Определение по дело №34949/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35608
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110134949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35608
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110134949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“
ЕАД срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г., с която са предявени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК. С решение № 3154 от 14.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 13395/2021 г.,
по описа на СГС, III В състав, е обезсилено постановеното по предявените искове решение
от 14.07.2021 г. по гр. д. № 9883/2021 г. на СРС, 62 състав и делото - върнато на СРС за ново
разглеждане от друг състав.
След извършена проверка на редовността на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 4
ГПК, настоящият състав на съда констатира, че исковата молба е нередовна, поради което с
разпореждане от 01.09.2023 г. на ищеца е указано да уточни същата. В изпълнение на
указанията на съда е постъпила молба от ищеца, с която уточнява, че между ответниците и
„Топлофикация София“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
поради което твърди, че с претендираните суми ответниците са се обогатили неоснователно
за сметка на дружеството. Отделно от това уточнява, че претендираните главници за дялово
разпределение се дължат за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г, а претендираните суми за
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение се дължат за периода от
01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.
Предвид направените уточнения и указанията на въззивния съд следва да бъде
съставен проект на доклад по делото.
На следващо място съдът констатира, че с исковата молба ищецът е направил искане
по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на
негова страна и е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда, като с молба от 12.07.2021 г. ищецът е
посочил, че поддържа така направеното искане. Съдът намира същото за основателно, като
доколкото към настоящия момент няма произнасяне по искането, то искането следва да бъде
уважено.
Следва да бъде уважено и направеното в тази връзка искане на ищеца за изискване на
документи от третото лице-помагач, тъй като същото касае относими по делото факти.
Следва да бъде насрочено и открито съдебно заседание по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД като
1
трето лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до
насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер
95928, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на
водомерите за топла вода за процесния период и изготвените изравнителни сметки.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2023 г. от
09:40 часа, за което страните (включително конституираното трето лице-помагач) да бъдат
призовани.
УКАЗВА на ответника, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на третото лице –
помагач и препис от исковата молба и отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Младежка кооперация „Ялта“, искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца следните суми:
1/ А. Г. Г. – сумата в размер на 377,34 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 24,42 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018
г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 17,72 лева – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата
в размер на 2,60 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 74 състав;
2/ Ц. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018
г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева – стойност на извършена услуга дялово
2
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата
в размер на 0,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 74 състав;
3/ А. А. Г. - сумата в размер на 94,33 лева, представляваща стойност на доставена от
ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.30.04.2020 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018
г. до 11.01.2021 г., сумата в размер на 4,43 лева – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г., до изплащане на вземането и сумата
в размер на 0,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
11.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 74 състав;
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците са потребявали топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - магазин със стая, антре и клозет,
находящ се в гр. София, ул. „Верила“ № 1, аб. № 95928, за посочения по-горе период. Сочи,
че въпреки отправена покана до ответниците, страните не са сключили писмен договор за
доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия
ответниците са ползвали и услуга дялово разпределение, като не са заплатили дължимите
суми за това, с което са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид
забавата на ответниците, същите дължали и лихва за забава върху главниците. По така
изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове, като твърдят, че не са потребявали топлинна енергия, тъй като
процесният имот не е топлоснабден. Оспорват и твърдението в имота да е доставяна
топлинна енергия, за което излагата подробни съображения. Молят предявените искове да
бъдат отхвърлени.
По доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответниците – че
последните са консумирали тази енергия и са използвали посочената услуга, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и услугата са
доставяни до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава (отправяне на
покана) и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3