Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    752

   

гр.Сливен,    19  октомври  2016  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение,   ІІ-ри   граждански състав     в публично съдебно заседание на  десети октомври  две хиляди и шестнадесета    година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2334/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявен е иск с пр. осн. чл. 127, ал.2 от СК.

      

В Исковата си молба ищецът – Б.Я.Б.  заявява, че с  И.В.В.   живеели на съпружески начала и от  съвместното им съжителство на 17 януари 2006 г. се родил сина им  Калоян Иванов В..

Когато се разделили    върнала в Сливен  заедно с детето което било на три години. От раждането  на детето  до 27 май 2016 г.  единствено тя се грижела за неговото отглеждане, здраве, издръжка и възпитание с подкрепата на майка си, тъй като живеели заедно. По професия била учител, а в момента Директор на ОУ в с. Пъдарево, обл. Сливен.

Ответника не оказвал никаква помощ в отглеждането на детето. Бил безработен и не желаел да работи. Тя имала  собствено  жилище и много добри условия.  Полагала усилия да осигури необходимото за детето като храна, облекло, учебни пособия и спортни занимания и грижи за здравето му.

Като баща  ответника имал желание да види детето и лично тя го водила в Пловдив при него, тъй като същия нямал финансова възможност да пътува до Сливен.

На 27 май 2016 г. около 13 часа ответникът – баща  на детето  отишъл в ОУ „Панайот Хитов” в Сливен където учи и е на целодневно обучение до 16.30 часа и го взел без да я уведоми. Отивайки да го посрещне от училище негов съученик й казал, че един мъж го взел още в 13 часа.   Веднага звъннала на детето и то й казало, че баща му го е накарал да тръгне с него  с кола за Пловдив и не му е дал да й се обади. Искала да говори с ответника, но той отказал.

В събота непрекъснато се опитвала да се свържи с тях, но без резултат. В неделя на 29 юни 2016 г. отишла в Пловдив  на адреса на бащата, но нямало никой. Намерила ги на вилата на ответника в с. Гълъбово, където електричеството било прекъснато поради неплатени сметки и условията били ужасни.  Ответника не й позволил  да влезе в двора, вратата била заключена и разговаряли  с детето и ответника от разстояние.  Детето стояло до него, било уплашено и искало да отиде при нея, но той не му позволил.

Обяснила на ответника, че  детето трябва в понеделник да е на училище, а на 31 май 2016 г. записано на училищна екскурзия по случай приключването на учебната година и парите за нея са платени.  Казала  му, че на 17 юни 2016 г. имало запазен час за стоматолог, но той не я слушал. 

Състоянието на ответника я уплашило, страхувала се за детето, тъй като ответника бил видимо неадекватен.  Върнала се обратно в Сливен и сезирала отдел „Закрила на детето” при ДСП – Сливен и Пловдив за дете в риск.

Безспорно родителските права и задължения  се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно.  Различно било положението на децата  родителите на които не са в брак, какъвто бил техния случай.    При разделното живеене нямали възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняване на родителските права.  Счита, че това неудобство, засягащо пряко интерес на детето и следвало да се реши по съдебен ред.

     Поради изложеното  моли съда да  постанови решение  с което да предостави родителските права спрямо детето  Калоян Иванов В. на нея  като определи режим налични   отношения с бащата  всяка първа събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в нейно присъствие и 10 дни през лятото без преспиване в нейно присъствие, несъвпадащи с годишният й отпуск.          

В предоставения едномесечен срок  е депозиран Отговор от ответника  в който счита иска за допустим и частично основателен.  Счита предложения в ИМ режим на лични отношения с детето за трудно осъществим.  Предлага упражняването на родителските права  да бъде предоставено на майката, местоживеенето на детето  при майката на адрес: гр. Сливен, кв. Кольо Фичето 2 – Г – 13 и режима на лични отношения между него и детето да бъде  през цялата зимна, пролетна и лятна ваканция.

    В с.з. ищцата, редовно призована   се явява лично    и с  адв.  Павлина ТОДОРОВА  от АК – Сливен, която поддържа  исковата претенция   и  че между страните е сключено споразумение с параметри посочени от ответника в Отговора на ИМ.

     Ответникът, редовно призован      се   явява  лично  и заявява, че е съгласен детето да бъде при него само ваканциите.

                След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:      

По делото е представено Удостоверение за раждане на КАЛОЯН ИВАНОВ В.  от което е видно, че детето е родено на 17 януари 2006 г. от майка Б.Я.Б.  и баща И.В.В..              

