РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Варна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500132 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1148/05.11.2024г., постановено по гр.д. № 1356/2023г. ОС –
Варна е приел за установено по отношение на Н. С. М., ЕГН **********, че
ищцата Н. С. Н., ЕГН **********, притежава правото на собственост върху
80000/1240974 (осемдесет хиляди върху един милион двеста и четиридесет
хиляди и деветстотин и седемдесет и четири) идеални части от самостоятелен
обект - апартамент № ** с идентификатор 10135.5502.142.5.68, находящ се в
гр. Варна, ул. "Народни будители" № ЗА, вх. Б, ет.*, ведно с прилежащите му
1.2629 % идеални части, равняващи се на 11.72 кв. м ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, придобит чрез договор за продажба от
31.10.2019г. за цена, от която част в размер на 8000 лв. от първоначалната
вноска е платена от ищцата на 14.08.2019г. с лични средства, на основание
чл.23 СК, като е отхвърлил иска й за трансформация за горницата над
80000/1240974 ид. ч. до претендираните 10 % (десет процента) ид. ч., както и е
отхвърлил изцяло исковете й, за приемане за установено, че е собственик на
останалите 90 % (деветдесет процента) ид. ч. от същия недвижим имот,
основан на твърдение, че ответникът няма принос в придобиването му, на
основание чл.21, ал.4 СК и евентуален за определяне на по-голям дял в размер
1
80 % от общото семейно имущество, придобито през време на брака им,
прекратен с развод, основан на твърдение, че приносът й значително
надхвърля приноса на ответника, на основание чл.29, ал.3 СК.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
С подадената въззивна жалба, вх. № 31103/04.12.2024г., ответникът Н. С.
М. обжалва решението в частта, в която е уважен искът по чл.23 СК. Твърди,
че в тази му част същото е неправилно. Оспорва приетия от съда размер на
цената по договора за покупко-продажба с доводи, че изводите са направени
въз основа на недопустими гласни доказателства, както и че представената
като доказателство квитанция не установява плащане на част от цената. Счита
също така, че след като и двамата съпрузи са страни по договора, то това
изключва възможността след развода единият от тях да претендира
трансформация вр. влагане на лични средства, както и че е недопустимо
ищцата да опровергава направените от нея изявления по нотариалния акт.
Отправеното до съда искане е за отмяна на така обжалвания съдебен акт и
отхвърляне изцяло на иска по чл.23 СК.
Ищцата Н. С. Н. обжалва първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част. Наведените от нея във въззивната й жалба с вх. №
31203/05.12.2024г. оплаквания са за необоснованост и неправилност на
същото. Твърди, че мотивите на съда са неясни, основани на предположения, а
не на доказателствения материал по делото. С доводи по съществото на спора
оспорва приетото относно размера на приноса на всеки един от съпрузите, в
т.ч. и наличието въобще на такъв от страна на ответника. Иска се от
настоящата инстанция да отмени решението и постанови друго, с което
исковете й да бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е подала отговор по
въззивната жалба на насрещната страна, оспорвайки я като неоснователна.
В с.з., чрез процесуалните представители, въззивните жалби, респ.
отговори по тях, се поддържат. Претендира се присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Н. С. Н.
против Н. С. М. искове с правно основание чл.23, ал.2 СК, чл.21, ал.4 СК и по
съединен в условията на евентуалност иск по чл.29 СК.
Изложените в исковата молба твърдения са, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 06.06.2022г. решение по
гр.д. № 14801/2021г. По време на брака си същите са придобили по договор за
покупко-продажба от 31.10.2019г. недвижим имот – апартамент № 30,
2
подробно описан, находящ се в гр.Варна, ул.“Народни будители“ № **, вх.Б,
който съставлявал и единственото придобито от тях общо имущество. Сочи
се, че придобивната цена е заплатена по следния начин – сумата от 6 345 евро,
равняващи се на 12 409 лева, заплатена на 14.08.2019г. като първа вноска,
съставляващи нейни лични средства, получени от продажбата на наследствени
имоти в с.Медешевци и остатък от 74 016.82 лева, осигурени чрез сключен
договор за банков кредит. Твърди се, че ответникът няма принос за
придобиване на горния имот, тъй като за част от цената му е налице
трансформация на лични средства – направената първа вноска, а за останалата
няма принос, тъй като не е участвал в погасяването на кредита, евентуално
приносът му за цялата грижа и издръжка на семейството, в т.ч. и за
придобиване на процесния апартамент, е значително по-малък от нейния.
С оглед на това е отправено искането за признаване за установено, че
ищцата Н. Н. е едноличен собственик на апартамента на основание частична
трансформация на лично имущество и липса на принос от страната на
ответника за останалата част от имота /чл.23, ал.2 СК и чл.21, ал.4 СК/,
евентуално за определяне на по-голям дял /80%/ от общото имущество поради
това, че приносът й в придобиването му значително надхвърля този на бившия
й съпруг /чл.29, ал.3 СК/.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени от ответната страна с
възражения за тяхната неоснователност. Сочи се, че действително по време на
брака си са придобили процесния апартамент, но се оспорват твърденията за
платена първа вноска от ищцата, още повече това да е станало с нейни лични
средства. В тази връзка се твърди, че представената квитанция не касае тази
сделка, цената е платена изцяло с отпуснатия банков кредит и допълнително
0.82 лева, така, както е вписано в нот.акт. Оспорва, че погасителните вноски са
плащани единствено със средства на ищцата, като твърди че до настъпването
на раздялата им, по сметката й, от която е ставало погасяването са внасяни и
семейни пари. Оспорват се твърденията за липса на принос под каквато и да е
форма, съответно, че същият е незначителен спрямо този на ищцата. Твърди,
че се е грижил за семейството и децата им, получавал доходи от допълнителна
работа /извършване на автомонтьорски услуги след работно време, а според
уточнения в първото по делото с.з. и от отглеждане на пчели/. Твърди още, че
ищцата е била тази, която от лятото на 2019г. се е дезинтересирала от
семейството, но са живеели като семейство, в едно домакинство до м.юни
2020г., когато тя е напуснала семейното жилище и се е преместила да живее в
закупения апартамент. След напускането на семейното жилище той изцяло е
поел грижите по отглеждането и възпитанието на децата, а участието на
ищцата се свеждало до заплащаната издръжка, определена с решението по
бракоразводното дело. Оспорва се и претендираното от ищцата процентно
3
съотношение на приноса им по предявения иск с правно основание чл.29 СК.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивните
жалби оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните липсва спор, а това е установено и от ангажираните
доказателства, че същите са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на
01.08.2018г. е прекратен с развод по чл.50 СК, постановен с влязло в сила на
06.06.2022г. решение по гр.д. № 14801/2021г. на РС – Варна. От съвместното
си съжителство отпреди брака страните имат родени две деца – В., роден на
05.01.2010г. и С., роден на 16.04.2012г. Не е спорно и това, че от м.юни 2020г.
същите са във фактическа раздяла, като и че до настъпването й семейството е
живяло в къщата на родителите на ответника, имали са общ семеен бюджет, и
двамата са работили. След фактическата раздяла децата са продължили да
живеят с баща си, на когото със споразумението по развода са предоставени
упражняването на родителските права, а ищцата е заживяла в закупения от тях
с нот.акт № 160, том ІV, рег. № 5612, д. № 551/31.10.2019г.процесен
апартамент.
Между страните не е налице спор и относно това, че този апартамент
съставлява единственото придобито по време на брака недвижимо имущество
и по отношение на същото липсват постигнати уговорки в споразумението по
чл.51 СК.
Доколкото не са налице твърдения за избран режим на имуществените
отношения, то по отношение на това имущество намира приложение
законовия режим на общност, съответно разпоредбата на чл.21 СК, съгласно
която вещните права, придобити в резултат на съвместен принос принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Съвместният принос се предполага до доказване на противното /чл.21, ал.3
СК/ и същият може да се изразява в различни проявни форми – влагане на
средства и труд, грижа за децата, работа в домакинството.
По силата на закона не възниква съпружеска имуществена общност
относно придобитото по време на брака имуществото в хипотезите на чл.22
СК, при които основанието за придобиването /дарение, наследяване/ по
правило изключва наличието на съвместен принос. Аналогично е
разрешението и по отношение на вещните права, придобити по време на
брака с лично имущество по см. на чл.22 СК, в която хипотеза е възможна
пълна или частична трансформация според това дали преобразуваното
покрива изцяло или отчасти стойността на новопридобитото /чл.23 СК/. В
тази връзка за преценката за наличието на трансформация е необходимо
установяването на действителната цена на придобиване на имуществото
4
/спорна между страните в настоящия процес/ и произхода на средствата, с
които същата е заплатена.
Обстоятелството, че и двамата бивши съпрузи фигурират като купувачи
в нотариалния акт не лишава който и да е от тях, а в настоящия случай
ищцата, от правото да иска установяването на твърдяната от нея частична
трансформация на лично имущество, на основание чл.23 СК. В този смисъл е
и даденото разрешение по т.4 на ТР № 5/2013г. на ОСГТК, а цитираната във
въззивната жалба на ответника съдебна практика е отпреди постановяването
му. Това, че ищцата е страна по договора има за последица единствено
ограничението на доказателствените средства, съобразно разпоредбата на
чл.164 ГПК, с които същата може да опровергава удостовереното в нот.акт
нейно волеизявление относно уговорената продажна цена.
Видно от посочения нот.акт е, че към датата на придобиването имотът е
на етап „груб строеж“, акт обр.14, а придобивната цена е в размер на 74 016.82
лева, платими както следва: 0.82 лв. при подписване на договора, а остатъкът
с банков кредит на вноски - 55 497 лв. след вписване на ипотека в полза на
банката, 6 109 лв. при издаване на акт обр.15 и 12 410 лв. при въвеждане на
сградата в експлоатация.
В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения и двете страни правят
признания за цена, различна от посочената в нот.акт. Ищцата сочи, че същата е
в размер на 64 000 евро като заплатената от нея първа вноска на 14.08.2019г. в
размер на левовата равностойност на 6 345 евро и за която твърди, че
съставляват нейни лични средства, е 10% от цената на процесния апартамент.
Макар и в отговора на исковата молба ответникът да оспорва, че такава вноска
не е плащана, то в обясненията си пред съда заявява, че заплатената цена за
имота е в размер на 63 000 евро, чиято равностойност надвишава вписаната в
нот.акт цена от 74 016.82 лева. Ето защо съдът цени това изявление като
признание по см. на чл.165, ал.2 ГПК, поради което и доводът му във
въззивната жалба за недопустимост на свидетелските показания на св.Л.П., в
частта, в която сочи, че имотът е закупен за сумата от около 65 000 лева, както
и че преди сключване на нот.акт дъщеря й /ищцата/ е следвало да направи
първа вноска, е неоснователен.
Останалия доказателствен материал също сочи на извод за заплащане на
цена, различна от вписаната в нот.акт.
Съгласно квитанция към ПРО № 229/14.08.2019г. Н. Н. е заплатила в
полза на продавача „Билдинг стройгруп“ ООД сумата от 12 409.74 лева с
посочено основание „ап.Б30“. Сумата съответства на равностойността на 6
345 евро. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията
му за друго основание /други отношения с продавача/, вън покупката на
процесния апартамент. В същото време показанията на св.П. относно
5
извършено плащане от дъщеря й на първа вноска, кореспондират и на
показанията на св.М.К. /двете свидетелки сочат, че ищцата е чакала да получи
парите от продажбата на наследствени ниви, за да плати първата вноска/. Това
плащане е различно от плащането на частта от цената, съгласно посоченото в
нот.акт чрез отпуснат банков кредит.
Видно от представения договор за банков кредит от дата 31.10.2019г.
предоставената сума в полза на съпрузите е общ размер на 129 056 лева, от
които 74 016 лева за покупка на процесния недвижим имот, 37 672 лева за
други разплащания, свързани със закупуването на същия имот, 14 500 лева за
ремонт на имота и 2 868 лева за плащане на петгодишен застрахователен пакет
по програма „Живот“.
От извлечението от банковата сметка в Пощенска банка /Юробанк
България към датата на сключване на договора/, по която е усвоен процесния
кредит, е видно, че от същата в полза на дружеството-продавач са преведени
сумата от 0.82 лв. на датата на сключване на договора, 55 497 лева и още 6 109
лева на дата 08.11.2019г., както и 12 410 лева на 14.04.2020г. Тези суми
кореспондират на посочените суми в нот.акт като част от продажната цена. На
11.11.2019г. на каса в полза на ищцата като усвояване на кредита е и изплатена
и сумата от 37 672 лева /посочена в договора за банков кредит като друго
разплащане за закупуване на имота/.
Сборът от платеното по квитанцията и посочените в предходния абзац
суми възлиза на сумата от 63 450 евро /124 098.56 лева : 1.95583/.
Съдът намира, че съвкупния анализ на горните доказателства сочи на
извода, че именно това е действителната придобивна цена на процесния
апартамент, което съответства и на приетата от първоинстанционния съд
левова равностойност 124 097.4 лв., независимо от посочения в решението му
евров израз от 63 500 евро, при отчитане минималните разлики в резултат на
превалутирането от лева към евро и обратно. Тази цена кореспондира и на
житейски логичното твърдение на ищцата, че заплатеното като първа вноска
съставлява 10 % от уговорената цена, която вноска съответства на 6 345 евро,
т.е. именно на 10% от приетата от съда действителна цена.
По твърдението за вложени лични средства в заплащането на имота
съдът приема за установено следното:
От ангажираните по делото доказателства, в частност нот.акт № 121, том
ІV, рег. № 7231, д. № 43/207.08.2019г. и извлечение от банкова сметка на
ищцата в Банка ДСК, е видно, че на 07.08.2019г. ищцата, заедно с майка си и
брат си, са продали притежавани по наследство земеделски земи /ниви/ в
землището на с.Медешевци за сумата от 30 912 лева, преведени изцяло по
сметката на ищцата Н. Н. със съгласието на другите двама продавачи. Според
6
кореспондиращите на това обстоятелство показания на св.П./майка на ищцата/
цялата сума от продажбата е предоставена на дъщеря й, тъй като за синът й са
останали другата половина от нивите. От така постъпилата на 07.08.2019г. по
банковата сметка сума на същата дата е извършено разплащане на ПОС /39.61
лв./ и разходване на сума в размер на 2 598.85 лв. с посочено основание на
транзакцията „окончателно погасяване на КТП“. На дата 13.08.2019г. чрез
няколко операции са изтеглени на банкомат сума в общ размер на 3 400 лева, а
на 14.08.2019г. – 4 600 лева.
От така установеното движение по коментираната банкова сметка и
посоченото в показанията на св.П. и св.К., че от получената сума от
продажбата на наследствените земи ищцата е платила първата вноска за
процесния апартамент, съдът приема, че само по отношение изтеглените на
13.08.2019г. и 14.08.2019г. суми в общ размер на 8 000 лева може да бъде
направен обоснован извод за влагането им в придобиването на процесния
апартамент, като част от извършеното на 14.08.2019г. плащане, съгласно
квитанция към ПКО от същата дата. За горницата над тази сума до платените
12 409.74 лева не е доказано да са част от получената продажна цена по
нот.акт № 121/2019г.
Следователно налице е трансформация на лично имущество до размер
на сумата от 8 000 лева, които съставляват 6.4% от придобивната цена на
процесния апартамент. Тази част не е назначителна по см. на чл.23, ал.2 СК,
което обосновава и извода за основателност на иска по чл.23 СК до размер на
80000/1240974 ид.ч. от правото на собственост, а за горницата до
претендираните 10% ид.ч. / 12409/1240974 ид.ч./ исковата претенция е
неоснователна.
Останалата част от придобивната цена на процесния имот /над
платената първа вноска по квитанцията от 14.08.2019г./ е заплатена от
страните чрез заемни средства по сключения от тях договор за банков кредит.
Това обстоятелство и предвид установената дата на фактическата им раздяла
/м.06.2020г./, т.е. повече от половин година след придобиване на имота,
изключва твърдението за липса на принос от страна на ответника. Плащането
на погасителните вноски само от единия съпруг, както до раздялата, така и
след нея, е основание за възникване на облигационни отношения помежду им
и няма значение за придобитите от тях вещни права, респ. не опровергава
презумпцията по чл.21, ал.3 СК.
По тези съображения искът по чл.21, ал.4 СК за липса на принос от
страна на ответника в придобиването на имота за горницата над предявения
размер по чл.23, ал.2 СК е неоснователен.
Горните изводи обуславят наличието на процесуалното условие за
разглеждане и на евентуалния иск за определяне на по-голям дял от общото
7
имуществото, на основание чл.29, ал.3 СК.
По правило след прекратяване на брака дяловете на съпрузите в
прекратената съпружеска имуществена общност са равни. Изключение от този
принцип е предвидено в разпоредбата на чл.29, ал.3 СК, съгласно която в
случаите на прекратен брак с развод или по чл.27, ал.2 СК може да бъде
определен по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът
му в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Съдебната
практика непротиворечиво приема, че изискването за изключителност,
изведено в постановките на т.8 от ППВС № 5/1972г. е относимо и при
действието на СК от 2009г. – по-голям дял от общото имущество може да се
определи в изключителни случаи и ако приносът на единия съпруг явно и
значително надхвърля приноса на другия. Преценката дали е налице
изключителен случай и значително несъответствие в приноса на съпрузите е
винаги конкретна, изведена от фактическите обстоятелства на съответния
казус и при равнопоставено отчитане на всички форми на принос –
изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и
работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в цитираното
ППВС № 5/1972г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия
да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за
материалното благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на
съпрузите по време на придобиване на общото имущество не е достатъчна, за
да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо
само при значително надхвърляне на доходите му, при еднакъв нематериален
принос и то само ако доходът се е реализирал като принос, т.е. без него не би
било придобито това имущество, като се отчитат фактите, осъществени през
цялото времетраене на брака. В т.см. Решение № 117/22.12.2020г. по гр.д. №
780/2020г. на ВКС, II г.о.; Решение № 60/04.06.2021г. по гр.д. № 3052/2020г. на
ВКС, II г.о.; Решение № 73/13.07.2015г. по гр.д. № 4878/2014г. на ВКС, I г.о.;
Решение № 136/11.07.2016г. по гр.д. № 607/2016г. на ВКС, I г.о.; Решение №
144/06.12.2019г. по гр.д. № 1076/2019г. на ВКС, II г.о. и др.
В настоящият случай бракът между страните е продължил от
01.08.2018г. до 06.06.2022г., а съвместното съжителство - до м.юни 2019г.
Процесният апартамент е придобит на 31.10.2020г. и съставлява единственото
общо придобито от тях имущество по време на брака им.
От ангажираните по делото доказателства, а в тази насока са и
обясненията и на двете страни, се установява, че и двамата са работили като
до фактическата раздяла са имали общ семеен бюджет.
Съгласно приетите удостоверение от НАП и справка за осигурителен
доход ответникът е бил осигуряван на минималния размер. В същото време в
дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищцата е признала, че
8
ежеседмично същият е внасял в семейството по около 300 - 350 лева, което е
средно около 1 300 лева месечен нетен доход. С оглед на това съдът изчислява,
че получения за периода 01.08.2018г. – 31.10.2019г. /15 месеца/ от ответника
доход по трудовото му правоотношение като автомонтьор е в общ размер на
19 500 лева, а за периода от сключване на брака до настъпване на
фактическата раздяла /22 месеца/ - 28 600 лева. Полученият доход от ищцата
за същите тези периоди, въз основа на данните, посочени в СИЕ са 19 989.06
лева за първия период и 31 449.76 лева за втория.
Съпоставката на тези цифри сочи на извод, че материалният принос на
всеки един от съпрузите е равностоен - полученият от ищцата доход
несъществено надвишава този на ответника. Ако към доходите на ответника се
прибавят и такива, получени от отглеждането на пчели, каквато дейност
съгласно показанията на св.С.Н., св. К.М., безспорно е осъществявана,
независимо, че от същите не могат да се направят точни изводи за обема на
тази дейност /колко са били кошерите към релевантния период/ и оттам
конкретен размер на реализираните приходи /причина, поради която съдът не
обсъждана посочените стойности в СИЕ/, то констатацията за равностойност
на материалното участие на всеки един от съпрузите в издръжката и грижата
за семейството, е още по-убедителна.
Този извод не се променя от факта, че погасителните вноски по договора
за кредит и до раздялата са правени от ищцата, доколкото е установено, че
реализираният от ответника доход е внасян в семейния бюджет /в тази насока
св.Н. и обясненията на ищцата/. Не го опровергават и представените от
ищцата писмени доказателства за закупувани строителни материали и
обзавеждане на процесния апартамент, тъй като същите касаят период след
придобиване собствеността върху процесния апартамент, а голяма част и след
настъпване на фактическата раздяла.
Равностоен е и т.нар. нематериален принос на страните. Съвкупния
анализ на свидетелските показания, в частност на св.П. и св.А. Първата
свидетелка сочи, че и двамата са си гледали децата еднакво, тя също е
помагала, когато е идвала на гости при тях или през летните месеци, когато
децата й са гостували, майката на ответника също им помагала, ответникът се
занимавал повече с градината, а ищцата – в домакинството. Св.А. също сочи,
че домакинската работа е вършена и от двамата – Н. пазарувал, виждала е
двамата да готвят и заедно да чистят, майката на ответника също помагала
при готвенето, Н. се включвал в грижата и възпитанието на децата. За
полаганата пък грижа за децата от страна на майката свидетелства
св.Калъчева.
Що се отнася да показанията на св.Н. – майка на ответника, съдът
намира, че в частта им, в която сочи, че основната грижа за децата,
9
домакинската работа като чистене, пране и готвене, са осъществявана
преимуществено от сина й и нея /свидетелката/, респ., че ищцата почти не е
участвала в тези дейности, често е излизала вечер и не се е прибирала, съдът
намира, че същите са очевидно пристрастни и неподкрепени от останалия
доказателствен материал.
Горното обуславя и крайния извод на съда, че не се доказа наличието на
значително по-голям принос от страна на ищцата, в която и да било от
неговите проявни форми или на всички взети заедно, което да сочи на
изключителност, обосноваваща определянето й на по-голям дял от семейното
имущество.
Ето защо и тази искова претенция е неоснователна.
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с постановения от първостепенния съд резултат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед наличието на жалби и от двете страни направените от тях
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивното
производство, следва да останат в тежест на всяка една от страните така както
са направени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1148/05.11.2024г., постановено по гр.д. №
1356/2023г. по описа на ОС – Варна.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10