Определение по дело №40733/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49372
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20231110140733
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49372
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110140733 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
В изпълнение на указания, дадени с Определение № 16725/23.10.2024г.,
по ч.гр.д. № 9562 по описа на СГС, съдът следва да се произнесе по молбата
на длъжника по чл. 64 вр. с чл. 46, ал.2 ГПК.
Преди всичко следва да бъде посочено, че съгласно чл. 66, ал. 1, изр. 2
ГПК молбата за възстановяване на срока се разглежда в открито съдебно
заседание. В съдебната практика обаче се приема, че нарушението на чл. 66,
ал. 1, изр. 2 ГПК води до недопустимост на определението, с което съдът се е
произнесъл по искането с правно основание чл. 64 ГПК, само тогава, когато
разглеждането на молбата в закрито заседание е лишило страните от
възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Няма
нарушение на реда по чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК, когато в закритото заседание
съдът е обсъдил всички представени доказателства за обстоятелствата по чл.
64, ал. 2 ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане на открито
заседание за събирането им, не са ангажирани от страните (вж. Определение
№ 7 от 06.01.2022 г. по ч. т. д. № 2555/2021 г., II Т.О., ВКС, Определение № 85
от 17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г., II Т.О., ВКС, Определение № 60417
от 25.11.2021г.. по ч. гр. д. № 3856/2021 г., III Г.О., ВКС) . При съобразяване на
цитираната съдебна практика съдът намира, че в настоящия случай не е
необходимо насрочване на открито съдебно заседание за разглеждане на
молбата на ответника по чл. 64 ГПК. Към молбата са приложени писмени
доказателства, които ще бъдат съобразени при произнасяне по съществото на
искането. Следователно, разглеждането на молбата за възстановяване на срока
в закрито съдебно заседание не би довело до лишаване на страните от
възможност да изложат доводите си във връзка с направеното искане по чл. 64
ГПК.
В молбата се излага, че срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадената по делото заповед за изпълнение е пропуснат, тъй като
въпреки, че заповедта за изпълнение е получена от работодателя на
1
07.02.2024г,. длъжника разбрал за нея едва на 29.02.2024г., когато му била
връчена от работодателя. Счита, че следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на датата, на която е получил съобщението
от работодателя си на 29.02.2024г., като това представлявало особено
непредвидено обстоятелство, което налага възстановяване на срока за
подаване на възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение.
Ищецът, в предоставения му срок, не изразява становище.
Съдът, след запознаване с материалите по делото намира, че молбата за
възстановяване на срока за подаване на писмен отговор по чл. 64 ГПК за
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропусната
установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото
възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. „Особено
непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е обстоятелство,
което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално
право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда
срок. Особено непредвидено обстоятелство може да е непредаването на
съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за предаване. Не
може да е такова обстоятелство обаче действието на самата страна или когато
се касае за юридическо лице - на лица от състава му или негови служители.
Неуведомяването на длъжника от работодателя й по същество е субективен
пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на
пропуснатия срок. (в този смисъл например Определение № 80 от 2.03.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 580/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев;
Определение № 41 от 3.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2022 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).
По изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 120536/11.04.2024 г. с правно
основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срок за подаване на отговор на
искова молба по ч.гр.д. № 40733/2023 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
1седмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2