Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 128
гр. Дряново, 03.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в публично заседание на 03.11.2014 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 217 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе
взема предвид:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за сумата 2 500 лв.
Ищцата Х.М.С., непълнолетна, действаща
със съгласието на майка си П.Х.Х. основава исковата си претенция на
обстоятелството, че на 23.05.2014г. била на кафе в гр. Дряново в заведение “Мохито”. Твърди, че чакала сервитьорката, за да плати, но
тъй като същата не дошла, оставила парите на масата и си тръгнала. Не след
дълго я настигнали и се завързал спор дали е платила, но се разделили. Заявява,
че на другия ден отивала с майка си и дядо си на пазар и минали покрай
заведението. Разговаряли с управителката Р.Р. – ответница по делото, като й
казали, че са платили. Същата отправила обиди и закани, на което свидетели
станали роднините й. След обиколка на пазара, около 10,30 ч ищцата, заедно с
майка си, се върнала в заведението. Ответницата заявила, че може парите да са
били на масата, но ищцата ги прибрала отново, заплашила я с бой, скочила срещу
нея с юмруци, ударила я по главата и я блъснала в масите. Майка й и мъжът на
ответницата предотвратили инцидента. Свидетели на последиците от боя станали Г.Д.
и Г.С. – служители на РУП гр. Дряново, Н.Х. – снаха на ищцата и Л.П. – нейн приятел. Посочва, че същия ден следобед посетила
“Бърза помощ” в гр. Дряново, където дежурният лекар д-р С. й оказал първа
помощ. По-късно била прегледана и от съдебен лекар. Заявява, че деянието на
ответницата е противоправно, като вследствие от него
претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи
се както във физически, така и в психически болки. Моли съда да осъди
ответницата да заплати сумата 2 500 лв –
обезщетение за нанесените нематериални вреди (болки и страдания), описани в
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на увреждането
(24.05.2014г.), както и направените по делото разноски.
Ответницата Р.И.Р. в депозирания
отговор по реда на чл. 131 от ГПК твърди, че искът е допустим, но оспорва същия
по основание и по размер. Твърди, че не е удряла ищцата, нито е отправяла
закани и обиди към нея. Действително на 23.05.2014г. вечерта ищцата била в кафе
“Мохито” в гр. Дряново. Напуснала е заведението, като
сервитьорката С. Д. не е намерила пари на масата и сметката останала незаплатена. На следващия ден ищцата, придружавана от майка
си и дядо си два пъти се отбивала в заведението. Ответницата я уведомила, че
има разположени камери, от записът на които ще установи дали действително си е
платила сметката. Ищцата и придружаващите я роднини започнали да нападат
ответницата, като твърдели, че имат пари. Това се случило в присъствието на
сервитьорката С. Д., барманът П.Г. и съпругът на ответницата – Ц.Р.. Не
отговарят на действителното изложените в молбата обстоятелства, че ответницата
и съпругът й са телефонирали на бащата на ищцата и са се оправдавали за
случилото се. Относно размерът на настъпилата вреда оспорва същия, като го
намира за необосновано завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното :
Установено е по делото, че ответницата работи като
управител в заведение “Мохито” в гр. Дряново.
Не се спори от страните по делото, че
на 23.05.2014г. вечерта ищцата, заедно с майка си и св. П., посетили същото заведение.
След напускането им св. Д. – сервитьор, не намерила пари за сметката. Поради
което същата вечер между майката на ищцата и ответницата бил проведен разговор
относно дължимата сума, като първата твърдяла, че преди тръгването си оставили
точната сума на масата. На следващия ден преди обяд ищцата, придружена от майка
си св. Х. а и дядо си св. Х., посетила заведението, където ответницата ги
уведомила, че в заведението има разположени камери за видеонаблюдение.
По-късно същия ден около 10,30 ч ищцата и майка й се върнали в “Мохито” и пожелали да видят записите от предишната вечер.
Ответницата отказала, като обяснила, че достъп до записите имал само
собственикът, който отсъствал. Последвал разговор между трите на висок глас, след
което ответницата ударила ищцата в областта на главата и я блъснала в масите.
Намесата на майката на ищцата преустановила конфликта между двете, след което
ищцата и майка й си тръгнали.
Ищцата представя медицинско
свидетелство рег. № 96/ 2014г. на МБАЛ “Д-р Тота Венкова” гр. Габрово, съгласно което при прегледа й са
установени охлузване на задната повърхност на ушната мида на дясното ухо,
болезненост в лявата слепоочна област с леко кръвонасядане
до външния очен ъгъл на лявото око, болезненост в лявата поясна
област. Оплаквания от временно заглъхване на дясното ухо и преминало
главоболие. Получените увреждания могат да са причинени по времето и начина,
съобщени от пострадалата. Същите са довели до болка и страдание.
По делото е допусната съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че на 24.05.2014г. на
ищцата са причинени следните травматични увреждания : травми на меките тъкани
на главата, изразяващи се в : охлузване на задната повърхност на дясната ушна
мида, в горната й част на площ от 0,4/ 0,3 см, покрито с кафеникава-червена
коричка кръв; болезненост в областта на лявото слепоочие и до външния очен ъгъл
на лявото око, където е установено и много слабо изразено кръвонасядане.
Установена е палпаторна болка в лявата поясна област, без видими травматични увреждания на меките
тъкани. Травмите са причинили болка и страдания за срок около 4-5 дена. Механизъм
на причиняване на травматичните увреждания – охлузването по задната повърхност
на лявото ухо може да се причини при допирателното действие на твърд тъп или топоръбест предмет с малка площ и неравна повърхност –
такъв може да бъде нокът на ръка. Травмата в лявата слепоочна област може да се
причини при удар с или върху твърд тъп
предмет или тъпоръбест такъв. Съгласно показанията на
П.Х. ищцата е била ударена отляво със свита в юмрук ръка , а отдясно с отворена
ръка. При така нанесените удари е възможно вдясно да се засегне ухото с ноктите
на отворената лява ръка, а в дясното слепоочие да бъде причинен удар от свитата
в юмрук дясна ръка. Травмата в лявата поясна област е
възможно да се получи при блъскане и удар в маси, столове и други подобни в
заведението, в което е станал инцидента.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на писмените доказателства по
делото, както и частично от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Относно спорното по делото обстоятелство дали ответницата е нанесла удари на ищцата
се оформиха две групи свидетелски показания. От една страна тези на св. С. Д. и св. П.Г. – служители в заведението и св. Ц.Р. –
съпруг на ответницата, които са били в бара при възникване на конфликта и които
са категорични, че ответницата не е удряла ищцата. От друга страна са
показанията на св. П.Х. – майка на ищцата, която е била заедно с нея в
заведението и е възприела случващото се като очевидец, както и св. П. и св. Х. Х.
и М.С. – които не са били в заведението, но възпроизвеждат пред съда
разказаното им от ищцата за случилото се.
Съдът кредитира с доверие показанията на
втората група свидетели, че именно ответницата е нанесла удари в лицето на ищцата.
Съображенията за това са следните: На първо място в показанията на всички
свидетели по делото се установяват
някакви противоречия и неточности относно случилото се в заведението, което е
обяснимо с оглед изминалото време от инцидента, но те не могат да повлияят на
установената фактическа обстановка и да формират друг и различен краен извод. Съдът
взе предвид също, че всички разпитани по делото свидетели относно инцидента на
24.05.2014г. са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са в роднински,
приятелски или служебни отношения с някоя от страните. На следващо място е
налице противоречие в показанията на св. Х., св. Д. и св. Г. относно
мястото, на което са били застанали ищцата и ответницата, както и относно думите,
които са разменили, но следва да се отчете обстоятелството, че последните двама
свидетели са били на работа като сервитьор и барман и през цялото време са
изпълнявали поръчки на клиентите на заведението. От своя страна св. Ц.Р.
твърди, че през цялото време е присъствал по време на инцидента, но дава
лаконични обяснения за случилото се. От друга страна съдът кредитира
показанията на св. П.Х., която е очевидец на случилото се. Тези показания безпротиворечиво се потвърждават от показанията на св. Х. и
П., които макар и да не са възприели непосредствено случилото се между ищцата и
ответницата възпроизвеждат разказаното им от ищцата и са възприели събития
непосредствено преди и след инцидента.
На последно място обстоятелството, че
ответницата е нанесла удари на ищцата се потвърждава от заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице в съдебно
заседание на 03.11.2014г. заяви, че установените наранявания съответстват и
кореспондират да бъдат причинени на 24.05.2014г. по описания от ищцата начин.
Както и че механизмът на констатираните увреждания най-добре съответства на
този, който е съобщен от майката на пострадалата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
За да възникне отговорността на едно
лице по чл. 45 ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди е необходимо кумулативно наличие на
следните предпоставки: настъпили неимуществени вреди,
противоправно виновно поведение от страна на
ответника и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.
При деликта съставомерно
е противоправното увреждане
на друго лице, при което е причинена вреда. Затова не може да се счете, че е
необходимо противоправното
поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира
отговорността за обезвреда. Фактическият състав за ангажиране деликтната отговорност на ответницата включва
установяването на противоправно
поведение, причинило вреда. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината за деликта се предполага до доказване на противното.
При липсата на влязла в законна сила
присъда на наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца съгласно чл. 300 от ГПК,
следва на общо основание съгласно правилата на общия исков процес да се
установят предпоставките на института на непозволеното увреждане.
С оглед установеното по делото, че
именно ответницата е нанесла удари в лицето на ищцата и я е блъснала, съдът
намира, че е доказан фактическият състав на чл. 45 ЗЗД относно получените
увреждания в следствие на тези удара : охлузване
на задната повърхност на дясната ушна мида, в горната й част на площ от 0,4/
0,3 см, покрито с кафеникава-червена коричка кръв; болезненост в областта на
лявото слепоочие и до външния очен ъгъл на лявото око, където е установено и
много слабо изразено кръвонасядане. Установена е палпаторна болка в лявата поясна
област, без видими травматични увреждания на меките тъкани. С оглед заключението на вещото лице съдът приема за доказан
и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в причинна връзка с нейното противоправното деяние. От събраните по делото
доказателства не се установи поведението на ищцата да е предизвикало употребата
на физическа сила от страна на ответницата при липсата на данни за
непосредствена опасност за нея към момента на ударите.
Относно уврежданията, получени от
ищцата, лечението и степента на възстановяване е допусната и разпитана майката
на ищцата свидетелката Х.. Показания в тази насока са дали още свидетелите П., Х.
и С.. По делото е приложена цялата преписка по случая на ищцата, водена в
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Севлиево, от която е видно, че след
социален доклад за предприемане мярка за закрила същата е била насочена да ползва
дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа.
При определяне размера на дължимото от ответницата обезщетение за
причинените от деликта неимуществени
вреди наищцата, съдът взе предвид нормата на чл. 52
от ЗЗД, съгласно която то следва да се определи по справедливост.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, периода на
възстановяване, интензитета на понесените болки, страдания и неудобства, възрастта
на ищцата, както и обстоятелството, че от удара няма настъпили
усложнения и че е налице пълно възстановяване съдът счита, че за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
следва да се присъди сумата от 500лв,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането 24.05.2014г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 2 500
лв искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при забавено плащане на парично задължение се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от падежа до окончателното
плащане. Нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД повелява, че при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана от деня на
увреждането. Ответницата е безспорно длъжник по задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, причинено на 24.05.2014г.
и дължи обезщетение за
забава от тази дата върху стойността на вредата, т.е. откогато вземането е станало изискуемо съгласно чл. 69 от ЗЗД. При направеното искане за присъждане на лихви
върху главницата, считано от 24.05.2014г. до окончателното й изплащане,
претенцията се явява и основателна и
следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК тъй като ищцата и ответницата са
направили искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящата
инстанция дължи произнасяне в този смисъл. Претенцията за направените разноски
от страна на ищцата следва да бъде уважена до размера 90 лв,
като съдът следва да осъди ответницата да заплати тази сума съразмерно на
уважения иск. От друга страна ответницата също има право да иска заплащане на
направените от нея разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като в
нейна полза следва да бъде присъдена сумата 360 лв,
която следва да се заплати от ищцата.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********,*** да заплати на Х.М.С.,***, непълнолетна,
действаща със съгласието на майка си П.Х.Х. СУМАТА 500 лв (петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди (болки и страдания) в резултат на деяние от 24.05.2014г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.05.2014г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА
90 лв (деветдесет лева), представляваща и направените по делото разноски. В останалата му част за разликата до
пълния предявен размер от 2 500 лв ОТХВЪРЛЯ иска,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.М.С.,***, непълнолетна,
действаща със съгласието на майка си П.Х.Х. да
заплати на Р.И.Р., ЕГН **********,*** сумата 360 лв
(триста и шестдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :