РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2365
01.12.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 911 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 19, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Д.Д.Ц. с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Ч., против Заповед №
Л-1078 от 23.03.2021г. на Главния директор на ГДИН - София, с която на
основание чл. 194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.11,
предложение първо във вр. с чл. 204, т.3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, на младши инспектор Д.Д.Ц. - надзирател II–ра степен в арест - Пловдив към районна служба „Изпълнение
на наказанията“ - Пловдив I-ва категория при областна служба „Изпълнение на
наказанията“ - Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта, е наложено
наказание –порицание за срок от шест месеца.
В
жалбата се навеждат оплаквания относно необоснованост и незаконосъобразност на
оспорената заповед. Представят се подробни писмени съображения.
Претендира се отмяната на атакуваната заповед
и разноските по делото.
Ответникът – Главният директор на
ГДИН-София,чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна,
а издадената заповед за законосъобразна. Претендира отхвърляне на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен
съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок /връчена е на 29.03.2021г., а жалбата е депозирана в
деловодството на ПАС на 07.04.2021г./. Насочена е срещу годен за оспорване
административен акт и е подадена от адресат на акта, непосредствено и
неблагоприятно засегнат от него, за който е налице правен интерес от търсената
защита.
За да
се произнесе по същество, Съдът по реда на чл. 168 ал.1 от АПК извърши роверка
на релевантните факти и установи следното:
Жалбоподателят Д.Д.Ц. към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжността надзирател
II–ра степен в арест-Пловдив към районна служба „Изпълнение на
наказанията“-Пловдив I-ва категория при областна служба „Изпълнение на
наказанията“-Пловдив.
Професионалната си кариера в пенитенциарната система Д.Д.Ц. започва на
07.10.2019г. Преминава през етапите, определени с Правилата за условията и реда
за назначаване на държавна служба в ГДИН и ГДО при министерство на
правосъдието, утвърдени със заповед № ЛС-04-1540/01.12.2017г. на министъра на
правосъдието, изменени и допълнени със заповед № ЛС-04-189/19.03.2018 г. на
министъра на правосъдието и заповед № Л-4169/25.09.2018 г. на главния директор
на ГДИН при назначаване на държавна служба без провеждане на конкурс в ГДИН.
Със заповед № Л-4237/18.09.2019 г. на ВПД главен директор на ГДИН младши
експерт Д.Д.Ц. е назначен за държавен служител на длъжност „Надзирател втора
степен" в арест - Пловдив към районна служба „Изпълнение на
наказанията" - Пловдив I-ва категория при областна служба „Изпълнение на
наказанията" - Пловдив.
В периода 01.06.2020 г. -
24.07.2020 г. младши инспектор Д.Д.Ц. завършва първоначална пенитенциарна
подготовка с успех от теоретико-практическия изпит: добър 4. /Сертификат №
4518/27.08.2020г./ Не са му налагани
дисциплинарни наказания. Поставената оценка за постигнати резултати в
служебната дейност за 2020 г. е 5 „много добра". Представена е Кадрова
справка.
Със Заповед № Л-228 от 21.01.2021г. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ е образувано дисциплинарно производство
срещу младши инспектор Д.Д.Ц.- надзирател II–ра степен в арест-Пловдив към районна
служба „Изпълнение на наказанията“-Пловдив I-ва категория при областна служба
„Изпълнение на наказанията“-Пловдив. Определена е комисия с председател комисар
Л.К.-началник на отдел „Правно и административно обслужване“ в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и членове: инспектор В.В.– инспектор I–ра степен в
сектор „Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода“ в ГД „ИН“ и инспектор
Димитър Петров - инспектор I–ра степен в сектор „Охрана и сигурност в местата
за лишаване от свобода“ в ГД „ИН“.
Младши инспектор Д.Д.Ц. се е
запознал със съдържанието на Заповед № Л-228 от 21.01.2021г. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ на 28.01.2021г., видно
от положения подпис от същия /л. 32 по делото/.
Комисията е установила следната фактическа обстановка по предварителни
данни: На 11.01.2021 г. в 08.40 ч., в арест гр. Пловдив, задържаният Й.А.С. от
спално помещение № 229, настанен заедно със задържания К.К.Б. е отказал да
ползва правото си на престой на открито, защото бил с неподходящи обувки, а
навън е валяло. В 09.35 часа, при прибиране на задържаните лица от престой на
открито, постовият надзирател - младши инспектор Д.Ц. е извикан от задържания К.Б.,
който е видял, че задържаният С. е завързал връзка от горнище на анцуг около
врата си на решетката на прозореца в спалното помещение. Незабавно са предприети
действия като на място са пристигнали мл. експерт В.К. и мл. експерт А.Ц., като
последният е прерязал връзката и е положил на земята лицето С. Извикан е
медицинският специалист К.Ш., който е започнал действия по оказване на първа
помощ - обдишване и сърдечен масаж, но не са установени жизнени показатели. В
09.50 часа е констатирана смъртта на задържания Й. А.С. От ЦСМП - Пловдив е
получен отказ да посетят ареста.
