Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Кремена Данаилова
Членове: М.Иванова-Даскалова
Стоян Колев
Секретар: Пенка Михайлова
Прокурор: Владислав Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №1199 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна против Решение №260553/26.04.2021г.
постановено по НАХД №5159/2020г. на РС-Варна, с което е отменено НП №03-012301/27.12.2019г.
на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „О.К.-99“ООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от
КТ за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. То било постановено в противоречие с
материалния закон. Оспорват изводите на въззивния съд за маловажност на
нарушението. Правилно РС установил, че АУАН и НП са издадени при спазване на
процесуалните правила, в законовите срокове, с изискуемото съдържание, че е
налице съответствие между АУАН и НП, а описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните доказателства и санкционираното лице е
могло да организира защитата си. Неправилно е постановена отмяна на НП поради обстоятелството,
че към датата на падежа за надлежно плащане на трудовото възнаграждение е бил
прекратен трудовия договор на лицето, на което не е изплатено възнаграждението.
Касаторът изтъква, че задължението на работодателят да изплати трудовото възнаграждение
не се погасява с прекратяване на трудовия договор. Той е следвало да изплати
дължимата сумата за м.февруари с пощенски запис или с банков превод на
работника, независимо от основанието за прекратяване на договора и от
обстоятелството, че работника работи при друг работодател. Неправилно РС
тълкувал приложените от органа чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3
от ГПК, тъй като първата разпоредба визира задължението на работодателя да
плаща в уговорения срок договореното трудово възнаграждение, а чл.270 ал.2 и
ал.3 от КТ определят как се извършва това плащане. Поради това и в съдебната
практика било прието задължението за плащане на работодателя да е обвързано с
начина на извършване на пращането. Работникът имал право да търси изпълнение на
задължението от работодателя да му изплати дължимото възнаграждение включително
чрез сигнализиране на контролните органи, какъвто бил случая. Претендира се
отмяна на Решението на ВРС на основание чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и вместо
него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът „О.К.-99“ООД от гр.Варна не депозира
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за оставяне в сила на решението на РС-Варна като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решението
на РС-Варна е валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на
материалния закон от ВРС, въз основа
на фактическите установявания в решението му, с оглед забраната
в чл.220 от АПК. След преценка на всички събрани по делото доказателства, РС установил от фактическа страна, че проверката от инспекторите от
дирекция „Инспекция по труда“–Варна е извършена във връзка с подаден сигнал от
свидетеля И. И. за трудовите й правоотношения с работодателя ”О.К.-99”- ООД-гр.Варна.
РС установил, че на 06.12.2019г. инспекторите са извършили проверка в обекта на
дружеството – ресторант „Хепи” в гр.Варна на бул.”Цар Освободител” №25, при
която са изискали съответната документация свързана с трудовото законодателство.
РС установил, че свид. Д. от представените й документи установила, че за месец
октомври 2019г. в платежната ведомост срещу името на работника И. И. няма
положен подпис от нея. В представения от работодателя трудов договор за този
работник от 27.09.2019г., липсвал подписа на И.. РС констатирал, че Д. заключила,
че на работника И., която е била в трудово правоотношение с ”О.К.-99”-ООД, не е
изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за положения
труд през месец октомври 2019г., което е нарушение извършено на 03.12.2019г.
РС установил, че
резултатите от проверка са отразени в протокол, а на 19.12.2019г. проверяващата
Д. съставила на работодателя ”О.К.-99”- ООД – Варна в АУАН за извършено на
03.12.2019г. нарушението на чл.128, т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ състоящо се в това, че не е изплатил на
работника И. И. договореното трудово възнаграждение в уговорения срок. РС
констатирал, че АУАН е връчен на пълномощник на дружеството и въз основа на
него директорът на дирекция „ИТ“-гр.Варна издал НП №03-012301 на 27.12.2019г., с което на работодателя „О.К.-99“ООД-гр.Варна
наложил имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
РС отчел, че в НП е отразено постъпилото на 30.12.2019г. възражение, което е
намерено за неоснователно.
В Решението ВРС посочил,
че в съдебно заседание се установило, че на свид. И. И. не е било изплатено
възнаграждението за месец октомври 2019г., че след подаване на сигнала в
Дирекция “Инспекция по труда“ тя била търсена за подписване на трудов договор и
за получаване на възнаграждението, но тя отказала да подпише трудовия договор и
съответно не получила и възнаграждение за месец октомври 2019г.
Тази фактическа
обстановка РС посочил в решението, че е установена и потвърдена от събраните
доказателства – от показанията на свидетелите Д. и И., които той кредитирал
изцяло, копието на трудовия договор, копието на ведомостта за заплати и останалите
приети писмени доказателства.
В противоречие с
тези фактически установявания и кредитираните изцяло от РС гласни и писмени
доказателства е извода му в решението, че в АУАН и в НП описанието на
нарушението е непълно, тъй като липсвало описание на факти, касаещи
съставомерни признаци на нарушението: че свид.И. в действителност е била в
трудово правоотношение с този работодател, че добросъвестно е изпълнила задълженията
си за м.октомври 2019г., за това какво е било договореното възнаграждение, на
коя дата е следвало да бъде изплатено, изплатено ли е по някакъв начин и
спазени ли са изискванията за изплащане на възнаграждението.
Тези
изводи на РС изцяло се опровергават от писмените доказателства, които той
посочил в решението, че кредитира изцяло, сред които е разплащателната ведомост
за заплатите на работещите в „О.К.-99“ ООД за периода 01.10.2019г.-31.10.2019г.
В тази ведомост фигурира И. Ж. И. с ЕГН и отразяването, че е била на позиция “готвач
студена кухня“ и й е начислено възнаграждение от 619лв., от които удръжките са
в размер на 138,67лв. и сумата за получаване от нея е 480,33лв. Правилно РС е установил
от фактическа страна, че в графата за подпис липсва такъв на И. за получаване
на сумата. Тази ведомост за заплатите е представена от пълномощника на „О.К.-99“ООД
ведно с писменото обяснение с дата 19.12.2019г., че възнагражденията на
работниците и служителите в трудови правоотношения с дружеството се изплащат в
срок до 30-то число на месеца, следващ месеца на начислението. Освен ведомостта
за заплатите и обяснението подписано и подпечатано от дружеството като „работодател“,
с преписката е приета изготвената от същото писмена покана изх.№12/19.12.2019г.
до :„…И. Ж. И., ЕГН ********** , заемаща длъжността „Готова, студена кухня“ в
звено :“Хепи-Орбита“-гр.Варна…“, с което е поканена да се яви в администрацията
на дружеството за да й бъде изплатено трудовото възнаграждение за месец
октомври 2019г. с указания за възможността да посочи с писмено искане банкова
сметка, ***, ако желае да го получи по банков път. Освен тези доказателства РС
е кредитирал приетото по делото копие на трудов договор №2288 от 27.09.2019г.,
който е представен от дружеството на проверяващите. В него е посочено, че е
случен на 27.09.2019г. между „О.К.-99“ООД-гр.Варна в качеството на работодател
и И. Ж. И. с ЕГН ********** в качеството на работник, по силата на който И.
приела да изпълнява в обекта „Хепи Орбита“ в гр.Варна длъжността “готвач
студена кухня“ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, при
работа на смени с пълно работно време от 8 часа и основно месечно
възнаграждение от 672лв., което ще се изплаща еднократно в срок до 30-то число
на месеца, следващ месеца на начислението, като работникът е задължен да постъпи
на работа на 30.09.2019г. В договора е посочено, че е съставен в два
екземпляра, по един за всяка отстраните, както и че екземпляр от него е връчен
на работника на 27.09.2019г., но на него липсват подписите на И., а има подпис
и печат само на „О.К.-99“ООД-гр.Варна. В тази връзка като свидетел И. заявила
при разпита й в съдебно заседание, че като започнала работа в ресторанта не е подписвала
трудов договор, че е работила през месец октомври 2019г. в седмицата три пъти
по 8 часа и три пъти по 12 часа с уговорката за заплащане на първоначално
възнаграждение от 4лв. на час, а после при възнаграждение от 4,50лв. на час, че
била на мястото на работничка, която била в отпуска и когато се върнела от
отпуска щели да й дадат трудов договор.
Неправилно след
като РС е кредитирал изцяло тези писмени и гласни доказателства като
безпротиворечиви и въз основа на тях от фактическа страна установил, че на
свид. И. И. не е било изплатено възнаграждението за месец октомври 2019г. и след
подаване на сигнала в Дирекция “Инспекция по труда“ тя е търсена за подписване
на трудов договор и за получаване на възнаграждението от „О.К.-99“ООД-гр.Варна,
само заради липсата на нейн подпис на трудовия договор, който е представен от дружеството
е формирал извода, че тя не е била в трудово правоотношение с него. И. е била в
трудово правоотношение с „О.К.-99“ООД-гр.Варна през месец октомври 2019г. и в
изпълнение на задължението си по това правоотношение е полагала труд като “готвач
студена кухня“ в ресторанта му, за което дружеството като работодател е изпълнил
задължението да я включи във ведомостта за заплати за м.10.2019г. със
съответното възнаграждение, което след приспадане на удръжките за сметка на
работника, възлиза на 480,33лв., което не й е изплатено в уговорения срок,
който е до 30-то число на месеца следващ месеца на начислението. В случая е
налице хипотеза на допускане от работодателя „О.К.-99“ООД-гр.Варна до работа в
кухнята на ресторанта на И. в нарушение на изискванията в КТ преди това да й
бъде предоставен екземпляр от трудовия договор, подписан и от нея и уведомление
за регистрирането му по съответния ред. Неспазването на тези задължения от работодателя
не води до отпадане на задълженията по чл.128 от КТ в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд –т.1; да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа –т.2 и да издава при поискване от
работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения – т.3. В случая
работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 от КТ да начисли във
ведомостта за заплати за м. октомври 2019г. възнаграждение за работника И. за
положения от нея труд, но не е изпълнил задължението по чл.128, т.2 от КТ да й изплати
това възнаграждение в уговорения срок и по начин от предвидените в чл.270, ал.2
и ал.3 от КТ. В кредитираните от ВРС писмени доказателства, сред които са представените
при проверката от „О.К.-99“ООД-гр.Варна писмени обяснения от 19.12.2019г. и
трудов договор №2288 от 27.09.2019г., еднозначно
се сочи, че възнагражденията на работниците и служителите в дружеството се
изплащат в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца на начисляване. През
2019г. 30-то число на м.ноември е събота - неработен ден, поради което при
съставяне на АУАН и издаване на НП е прието, че за работодателя срокът да изплати
възнаграждението на И. е изтекъл на 02.12.2019г. – понеделник, който е първия
работен ден след срока и поради неизпълнени в този срок, дружеството е в
нарушение на чл.128, т.2 от КТ считано от 03.12.2019г. По тези съображения
неправилно РС намерил за основателни доводите във въззивната жалба, че дата на
нарушението в АУАН и в НП е посочената декларативно, без да има доказателства
за извършено на тази дата каквото и да било нарушение. В случая с АУАН и НП
дружеството се обвинява в неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ за
изплащане на трудово възнаграждение в срок. Изпълнителното деяние се изразява в
бездействие на работодателя „О.К.-99“ООД-гр.Варна в срок до 30-то число на
м.ноември 2019г. Поради това за нарушаването на чл.128 т.2 от КТ от значение е
липсата на извършени действия по изплащане на възнаграждението на работника от дружеството в рамките на срока и е без значение
след изтичане на срока дали е направило нещо и какво. Предприетите след срока
действия за изплащане на възнаграждението от дружеството, каквито са поканата
от 19.12.2019г. до И. да се яви за изплащане на възнаграждението или да посочи
сметка, по която да й бъде изплатено са факти и обстоятелства, които са осъществени
след извършване на нарушението. Те свидетелстват за инициативата на
работодателя да отстрани последиците от нарушението си и следва да се съобразят
при определяне на размера на санкцията, която му се налага.
Установените в
производството по съставяне на АУАН и издаване на НП факти и обстоятелства за
нарушението и за отговорното за него лице, които са изложени в
обстоятелствената им част не се опровергават, а изцяло се подкрепят от
събраните в съдебната фаза гласни и писмени доказателства. Производството е
проведено с участието на дружеството, като констатациите са основани на данните
в представените от „О.К.-99“ООД-гр.Варна ведомост за заплати, трудов договор, писмени
обяснения и т.н. Във въззивната жалба дружеството не е твърдяло, че е изплатило
в срок начисленото по ведомост възнаграждение за м.октомври 2019г. на работника
И. по реда и начините предвидени в чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, нито е ангажирало
доказателства, които да опровергават верността на описаното в АУАН и НП
нарушение. То е индивидуализирано в достатъчна степен в АУАН и в НП и правилно
квалифицирано именно въз основа на представените от „О.К.-99“ООД-гр.Варна доказателства
на проверяващите. Поради това неправилно ВРС направил извода, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, че съдържанието му не
отговаря на изискването в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и санкционираното дружество
не могло да упражни правото си на защита.
В несъответствие
с фактическите установявания в решението и с извода за еднозначност и
безпротиворечивост на писмените и гласни доказателства по делото, които РС е
кредитира изцяло, са съображенията за неяснота на НП породена от квалифицирането
на неизплащането на дължимото възнаграждение на работника И. в срок от дружеството
като нарушение на чл.128 т.2 от КТ във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
С оглед
изложеното основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно
приложение на закона от ВРС при отмяната на НП, поради което искането в
касационната жалба да бъде отменено Решение №260553/26.04.2021г. по НАХД
№5159/2020г. следва да бъде уважено. Съгласно чл.222, ал.1 от АПК, настоящият
състав следва да реши делото по същество вместо въззивния съд.
При
постановяване на новото решение, с оглед правилно установените от ВРС факти и
обстоятелства за нарушението и извършителя му, правилното им отразяване в АУАН
и в НП, в които е дадена съответната квалификация на нарушението, които
отговарят на изискванията на ЗАНН, настоящият състав счита, че не са налице
основания за отмяна на НП. Поради това тези оплаквания във въззивната жалба и
искането за отмяна на НП са неоснователни.
Във въззивната
жалба са изложени доводи за явна несправедливост на наложената санкция от
2000лв. и е направено в условия на евентуалност искане да бъде изменено НП и
санкцията да бъде определена в минимума от 1500лв. по чл.414, ал.1 от КТ. Основателно
е оспорването на НП със съображения за неправилно приложение на чл.27 от ЗАНН
при налагане за конкретното нарушение на имуществена санкция в размер на 2000лв.
Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административното наказание се определя в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Смекчаващите отговорността обстоятелство обуславят налагане на
по-леко наказание, а отегчаващите – на по тежко, съгласно чл.27, ал.3 от ЗАНН.
Процесното НП №03-012301/27.12.2019г. е издадено на основание чл.414, ал.1 от КТ, който предвижда налагане на имуществена санкция от 1500 до 15000лв. на работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание. В НП не са посочени съображенията, поради които
имуществената санкция е наложена в размер от 2000лв. При определяне на размера
на санкцията следва да се отчетат конкретните факти и обстоятелства. Случая е
свързан с неизплащане на възнаграждение на един работник и само за един месец, през
който И. е работила в обекта на дружеството, след което напуснала. Освен това въпреки
липсата на нейн подпис в трудовия договор, какъвто е съставен и подписан от
работодателя на 27.09.2019г. преди постъпването й на работа, работодателят я е
включил във ведомостта за м. октомври 2019г. и дължимото й за положения труд
месечно възнаграждение й е начислено. Следва да се отчете и факта, че дружеството
е отправило писмена покана към И. за изплащане на възнаграждението, вкл. по
посочена от нея банкова сметка, ***. Всичко изложено обосновава извода, че нарушението
не е маловажен случай и за него чл.28 от ЗАНН не е приложим, нито е маловажно
нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, но са налице множество смекчаващи
обстоятелства, не се констатират отегчаващи и налагането на имуществената
санкция в минималния размер от 1500лв. ще е съответна на обществената му
опасност, справедлива и достатъчна за постигане на целите на превенцията. По
тези съображения НП следва да бъде изменено, като наложената санкция от 2000лв.
бъде намалена на 1500лв.
След като с
въззивната жалба НП е оспорено от „О.К.-99“ООД-гр.Варна с искане РС-Варна да измени
НП и да бъде намалена имуществената санкция на минимума от 1500лв. предвиден в
чл.414, ал.1 от КТ, което настоящият състав преценява като основателно и
доказано, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна за въззивната инстанция следва да бъде оставено без
уважение. Не е налице хипотеза на чл.143, ал.3 от АПК, приложим на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, който е действал към датата на постановяване на решението
на ВРС, респ. чл.63д, ал.3 от ЗАНН /нов/, който действа към настоящия момент,
тъй като оспорването на НП с въззивната жалба от „О.К.-99“ООД-гр.Варна не се
отхвърля, а се уважава като основателно и се постановява изменение на НП и
намаляване на размера на наложената с него санкция.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260553/26.04.2021г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД
№5159/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП
№03-012301/27.12.2019г. на Директора на
дирекция „ИТ“-гр.Варна като наложената на „О.К.-99“ООД-гр.Варна на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2
и ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000лв. се намалява на 1500лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: