от анализа на събраните доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Предмет
на повдигнатия пред съда правен спор е законосъобразността на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 1/08.03.2016г. на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район”, издаден на основание чл. 195б от Закона
за водите, вр. чл. 194 ал.1 т.3 бук. ”а” и ал. 5 т.1 бук. „а“ от ЗВ, вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 5 т.1 и
чл. 6 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за
замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г.
Жалбата
против така издадения АУПДВ е подадена чрез административния орган, чийто акт
се оспорва до съда с клеймо от 24.03.2016 год., Вх. № 2600-1793/3/, /л. 24/,
в 14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК от съобщаването на акта на
10.03.2016г. /л.14-15/ и е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.
В
пределите на правомощията си по чл.168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената
тежест съобразно правилата по чл. 170 от АПК, съдът намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното :
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, на когото нормативно е
възложено установяването на публичните държавни вземания за неизплатените такси
по Закона за водите с разпоредбата на чл.195б ал.1 вр. с чл. 52 ал.1 т.4 от
същия закон, доколкото водния обект по разрешително № 23340002/10.05.2011г., на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” Варна, не попада в
посочените в т. 1, т.2 и т.3 на ал.1 чл.52 от ЗВ. Съгласно разпоредбите на чл.
52 ал.1 т.4 и чл. 46 ал.1 т.3 от ЗВ, издаването на разрешителни за заустване на
отпадъчни води в повърхностен воден обект Черно море е от компетентността на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” Варна, а съгласно чл.5 ал.1
т.8 от Правилника за дейността, организация на работа и състава на басейновите
дирекции, Директорът на Басейнова дирекция събира таксите за издадените
разрешителни по Закона за водите. При действащата нормативна уредба, след като
издаването на разрешителното за заустване е от компетентността на Директора на
Басейнова дирекция, то оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
АУПДВ е
издаден в писмена форма и със съдържание, установени за всички административни
актове (чл.59 от АПК) като условие за действителност и при спазване на
особените административнопроизводствени правила по специалния ЗВ – чл. 195б
ал.2 - въз основа на писмени доказателства по смисъла на закона – справки по
извлечения от сметките на дружеството за неизплатените такси за заустване на
отпадъчни води по разрешително № 23140032/15.12.2012г., на Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район” Варна и след покана за доброволно
изпълнение на задълженията по тях. За разрешеното право на ползване дружеството
дължи да заплати такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни
обекти, съгласно чл.194 ал.1 т.3 б.”а” от ЗВ. Размерът й за посочения период
–01.01.2015г. - 31.12.2015г., е изчислен по предписаната в раздел І на Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета
с ПМС № 177/24.06.2011г., методика – по формулата по чл. 12 ал.1 по посочен в
ал.2 т.1 единичен размер и на база реално заустеното водно количество, съгласно
чл.194а ал.1 от ЗВ, във вр. с Тарифата, във вр. с чл.194 ал.6 от ЗВ. В този
смисъл актът е издаден при наличие на юридическите факти в хипотезата на
материално-правната норма на чл.194 ал.1 т.3 б.”а” от ЗВ за възникване на
задължението, което е изчислено като размер по нормативно установената
методика, поради което се явява законосъобразен и по същество. В тази връзка
неоснователно се поддържат в жалбата и в хода на разглеждането й възражения за
неправилно изчисление на задължението с оглед инкасираните и фактурирани към
крайните потребители водни количества.
На първо
място съдът счита за неоснователен довода, че дружеството-жалбоподател не дължи
заплащане на процесната такса, тъй като не е титуляр на разрешителното, предвид
следното : Видно от издаденото първоначално разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №
23140032/15.12.2012г., там като титуляр и собственик на канализационната
система е посочена Община Велики Преслав, но като ползвател е посочен „ВиК
Шумен“ ООД – по договор за предоставена водна услуга, предвид нормата на чл. 56
ал.4 т.1 от ЗВ. Изрично в Решение № 1481/11.11.2014г., на БДЧР Варна е изменено
разрешително № 23140032/15.12.2012г., като е посочено че за правото на ползване
операторът на канализационната система заплаща таксата и това решение е взето
въз основа на представено от Община Велики Преслав споразумение за партньорство
от 09.01.2014г. Процесното споразумение е част от обстоятелствената и мотивна
част на оспореният акт и е представено по делото, от което следват изводи, че
дружеството-жалбоподател е ползвател на канализационната система и като такъв
има задължение да заплаща съответната такса. Това следва и от нормата на §9 от ПЗР
на ЗВ където е предвидено, че ползвателят на водите, дължи заплащането на
таксите, предвидени в закона, независимо дали има издадено разрешение за това
или ползва водите без основание.
На второ
място следва да се установи дали за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г.,
таксата за водоползване се дължи за реално заустени водни количества или за
фактурираните заустени водни количества.
В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща
собствеността и управлението на водите на територията на Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.194 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от този закон, в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 61/2010г., за правото на използване на водите се
заплаща такса за водовземане, такса за ползване и такса за замърсяване на воден
обект, като в ал.2 е предвидено, че таксата по ал.1 т.1 – такса за водовземане
се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водомземане от
минерални води. В чл.194 ал.6 е посочено,че размерът на таксите по ал.1 т. 1-3,
сред които е и таксата за заустване се определя с тарифа на Министерския съвет.
В § 9 на ПЗР на ЗВ е регламентирано, че когато използването на водите се
осъществява на основа на издадени разрешителни или без основание, лицето,
използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано
от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независим от етапа,
на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното
му.
Според легалното определение дадено
в §1 т.23 от ДР на ЗВ "повърхностни води" са водите на сушата, с
изключение на подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски
води, освен по отношение на химичното състояние, в който случай се включват и
вътрешните морски води и водите на териториалното море, а според т.12
„замърсяване” е всяко пряко или непряко въвеждане във въздуха, водите или
почвата в резултат на човешка дейност, на вещества или топлина, които могат да
бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или
на пряко зависещи от тях сухоземни екосистеми; да причинят материални вреди и
да влошат или да възпрепятстват законоустановеното ползване на околната среда.
За
правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане, за ползване и
за замърсяване. Съгласно чл.194 ал.1 т.3, б.”а” от ЗВ за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води се заплаща такса за замърсяване. Тази такса се
изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен
мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на
характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени
индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл.194а от ЗВ, обемът на
отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. Не е спорно по делото, че такова измервателно
устройство е било налице, но след периода 22.04.2015г., като за периода от
01.01.2015г.-23.04.2015г., поради липса на монтирано такова устройство, следва
да се изчисли таксата въз онова на разрешеното годишно количество на заустване
на непречистени отпадъчни води, предвид нормата на чл. 13 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. ДВ
бр. 2/06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./, тъй като в нормата на чл. 194а
липсва посочено от законодателят как следва да се изчисли таксата при липса на
монтирано измервателно устройство, а е посочено само в ал.2 от нормата че при
повреда на измервателното устройство таксата се изчислява като се взема в
предвид разрешените в разрешителното количества. Тъй като в настоящият случай
не сме изправени пред повредено измервателно устройство, а такова за периода
01.01.-23.04.2015г., е липсвало, то правилно органът е изчислил таксата на
основание чл. 13 от Тарифата, която не влиза в колизия с нормата на чл. 194а
ал.2 от ЗВ.
Таксата за
периода 23.04.-31.12.2015г., за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
(с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води) следва да се отчита обаче чрез
измервателни устройства, като такова е било монтирано и този извод не се
оспорва от страните. Този начин на изчисляване на таксата за заустване съвпада
напълно със ЗВ. Предвиденото обаче в разпоредбата на чл.12 ал.1 от Тарифата
изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо
всички „В и К” оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз
основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а
въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към
ползвателя, влиза в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за
водите. Вярно е, че с ДВ бр. 58/2015г., е изменена нормата на чл. 194 ал.5 като
е предвидено таксите по чл. 194 ал.1 т.3 от ЗВ които се заплащат от „ВиК“ –
дружествата се заплащат по годишното фактурирано водно количество т.е. както е
предвидено в нормата на чл. 12 ал.1 от Тарифата /отм/, но съгласно разпоредбата
на §62 ал.4 от ЗИД на ЗВ ДВ бр. 58/2015г., до привеждането на тарифата по чл.
194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и
заплащат по досегашния ред т.е. по реда предвиден в ЗВ преди изменението му в ДВ бр.