 Видно от приетото като доказателство Удостоверение № РД-03-430 от 2 юни 2016 г., издадено  от ОУ „Панайот ХИТОВ” , КАЛОЯН ИВАНОВ В. е ученик в ІІІ а клас и   майката Б.Я.Б.  редовно и своевременно внася дължимите суми на сина си, свързани с училищни и извънучителищни дейности – закупуване на помагала, топъл обяд, посещение на културни мероприятия, екскурзии, включително за екскурзия, организирана и проведена  на 31 май 2016 г. за което заплатена сумата от 30 лева;      Удостоверение № РД-42-425 от 30 май 2016 г. от ОУ „Панайот ХИТОВ” за това, че детето КАЛОЯН ИВАНОВ В.  е записан в дневна форма на обучение  за учебната 2015/2016 г.;  Служебна бележка № 32 от 31 май 2016 г.  от ЕТ „Аналитична зона”  за това, че посещава психотерапевтични сесии от м. януари 2013 г. три пъти месечно като цената на психотерапевтична сесия за деца и младежи е в размер на 20 лева;  Служебна бележка  от д-р М. Ненчева - АИППМПДМ за това, че КАЛОЯН ИВАНОВ В. е на ортодонтско лечение в практиката й от м. януари 2016 г.  и към 6 юни 2016 г. майката на детето е внесла  сума от 200 лева и Служебна бележка № 35 от 2 юни 2016 г. от Клуб по Айкидо – Сливен за    това, че  КАЛОЯН ИВАНОВ В. е записан в клуба от м. октомври 2014 г. и посещава тренировки три пъти седмично за което заплаща месечна такса от 50 лева.               

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Страните са родители на малолетното дете КАЛОЯН ИВАНОВ В., роден на 17 януари 2006 г.              

 От изготвения по делото социален доклад става ясно, че   детето  към момента се отглежда от своята майка Б.Я.Б. ***. Не са констатирани  преки рискови  фактори в семейната среда, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено и социално развитие на детето.  Установено е, че  майката притежава необходимия родителски капацитет и  желае да полага грижи за детето и да упражнява родителските права спрямо него.

Отдел „Закрила на детето” – ДСП – Сливен не може да изрази становище относно нагласите на И.В.В. спрямо детето.  По информация на Б.Я.Б. между нея и ответника е направена устна договорка  тя да упражнява родителските права,  през  учебно време детето да бъде при нея, а през ваканциите да е при баща си в гр. Пловдив.

            Предявените претенции за определяне местоживеене на малолетно дете, предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне на режим на лични отношения  с правно основание чл.127, ал.2 СК са  допустими.

Всъщност  не е налице спор по тези въпроси, доколкото в хода на вече образуваната спорна съдебна администрация, страните представиха споразумение, което поддържат и в открито съдебно заседание.

 Както в материалния, така и в процесуалния закон липсва ред, по който производството от спорна съдебна администрация, каквото е насотящото да се трансформира в охранително. В случая липсва аналог на определението по чл.321, ал.5 ГПК, вр.чл.49, ал.4 СК.

Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по реда на чл.234 ГПК, като прекрати производството, като спогодено. При спор за упражняване на родителски права съдебна спогодба е недопустима, доколкото титулярите на тези права /родителите/ не могат да се разпореждат с тях. Такъв договор е непозволен и спогодбата би била нищожна / в този см.Определение № 157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.

Съдът обаче би могъл да съобрази договорките на това споразумение между страните, като ги инкорпорира в диспозитива на своя съдебен акт, естествено след като се увери, че е   защитен интереса на детето.

Съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на страните, родители на малолетното дете Калоян, изразено в  споразумението им. Детето от три годишна възраст след раздялата на родителите му живее при своята майка. То е в такава възраст, в която има нужда от непосредствени майчини грижи.  Не е спорно по делото, че ищцата - майка на детето осигурява всичко необходимо за задоволяване на неговите потребности от битов и социален характер. Определеният от страните режим на лични контакти на детето с баща му отговаря на необходимостта и за двамата да запазят и продължат занапред да развиват силна емоционална връзка помежду си.

Съдът счита, че с това споразумение се защитава интереса на малолетния син на страните и няма пречка да бъде възпроизведено неговото съдържание в диспозитива на съдебното решение.

Страните в споразумението не са уредили въпроса относно размера на издръжката, която бащата да заплаща на малолетното си дете със съгласието на неговата майка и законна представителка. В исковата молба ищцата не е заявила такава претенция. Съгласно чл. 127, ал.2 от СК, ако страните не постигнат споразумение  по този въпрос, съдът  се произнася с решението си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат . Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е 105 лева.

Въпреки, че не се ангажираха доказателства за дохода на ответника, съдът определя издръжка в минималния размер, предвиден в СК.

Страните са  посочили в споразумението, че разноските по делото ще бъдат поделени поравно, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на присъдената издръжка за детето, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 151,20 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете КАЛОЯН ИВАНОВ В.  с ЕГН **********  на майката  Б.Я.Б.  с ЕГН ********** ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете КАЛОЯН ИВАНОВ В.  с ЕГН **********    при  майка му Б.Я.Б.  с ЕГН **********   на адрес: ***.

 

 

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между  бащата И.В. ***  и малолетния КАЛОЯН ИВАНОВ В.  с ЕГН **********   от началото до края на зимната, пролетната и лятната ваканции.   

 

            ОСЪЖДА И.В. ***  ДА ЗАПЛАЩА на Б.Я.Б.  с ЕГН ********** ***   като майка и законен представител на малолетното дете КАЛОЯН ИВАНОВ В.  с ЕГН **********  месечна  издръжка  в размер на 105 лева / сто и пет лева/, считано от датата на завеждане на ИМ -  7 юни 2016 г.  до настъпване на законови причини за нейното прекратяване и изменение, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла  вноска.

              

 

             ОСЪЖДА И.В. ***  да заплати по сметка на СлРС  д .т. върху определената издръжка в размер на 151.20 лева.

  

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: