ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 54
гр. Пазарджик, 04.02.2020 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 533/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 59/13.01.2020 г. съдът, изпълнявайки задължителните
указания на Апелативен съд – Пловдив, дадени в определение № 3/07.01.2020 г. по
в. ч. гр. д. № 605/2019 г., е оставил подадената искова молба без движение,
като нередовна, и е дал указания на ищеца да посочи: 1/ от кой факт произтича правото му – от кое прекратено досъдебно
производство претендира неимуществени вреди – за това от 14.02.2012 г., за това
от 11.08.2014 г. или и за двете, съответно 2/
размера на претенцията или претенциите.
С молба вх. № 832/24.01.2020 г. ищецът, чрез процесуалния
си представител, изрично уточнява, че не се касае до две досъдебни производства
както приемал въззивният съд, а само до едно единствено досъдебно производство,
като е без значение, че същото е било прекратено на 14.02.2012 г., а след това
възобновено на 13.01.2014 г., за да се прекрати отново втори път на 15.10.2014
г. На това основание сочи, че претенцията му е една, няма предявени различни
други искове по ЗОДОВ, респ. няма нужда от обособяване на размера по всеки един
от тях. Отделно заявява, че не се предявява иск за обезщетение поради
нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок – чл. 2б
от ЗОДОВ. Уточнява, че предявеният иск според него е с правна квалификация по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ (образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено
или че извършеното деяние не е престъпление), като обезщетението в
размер на 500 000 лева се претендира за търпените неимуществени вреди,
причинени от разследването по ДП № 13П/2010 г. на СО-СГП за периода след
18.06.2010 г. до 15.10.2014 г., като извън претенцията остава незаконната мярка
за неотклонение по чл. 64, ал. 2 от НПК по двете постановления на прокурор К.Д.
от 15.06.2010 г. в 11:00 ч. и по-късно в 15:00 ч.
Съдът съобрази следното:
От уточнителната молба от 24.01.2020 г. е видно, че ищецът продължава да счита,
че предходно образуваното исково производство, приключило с влязло в сила
решение по гр. д. № 2244/2015 г. на ВКС, ІV г. о., с
което на ищеца се присъждат 5 000 лева обезщетение, касае претърпени от
него вреди единствено от незаконна мярка за неотклонение по чл. 64, ал.
2 от НПК.
Този извод на ищеца обаче е в противоречие с правните изводи на състава на
ВКС, видно от мотивите на решението по цитираното гр.
д. № 2244/2015 г., според които от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба и с оглед
на факта, че е било образувано и прекратено наказателното производство срещу
ищеца, следва да се приеме, че ищецът е предявил един иск и неговата
квалификация е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
вредите от незаконно задържане под стража.
Настоящият състав на съда принципно възприема извода на ищеца за едно
единствено досъдебно производство, като е без значение прекратяването, респ.
възобновяването му и впоследствие повторното му прекратяване, доколкото се
касае за възобновяване, а не за образуване на ново такова (дори номерът на ДП №
13П/2010 г. е същият), но двата периода на досъдебното производство имат своето значение относно допустимостта на
предявения в настоящото производство иск по следния начин:
Предявеният в производството иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени
от ищеца вреди от прекратеното досъдебно производство, проведено в периода от
образуването му на 15.06.2010 г. до първото му прекратяване на 14.02.2012 г. е
недопустим, доколкото този спор е разрешен с влязло в сила решение и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК не може да бъде пререшаван. Тоест фактите, на които се позовава
ищецът в периода 18.06.2010 г. – 14.02.2012 г. са преклудирани от силата на
пресъдено нещо (СПН) и не могат да бъдат основание на нов иск. Следователно и
поддържаните от ищеца увреждащи действия, като: 1/ мярка за неотклонение
„домашен арест“ за периода от 24.06.2010 г. до 20.08.2010 г.; 2/ медийното
отразяване на производството след 18.06.2010 г.; 3/ отнемане на достъпа да
класифицирана информация на 28.06.2010 г. и т. н. касаят факти и обстоятелства,
които са преклудирани от СПН и не могат
да бъдат основание на предявения иск.
Същевременно, фактите, настъпили от 13.01.2014 г. (възобновяването на досъдебното
производство) до второто му прекратяване на 11.08.2014 г. не са преклудирани от
СПН и принципно биха могли да обосноват допустимост на иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Именно с оглед това разграничение съдът е дал указания на ищеца да посочи
правопораждащ факт и размер на претенцията, с които указания очевидно ищецът не
е съгласен.
Настоящият състав на съда счита, че
следва да прекрати производството изцяло, на основание неизпълнение указанията
на съда – чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради следното:
Дори да се приеме, че ищецът посочва като основание на предявения иск
формално нареченото „второ“ прекратено досъдебно производство (което той не
прави, напротив – сочи целия период на досъдебното производство, вкл. се
позовава и на преклудирани факти от 18.06.2010 г. нататък), непосочвайки размера
на претенцията за обезщетение, поддържайки, че сумата от 500 000 лева е
относима към увреждащите действия през целия период на воденото досъдебно
производство от 18.06.2010 г. до 15.10.2014 г., съдът не може да разграничи в
коя част да прекрати иска поради недопустимост и за коя претендирана сума и в
коя част да продължи да разглежда спора, вкл. за коя претендирана сума.
Обстоятелството, че ищецът има друго виждане за разгледания с влязлото в
сила решение правен спор и не изпълнява указанията на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК не дава основание исковата молба да се оставя отново и отново без движение
до момента на убеждаване на ищеца в меродавността/коректността на указанията.
Водим
от горното и на основание чл. 129, ал. 3
от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 533/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от акта на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: