Решение по дело №66/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                                         Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                          №…...

 

                                            Гр.Ловеч,…….2019 г.

 

                               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                       ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

при секретаря Даниела Кирова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 66 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

             Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

   С решение № 512/13.12.2018 год., постановено по гр.д. № 427/2018 год., Ловешкият районен съд е отхвърлил предявената от А.У.А., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Е.” ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. *** претенция с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ за заплащане на сумата от 814,00 лв.  – неизплатено основно трудово възнаграждение за периода 06.10.2017 г. до 08.02.2018 г. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 436,00 лв., както следва: 80,00 лв. за м. октомври 2017 г., по 104,00 лв. за м. ноември и декември 2017 г.; 108,00 лв. за м. януари 2018 г. и 40,00 лв. за м. февруари 2018 г.; претенцията с правна квалификация чл. 245, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 100,00 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху неизплатеното основно и допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до 08.03.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/; претенцията с правна квалификация чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 300,00 лв.– обезщетение за неизползван отпуск; претенцията с правна квалификация чл. 220 КТ за заплащане на сумата от 603,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение. Със същото решение ЛРС е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.У.А. да заплати на „Е.” ООД сумата от 200,00 лв.  разноски по делото.

  Срещу решението на РС – Ловеч е подадена въззивна жалба от А.У.А.  чрез служебно назначения пълномощник адв.П.К., в която моли съда да отмени  обжалваното решение на РС-Ловеч и постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

  В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Е.” ООД чрез адв.М.И., в който моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като му присъди направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Излага подробни съображения, че  съдът правилно е обсъдил събраните по делото доказателства, а твърденията на ищеца, че не му е заплатено трудово възнаграждение за м.януари 2018 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 06.10.2017 г. до 08.02.2018 г. и допълнително възнаграждение от 0.60% за всяка година трудов стаж, не отговарят на обективната истина и представените доказателства. Отбелязва, че в конкретния случай не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в срока за изпитание.

В съдебно заседание въззиивникът се явява лично и чрез служебно назначения пълномощник адв.К. поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемият „Е.” ООД чрез пълномощника адв. М.И. поддържа подадения отговор и моли съда да постанови решение, с което потвърди решението на ЛРС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от ЛРС решение е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди  наведените от страните доводи и събраните доказателства по гр.д. № 427/2018 г. на РС - Ловеч, при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 427/2018 г. по описа на РС Ловеч е образувано по постъпила искова молба от А.У.А. против „Е.” ООД, с която са предявени искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение – основно и допълнително за трудов стаж и професионален опит с правна квалификация чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 КТ; за заплащане на обезщетение за забава с правна квалификация чл. 245, ал. 2 КТ; за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск с правна квалификация чл. 224 КТ и заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение с правно основание чл. 220 КТ.     

В исковата молба ищецът твърди, че в периода 06.10.2017 год. до 08.02.2018 год. е работил при ответника на длъжността „заварчик” на обект, находящ се в гр. Ловеч, ул. „***. Посочва, че основното му възнаграждение е било в размер на 580.00 лв. и допълнително от 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит съгласно сключения трудов договор, който е безсрочен. Излага, че с допълнително споразумение от 01.01.2018 г. трудовото му възнаграждение е увеличено на 603.00 лв. Твърди, че на 08.02.2018 г. му била връчена Заповед № 68/08.02.2018 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 71, т.1  КТ.

         Излага, че ответникът не му е заплатил  възнаграждение в размер на 603.00 лв. за м. януари 2018 г. и 211.00 лв. за м. февруари 2018 г. На следващо място твърди, че има 30 години стаж като заварчик и за всяка от тях му се дължи допълнително възнаграждение от 0,6 %, което не му е заплащано в рамките на съществуване на трудовата връзка, а именно: 80.00 лв. за м. октомври 2017 г., по 104.00 лв. за м. ноември и декември 2017 г.; 108.00 лв. за м. януари 2018 г. и 40.00 лв. за м. февруари 2018 г. Посочва, че в периода на съществуване на трудовото му правоотношение не е използвал отпуск, поради което има вземане за заплащане на обезщетение в размер на 300.00 лв. Смята, че има и вземане за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение в размер на 603.00 лв. На последно място твърди, че ответникът е в забава от 01.02.2018 г. и до датата на подаване на исковата молба /08.03.2018 г./ му дължи обезщетение в размер на 100.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 603.00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение, 814.00 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 06.10.2017 г. до 08.02.2018 г.; 300.00 лв. – обезщетение за неизползван отпуск; допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 436.00 лв., както следва: 80.00 лв. за м. октомври 2017 г., по 104.00 лв. за м. ноември и декември 2017 г.; 108.00 лв. за м. януари 2018 г. и 40.00 лв. за м. февруари 2018 г. и 100.00 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху неизплатеното основно и допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.02.2018 г. до 08.03.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/.

В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника „Е.” ООД е депозиран отговор на исковата молба, в който не оспорва, че по силата на сключен с ищеца договор той е назначен на длъжност заварчик, с 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица, с основно възнаграждение от 580.00 лв. Твърди, че договорът е безсрочен, като в него е уговорен срок за изпитване от 6-месеца в полза на работодателя. Не оспорва, че възнаграждението на ищеца е увеличено от 01.01.2018 г. от 580,00 лв. на 603,00 лв., както и факта, че трудовото правоотношение с него е прекратено със заповед № 68/08.02.2018 г., издадена на основание чл. 71 КТ. Оспорва, че дължи обезщетение на ищеца при прекратяване на трудовата му правоотношение на това основание, както и че не му е изплатено трудовото възнаграждение за м. януари 2018 г. На следващо място твърди, че полагащият се на ищеца платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за периода 06.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е ползван от него  през м. декември 2017 г., за което му е изплатено обезщетение за същия месец. По отношение на полагащия се на ищеца отпуск от 2 работни дни  за 2018 г. до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, същият е  използван през м. януари 2018 г., за което му е начислено и изплатено обезщетение. В отговора си ответникът твърди, че пред него ищецът е представил една трудова книжка и съобразно отчетения в същата трудов стаж от 6 години  е начислено и изплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В изпълнение на дадено предписание от проверка на Дирекция „Инспекция по труда” ответникът излага, че е заплатил на ищеца сумата от 20,58 лв.  възнаграждение за м. януари 2018 г. На последно място ответникът оспорва и дължимостта на претедираното обезщетение за забава, тъй като счита, че е погасил в срок всички задължения към ищеца.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор   № 83/05.10.2017 г. ищецът е назначен в ответното дружество на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ на длъжността „заварчик” при 8-часов работен ден със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Видно от трудовия договор в него страните са уговорили 20 работни дни платен годишен отпуск за работника, както и размера на основното възнаграждение от 580.00 лв. и допълнително възнаграждение от 0.60% за всяка година трудов стаж и професионален опит. С допълнително споразумение № 1/01.01.2018 г. трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 603.00 лв., считано от 01.01.2018 г.

Между страните по делото не се спори, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ със заповед № 68 от 08.02.2018 г., връчена му на същата дата.

По делото е представен протокол от 26.03.2018 г. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч за спазване изискванията на трудовото законодателство по осигуряване здравословни и безопасни условия на труд и установяване на трудовите правоотношения в базата на „Е.“ ООД, находяща се в гр.Ловеч, ул. „***. В резултат на проверката е констатирано, че при прекратяване трудовото правоотношение на А.У.А. не му е изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на два работни дни. С решение от 28.03.2018 г. е допусната изменение на ИАА в частта досежно констатираните нарушения, като същите са заменени с такива за неизплатено на А.У.А. трудово възнаграждение за два работни дни за месец януари 2018 г. Препис от протокола и решението е връчен на представител на „Е.“ ООД.

От приложените по делото разчетно – платежни ведомости се установява, че за периода октомври 2017 г. до януари 2018 г., на името на А.У.А. са начислени следните нетни трудови възнаграждения за получаване: 383,44 лв. за м. октомври 2017 г.; 468,65 лв. за м. ноември 2017 г.; 468,65 лв. за м. декември 2017 г. и 25,68 лв. за м. януари 2018 г. В разплащателната ведомост за месец декември 2017 г. на името на ищеца е начислено обезщетение за ползван платен годишен отпуск от пет работни дни, а за м. януари 2018 г. на името на А. е начислено обезщетение за платен отпуск за два работни дни.

От ответника по делото са представени три молби, с които ищецът е поискал да ползва пет дни платен годишен отпуск за 2017 г. в периода 20.12.2017 г. до 29.12.2017 г., два работни дни платен отпуск за 2018 г. в периода 02.01.2018 г. до 03.01.2018 г. и 25 дни  неплатен отпуск за периода от 04.01.2018 г. до 07.02.2018 г.

По делото е приета като доказателство декларация от 08.02.2018 г., в която ищецът е декларирал, че е получил трудовата си книжка от „Е.”ООД попълнена и в добър вид.

От ищеца по делото са представени и 3 бр. трудови книжки, като две от тях са на името на А. И. А..

Представена е и декларация, с която ищецът декларира, че името А.У.А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** са имена на едно и също лице.

От заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите върху оспорените от ищеца документи /три броя молби за ползване на платен и неплатен годишен отпуск, както и ведомости за заплати/ са положени от А.У.А.. При извършеното разделно и сравнително графическо изследване между подписите – обекти на експертизата и сравнителните образци от подписите на ищеца, вещото лице е констатирало пълно съвпадение по общите и частни графически признаци. Експертът посочва, че тези съвпадения са характерни, устойчиви и в своята съвкупност индивидуализират сравняваните подписи и дават основание да се направи извод за техния автор. В съдебното заседание на 17.09.2018 г. вещото лице е заявило, че е работило върху оригиналните документи с увеличителна техника, като в хода на проведените от него наблюдения е установил, че подписите са изписани с химикална паста върху обектите на изследване и няма данни за прехвърлянето им от други документи с технически средства.

При така установените факти, въззивната инстанция споделя изцяло направените от районния съд правни изводи.

Неоснователни и недоказани са предявените от ищеца искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение – основно и допълнително за трудов стаж и професионален опит с правна квалификация чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, работодателят е длъжен начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Всички ангажирани по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-графологическата експертиза водят до извод, че за положения от ищеца труд за процесния период начисленото му трудово възнаграждение е изплатено. Настоящият съдебен състав  също счита, че в откритото по искане на ищеца производство по чл.193, ал.1 ГПК за оспорване на автентичността на подписа му на разплащателните ведомости за м. октомври – декември 2017 г. и на молби за ползване на платен и неплатен отпуск през 2017 г. и 2018 г., не е успешно проведено. От показанията на разпитания от районния съд св.Велислав Вълчев не може да се направи друг извод досежно молба на ищеца за ползване на неплатен отпуск от 25 работни дни от 04.01.2018 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. От заявеното от него не се установява по категоричен начин, че през този период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. Последният излага, че работата при ответника не била постоянна и когато имало поръчки, ги изпълнявали.  В показанията си този свидетел от една страна твърди, че когато няма работа не стоят в къщи, а ходят в базата, а от друга, че през месец януари имали прекъсване от една или две седмици и не ходили в базата, защото било много студено и имало почивни дни. Тези противоречиви твърдения, съпоставени с представената по делото молба за ползване на неплатен отпуск, подписана от ищеца, мотивират и настоящата инстанция да направи извод, че през месец януари 2018 г. ищецът не е бил на работа и не му се дължи трудово възнаграждение.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и недоказани и исковете на ищеца за изплащане на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 436.00 лв., от които 80.00 лв. за м. октомври 2017 г.,  104.00 лв. за м. ноември и декември 2017 г., 108.00 лв. за м. януари 2018 г. и 40.00 лв. за м. февруари 2018 г. От представените по делото преписи от три трудови книжки, издадени на името на А.У.А. и А. И. А. /имената А.У.А. и А. И. А. са на едно и също лице според представената декларация от ищеца/ се установява, че на длъжност заварчик към датата на назначаването на ищеца ответното дружество, той е имал прослужени 27 години, 6 месеца и 8 дни. В последната му трудова книжка, издадена на името на А.У.А. и оформена от въззиваемия, е вписан трудов стаж преди прекратяването на трудовото му правоотношение от 6 години, 0 месеца и 29 дни. От показанията на разпитания в първоинстанционното производство св. М. не се установява по несъмнен начин, че към датата на възникване на трудовото правоотношение ищецът е уведомил ответника за придобития от него трудов стаж като заварчик чрез представяне на трите трудови книжки. Последният твърди, че  през м. ноември 2017 г. е бил в офиса на ответното дружество и е видял ищецът да предава на работодателя три трудови книжки. Св.М. предполага, че това са били трудови книжки на ищеца, но не ги е отварял да види, че те са издадени на негово име. Показанията на този свидетел са в противоречие с обясненията на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание. В тях последният не твърди да е давал трудовите си книжки, а че само е уведомил ответника, че има над 30 години трудов стаж.  Работодателят му казал да даде само последната си трудова книжка от „Тръбна мебел”.

На следващо място от приложените по делото разплащателни ведомости и фишове за работна заплата се установява, че ответникът е начислявал на ищеца допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 3,6 % или по 0,6 % на година. От въззивника не са ангажирани доказателства, че е търсил защита на нарушените си трудови права и заявил, че е бил лишен от допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съответстващо на прослужените от него години.  Следва да се отбележи също, че в приложената по делото декларация от 08.02.2018 г. ищецът е декларирал, че е получил трудовата си книжка, а не трудови книжки.

След като и настоящата инстанция приема, че ищецът няма вземане от ответното дружество за неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията му за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата 100.00 лв.

Не намират опора в закона и изложените от въззивника доводи за дължимост на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение с правно основание чл. 220, ал.1 КТ в размер на 603.00 лв. В конкретния случай между страните на 05.10.2017 г. е сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл.70, ал.1 КТ, т.е. безсрочен трудов договор с клауза за изпитване за срок от 6 месеца, уговорена в полза на работодателя. В срока за изпитване работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол. До изтичане срока на изпитване, работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл.71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За прекратяване на трудовия договор е необходимо писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, да достигне до насрещната страна. От правно значение е единствено въпросът дали страната е разполагала с правото да прекрати трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ и дали го е упражнила  в срока за изпитване. От ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед на ответника на основание чл.71, ал.1 от КТ, която му е връчена лично на 08.02.2018 г. След като въззиваемата страна – работодател е прекратила трудовото правоотношение преди изтичане на уговорения в нейна полза 6-месечен срок за изпитване на работника, същата не дължи на въззивника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и тази претенция правилно е отхвърлен от районния съд.

Съдебният състав споделя и направените от районния съд изводи досежно претенцията на ищеца с правна квалификация чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че за 2017 г. ищецът има право на отпуск от 5 работни дни, които е ползвал през м. декември 2017 г., а през м. януари 2018 г. А. е ползвал два дни полагащ му се платен годишен отпуск. От ответника не са представени заповеди за разрешаване ползването на платения годишен отпуск от А., но от приложените по делото ведомости за заплати е видно, че  работодателят му  е начислил дължимото обезщетение, което му е изплатено. За периода от 04.01.2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 08.02.2018 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск, като за него няма вземане за заплащане на трудово възнаграждение.

Поради изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция, атакуваното решение на РС Ловеч като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като от пълномощника на въззиваемия не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на уговорената в пълномощното сума от 300.00 лв.

Водим от горното и на осн.271, ал.1 от ГПК  съдът

                            

                                       Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 512/13.12.2018 год., постановено по гр.дело № 427/ 2018 год. по описа на Районен съд Ловеч.

   Решението не подлежи на касационно обжалване на основание  чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

 

 

                                                                                        1.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                        2.