ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 13317.09.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна Събева
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500625 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220 вр. чл. 219 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от името на ответника ЗАД „А.“
АД –С. против Определение № 960/21.07.2020 г. по гр.д. № 661/2020 г. на ГОРС, с което е
оставено без уважение искането му за привличане на ЗАД „Б. В. И. г.“ АД- София в
качеството му на негов помагач по делото. Наведени са оплаквания / съображенията за
обжалване/ , чието градиво за наличие на интерес от привличането е твърдението на факт /
чието значение в приложното поле на чл.219 ГПК погрешно е отречено от съда / , който би
могъл да се цени като наличие на принос на друг водач на МПС за възникването на
застрахователното събитие с характер на ПТП и настъпването на вредоносния резултат, тъй-
като неговата гражданска отговорност е предмет на застраховане при въпросното трето
юридическо лице.
Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови определение,
с което искането да бъде удовлетворено.
Ищецът в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Д.
Д. от ВТАК е оспорил частната жалба с доводи за липса на главната предпоставка за
допустимост на привличането в процеса на въпросното трето лице в качеството му да
подпомага ответника: самото то да е носител на процесуалното право да встъпи като
помагач.
Частната жалба е неоснователна.
Предпоставка за допускане на привличането е „наличие на право на третото лице да
встъпи“, т.е. на негов интерес / защото той оправдава предоставяне на правото/ решението
да бъде благоприятно, да е в полза на подпомагания - чл.219, ал.1, вр. с чл.218 ГПК. Освен
очевидните случаи, разбира се, при които изрично законът предоставя встъпването и
привличането като правно средство за защита, там където се пораждат регресни права ,
правото на третото лице да встъпи по делото възниква и когато то твърди да е субект по
някакво действително съществуващо или предпоставено от изхода на делото бъдещо
материално правоотношение с подпомагания , с произтичащо субективно право или
състояние , което би се оказало застрашено, затруднено за упражняване или загубено като
1
пряка ли косвена последица от евентуално неблагоприятно за втория съдебно решение.
Иначе казано, подпомагането има логически и практически смисъл да се предприеме, за
да се осуети отрицателно засягащ правната сфера на третото лице правораздавателен
резултат, а той ще бъде такъв, когато искът срещу ответника бъде уважен. Следователно
усилията на подпомагащата страна трябва и е оправдано да бъдат насочени към
отхвърлянето му, т.е. в полза на защитната кауза на главната подпомагана страна / помагач
не може да бъде лице , което действа във вреда на лицето, на което е обявено , че ще
помага!/.
Посоченото трето на спора юридическо лице по съображенията, развити в мотивната
част на обжалваното определение , които въззивният съд споделя и препраща към тях / чл.
278, ал.4 вр. с чл. 272 ГПК/ не притежава никакъв интерес да встъпва в процеса като
помагач на ответника , а оттук и вторият няма процесуалното право да го привлича.
Твърдяният факт , оценъчно посочен с последици като основание за допускане на
привличането е извън абстрактно очертаните по горе хипотези/ възможности , даващи
разумна подкрепа на идеята за необходимостта от него.
При такова положение е немислимо решението да разпростира установителното си
действие/ чл.223, ал.1 ГПК/ между насрещната страна /ищеца / и привлечената като помагач
на ответника , нито да обвързва последната с някаква задължителна сила на мотивите на
решението спрямо втория по настоящото дело, ако тя бъде разбирана не само като
фактически констатации , но и като правни изводи.
Затова обжалвания акт подлежи на потвърждаване.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно
задължителните указания, дадени в т. 9а от ТР 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 960/21.07.2020 г. по гр.д. № 661/2020 г.
на ГОРС , с което е оставено без уважение искането на ответника ЗАД „А.“ АД за
привличане на ЗАД „Б. В. И. г.“ АД като трето лице – помагач на същия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2