РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500201 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: С. И. С.,
с адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 59 от 24.01.2022 г., постановено по гр.дело № 2979 / 2021
г. по описа на Районен съд - Перник, с което съдът е признал за установено по предявените
от „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу С. И. С., ЕГН: **********, и адрес: ***, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. С. дължи
на „Топлофикация - Перник“ АД сумата в размер на 487,95 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 05.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 43.86 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 10.09.2019 г. до 04.03.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1634/2021 г. по
описа на Районен съд Перник, както и е осъдена ответницата да заплати разноските в
производството.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като
незаконосъобразно и неправилно и се моли да бъде отменено, като вместо него бъде
1
постановено решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил с достатъчна прецизност и задълбоченост събраните по делото доказателства, както
и не е взел предвид направените от жалбоподателката плащания. Твърди се, че вземанията
на ищцовото дружество за процесния период – 2019г. са били предмет на гр. дело №
5448/2019г. по описа на ПРС, по което е постановено решение, по отношение на вземанията
е образувано изпълнително дело № 807/2021г. по описа на ЧСИ А.В. и спрямо
жалбоподателката са предприети действия по принудително изпълнение.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е депозирала отговор, с който по подробно изложени съображения по същество на
спора, излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, с
писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, заявява че подържа така
депозираната въззивна жалба, като по подробно изложени в нея доводи моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80
ГПК.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районният съд е приел, че искът е допустим, тъй
като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1634/2021г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на
исковото производство. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, който в срок
е подал възражение по чл. 414а ГПК. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4
от ГПК.
Приел е, че представените по делото общи условия имат обвързваща за страните
сила, а обстоятелствата, че ответницата е собственик на процесния имот и че за процесния
период е доставена топлинна енергия до имота на посочената стойност, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Обосновал, е че тъй като в случая ответницата е собственик на процесния имот,
между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и същата отговаряла
за задължението.
При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза.
По отношение възраженията за извършено плащане на задължението, както и за
наличие на влязло в сила решение между страните по отношение на част от претендираните
вземания, съдът приел, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
2
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 1634/2021г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение била връчена
лично на длъжника. В срок били подадени възражения по реда на чл. 414 ГПК и по чл. 414а
ГПК от 18.05.2021г. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
С тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК се
прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените
от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на
централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от
етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й
по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма
„принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда
способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При правилно
разпределена доказателствена тежест, по делото не е установено да са спазени изискванията
за спиране на топлоподаването в сградата по реда на чл. 153, ал.2 ЗЕ - колективно да е
декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да е поискано прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция
или от нейното самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди
придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради
което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.
3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което
настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на
имот в такава сграда, е ползвал топлинна енергия, като е без правно значение наличието на
съгласие за това от негова страна, респективно на липсата на такова съгласие, с изключение
на предвидената в чл. 153, ал.2 ЗЕ хипотеза на законосъобразен отказ от услугата, каквато в
настоящия случай не е установена по делото.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които възниква договорното отношение по продажба на топлоенергия -
писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
3
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т.
дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
С протоколно определение от 06.10.2021г., постановено по гр.д. № 2979/2021г. по
описа на ПРС, с което е изменен проекто-доклада по делото, първоинстанционният съд е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е
собственик на топлоснабдения процесен имот. Поради което настоящият състав приема, че
между жалбоподателката, в качеството й на собственик на посочения в исковата молба
топлоснабден имот и топлофикационното дружество е създадена валидна правна връзка по
продажба на топлинна енергия по силата на закона.
Тези обстоятелства водят до извод, че жалбоподателката С. И. С. е придобила
качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължила да заплаща изцяло стойността на
топлинната енергия, доставена до посочения в исковата молба топлоснабден имот. Поради
което съдът приема, че жалбоподателката е материално легитимирана да отговаря за
задължението за заплащане на начислената и доставена до собствения й имот топлинна
енергия в пълен размер.
Съдържанието на облигационната връзка между топлопреносното дружество и
клиента на топлинна енергия е установено от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация- Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник. По
делото липсват доказателства в насока жалбоподателката да е установила наличието на
хипотезата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, а именно предложени от нея специални условия, които да са
отразени в писмено допълнително споразумение между страните. Също така за настоящата
съдебна инстанция е служебно известно, че представените общи условия са публикувани в
един централен /в-к „ Новинар“ бр. 101/2008г./ и в един местен ежедневник /в-к Съперник“,
бр. 82/29.04.2008г./, тоест, че са влезли в сила. Не се установява наличие на основание за
нищожността им.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен
начин, че между страните е налице валидна облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия.
Първоинстанционният съд при определяне размера на задължението е съобразил
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - икономическа експертиза, което
настоящият състав също възприема като компетентно, изчерпателно и напълно отговарящо
на поставените задачи. Съгласно посоченото в него стойността на неплатената доставена и
ползвана топлинна енергия за адрес ***, с абонатен № ***, за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2020г. е в размер на 487,95 лева, а лихвата за забава за периода 10.09.2019г. до
04.03.2021г. е в размер на 43,86 лева, като след направени справки в счетоводството на
дружеството, експертът е установил, че ответницата не е извършила плащания за топлинна
енергия, касаещи процесния период.
Настоящият състав намира, че нито в първоинстанционното производство, нито
пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа твърденията на
жалбоподателката за извършено плащане на задължението към въззиваемото дружество,
както и за наличие на влязло в сила решение между страните по отношение на
претендираните вземания, като на съда е служебно известно, че решението, постановено по
гр.д. № 5448/2019г. по описа на ПРС се отнася за вземания на „Топлофикация – Перник“ АД
към жалбоподателката за период, различен от процесния, поради което и намира за
неоснователни възраженията й в тази насока.
4
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представила и списък
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59 от 24.01.2022 г., постановено по гр.дело № 2979 /
2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА С. И. С., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 100 лв. /
сто лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5