Обособен е временен пост на мястото на произшествието, извикана е
дежурна оперативна група от 01-во РУ на МВР гр. Пловдив, която е извършила
оглед на мястото, като не са констатирани данни за насилствена смърт. Тялото е
транспортирано за аутопсия.
Уведомен е прокурорът, упражняващ надзор за
законност в арест гр. Пловдив и адвоката на задържаното лице.
Изискани са писмени обяснения от Д.Д.Ц.- надзирател II–ра степен в
арест-Пловдив към районна служба „Изпълнение на наказанията“-Пловдив. Младши
инспектор Д.Ц. е депозирал писмено обяснение с рег.№ 567/29.01.2021 г. по описа на Областна
служба „Изпълнение на наказанията" Пловдив до главния директор, във връзка
с връчването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Видно
от изложеното в писменото обяснение за
времето от 08:10 ч. на 11.01.2021 г. до 08:40 ч. на 12.01.2021 г. е застъпил на
работа съгласно утвърден месечен график. На проведения инструктаж за
запознаване с оперативната обстановка не е споменавано за лица със суицидни
намерения. За времето от 08:10 ч. до 10:00ч. служителят е бил на пост № 2 -
първа смяна и след застъпването му е проверил поименно задържаните лица в
килиите. След това е съобщил на дежурния по арест за тяхната наличност - 67
човека. Около 08:40 ч., заедно с мл. инспектор Й.Й.и мл. инспектор Б.К., са
извели задържаните лица от сектор № 8 съгласно графика за престой на открито
/килии № 218 и № 224/ след което и задържаните лица от сектор № 7 /килии № 225
и № 229/. Служителят твърди, че не е разбрал, че задържано лице остава само в
килията. След това извеждал и прибирал задържаните от килиите, за които
отговаря за провеждане на телефонни разговори с техни близки и защитниците им.
Не е извършвал постоянно наблюдение на шпионките на килиите, поради
ангажираността му с контрола по провеждане на телефонните разговори.
След обсъждане на събраните доказателства и
записите от видеокамерите комисията е приела за установено от фактическа страна
следното: Мл.
инспектор Д.Ц. за времето от 08:10 ч. на 11.01.2021 г. до 08:40 ч. на
12.01.2021 г. е застъпил на работа съгласно утвърден месечен график и ежедневна
нарядна ведомост за носене на службата от НОС.
След застъпване на пост № 2 в 8:30 ч. започва извеждане на задържаните
лица за провеждане на престой на открито, съгласно утвърден график. В 08.40 ч.
разводачите от НОС извеждат задържаното лице К.Б. от килия № 229, а задържаният
Й.С. отказва да излезе и остава сам в спалното помещения. Постовият Ц. не е
разбрал, че С. е отказал да излиза и е останал сам.
От видеонаблюдението комисията е приела за установено, че служителят не
е осъществил постоянно наблюдение и контрол върху действията на задържаните
лица и не следи обстановката в района на поста. През време, през което се
провежда престоя на открито мл. инспектор Ц. извежда задържани лица за
провеждане на телефонни разговори и не изпълнява основните си задълженията като
постови на пост № 2, регламентирани в Инструкцията за особеностите на пост № 2
и на задълженията на постовия служител от НОС, а именно: да следи за
поведението на задържаните лице, да знае във всеки един момент броя на
охраняваните задържани лица и да проверява периодично спалните помещения.
Комисията е приела, че в случая служителят не е проявил необходимата
бдителност, като не е взел предвид особеностите на охраняваните задържани лица,
което е повишило риска от непредвидени и изненадващи реакции от тях.
Комисията е приела, че мл. инспектор Ц. е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.Същият
е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че в качеството
си на постови на пост № 2 в ареста не е изпълнил задължения на постовия, регламентирани
в „Инструкция за особеностите на поста и задълженията на постовия
надзирател", именно: т. 3 „Да следи за изменението на оперативната
обстановка, поведението на задържаните лица и при необходимост да докладва на
дежурния по арест " , т. 5 "Да знае във всеки един момент броя на
охраняваните задържани лица, като периодично проверява килиите през шпионките“,
т. 6 „Да следи за поведението на задържаните лица, като особено внимание се
обръща на килиите, в които има задържани лица с по-агресивен характер, болни,
задържани за тежки престъпления и склонни към суицидни действия".
Прието е, че служителят е
нарушил и вменени му функционални задължения в т. 17 „Носи отговорност за
живота, здравето и спазване на правата на всяко задържано лице", от раздел
V „Преки задължения" от Длъжностна характеристика за длъжността,
"Надзирател II-I степен" в арест към сектор „Арести" в Областна
служба „Изпълнение на наказанията", с която служителят е запознат на
07.10.2019 г.
На основание чл. 207, ал. 7, чл.194,
ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР дисциплинарноразслезващият орган /комисията/
предлага на мл. инспектор Д.Ц. *** към
районна служба Изпълнение на наказанията" Пловдив I-ва категория при
Областна служба „Изпълнение на наказанията" – Пловдив, да му бъде наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца.
Обобщената справка от извършена
проверка е връчена на Д.Ц. на 18.02.2021г. /л. 27-гръб по делото/. От покана за
запознаване с обобщена справка от 17.02.2021г е видно, че е дадена възможност
на Д.Ц. да даде допълнителни обяснения или възражения.
Изготвено е писмено становище от
членовете на комисията за приключило дисциплинарно производство, подписано от
същите. Със становището се поддържа направеното предложение в обобщената
справка за реализиране на дисциплинарна отговорност.
С писмена покана с изх. № 2317 от 05.03.2021г. са изискани
писмени обяснения от Д.Д.Ц. - надзирател II–ра степен в арест-Пловдив към
районна служба „Изпълнение на наказанията“-Пловдив. Поканата е връчена ва
12.03.2021г. на Д. Ц.. Не са депозирани допълнителни обяснения. Съставен е
Протокол от 15.03.2021г. /л. 20/, в който е посочено, че не е постъпило
допълнително писмено обяснение.
Последвало е издаването на
процесната заповед.
В
хода на съдебното производство са приети писмени доказателства:1. Заповед №
Л-270/13.4.2020г. за провеждане на телефонни разговори в ареста; 2.План за
претърсване на арестните помещенията през месец януари 2021 г.; 3.График за
престой на открито на задържаните лица а арест - Пловдив за месец януари 2021
г.; 4. Докладна записка от Д.Ц.; 5. Докладна
записка от Й.Й.; Докладна записка от А.Ц.; 7. Докладна записка от К.Ш.; 8. Докладна записка от В.К.; 9.справка от
началник сектор „Арести" с рег. № СА-954/08.07.2021 г.; 10. Месечен график
за дежурствата на НОС в ареста през месец януари; 11. Инструктаж на наряда на
11/12.01.2021г.;12. Дневник за проведени разговори от задържани лица на
11.01.2021 г. в периода от 08.30ч до 10.00 часа.
В хода на съдебното производство е приета
Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите издадена от
Главния директор на ГД „ИН“. В Раздел „Разпределение на времето“ в т. 55 е
посочено, че задържаните лица имат право на престой на открито за времето от
08:30ч до 18:00 часа на специално определеното за целта място в района на
ареста под наблюдението и контрола на служители от надзорно-охранителния
състав.
В т. 55.4 е уредено, че продължителността
на престоя е не по-малко от 1 час на ден за всеки задържан, а за бременни жени
и непълнолетни, не по-малко от 2 часа дневно.
В т.
57.2 е уредено, че отказът от престой на открито или в определените за целта
помещения /места/ се прави в писмена форма /декларация/ от задържаното лице.
Документът за отказ се прилага към арестантското досие.
Съдът установи, че ответникът не
представи доказателства, че задържаното лице Й.С., който се е самообесил на
11.01.2021г., е направил отказ от престой на открито на сочената дата и е подписал
декларация за отказ, съгласно т. 57.2 от Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г.
за вътрешния ред в арестите.
В т.59. от Заповед № Л-1321 от
10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите е посочено, че задържаните лица имат
право на телефонни разговори за своя сметка във времето от 08.30 часа до 18.00
часа, чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има
сключен договор в района на ареста под охрана и контрол на служител от
надзорно-охранителния състав, по ред, определен от началника на затвора,
началника на ОСИН, началника на сектор „Арести".
В т.59.1. е уредено, че лицата и обявените
телефонни номера, с които задържаните лица могат да провеждат телефонни
разговори, се утвърждават от младши инструктора по охраната или командира на
отделение, след представено от тях заявление.
В т. 59.10
е посочено, че в арестите, където не е възможно изваждането на данни и
статистика за проведените от задържаните лица разговори, се води дневник за
проведените телефонни разговори от младши инструктора по охраната или командира
на отделение.
Съгласно
т. 59.11 в дневника за проведените телефонни разговори се записват имената на
задържаното лице, датата, часът, времетраенето, имената и телефонния номер на
лицето, с което е проведен разговора.
Приета е и Инструкция за особеностите на пост № 2 и задълженията на
постовия служител /Инструкцията /л. 53 и
сл./
Съгласно т.2 от Инструкцията постовият служител следва да приеме поста и
се запознае с оперативната обстановка - броя на задържаните лица общо и по
килии, колко са извън ареста, има ли болни, състоянието на врати, решетки,
връзка с дежурен по арест, средствата за гасене на пожар и го отразява в постовата
книга. Преди застъпване на пост задължително извършва оглед за целостта на
решетките, стените и евакуационната врата.
Съгласно т.3 да следи за изменението на оперативната обстановка,
поведението на задържаните лица и при необходимост да докладва на дежурния по
арест.
Съгласно т.4 да охранява в границите на поста задържаните лица, килиите,
общите помещения, средствата за гасене на пожар, като се движи по маршрута,
съгласно схемата на поста.
Съгласно т.5. да знае във всеки
един момент броя на охраняваните задържани лица, като периодично проверява
килиите. Наблюдението на килиите се води през шпионките на вратите.
Съгласно т.6 да следи за
поведението на задържаните лица, като особено внимание се обръща на килиите, в
които има задържани с по-агресивен характер, болни, задържани за тежки
престъпления и склонни към суицидни действия.
От Ежедневна ведомост за носене
на службата /л. 60/ се установи, че за времето от 08.10 часа на 11.01.2021г. до
08.40 часа на 12.01.2021г. Д.Ц. е изпълнявал служебните си задължения като
дежурен по арест, разводач и постови. Положен е подпис за всяко функционално
задължение и времето за изпълнение.
Приета е по делото Длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II–I
в ареста към сектор „Арести“ при ОС „ИН“.
В проведено заседание на
15.09.2021г. процесуалният представител на ответника изрично заявява, че
Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. за вътрешния ред не е връчвана на Д.Ц., но в
самата длъжностна характеристика е заложено служителят да познава нормативната
уредба.
В същото съдебно заседание
жалбоподателят изрично заявява, че Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. не му е
връчвана, не се е запознал със същата.
Относно обходът, който е извършвал като
постови, жалбоподателят пояснява, че същият
представлява минаване по коридора и поглеждане през шпионките на самите килии,
като някои от шпионките са надраскани, изгорели, стари и видимостта е малка, но
въпреки това се извършва оглед през тях.
По време на инцидента трябва да
придружава задържаните за провеждане на телефонен разговор, трябва да наблюдава
и килиите. По този начин се работи. Гледат да комбинират дейностите поради липса на човешкия ресурс. Изяснява и
механизмът на провеждане на телефонните разговори.
Става ясно, че когато лишените от
свобода провеждат телефонни разговори, Д. Ц.се намира непосредствено до тях,
тъй като трябва да следи, дали се спазват телефонните номера по разписка
/телефонните номера се заявяват предварително от лишените от свобода/. Ц.трябва
да следи, дали набират номера, който е одобрен от командирите или началника.
Трябва да проследява всеки номер и да стои до арестантите. Определени са по 10
минути за всеки за провеждане на телефонен разговор. Записва се всеки телефонен
номер, с кого е говорено и от колко до колко часа е говорено. В Дневника за
провеждане на телефонните разговори се записва датата на провеждане на
телефонния разговор, името на задържаното лице, номерът на килията, с кого е
проведен разговорът, от колко до колко часа.
Жалбоподателят изяснява, че задържаните
лица, които се извеждат за престой на открито, се придружават от т.н.
разводачи. Те ги изкарват от килията. Отварянето става по сигнал на
жалбоподателя по станция, като той не излиза навън, остава на поста в коридора.
Разводачът ги изкарва от килията, като в конкретния случай не е уведомен от
разводача, че в килия 229 е останало едно лице, което не е излязло от килията и
после се самообесва.
Съдът отвори и проследи
видеозаписите от охранителните камери в коридора на ареста-гр. Пловдив на пост
№2. Изгледа се запис от камера 10, където се вижда извеждането на задържаните
лица, проследи се времето преди, по време и след самоубийството и извършените
действия.
Установи се, че в 08:37:01 ч. Д.Ц. се
насочва към килия 229 и я отключва. Жалбоподателят е отключва ръчно и докладва
по станцията да я отключат по електронен път.
В 8:39 ч.
разводачът Й.Й.отваря килия 229 и изкарва от нея само едно задържано лице.
В 9:29 ч. по коридора минава Д. Ц., който по
негови обяснения е приключил с телефонните разговори.
В 9:31 ч. Ц. се движи напред-назад и чака задържаните лица, които са
навън. От действията му Съдът не установява да е чул шумове или да има
индикации за напрежение. В 9:32ч. Д. Ц. стои спокойно и се е облегнал на
вратата на килия 229 и чака задържаните, които са били навън.
В 9:36 Д. Ц. отваря металната решетка в
коридора и посреща лишените от свобода, които вървят в колона , един след друг.
Пред килия 229 застава едно лице
/другият задържан от килията/. Мл.инспектор Б.К. маха катинара, задържаният се
прибира в килията. Кокалев затваря, слага катинара на килията и излиза навън
през металната решетка в края на коридора.
В 9:36:33 ч. пред вратата на килия 229
застава Д. Ц., прави бързи движения, оглежда се в различни посоки, отваря
вратата, не влиза вътре. Обяснява, че няма право да напуска коридора, съобщава
нещо по радиостанцията на други служители.
В 9:37:22 ч. вратата на килия 229 отново
е отворена. На място идват други трима служители: М.Г., командирът на
отделението В.К. и А.Ц.. Вижда се, че Д. Ц. не влиза в килията, стои само до
отворената врата.
В 9:38:22 ч. командирът на отделение В.К.
излиза от килия 229.
В 9:39:35 ч.
служителят А.Ц. излиза от килията.
В 9:40 ч. се вижда, че Д. Ц. стои отвън,
не влиза в килия 229.
В 9:40:54 ч. в коридора се появяват и
други лица /лишени от свобода/, които са били навън. Д.Ц. обяснява, че съобщава
по радиостанцията кои килии да бъдат отворени.Вижда се, че се отварят килиите.
В
с.з. проведено на 11.11.2021 г. процесуалният представител на ответника изрично
заявява, че няма изрични актове като заповед или инструкция, която да урежда
обменът на информация между разводач и постови. Единствено в Инструкцията за
особеностите на поста са уредени задълженията на постовия.
От свидетелските показания на Й.Б.Й.става
ясно, че като разводач няма задължение да наблюдава какво се случва през
шпионката в килията. До 12.30 ч. провежда адвокатски свиждания, срещи на
задържаните със защитници и техните близки.
Посочва, че на въпросния ден – в
деня на самообесването на Й.С., в неговата килия има само двама души. Извел е на
престой на открито другото лице от килията. Извеждат задържаните пред килията,
правят обиск и ги изкарват навън. Въпросното лице Й.С. не е искало да излиза, защото му било студено.
През същия ден, когато ги изкарват на престой на открито, самообесилият се Й.С.
е казал, че му е студено и не желае да излезе навън. Излезнало е само другото
задържано лице от килията. Излизането отвън на престой на задържаните става по
тяхно желание.
Изкарал е задържаното лице от
въпросната килия отвън на престой, но не го е връщал в килията и не знае какво се е
случило после, тъй като е имал други задължения. Чак в 11.30 ч. е разбрал какво
се е случило.
Изяснява, че постовият има задължение да придружава задържаните да
проведат заявените от тях телефонни разговори. Той като разводач не придружава
задържаните и не помага на постовия за провеждането на разговори от задържаните.
По време на сутрешния развод, ако
има постъпила информация за някой от задържаните, че има склонност към суицидни
намерения, тогава им се дава тази информация. Но на същия ден, когато се е самообесил Й.С., не са им дали такава
информация.
Свидетелят А.И.Ц. посочва, че работи като мл. инструктор по
охраната. При отсъствие на главния надзирател извършва периодично инструктаж на
застъпващите в наряд служители. Инструктира надзирателите винаги преди всеки
наряд.
В
деня на самообесването на Й.С. е бил на работа. Инструктирал е жалбоподателя Д.Ц..
Той е бил постови на втори пост, първа
смяна.
Обяснява, че когато е на работа като постови, същият първо трябва да си
приеме поста със задържаните лица, да ги провери поименно. Проверката е поименна
– на вратите на килиите има капандури, които се отварят и оттам наблюдават
хората. Той проверя кои са задържаните, когато застъпва сутринта. Това е
неговото първо задължение. После периодично обхожда поста и наблюдава за
поведението на задържаните лица. Наблюдението на килиите се извършва през
шпионка, която е на вратата. За съжаление, след ремонта, през шпионката се
вижда не голяма част от килията. Ако е отворена вратата на тоалетната,
видимостта е почти нулева. Тогава видимостта е до 1 метър от килията.
Посочва, че постовият е само един
и той има задължението да придружава тези задържани лица, които ще говорят по
телефона. Поради липса на персонал се налага постовите и това да правят.
Постовият едновременно трябва да придружава задържаните и да наблюдава килиите.
Но той не може да остави без надзор задържаните, които говорят по телефона,
защото си има ред за провеждане на телефонните разговори. Първо се заявява на
кой ще се обажда и на кой телефонен номер – телефонният номер трябва да е от
разрешените. Всяко задържано лице попълва самостоятелно заявление за телефонни
разговори, в които упоменава телефоните и лицата, с които ще говори. И
постовият, в случая Д., трябва да проверява дали телефонът, който набира
задържаният, е от списъка със заявените (разрешени) телефони. Той трябва да
стои и да гледа задържания кой телефонен номер набира, защото същият трябва да
отговаря на заявения телефонен номер. И при това положение, за съжаление,
постовият не може да наблюдава килиите. През този период, в който наблюдава
задържаните с кого говорят и дали е с верния (заявения) телефонен номер, той не
може да наблюдава килиите.
Свидетелят обяснява, че постовият
не може сам да отключи килията и да влезе и да провери какво става. За да се
отвори килията, първо, трябва да се отвори електрическата брава на килията, за
да може тогава механично тя да се отвори от постовия с ключ. Посочва, че това
са унифицирани катинари – един ключ отваря всички катинари. След като се отвори
електрическата брава на килията, механично постовият отваря килията. Постовият
няма право сам да влезе в килията, за да огледа. За да огледа вътре килията,
трябва да дойде друг колега. В случая ще бъде разводач. Постовият въобще няма
право да влезе в килията.
За да се конвоира задържано лице
трябва да дойде един разводач, който да го поеме и пак поради липса на персонал
е само един.
Постовият никога не влиза в килията вътре, няма такова задължение, само
ако се случи инцидент, обаче той пак сам не може да влезе, а трябва да съобщи в
дежурната и да дойдат свободни хора – разводачи. Могат да дойдат разводачи –
един или двама, може да дойде дежурният по арест, командирът на отделение.
Посочва, че в деня на инцидента, след самообесването на Й.С., е влязъл
пръв в килията. Докато не се е приближил
буквално на една ръка разстояния от него, не е забелязъл, че той е вързан.
Самообесилото се лице така е стояло до
прозореца, че все едно гледа през прозореца и не може да се види през
шпионката, че се е самообесил.
Пояснява, че за да се чуят през
вратата на килията някакви шумове – те трябва да са силни. Ако са по-леки
шумовете, те не могат да се чуят през вратата, защото има и странични шумове,
които заглушават шумовете от килията. В този момент, когато е станал
инцидентът, се е правел ремонт, имало е ремонти дейности,
извършвани с къртач и шумовете са били силни.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд-Пловдив като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите за това са
следните:
Съдът намира, че обжалваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е постановена от оправомощен
орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС за държавните служители, които пряко изпълняват дейност по изпълнение
на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба, разписани в
ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Заповедта е издадена от главния
директор на ГДИН, който съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС е компетентен да
награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й
служби.
Оспорената заповед съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В заповедта са посочени нарушителят, мястото и времето
на извършване на нарушението, както и всички останали реквизити. Описано е и
нарушението, което е прието, че е извършено. Същото е квалифицирано правно като
нарушение на служебната дисциплина па смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР,
свързано с неизпълнение на вменените му с разпоредбата на т.3, т.5 и т.6 от
Инструкцията за особеностите на поста и задълженията на постовия надзирател.
Съдът приема, че така направеното
описание е достатъчно да покрие изискванията на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР относно изискуемите реквизити. От словесното описание на нарушението става
ясно за съда какво обвинение е повдигнато на наказания служител. След като
фактическите основания за издаването на заповедта могат да бъдат извлечени от
съдържащите се в преписката документи, то неизлагането на повече мотиви в самия
акт не съставлява нарушение на изискването за форма и не прави акта немотивиран.
Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и
само на това основание заповедта да се отмени.
Спазени са изискванията на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР за образуване на
дисциплинарно производство и за извършване на проверка по смисъла на чл. 205,
ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил законово вмененото му
задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. От анализираните по-горе в настоящото
изложение писмени доказателства се установи, че жалбоподателят се е запознал
със Заповед № Л-228 от 21.01.2021г. на Главния директор на ГДИН за образуване
на дисциплинарно производство, с обобщената справка относно проведено
дисциплинарно производство, дал е писмени обяснения във връзка с покана с изх.
№ 2372 от 08.03.2021г. От Протокол № 1353 от 15.03.2021г. става ясно, че не са
постъпили допълнителни писмени обяснения от Д.Ц. или възражения в изпълнение на
изискванията на чл. 206, ал.1 от ЗМВР.
При определяне вида и размера на
наказанието Главният директор на ГДИН е изложил формално мотиви, съобразно изискванията на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР.
За разкриване на обективната истина са използвани писмени обяснения,
данни от личното досие на Д. Ц., записи от видеонаблюдение. Наказващият орган е
събрал доказателства, обаче не в тяхната
пълнота като оценката на същите е
неправилна. Наказващият орган е бил длъжен да анализира всички факти и
обстоятелства в тяхната обективна и логическа връзка, да обоснове изводите си, което в случая не е
сторено.
Съдът намира оспорената заповед за материално незаконосъобразна,
доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства не се установява субективният елемент при противоправното деяния
на жалбоподателя. Дисциплинарната отговорност е вид лична юридическа отговорност
/чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/, която следва да се ангажира само при безспорно
доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде ангажирана тази отговорност по
отношение на конкретно лице е необходимо да се докаже от обективна страна
наличието на съответното деяние /действие или бездействие/ и неговата
противоправност - наличието на обективно несъответствие между правно дължимото
и фактически осъщественото поведение от служителя. От субективна страна следва
да се установи вина на дееца, проявена като умисъл или небрежност.
Съдът установи, че ответникът не представи доказателства, че задържаното
лице Й.С., който се е самообесил на 11.01.2021г., е направил отказ от престой
на открито на сочената дата и е подписал декларация за отказ, съгласно т. 57.2
от Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г.
за вътрешния ред в арестите.
Установи се от приетия по делото медицински картон на Й.С., че същият е в
добро общо състояние. Няма данни по делото, че самообесилото си лице Й.С. е склонен към суицидни действия: не са
регистрирани случаи на самонараняване или опити за самоубийство.
Информация за евентуални суицидни действия от страна на задържаното
лице Й.С. не е сведена до Д.Ц..
При това положение няма как
жалбоподателят да обърне особено внимание на това задържано лице, както изисква
т. 6 от Инструкцията за особеностите на поста и задълженията на постовия
надзирател.
Установи се, че жалбоподателят
при изпълнение на служебните си задължения на процесната дата знае броя на
охраняемите задържани лица, периодично е проверявал килиите, но в същото време,
когато трябва да проверява килиите през шпионките, е трябвало и да изпълнява и
друго задължение - да придружава задържаните, за да проведат заявените от тях
телефонни разговори.
При
провеждането на тези телефонни разговори се изпълняват строги правила: Не може да се оставят
без надзор задържаните. Постовият, в конкретния случай жалбоподателят, трябва да
следи и да провери дали телефонният
номер, който набира задържаният, е от списъка със заявените (разрешени) телефонни
номера. Същевременно е необходимо да проследи кой точно номер задържаният
набира и с кого говори. Определени са по 10 минути за всеки за провеждане на
телефонен разговор. В Дневника за провеждане на телефонните разговори се
записва датата на провеждане на телефонния разговор, името на задържаното лице,
номерът на килията, с кого е проведен разговорът, от колко до колко часа. Т.е.
изпълняват се изискванията, заложени в т. 59.11 от Заповед № Л-1321 от
10.03.2020г. на Главния директор на ГДИН.
Тук е мястото да се посочи, че в хода на
съдебното производство се установи, че Заповед № Л-1321 от 10.03.2020г. за
вътрешния ред не е връчвана на Д.Ц.. В проведено заседание на 15.09.2021г.
процесуалният представител на ответника сочи, че заповедта не е връчена, но в самата длъжностна
характеристика е заложено служителят да познава нормативната уредба. Съдът
намира, че не може да се изпълняват правила, вменени с индивидуален
административен акт, който не е връчен на адресатите.
На 11.01.2021г. от Дневника за проведени телефонни разговори се
установи, че от номер 371 до 380, в графа 8 са положени подписи от
жалбоподателя. Следователно повече от час жалбоподателят е изпълнявал стриктно
тези служебни задължения като Съдът не
приема, че същият не изпълнява основните си задължения като постови надзирател на пост №2, както е
отразено в мотивите на процесната
заповед. Служебните задължения, свързани с провеждането на телефонни разговори
не са второстепенни, същите са толкова отговорни колкото и останалите
задължения на постовия надзирател, при неизпълнение на същите ще бъде извършено
дисциплинарно нарушение.
От свидетелските показания на А.И.Ц. се
установи, че по време на провеждане на телефонните разговори постовият не може да наблюдава килиите. Пак от
тези свидетелски показания стана ясно, че постовият е само един и той има
задължението да придружава задържаните лица, които ще провеждат телефонни
разговори. Това се налага поради липса на персонал.
Съдът
намира, че поради обективни причини: липса на добра организация в арест–Пловдив
и липса на персонал, жалбоподателят не е упражнявал непрекъснато наблюдение на
килиите.
Съгласно т.3 от Инструкцията за
особеностите на поста и задълженията на постовия надзирател жалбоподателят
трябва да следи за изменението на оперативната обстановка, поведението на
задържаните лица и при необходимост да докладва на дежурния по арест.
От събраните гласни доказателства се
установи, че наблюдението на килиите се извършва през шпионка, която е на
вратата, но след извършения ремонт през шпионката се вижда не голяма част от
килията, а ако е отворена вратата на тоалетната, видимостта е почти нулева.
Установи се, че постовият никога
не влиза в килията вътре, няма такова задължение, само ако се случи инцидент,
но тогава отново не може да влезе сам, а
трябва да съобщи в дежурната и да дойдат свободни хора – разводачи. Могат да
дойдат разводачи – един или двама, може да дойде дежурният по арест, командирът
на отделение.
В случая Съдът установи, че
жалбоподателят е постъпил точно както изискват правилата: Постовият Д. Ц. е извикан от задържания К.Б., който е
видял, че задържаният С. е завързал връзка от горнище на анцунг около врата
си на решетката на прозореца в спалното
помещение. Д. Ц. е предприел незабавни действия и е подал информация относно
инцидента. Пръв в килията е влязъл А.Ц.. От показанията на същия и от приетите
писмени доказателства и от анализа на видеокамерите съдът намира, че
поведението на жалбоподателя е в съответствие с вменените му служебни
задължения. Той няма задължение да влиза
в килията и да извършва оглед в самата килия. През цялото време Д. Ц. не влиза
в килията, няма възможност да я отвори сам, а стана ясно, че не е бил в
обективна възможност да чуе подозрителни звуци, тъй като по това време се е
извършвал ремонт, работило се е с къртач и е имало силен шум. Колкото да огледа
през шпионката се установи, че зрителното поле е силно ограничено, при това
самообесилото се лице е застанало така до прозореца, че все едно гледа през
прозореца. Едва когато свидетелят А.Ц. е влязъл вътре и се е приближил буквално на една ръка
разстояние е забелязал, че Й.С. е вързан.
При
това положение Съдът намира за недоказано извършването от жалбоподателя на нарушение по т.3 от
Инструкцията
за особеностите на поста и задълженията на постовия надзирател. Липсата на
субективния елемент на деянието - вина на дееца, под формата на умисъл или
небрежност, обосновава несъставомерност на констатираните при дисциплинарната
проверка нарушения, доколкото дисциплинарни нарушения са само тези, извършени
виновно / по арг. от чл. 206, ал. 2 от ЗМВР/.
По тези съображения съдът намира,
че не е доказано от субективна страна описаното в мотивите на оспорената
заповед деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, поради което
същото незаконосъобразно е било възприето
като основание за наложеното дисциплинарно наказание.
При обсъдените по-горе в решението допуснати противоречия с
материалноправните разпоредби на закона, оспорената заповед на главния директор
на ГДИН се явява незаконосъобразна в нейната цялост и като такава подлежи на
отмяна.
Процесуалният представител на ответника е възразил относно прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че действително
претендираното адвокатско възнаграждение е в по-голям размер от колкото
предвиденото с чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
но с оглед фактическата сложност на делото Съдът редуцира размера на
адвокатското възнаграждение от 650 лв. на 550 лв.
При това положение на
жалбоподателя се дължи сумата в общ размер от 560 лв., от които 10 лв. внесена
държавна такса и 550лв.-изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1078 от 23.03.2021г. на Главния директор на
ГДИН-София, с която на основание чл. 194, ал.2, т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200,
ал.1, т.11, предложение първо във вр. с чл. 204, т.3 от ЗМВР, на младши
инспектор Д.Д.Ц. - надзирател II–ра степен в арест - Пловдив към районна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Пловдив I-ва категория при областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - Пловдив, считано от датата на връчване на
заповедта, е наложено наказание – порицание за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София да заплати на Д.Д.Ц. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/, разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: /п/