РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 13.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на девети май , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 218 по описа за 2019 год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно
обжалване .
С решение № 244/ 08.02.2019г. постановено по
гр.д.№ 7809/2018г. Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.П.Г., ЕГН**********,
против Етажната собственост на адрес гр.П., ул.“***“№**, вх.**, представлявана
от П.В.В., иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на
ОС на ЕС, отразени в протокол от ****г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК З.П.Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на адрес гр.П., ул.“**“№**,
вх.**, представлявана от П.В.В., направени разноски в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
Това решение е било
съобщено на З.П.Г., чрез пълномощника и адв.С. , на 20.02.2019г.
На 28.02.2019г., е подадена въззивна жалба от З.П.Г.,
чрез пълномощника и адв.С. ***. Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. В жалбата е направено искане за допускане до разпит
като свидетел на П.Н.П. ,който да бъде призован от посочен адрес.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото
- Етажната собственост на адрес гр.П., ул.“***“№**, вх.**, представлявана от П.В.В.,
чрез пълномощника адв. Н.Я. според който
въззивната жалба е неоснователна. Възразява се срещу искането за разпит на
Павлин Петков като свидетел ,като се сочи ,че то е не било направено
несвоевременно пред първата инстанция. С отговора не са заявени нови
доказателствени искания.
Плевенски окръжен
съд е приел с определението си по чл. 267 от ГПК, постановено в закрито
заседание на 03.04.2019г. ,че не следва да се допуска до разпит като свидетел П.
П.пред въззивната инстанция ,доколкото
обстоятелствата за които се сочи този свидетел всъщност не са спорни
между страните,тъй като пред първата инстанция процесуалният представител на
ответника е заявил изрично ,че П.П. не е собственик на процесния апартамент в
етажната собственост , а такъв е
неговата майка ,както и че по време на събранието същият не е присъствал
лично ,както и че положеният подпис в протокола срещу неговото име не е положен
от него , а от Д.Д. ,т.е. по тези
въпроси между страните по делото няма
спор ,а спорните въпроси касаещи участието на П.П. са
изцяло правни –дали след като не е собственик на жилището ,П.П. изобщо е
могъл да участва в такова събрание, както и дали има надлежно упълномощаване на
друго лице по телефона да представлява П.П. , а така също и по какъв начин би
се отразило неучастието на П.П. в събранието върху кворума
за вземане на атакуваните решения. При това положение,Плевенски окръжен съд
следва да направи своите изводи по фактическата и правна страна на спора ,обсъждайки
същите доказателства,които са събрани пред първата инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно
и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от
посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото следва да бъде
потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на
РС-Плевен. Заедно с това
ПлОС намира за необходимо да изложи следните допълнителни аргументи :
На първо място , Плевенски окръжен съд намира ,че от страна на
РС-Плевен не са допуснати процесуални нарушения при обсъждане и преценка на
събраните по делото доказателства,които да са довели до неправилни изводи на РС-Плевен
по спорните въпроси . Първото развито във въззивната жалба оплакване е за това
,че РС-Плевен неправилно е кредитирал показанията само на свидетелите на
ответника относно спазване на законовите изисквания за оповестяване на
предстоящото събрание , а е игнорирал
показанията на посочените от ищцата свидетели без да се е мотивирал защо е
постъпил така .
Плевенски окръжен
съд намира ,че правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е.Р.Г. , Н. Р.П.
,Д.Д. и Г.В. ,тъй като те са еднопосочни и безпротиворечиви помежду си , а
освен това са в унисон с представения по делото протокол от ***г. който е
съставен именно с цел да удостовери ,че
на посочената дата – ***г. на видно място до входната врата на етажна
собственост с адрес гр.П. , ул.“****„ № **
вх.** е била поставена покана за
свикване на общо събрание на етажната собственост за ***г. Свидетелите ,
първите трима от които са подписали процесния протокол потвърждават неговото
съставяне на посочената в него дата ,както и обстоятелството за което той е бил
съставен – поставянето на поканата за събранието на входната врата на вх.**
.Следва в т.вр. да се има предвид, че самият протокол от ***г. не е бил изрично
оспорен от ищцата при неговото представяне с отговора на исковата молба ,нито в
първото по делото съдебно заседание / оспорен е само протокола за провеждане на
самото събрание от ***г./ По този начин показанията на четиримата свидетели
подкрепят неоспорен писмен документ с удостоверителна роля по отношение надлежното
оповестяване на предстоящото общо събрание на етажната собственост ,което
оповестяване е извършено надлежно съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС ,в т.ч. като е спазен и необходимият срок преди самото провеждане на
събранието.
Показанията на
другата група свидетели по делото
правилно не са били кредитирани от РС-Плевен поради следните съображения :
Първият свидетел Е.Г.сочи ,че макар да притежава жилище във вх. ** ,то той
самият живее в жилище, намиращо се във вх.“** „ и че не е ходил да види дали е
залепена покана за събрание във вх.“**„ и
в т.см. е разбираемо,че няма как да е възприел твърденият от ответниците
положителен факт на залепване на поканата на вх.“***.Свидетелката Б. М. пък
сочи ,че майка и , и баща и имат жилище във вх.“**„ и тя само наглеждала и
почиствала жилището им ,като родителите и не живеят там ,както и че за трите месеца е ходила там не повече
от един път.Това инцидентно посещение на адреса един път за три месеца също
така обяснява защо свидетелката не е възприела залепването на поканата на видно
място във вх.“Б***“ .Свидетелката В.С. ,която е сестра на ищцата, е очевидно
заинтересована от изхода на делото ,а
това се отнася и до показанията на свидетеля Т. С. ,който живее на семейни
начала/ фактическо съжителство / с
ищцата , а и техните показания не се подкрепят от другите доказателства по
делото ,в т.ч. и от показанията на посочените
по –горе свидетели Г. и М. ,които всъщност не установяват да са проверявали
през м. юни 2018г. дали е била залепена процесната покана за свикване на общото
събрание и не отричат с категоричност такъв един факт.
По другия спорен
въпрос ,свързан с това налице ли е надлежно участие на П.Н. П. на събранието от ****г. и как това се
отразява на кворума за вземане на конкретните решения , Плевенски окръжен съд
приема следното : Между страните по делото всъщност няма спор ,че П.П.не е
собственик на процесния апартамент № *** в етажната собственост , а такъв е неговата майка ,както и че по време на
събранието същият не е присъствал лично , както и че положеният подпис в
протокола срещу неговото име не е положен от него , а от Д.Д. . От тези факти следва следният правен извод –
П.П. не е имал право да участва в работата и гласуването на събранието от ***.
, тъй като той няма качеството на собственик или ползвател на жилище в етажната
собственост , а освен това не се твърди , а и няма доказателства за това да е
бил надлежно упълномощен от собственика на апартамент № *** /майка му / ,което упълномощаване е могло да бъде
писмено /такова няма / ,или пък устно , но в последния случай това устно
упълномощаване е следвало да бъде отразено в
протокола на събранието или на предходното събрание ,както изисква чл.
14 , ал.1 от ЗУЕС. Дори да беше надлежно
упълномощен от майка си да участва в общото събрание на ******г./ а това не е
така / , то П.П. все пак не е участвал
надлежно в неговата работа , тъй като законът не предвижда възможност самият
пълномощник да преупълномощава друго лице
да го представлява на събранието, още повече по телефона ,тъй като този
способ не позволява да се провери дали волята за такова упълномощаване
действително произтича от лицето за което се твърди ,че дава упълномощаването.
Поради тези
съображения и Плевенски окръжен съд стига до
извода, че П.П. не е имал правото да
участва в работата на общото събрание от ********г. От значение , обаче, е въпроса дали изключването на гласа/ съответен на ид.части
за ап. № *** в съсобствеността/ на П.П.се отразява върху необходимия кворум за
вземане на решенията на общото събрание от
****г. Като бъдат съобразени посочените в протокола от ****г. ид.части
,съответстващи на отделните апартаменти в етажната собственост / по отношение
на чието правилно отразяване не е
повдиган спор между страните по делото / следва ,че дори без да се брои гласът
на собственика на апартамент № *** и той се приспадне от посочените общо представени 52,34 %
ид.части от общите части ,то остават представени на събранието и участвали в
гласуването 47, 81 % ид.части . По този
начин събранието е проведено при кворум ,който отговаря на изискванията на чл.
15 ,ал.2 от ЗУЕС / спадащ кворум ,тъй като е отложено провеждането му с един
час / в какъвто случай вече законът изисква на събранието да са представени не
по-малко от 33 на сто ид.части от общите части на етажната собственост.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, извън
случаите по ал. 2 ,решенията се приемат с мнозинство повече от 50 на сто от
представените ид.части от общите части на етажната собственост. В конкретния
случай и трите решения са взети единодушно от представените на това събрание и
посочени по –горе 47,81 % ид.части /след приспадане ид.части за апартамент № *** / . В т.вр.следва да се има предвид ,че решението
по т. 1 от дневния ред да се съберат необходимите пари за ремонт на
водосъбиращите корита на покрива и да се
поставят нагреватели в тях, според ПлОС също така не попада в категорията на
решенията по чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС за които се изисква квалифицирано мнозинство
за вземането им . То не е нито за извършване на полезни разходи по смисъла на
чл. 17, ал. 2 т. 3 от ЗУЕС във вр. с §1 т. 12 от ДР на ЗУЕС ,нито е за основно
обновяване или за основен ремонт по смисъла на чл. 17, ал. 2 т. 5 от ЗУЕС във
вр. с § 1 т. 10 и т. 18 от ДР на ЗУЕС, а се касае за вземане решение за
извършване на разходи за т.н. „необходим ремонт „ по смисъла на § 1 т. 8 от ДР
на ЗУЕС ,който случай не се обхваща от
хипотезите на чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС за които е необходимо квалифицирано
мнозинство за вземане на решение . Още
по –малко пък такова квалифицирано мнозинство е необходимо за решенията по т.2/избор
на касиер/ и по т. 3/избор на чистачка /
от дневния ред на събранието от
08.07.2018г. По този начин ПлОС счита
,че и трите решения от събранието от ****г.
са взети с необходимото за тяхната валидност
мнозинство ,което е повече от 50 на сто от представените ид.части от
общите части на етажната собственост.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е извършил
законосъобразна и правилна преценка на събраните по делото доказателства и
решението му е обосновано на тези доказателства , а така също и направените
фактически констатации отговарят на събраните доказателства ,а и направените
въз основа на тази фактическа обстановка
правни изводи , са правилни .Поради това обжалваното решение на
РС-Плевен следва да бъде потвърдено. Поради това следва въззивникът да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от последната деловодни
разноски ,които са в размер на 300лв. за тази инстанция.
Водим от горното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение № 244/ 08.02.2019г., постановено по гр.д.№ 7809/2018г. Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК З.П.Г., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на адрес гр.П., ул.“****“№***,
вх.** представлявана от П.В.В., направени разноски за въззивната инстанция в
размер на 300лв.- за адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 2 от ГПК във вр. с
чл. 40 от ЗУЕС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: