Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. Д.Костадинова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 11 713 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 049520/2019 г. длъжникът
Д.М.М., гр.София – чрез процесуалния му представител адв.Г., обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М.с
рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20138410409692, обективиран в постановление от 11.06.2019 г., да прекрати
изпълнението по това дело.
В жалбата са наведени доводи, че
същото е неоснователно, необосновано, немо-тивирано,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателството по делото.
Поддържа се, че с оглед материалите по делото, неколкократно
са настъпили основания за неговото прекратяване, така както сочи нормата на
чл.433, ал.1, т.6 и т.8 от ГПК; че делото фактически е прекратено, като с
молбата до ЧСИ е поискано само прогласяване на това нас-тъпило
по силата на закона прекратяване, като с постановеното постановление това е отка-зано, без да бъде мотивиран отказът.
Моли съда да отмени изцяло атакувания
отказ на ЧСИ. Претендира присъждането на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – „Х.А.Р.Б.”
ЕООД /с предишно наи-менование „Х.А.-А.-Л.” ООД/, гр.София, в срока по чл.436, ал. 3 ГПК е подал
възражение, в което оспорва жалбата изцяло, като невижда становище, че същата е
неоснова-телна и необоснована по наведени в нея
твърдения.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 841 на КЧСИ – Н.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по
същество жалбата е неоснователна, тъй като поста-новеният
отказ да се прекрати изпълнителното производство е съобразен с изискванията на
закона.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана
по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че
атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива в
тази норма. В действащата нормативна уредба не е налице изискване съдебният
изпълнител да мотивира разпорежданията си, с които отказва прекратяване на
принудителното изпъл-нение, поради което липсата на
такива мотиви не може да обоснове отмяната на този акт като незаконосъобразен.
Неоснователни са и инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице предпос-тавките на разпоредбите на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
чл.433, ал.1, т.6 ГПК за прекратяване на из-пълнителното
производство, поради това, че взискателят не е
поискал извършването на изпъл-нителни действия в
продължение на две години, съотв. поради това, че не
са заплатени дъл-жимите се авансови такси по
изпълнението.
От книжата по изпълнителното дело
се констатира, че в даденият казус не са налице елементите от фактическия състав на нормата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След образуване на изпълнителното дело на 04.09.2013 г.
по молба на „Х.А.-А.-Л.” ООД от същата дата, в която
на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител е възложено проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и други, както и определяне на начина на изпълнението, на двамата длъжници Д.М.М. и
„Естетика“ ООД са изпратени покани за доброволно изпълнение, които са получени
от Д.М.М. на 18.09.2013 г. – в лично качество и в качест-вото му на управител на посоченото търговско
дружество. В поканите липсва съобщение за наложени запори и възбрани, данни за
което не се съдържат и в останалите документи по делото. С разпореждане на частния
съдебен изпълнител от 10.08.2015 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника Д.М.М. за 15.09.2015 г., който не е бил осъ-ществен поради невръчване на призовката за принудително
изпълнение. Същото изпълни-телно действие е било
предприето и с последващи разпореждания на съдебния
изпълнител – от 11.04.2017 г., 30.06.2017 г и 14.02.2019 г. Описите са били
осъществени, като и трите изпра-тени до Д.М. призовки
за принудително изпълнение не са връчени.
На 07.06.2019 г. длъжникът Д.М.М.,
действащ чрез пълномощника си адв.Г., е подал молба до ЧСИ Н.М.с искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на
основание чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК, която с постановление от 11.06.2019 г. е
била оставена без уважение с обжалвания отказ, поради липсата на предвидените предпоставки
за това.
От горните обстоятелства е видно,
че не е налице бездействие на взискателя за период от
две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“. Срокът, установен в
горепосочената норма, който е преклузивен, започва от
тече от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело.
Изпъл-нителни действия, съгласно дадените разяснения
в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това
дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съде-бен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ, каквато е и дадената хипотеза, представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Такива действия в случая – са предприетите описи на
движими вещи на длъжника М., всеки един от които е в интервал от време по-малък
от две години.
Действително прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на зако-на, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не
са налице.
Таксите по
изпълнението се дължат от взискателя и се събират
авансово, както от държавния съдебен изпълнител /чл.73, ал.3 ГПК/, така и от частния съдебен изпълнител /чл.80 ЗЧСИ/. Безспорно
е, че с нормата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК е предвидено,
че изпълнителното производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите
се авансово такси и разноски по изпълнението. За да може да бъде приложена тази
установена от законодателя хипотеза е необходимо взискателят
да е бил уведомен за вида и размера на определените и дължими се от него такси
за отделните изпълнителни действия, което в дадения случай не е направено от
страна на съдебния изпълнител, с оглед на което не се е осъществила кумулативната
даденост на елементите от фактическия състав на визираната разпоредба,
обуславящи нейното прило-жение.
Извън предмета на
настоящия спор е въпросът относно наличието или липсата на противоправно
поведение от страна на съдебния изпълнител и дали същото обосновава анга-жирането на някакъв вид отговорност на последния.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ е
правилно, предвид което подадената от Д. М.жалба се явява неоснователна и като
такава последната трябва да бъде оставена без уваже-ние.
При приетия изход от разглеждането на жалбата на
жалбоподателя не се дължат раз-носки на основание
чл.78, ал.1 ГПК, а същият следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на „Х.А.Р.Б.” ЕООД юрискон-султско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д.М.М. с вх.№ 049520/2019 г. по изп.дело
№ 20138410409692 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ
на „Х.А.Р.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, на основание чл. чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 50,00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.