58/2015г. – таксата следва да се изчислява чрез измервателните устройства,
които са били монтирани. Това е така, тъй като нормата изрично предвижда, че
следва да се издаде нова Тарифа, която да е във връзка с приложението на новите
предвиждания на чл. 194 ал.6 от ЗВ в новата си редакция. В тази нова редакция,
законодателят е посочил, че изчисленията се извършват и въз основа на
корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и
степента на пречистване, което не е предвидено в действащата към процесният
период Тарифа. Такова предвиждане е извършено с приемането на новата Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с
ПМС № 383/29.12.2016г., обн. в ДВ бр. 2/06.01.2016г./. Имено в новата тарифа в
чл. 15 е посочена и нова формула, която изцяло е в контекста на разпоредбата на
чл. 194 ал.5 от ЗВ в редакцията му в ДВ бр. 58/2015г., но тъй като новата
тарифа е в сила от 01.01.2016г., то към процесният период е в сила старата
тарифа, която обаче в приетата си формула за изчисление на дължимата такса не е
синхронизирана с разпоредбата на чл. 194 ал.5 в редакцията с ДВ бр. 58/2015г.,
то именно по силата на §62 ал.4 от ЗИД на ЗВ следва да се приложи старият ред
за изчисляване, който е визиран в чл. 194 ал.5 от ЗВ в редакцията му в ДВ бр.61/2010г.,
а нормата на чл. 12 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване /отм/, действала към процесният период е в
противоречие със законовата норма. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.3 от
Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник наредба или
инструкция противоречат на нормативен акт от по – висока степен, правораздавателните
органи прилагат по – високия по степен акт. В случая, Тарифата като нормативен
акт от по – ниска степен, трябва да съответства на Закона за водите, който е по
– висок по степен и при така установеното противоречие, следва да се приложи
закона. Следователно, „В и К” оператора следва да заплаща такса за заустване на
базата на заустеното водно количество,отчетено чрез измервателно устройство и
изчислено по формулата на чл.12 от Тарифата, а не това, което е доставено на
крайния потребител (фактурирано). По силата на чл. 3 от ЗНА законът е
нормативен акт, който урежда първично обществени отношения, които се поддават
на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя, законът
може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Въз основа именно на това е
издадена и разпоредбата на чл. 194 ал.6 от ЗВ, която предвижда че размерът на
таксите по ал.1 т.1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се
определя с Тарифа на МС. В Решение № 8127/02.07.2015г., на ВАС, постановено по
адм.дело № 11220/2014г., ІІІ о. е прието, че тарифата е подзаконов акт, който
има за цел да доразвие уредбата по определена материя в настоящия случай това е свързано с
изчисляване на такси по ЗВ. Налице е противоречие между въведените в закона и
тарифата критерии за определяне на количествата вода, върху което се дължи
такса. До разрешаването на това противоречие от законодателят, съдът е длъжен да
прилага закона, съгласно изискванията на чл. 15 ал.3 от ЗНА.
С оглед на
изложеното съдът счита, че правилно е определен размера на дължимата такса на
база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства по
Разрешително № 23140032/15.12.2012г., изменено с Решение № 1481/11.11.2014г. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” Варна, оспорения АУПДВ.
Следователно, доколкото не са налице основанията по чл.194 ал.7 и ал.8 от ЗВ,
освобождаваща го от това задължение, то следва да се приеме, че размерът на
задължението за посочения период, правилно е изчислен по определената в Раздел
І на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване методика, приета с ПМС № 177/24.06.2011 год., съгласно чл.194а ал.1
от ЗВ, във вр. с Тарифата, във вр. с чл.194 ал.6 от ЗВ. / в такъв смисъл и
Решение № 212/08.01.2018г., постановено по адм.дело № 11099/2016г. на ВАС, ІІІ
о/. Доколкото жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства, че е заплатил
изцяло определената в АУПДВ сума, то той я дължи по издаденото разрешително и
за целия период, посочен в него.
По изложените съображения за
отсъствие на основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорения акт, жалбата
следва да бъде отхвърлена.
Не се
присъждат разноски тъй като такива не са претендирани.
Воден от
горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Двадесет и първи състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Водоснабдяване и
Канализация - Шумен" ООД Шумен, представлявано от К. М. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 20/26.09.2017г., издаден от
Директор на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ Варна, с който на
жалбоподателят са установени публични задължения в размер на 6 372.83лв.,
представляващи непогасен остатък от такса за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от обявяването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :