№ 21761
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110144235 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 281111/22.08.2025г. на СРС,
депозирана във връзка със Заповед №19378/01.07.2025г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 36223/2025г. на СРС.
Ищецът „**************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата В. А.
Х. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на
„**************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „***********“, бл. 40, вх. 1, ет. 3, ап. 13, аб. № ********, както следва:
3101,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2025г.) до окончателното
им изплащане;
471,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2023г.-11.06.2025г.;
35,90 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2025г.) до окончателното им
изплащане;
9,30 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022г.-11.06.2025г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид, като предявените искове се поддържат. За насроченото по делото открито
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. А. Х. е подала Отговор, вх. №
313981/26.09.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че твърденията в исковата молба са неверни, неточни и не отговарят на
действителността. Оспорват се като частни документи представените към исковата молба
доказателства, като някои от тях нямали общо с делото. Заявява, че е изключила радиаторите
си и не консумира топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. Отговорът обаче е подписан от лице, за което, въпреки дадените указания, не бяха
представени доказателства да има представителна власт спрямо ответницата. Поради това
съдът приема, че липсва подаден отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „*******“ ЕООД чрез адв. В.Х. – АК-София, е депозирало
Молба, вх. № 337945/16.10.2025г. на СРС, към която прилага документи във връзка с
оттичането на топлинната енергия. За насроченото по делото публично съдебно заседание не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
В проведеното по делото на 18.11.2025г. открито съдебно заседание съдът е
отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение по делото, каквото ищецът
е поискал с исковата молба – л. 7. Това произнасяне на съда е оттегляемо.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска
постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Ответницата е наемателка на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
2
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Няма пречка обаче при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, последният да дължи цената на доставената топлинна енергия
за собствените му битови нужди, като наличието на такова съгласие следва да бъде
преценявано конкретно във всеки един случай /арг. ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1/. Според
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1, а именно, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия *******но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ú на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. При това положение, ако в общия случай за пълно
и главно доказване на предявените искове би било необходимо да е представено и
писменото заявление на ответницата за откриване на партида, то за вероятна основателност
на исковете според настоящия съдебен състав са достатъчни и данните за наличие на такава,
съдържащи се в писмото от 31.10.2023г. от Министерството на вътрешните работи –
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“.
На ответницата надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея
(л. 51), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК такъв не е надлежно подаден. Макар и редовно призована (л.65), ответницата не се е
явила в насроченото по делото заседание, нито е изпратила надлежно упълномощен
представител, нито е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни и следва да бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи
мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
3
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе
и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца за разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 36233/2025г. на СРС) сумата от 122,36 лева.
Съобразно изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца за разноски в
исковото производство (гр.д. № 44235/2025г. на СРС), сумата от 951,69 лева, в която сума е
включено и юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева /в този размер поискано от
ищеца/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определението от 18.11.2025г., с което е
отказал решаване на делото с неприсъствено решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. Х., ЕГН **********, от град С., дължи
на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи на
„**************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град София, ж.к. „***********“, бл. 40, вх. 1, ет. 3, ап. 13, аб. № ********, както следва:
3101,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2025г.) до окончателното
им изплащане;
471,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2023г.-11.06.2025г.;
35,90 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2025г.) до окончателното им
изплащане;
9,30 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022г.-11.06.2025г.
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 122,36 лева, представляваща разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. № 36233/2025г. на СРС).
ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 951,69 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д.
№ 44235/2025г. на СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5