РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Силистра, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Ж.Ж. И.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20223420200507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В. И.“ ООД гр.., ЕИК ., представлявано от управителя
Б. И. Д., против Наказателно постановление № 19-2200112/22.07.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С. с което на ТД – жалбоподател, на
основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата е изразена позиция, че от страна на административно-наказващия
орган е нарушен процесуалния закон и следва обжалваното НП да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Визира се, че в съставения след проверката от
контролните органи на Д „ИТ“ - С. АУАН неправилно е посочено мястото на работа
на работника Б. С. Т. – с. А., което не съответства на посоченото в трудовия договор –
поддръжка на пътища и място на работа гр.Р.. Иска се отмяна на НП на това основание
или намаляване размера на санкцията поради обстоятелството, че в деня на проверката
на работника Т. е било предоставено копие от уведомлението по чл.63, ал. 2 КТ.
Административнонаказващият орган чрез процесуален представител счита жалбата
за неоснователна. Навежда доводи за пълна съобразеност на процесното НП с
изискванията на процесуалния и на материалния закон, като подчертава, че мястото на
работа на работника е обозначено съобразно седалището на дейност на търговското
дружество, към което лицето е трудово ангажирано, а естеството на строителната
дейност е свързана с полагане на труд на конкретен обект в конкретно населено място.
1
Относно съществото на спора визира, че работникът е започнал полагането на труд на
29.06.2022г., а проверката е била на 30.06.2022г. и на която дата работодателят е подал
заявлението за регистрация на трудовия договор. Счита, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен поради изричната забрана за такава квалификация на
нарушението по чл.63, ал.2 КТ в разпоредбата на чл. 415в, ал.2 КТ. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на страните, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 30.06.2022г. в 11.30ч. била извършена проверка от служители на дирекция
„Инспекция по труда“ – С. - св. Д. – главен инспектор и св.Т. – старши инспектор, за
спазване условията на труд и разпоредбите на трудовото законодателство на
строителен обект в с. А., общ. С., обл.С., представляващ „полагане на пътна настилка“
по ул.“Х.“ с изпълнител на строително-ремонтните дейности ТД – жалбоподател. На
място бил установен Б. С. Т. от с.К., обл.С., ангажиран в качеството на работник по
силата на сключен с „В. И.“ ООД гр.Р.трудов договор от 29.06.2022г., при 8-часов
работен ден и ежемесечно трудово възнаграждение.
Контролните органи установили, че трудовият договор бил връчен на лицето на
29.06.2022г. и от същата дата то започнало да изпълнява трудовите си задължения като
работник „поддръжка на пътища“ с място на работа строителен обект - полагане на
пътна настилка по ул.“Х.“ в с.А., обл. С.. В попълнената декларация по чл.402, ал.1, т.3
КТ, работникът Т. отразил същата дата на фактическото изпълнение на трудовите си
задължения, като при проследяване на инструктажните книги и първоначалния
инструктаж, така отразените данни се потвърдили. При проверката за приети и
отхвърлени уведомления за сключените трудови договори по чл. 62, ал.5 КТ в ТД на
НАП се установило, че за Б. С. Т. трудовият договор е отразен в справка изх. №
18388223023520 от 30.06.2022г. в 11.57.04 часа, поради което било прието, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като работодателят е допуснал работника Т. до
работа преди да му връчи копие на посоченото уведомление.
Визираните обстоятелства са залегнали като фактическа рамка на обвинението,
отразено в съставения АУАН № 19-2200112 / 08.07.2022г., предявен и с връчен
екземпляр на управителя на ТД – работодател и настоящ жалбоподател. Въз основа на
акта е издадено и процесното наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция в минималния размер от 1500 лева, предвиден в чл. 414, ал.3 КТ.
При извършената проверка редовността на АУАН и НП, съдът констатира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
2
процесуалните правила, които да се явяват съществени такива и да са опорочили
същото респ. да са рефлектирали върху правото на защита на санкционираното ТД.
Видно от текстовото изписване на административната простъпка и правилното
цифрово отразяване в НП на нарушената разпоредба – чл.63, ал.2 КТ, съдът приема, че
в АУАН е допусната техническа грешка при цифровото изписване на правната норма,
която се явява нарушена, тъй като е посочено чл.62, ал.3 вместо чл.63, ал.2 КТ.
От депозираните пред съда свидетелски показания, съпоставени и обсъдени с
приложените писмени доказателства, се установява, че работникът Т. е започнал да
полага труд след сключване на трудовия договор и след връчване екземпляр от същия,
но преди работодателят да изпълни изискването да му връчи заверено копие от
уведомлението на НАП за регистриране на вече сключения трудов договор. Видно от
съдържанието на приложената по делото справка № 18388223023520 от 30.06.2022г. за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал. 5 КТ информацията за възникналото
трудово правоотношение е била подадена от ТД – работодател още в деня на
проверката в 11.57.04 часа – непосредствено след нейното започване в 11.30ч., с което
нарушението е било отстранено веднага.
От депозираните пред контролните органи обяснения на управителя на
наказаното дружество-работодател става ясно, че простъпката се дължи неправилно
ориентиране относно срока за подаване на уведомлението, тъй като счетоводителката
на ТД информирала управителя, че разполага с три дни, считано от датата на
сключването на договора, за регистриране на договора. Действително в разпоредбата
на чл. 62, ал.3 КТ е регламентирано, че в тридневен срок от сключването на трудовия
договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите, но същевременно не е било съобразено изискването на чл. 63, ал.2 КТ да
не допуска до работа работника преди да му връчи и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът намира, че така изяснените обстоятелства по настоящия случай очертават
липсата на настъпили на каквито и да са вредни последици за работника при незабавно
отстранено нарушение по реда, предвиден в КТ, веднага след установяването му –
минути от началото на проверката до регистриране на заявлението, посочено и от
процесуалния представител на АНО. Предвид това нарушението следва да се
преквалифицира като маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ. В тази
насока съдът счита, че разпоредбата на чл.415в, ал.2, налагаща забрана за
преквалифициране на нарушението по чл.63, ал.2 КТ като маловажно, противоречи на
правомощието на съда да осъществява преценка по съществото на спора – да подлага
на преценка доказателствата по делото, фактическите и правните изводи на
наказващия орган, която преценка включва и квалификацията на установеното
3
административно нарушение. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция,
когато решава правния спор. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и в обхвата на съдебния
контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката за маловажност
на нарушението.
С Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ОСС на ВАС е възприето, че
„целите по чл.1, ал.3 КТ за осигуряване на свободата и закрилата на труда, както и на
справедливи и достойни условия на труд, несъмнено не изключват възможността при
наличие на определени в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно
установеното нарушение от кръга на визираните в чл.414, ал.3 КТ, последното да бъде
прието за „маловажно“ и да бъде приложена санкцията, предвидена за
привилегирования състав на административно нарушение по чл.415в КТ“. С
посоченото Решение е прието и, че „разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда
представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция
за нарушенията, изрично упоменати в чл.414, ал.3 от същия кодекс“.
Предвид гореизложеното, съдът, действащ като въззивна инстанция, има
правомощието да измени наказателното постановление като преквалифицира
извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, регламентирано от законодателя в разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 ЗАНН и съгласно ТР № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г на ОСС, а
именно да преквалифицира деянието по настоящия случай по чл.415в, ал.1 КТ и да
намали размера на наложеното административно наказание.
Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган
при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за юрисконсултско възнаграждение
се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да
заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 5,35 (пет лева и тридесет и пет
ст.) лева, съгласно чл.144 АПК вр. чл. 81 ГПК вр. чл.78 ГПК, предвид
преквалифициране на нарушението и намаляване размера на наложената имуществена
санкция.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл. 63д,
съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200112/22.07.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С., с което на „В. И.“ ООД гр.Р., ЕИК
, представлявано от управителя Б. И. Д., на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като преквалифицира деянието по 415в,
ал.1 КТ и НАЛАГА имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „В. И.“ ООД гр.Р., ЕИК ., представлявано от управителя Б. И. Д., да
заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 5,
35 (пет лева и тридесет и пет ст.) лева за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5