Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение от 30.06.2011г. по гр.д.№ /2010г. Великотърновски районен съд /ВТРС/ осъжда на основание чл.55 ал.1, пр.1-во,пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД „Н. С.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., район „Овча купел”, бул.”Ц. Б. І.” № 136 , с ЕИК да върне/заплати/ на „О.” О. , със седалище и адрес на управление гр.В. 7080, община В., рибовъдно стопанство с ЕИК, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. Х. П.Х. и Г. С. Х., сумите: 1/ сумата от 2019,54/ две хиляди деветнадесет лева и петдесет и четири ст./, представляваща сбор от две наемни вноски / от 1087,44лв. по фактура № */30.07.2007г. и от 932,10лв. по фактура № * от 23.08.2007г., платени на и получени от „Н. С.” Е.-клон В.Търново без правно основание при несъществуващо вече наемно правоотношение вследствие прекратяване на източника му- договор за наем на рибностопански воден обект – язовир „К.” от 25.06.2004г. , допълнен и изменен със споразумение от 18.04.2006г. поради изтичане на срока му- на 25.06.2007г. или поради неосъществено основание – несключване на нов договор за наем;2/ сумата от 19719,64лв./деветнадесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири ст./ платена на три пъти на основание раздел І т.1 от допълнително споразумение от 18.04.2006г. към договора за наем от 26.05.2004г. и представляваща част от отнапред определената пазарна стойност на наличната риба в наетия воден обект/ 3 6150лева без ДДС/,наречена „ незавършено производство”, което правно основание е отпаднало като ефект от настъпило прекратително отрицателно условие за битието на съглашението-предмет на уредба с клаузата на раздел ІV от допълнителното споразумение от 18.04.2006г.,във вр.с чл.25 ал.1и ал.2 от ЗЗД. Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Н. С.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., район „Овча купел”, бул.”Ц. Б. І.” № 136 , с да върне/заплати/ на „О.” О. , със седалище и адрес на управление гр.В. 7080, община В., рибовъдно стопанство с ЕИК, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. Х. П.Х. и Г. С. Х., сумата от 3521,56/три хиляди петстотин двадесет и един лева и петдесет и шест ст./,представляваща направени по производството разноски/заплатена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение/. Против решението е подадена въззивна жалба,по която е образувано в.гр.д.№ /2011г. по описа на Великотърновски окръжен съд / ВТОС/. С определение № от 06.12.20101г. ВТОС прекратява производството по делото и връща делото на ВТРС за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.След осъществяване на процедурата по чл.247 от ГПК делото с въззивната жалба е изпратено от ВТРС на ВТОС и е образувано в.гр.д.№ /2012г. по описа на ВТОС. Въззивната жалба,подадена от „Н. С.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., район „Овча купел”, бул.”Ц. Б. І.” № 136 против решението от 30.06.2011г. по гр.д.№ /2010г. на ВТРС се отнася за решението изцяло,като според жалбоподателя е неправилно и моли да бъде отменено и постановено друго решение,с което да се отхвърлят предявените искове.В жалбата се посочва,че решението на ВТРС не съдържа анализ н и оценка на събраните от него доказателства., съдът е вложил нетипично съдържание в понятието ползване на воден обект язовир.ВТРС постановил своя съдебен акт и в противоречие със специалната нормативна база и особеностите на този вид вещи- наличието на разрешително ,издадено на основание ЗРА и ЗВ.Според жалбоподателя решението е неправилно и поради и поради неговата вътрешна противоречивост на мотивите.Съдът бил допуснал и процесуално нарушение,тъй като пределите на доказване се очертали твърде общо и неясно. Решението според жалбоподателя е неправилно и в частта за разноските,тъй като съдът е присъдил разноски по делото,надвишаващи фактическата и правна сложност на спора. След връчване препис от въззивната жалба в срок е постъпил отговор на жалбата от другата страна,която заема становище,че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна.Изнесените твърдения във въззивната жалба на ответника по делото не отговорят на действителната правна и фактическа обстановка по делото.ВТРС е обсъдил и посочил в мотивите си анализа на гласните доказателства,събрани по делото.Във въззивната жалба не е посочено в какво се състои порочността на първоинстанционното решение,което според ответникът по жалба е съществено нарушение на процесуалния закон. По делото е постъпила по факса молба вх.№ /23.02.20102г.,в която се посочва,че е била подадена въззивна жалба и образувано в.гр.д.№/20101г. по описа на ВТОС,по което молителят очаква решение.Не е направено възражение във връзка с връчването на призовката за заседанието.Съдът по движението на въззивната жалба съдът е изложил по-горе ,че предмет на настоящето въззивно производство е въззивната жалба,по която първоначално е било образувано в.г.д.№ /2011г. по описа на ВТОС, след приключване на процедурата по поправка на очевидна фактическа грешка в решението на ВТРС е върната на ВТОС и по в.гр.д.№ /2012г. е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. След извършената проверка ВТОС намира въззивната жалба за редовна и допустима.Като разгледа жалбата,взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото съдът приема въззивната жалба за неоснователна. ВТРС е разгледал предявения от ищеца иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 и чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД .Приетата за установена фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото- всички писмени и гласни доказателства,включително показанията на свидетеля. Безспорно установено е наличието на договорни отношения между страните,във връзка с които ищецът е извършил посочените плащания.Няма възражения по размера на претендираните суми.Относно претенцията за сумата 2019.54лв. изводът на ВТРС,че заплащането на сумата е извършено след прекратяването на договора между страните следва да се приеме за обоснован и правилен.Възражението на жалбоподателя,че сумата му се дължи като обезщетение за поето на имота е недоказано в процеса.Сумата е получена от жалбоподателя без правно основание и иска за нейното възстановяване на ищеца като основателен и доказан законосъобразно е уважен от първоинстанционния съд.По иска за заплащане на сумата 19 719,64лв. ВТРС е съобразил текста на договора и споразумението между страните,които не са нищожни.Източването на част от нивото на язовира от собственика му с цел да бъде събран и предаден вече продаден рибен ресурс на купувача или да се позволи това действие договорено от страните реално е осъществимо след разрешение от компетентен административен орган не е довело до нищожност на договора.За основателността на претенцията от знамение е единствено безспорно доказания факт на неизточването на язовира в договорения срок.Жалбоподателят дължи претендираната парична сума поради отпаднало правно основание за получаването й ,независимо от причината за неизпълнение на това задължение от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното Великотърновски окръжен съд потвърждава обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на ВТРС. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : Потвърждава решение от 30.06.2011г. по гр.д.№ /2010г. на Великотърновски районен съд, с което осъжда на основание чл.55 ал.1, пр.1-во,пр.2-ро и пр.3-то от ЗЗД „Н. С.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., район „Овча купел”, бул.”Ц. Б. І.” № 136 , с ЕИК да върне/заплати/ на „О.” О. , със седалище и адрес на управление гр.В. , община В., рибовъдно стопанство с ЕИК , представлявано заедно и поотделно от управителите Д.Х. П.Х. и Г. С. Х., сумите: 1/ сумата от 2019,54/ две хиляди деветнадесет лева и петдесет и четири ст./, представляваща сбор от две наемни вноски / от 1087,44лв. по фактура № */30.07.2007г. и от 932,10лв. по фактура № * от 23.08.2007г., платени на и получени от „Н. С.” Е.-клон В.Търново без правно основание при несъществуващо вече наемно правоотношение вследствие прекратяване на източника му- договор за наем на рибностопански воден обект – язовир „К.” от 25.06.2004г. , допълнен и изменен със споразумение от 18.04.2006г. поради изтичане на срока му- на 25.06.2007г. или поради неосъществено основание – несключване на нов договор за наем;2/ сумата от 19719,64лв./деветнадесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири ст./ платена на три пъти на основание раздел І т.1 от допълнително споразумение от 18.04.2006г. към договора за наем от 26.05.2004г. и представляваща част от отнапред определената пазарна стойност на наличната риба в наетия воден обект/ 3 6150лева без ДДС/,наречена „ незавършено производство”, което правно основание е отпаднало като ефект от настъпило прекратително отрицателно условие за битието на съглашението-предмет на уредба с клаузата на раздел ІV от допълнителното споразумение от 18.04.2006г.,във вр.с чл.25 ал.1и ал.2 от ЗЗД. Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Н. С.” Е. , със седалище и адрес на управление гр.С., район „Овча купел”, бул.”Ц. Б. І.” № 136 , с ЕИК да върне/заплати/ на „О.” О. , със седалище и адрес на управление гр.В., община В., рибовъдно стопанство с ЕИК, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. Х.П.Х. и Г.С. Х., сумата от 3521,56/три хиляди петстотин двадесет и един лева и петдесет и шест ст./,представляваща направени по производството разноски/заплатена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение/. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването на страните. Председател: Членове: |