Протокол по дело №1332/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 329
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100601332
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 329
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Галина Чавдарова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20213100601332 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СВ. Я. Ш. , редовно призован, явява се лично и с адв. Б.Ж.,
редовно упълномощен и приет от съда на първа инстанция.
ПОДСЪДИМАТА Н. Б. АС., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
М.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
АДВ. Ж.: Уважаеми г-н Председател, моля да не се дава ход на делото. От името на
моя подзащитен заявяваме, че правим отвод не само на настоящия съдебен състав, а въобще
на местната подсъдност на Варненския Окръжен съд. Доводите ни за това са следните –
нищо общо с обективния елемент на отвода и със субективното Ваше отношение на целия
състав към казуса, по-скоро с обективните предпоставки за отвода, а именно че подсъдимата
е съдебен заседател във ВОС и не само това обстоятелство. Отводите са повече от
материалите по делото, със самоотводи са се самоотвели почти цели съдебни състави от
разглеждане на делото, именно с този мотив. Не субективният елемент на който и да е
съдия, а обективното обстоятелство, че подс. А. е съдебен заседател във Варненския
Окръжен съд, което е и демонстрирала нееднократно пред моя доверител.
Считам, че това обстоятелство касае не само повече от 30те съдии във Варненския
Окръжен съд да се самоотведат и отведат от разглеждане на делото, но е една гаранция поне
за моя доверител, а и за обществото, че този обективен критерий предпоставя едно съмнение
в обективен и безпристрастен процес и разглеждане на неговата жалба срещу присъдата на
първоинстанционния съд.
АДВ.Г.: Уважаеми Окръжни съдии, считам, че не са налице обстоятелства, които да
обуславят отвод на съдиите по настоящото дело. Дори да е била съдебен заседател, това не е
обстоятелство, което е основание за отвода. Дори да приемем, че това е такова
1
обстоятелство, то би могло евентуално да се разглежда по отношение на съдебните състави
от наказателно отделение и които са преценили за себе си, че това налага отвода им. В
случая, считам, че това не е налице, тъй като съставът не е от наказателно отделение.
Съдът след като съобрази направеното искане намира, че същото се явява
неоснователно по следните съображения: съдът приема, че не е налице нито една от
хипотезите на чл. 29 от НПК, визиращо основанията за отвод, респективно самоотвод на
съдиите по делото. В конкретния случай не са налице никакви обстоятелства от обективен
и/или субективен характер, които да попречат на безпристрастността и обективността на
членовете на настоящия състав. Както частният жалбоподател, така и подсъдимата са
непознати за съда в настоящия състав, което е основание искането да бъде отхвърлено, с
оглед на горното

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя СВ. Я. Ш. чрез адв. Ж. за
отвод на съдиите от настоящия съдебен състав
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия Василев.
АДВ. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата. Оттеглям искането си за
представяне на актуално свидетелство за съдимост на подсъдимата.
АДВ. Г.: Оспорвам жалбата. Претендирам разноски.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, аз съм изложил подробни съображения в
допълнението към въззивната жалба за липса на мотиви по така повдигнатото от доверителя
ми обвинение, а именно за дата - 7ми.
Още в частната тъжба, а и в уточненията към частната тъжба, тъй като той сам я е
изготвил, той не поддържа обвинения за датата 8.11.2020 год.
Обвинението като инкриминирана дата е 7.11.2020 год.
2
Подробни са мотивите на съда касателно обаче и има изложени такива мотиви
касателно мотива на подсъдимата да не изпълни съдебно решение на 7.11.2020 год.
Съдът е приел, че деянието е съставомерно от обективна страна, но е приел, че е
налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Аз не съм съгласен с тези мотиви, не са обсъдени доводите на защитата в тази насока
от първоинстанционния съд, тъй като установено е безспорно, че подсъдимата не е
изпълнила съдебно решение на 7.11, забележете и след предупреждение от полицията.
Нейният мотив да не изпълни това решение, както е приел съдът е в никакъв случай не
означава и не се вписва в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, за да се определи деянието й като
малозначително или явно незначително общественоопасно, макар че съдът не е посочил в
мотивите си коя от двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК е налице – деянието е явно
малозначително или деянието е с изключително ниска степен на обществена опасност – това
са по процесуалните нарушения.
Аз не съм съгласен обаче и с тезата на съда, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.
Напротив качеството на съдебен заседател на подсъдимата във всички случаи за мен е дори
отегчаващо отговорността обстоятелство. Защото който и да е като участник в
правораздавателната дейност, какъвто несъмнено е съдебният заседател в никакъв случай не
може с поведението си да показва пред обществото най-малко пред частния тъжител, че не
признава и не изпълнява съдебно решение.
Това може да се счете за отегчаващо отговорността обстоятелство.
А мотивът защо не изпълнява това, а именно празникът на детето на 8ми, съдът
следва да го цени дали като мотив към смекчаване на отговорността в качеството на съдебен
заседател, който правораздава, който знае законите и който категорично заявява след
предупреждение от частния тъжител, че трябва да се изпълни съдебното решение. След
неговото поведение да отиде и да осъществи режима на лични контакти с децата, от
категоричния отказ след предупреждение от полицията, че няма на 7ми да изпълни режима
на лични контакти.
Това са все факти, от обективната действителност, които в никакъв случай не
квалифицират деянието на подсъдимата като такова попадащо, в която и да е от хипотези на
чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл Ви моля да отмените присъдата на първоинстанционния
съд, да върнете делото за ново разглеждане ако приемете доводите ни за допуснати
процесуални нарушения, именно изразяващи се в липса на мотиви по тези доводи, които
изложих на първоинстанционния съд. Ако не приемете тези доводи – считам, че
категорично е нарушен материалният закон в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК относно
обективната и субективната страна на деянието, и Ви моля да постановите нов съдебен акт, с
който да признаете подсъдимата за виновна за осъществено деяние от нея, съставомерно по
чл. 182, ал. 2 НК на 7.11.2020 год.

ЖАЛБ. Ш.: Благодаря за възможността, която ми давате да се изкажа. Кое ме е
3
накарало да подам тъжба – за съжаление четох мотивите на първата инстанция, от които съм
изненадан от констатациите, от това което е написано, макар че това е решил съдът и се
съгласявам с него.
Но в никакъв случай не отговаря на действителността. Аз нямам юридическо
образование и е видно от тъжбата, която съм входирал, че съм бил крайно щадящ т.е. не съм
си позволил подробно и обстоятелствено да посочвам всички действия, които преди този
период насетне е ставало, така че аз съм бил възпрепятстван неведнъж. Те самите си
признават, дори са го заявявали, че в много дълъг период, повече от два месеца аз съм бил
лишен и това е доказуемо чрез имейлите, с които сме си кореспондирали, аз съм бил лишен
да си виждам децата. По преценка на подсъдимата, пак казвам, тя е преценила, че при това
обстоятелство и поведение считам, че споразумението, което имаме аз поне го изпълнявам
на 100 процента и нямам никакви претенции и никога съм нямал. Но постъпките й и преди
7ми винаги са били – когато тя реши, каквото тя реши аз съм длъжен да го изпълнявам т.е.
извън споразумението. Включително искането ми към съда е споразумението да се спазва,
така както е разписано между двете страни. Но очевадно е, че не се спазва, имаме друго
дело, за маловажен случай пак казвам съгласявам се, но имам същото това дело за други
периоди, които сме на Районен съд за същата постъпка.
Според мен най-логично да се върне на първа инстанция, след като съдът е счел, че не
съм конкретизирал нито за преди това имало ли е случай, и за празника, те ме обвиняват, че
аз също съм родител, аз също съм направил нужната организация, но не съм си правил труда
да изпадам в подробности. Аз повтарям, искам да се спазва споразумението, очевадно е, че
не се спазва споразумението и няма да се спазва дори и към днешна дата.

АДВ.Г.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. В мотивите си към
първоинстанционното решение съдът е изложил много подробно фактите по делото и
основанията си поради които приема, че подсъдимата не е виновна по повдигнатото
обвинение. По отношение на твърденията за наличие на малозначителност и на
многобройни смекчаващи обстоятелства съдът посочи, че и двете са налице и не е имало
нужда да уточнява по кое от двете приема, че са налице факти и обстоятелства.
В случая видно и от изказването на тъжителя и от изложението в жалбите отново
пред първа инстанция единствено това е видно, че тука говорим за конкретните дати, както
са посочени в решението. Тъжителят не е доволен, че на една от тези дати той не е успял да
се срещне с детето си. Очевидно е, че в случая имаме конкретна дата, на която има
формално неизпълнение. Но и от кореспонденцията и от доказателствата по делото е видно,
че той е получавал при подобни случаи и без да има нарушение формално на правата му,
той е получавал възможността да вижда децата си много повече отколкото е по съдебното
решение и видите ли на една от датите, той не е успял да се срещне с децата си по
обективни причини подробно изяснени по делото и това става повод изведнъж за подаване
на жалба и за мен това не е толкова от личните чувства, че не е успял да види децата си, а
заради личните проблеми между двамата родители. И считам, че това не е редно да се
4
ползва и като оръжие в тази борба за надмощие между двамата. В случая, както е
отбелязано и в Мотивите са важни интересите на децата.
Доколкото в материалите по делото има данни, че бащата се е срещал и извън
установения по решението на Районния съд и споразумението режим за срещи с децата.
Считам, че един пропуск, заради празника на детето, да не успее да се види с децата си,
както е посочено в неговия режим, не може да бъде основание и не може да се тълкува като
виновно поведение от страна на подсъдимата и че това е сторено непременно с умисъл да се
увредят интересите на бащата, да му се навреди и считам, че това не може да се третира като
неправомерно поведение.
И моля съдът да приеме, че подсъдимата не е извършила престъпление и потвърдите
решението на Районен съд – Варна.
АДВ. Ж. /реплика/: Във връзка с казаното от моя доверител и защитника. Това
престъпление е формално безспорно, категорично, има многообразна съдебна практика, то е
на формално осъществяване.
Това е престъпление против правосъдието и именно знаейки, че това е престъпление
против правосъдието в качеството на съдебен заседател, тя е накърнила правата му, но той
няма качеството на пострадал от това деяние. И не може да има качество на пострадал. Това
е престъпление против правосъдието – константна съдебна практика. И затова бяха
доводите ни, че то не е нито явно незначително, нито малозначително, защото всяко деяние
на формално осъществяване, на деяние против правосъдието, знаейки закона в качеството
на съдебен заседател, не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. И второ моят подзащитен
моли Вашето решение да й въздейства предупредително и възпитателно за в бъдеще т.е. да
се осъществят целите на наказанието, да й въздействат основно. Нямаме никакви претенции
към размера на наказанието, дори да е минимално, ние искаме да е минималното наказание,
но нека да й въздейства предупредително и възпитателно за в бъдеще.
АДВ.Г.: Моля да ми присъдите направените разноски.
АДВ. Ж.: Моля да ми присъдите направените разноски.
СЪДЪТ, след провеждане на тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 11:56 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5