Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, IX-ти
касационен състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурор Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 1304/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Образувано
е по касационна жалба на
РИОСВ – Варна против Решение № 676/16.03.2020година, постановено по НАХД №
4097/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №
01956-60/21.08.2019г. на Директора на РИОСВ – Варна, с което на „Панисус“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на чл.166 т.3 от
Закона за опазване на околната среда. В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при
неправилно приложение на материалния закон; неправилно съдът е приел, че НП е
необосновано; констатираното нарушение е доказано по безспорен начин; изразява
се несъгласие с извода за съда за маловажност на нарушението. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на
НП, а в условията на евентуалност
да върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната
страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалваното Наказателно
постановление № 01956-60/21.08.2019г. на Директора на РИОСВ – Варна, на
„Панисус“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение
на чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.
За да отмени
наказателното постановление, ВРС приема, че същото е необосновано.
Неправилно АНО е приел, че е реализирано описаното нарушение. По делото липсват
данни по време на проверката в реката да е имало повече от пет лодки и в този
смисъл не е било нужно да се извършва проверка дали графикът се спазва.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационната инстанция намира за
безспорно установено вмененото на дружеството нарушение, свеждащо се до
неизпълнение на дадено задължително предписание. Непротиворечиво Върховният
административен съд на Република България приема, че по своята същност
задължителното предписание е указване на фактическите действия, които
проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски
при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи
дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на
адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт,
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в
хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били
налице материалноправните предпоставки за издаването. В случая дружеството не е
депозирало възражения срещу предписанието. Не е депозирано и искане за
удължаване срока по изпълнение на предписанието. Същото не е било оспорено по
съдебен ред, а от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че
то не е било изпълнено. Следва да се
отбележи, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо
административнонаказателния състав на
чл. 166 т. 3 от ЗООС е неизпълнение на дадено по реда на чл. 155 от ЗООС
и влязло в сила предписание, каквато простъпка е приписана на ответника в
настоящото производство.
Настоящият съдебен състав счита,
че нарушението е правилно квалифицирано, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Административнонаказващият орган е посочил точно законните разпоредби, които са
били нарушени, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно
нормата на чл. 166 т. 3 от ЗООС.
Като е стигнал до други правни
изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.
Водим от горното, Варненският
административен съд, десети касационен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 676/16.03.2020г.
постановено по НАХД № 4097/2019г. по описа на Районен съд – Варна
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 01956-60/21.08.2019г. на Директора на РИОСВ – Варна, с което на
„Панисус“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение
на чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.