Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 29.01.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2336
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК ******,
твърди, че на 15.09.2008 г. между „Ю. И Е. Д. Б.” АД /сегашно наименование „Ю.Б.”
АД/, от една страна, в качеството му на кредитор и ответника ЕТ „ЗГСС - С.Б.“,
ЕИК ******, от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г.
Сочи, че по силата на чл. 1 от договора банката предоставила на ответника
кредит в размер на 55 000 швейцарски франка със срок на издължаване – 120
месеца. Твърди, че на 30.09.2008 г. страните подписали Приложение към договора
за кредит, озаглавено „Приложение към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г.“, с което удостоверили, че заемната сметка
била открита на 30.09.2008 г.
Твърди, че във връзка с
отпуснатия кредит бил подписан договор във формата на нотариален акт:
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 188, том II, peг. № 5891,
дело № 355 от 2008 г. на нотариус М.Г., peг. № 303 в НК, с който в изпълнение
на чл. 7, ал. 1 от Договора от
15.09.2008 г. била учредена договорна ипотека, обезпечаваща вземанията
на банката, произтичащи от договора за кредит. Сочи, че след вписването на
ипотеката и откриването на заемната сметка по договора за банков кредит
кредитополучателят усвоил кредита в размер на 55 000 швейцарски франка.
Твърди, че страните
предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 13.10.2009 г.,
Анекс № 2 от 29.09.2010 г. и Анекс № 3 от 30.12.2011 г. Поддържа, че по силата
на чл. 2 от Анекс № 1 от 13.10.2009 г.; чл. 2, ал. 1 от Анекс № 2 от 29.09.2019
г.; чл. 2, ал. 1 от Анекс № 3 от 30.12.2019 г. главницата по кредита била
преоформена, като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с
кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви и такси по договора били служебно
преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена
част от главница по първоначално предоставения кредит, а в резултат от това
преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснал на сумата в общ
размер на 61 028,72 швейцарски франка. Поддържа, че с извършеното
преструктуриране се формирало ново по размер задължение, което било
допълнително за кредитополучателя и било свързано с неизпълнение на
договореното, т.е. било налице постигнато съгласие между страните за новия
размер на дълга, който бил дължим от кредитополучателя по съглашението.
Твърди, че към 27.10.2017 г.
поради просрочие на 46 вноски за главница, считано от 21.01.2014 г. и на 67 вноски
за лихва, считано от 21.04.2012 г., било налице трайно забавяне в плащането на
дължимите погасителни вноски по Договора от 15.09.2008 г„ изм. и допълнен с 3
бр. анекси. Поддържа, че съгласно чл. 28, вр. с чл. 27, б. „в“ от договора, при
непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Твърди, че банката упражнила това
потестативно право и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което
кредитополучателят бил уведомен чрез нотариус Ивайло Николов, с peг. № 040 в
НК. Поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 12.01.2018
г., считано от връчването на уведомлението.
Твърди, че подал заявление по
чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(ЗНИ) и изпълнителен лист (ИЛ) срещу ответника, като били издадени Заповед от
15.02.2018 г. по чл. 417 ГПК и ИЛ от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 7677/2018 г. по
описа на СРС, с които ответникът бил осъден да заплати в полза на банката
сумата от 57 309,37 швейцарски франка - главница по Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 4 297,73 лв. - разноски по делото. Поддържа, че длъжникът
възразил в срок срещу издадената ЗНИ, като СРС указал на ищеца да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Предвид изложеното, ищецът
иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на банката сумата
от 57 309,37 швейцарски франка - главница по Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да
бъде осъден ответникът да му заплати направените разноски.
Ответникът ЕТ „ЗГСС - С.Б.“,
ЕИК ******, е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за
недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът образувал срещу ответника
повторно заповедно производство по гр.д. № 7677/2018 г., 71 с-в, по описа на
СРС, което намира за незаконосъобразно и недопустимо. Поддържа, че с
Разпореждане № 337145/13.02.2018 г. по гр. д. № 26398/2014 г. по описа на СРС,
66 с-в, бил обезсилен ИЛ от 09.09.2014 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, а именно във връзка
със същото вземане на ищеца по договора за банков кредит от 15.09.2008 г.
Оспорва твърденията за
подписване на допълнителни анекси след 2011г., като от 2011 г. до момента
кредиторът създавал едностранно частни документи в своя полза, без да уведоми
ответника за преоформяне на задължението, което се явявало недопустимо, още
повече, след като била обявена предсрочна изискуемост и през 2014 г. ищецът се
снабдил с ИЛ за същото задължение, който обаче бил обезсилен. Оспорва
твърдението, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем по силата на
нотариална покана, връчена му на 12.01.2018г., като твърди, че не е получавал
покана, а дори и да е имало такава, то тя преповтаряла обявяване на предсрочна
изискуемост през 2012 г.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковата претенция. Поддържа, че по повод
Разпореждане за издаване на Заповед от 15.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и ИЛ по посоченото гр. дело 7677/2018г.
подал частна жалба, за която липсвало произнасяне на СГС. Прави искане за
спиране на настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на
решение по ч. гр. д. № 5312/2019г. по описа на СГС, образувано по частна жалба
срещу Разпореждане за издаване на ИЛ по гр. д. 7677/2018г., 71с-в на СРС.
Моли за отхвърляне на
предявените искове, а също и за обезсилване на ИЛ от 15.02.2018г., издаден по
ч.гр.д. № 7677/2018г. по описа на СРС. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал ДИМ. Не
споделя становището на ответника за недължимост на претендираните суми предвид
обезсилване на ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д. № 26398/2014 г. на СРС, 66 с-в. Счита, че
договорът между страните е продължил да действа след обезсилването на ИЛ
съобразно уговореното в него и изменящите и допълващите го споразумения, като
последващото неизпълнение на ответника за погасяване на месечните вноски по
него представлявало ново основание за банката да обяви предсрочната му
изискуемост. Намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Уточнява, че исковата претенция е заявена не частично, а в
своя пълен размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Въз
основа на заявление от 01.02.2018 г. ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) от
15.02.2018 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист (ИЛ) от 15.02.2018 г. срещу ответника, издадени по ч.гр.д. № 7677/2018 г. по описа на СРС. Заповедния съд е разпоредил да заплати в полза на банката - заявител сумата
от 57 309,37 швейцарски франка(шв.фр.) - главница по Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 4 297,73 лв. - разноски по делото.
Съгласно удостоверение
от 22.10.2018 г. на ЧСИ Борисова, ПДИ е била връчена на длъжника на 11.09.2018
г., което обстоятелство не е спорно по делото.
Възражението на длъжника
е било депозирано на 18.09.2018 г. по пощата.
Указанията на съда до
заявителя, че може в 1 м. срок да предяви иск за установяване на вземането, са
връчени на 09.10.2019 г.
Исковата молба е
входирана на 06.11.2019 г., а заповедния съд е уведомен на 07.11.2019 г.
Между страните не се спори относно наличието
на сключен между тях Договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване“ №
BL23012/15.09.2008 г., установяващо се и от представения по делото екземпляр от
документа.
По силата на чл. 1 от договора банката се е
задължила да предостави на ответника кредит в размер на 55 000 швейцарски франка
със срок на издължаване – 120 месеца.
На 30.09.2008 г. Страните са
подписали Приложение към договора за кредит, озаглавено „Приложение към Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване“ № BL23012/15.09.2008 г.“, с което
удостоверили, че заемната сметка била открита на 30.09.2008 г.
Видно от представените документи, страните са
предоговорили условията по договора за кредит с Анекс № 1 от 13.10.2009 г.,
Анекс № 2 от 29.09.2010 г. и Анекс № 3 от 30.12.2011 г. По силата на чл. 2 от
Анекс № 1 от 13.10.2009 г.; чл. 2, ал. 1 от Анекс № 2 от 29.09.2019 г.; чл. 2,
ал. 1 от Анекс № 3 от 30.12.2019 г. главницата по кредита е била изменена, като
всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита, в т.ч.
просрочените главница, лихви и такси по договора били служебно преоформени от
банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от
главница по първоначално предоставения кредит. В резултат на тази промяна, размерът
на усвоената по кредита главница е нараснал на сумата в общ размер на 61 028,72
швейцарски франка.
Ответникът оспорва наличието на тези
правопроменящи факти. Доколкото обаче анексите носят подписа на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че твърдяната правна промяна е
налице. Това следва да се
отнесе и към първите три погасителни плана.
Съгласно чл.3 последния анекс(№ 3), дългът се
разделя условно на 2 части в съотношение 85%(част А) и 15%(част Б).
По отношение на първата част е предвиден
гратисен период от 24 м., по време на който ще се заплаща само възнаградителна
лихва, след което главницата ще бъде изплатена до 30.09.2018 г. съгласно
погасителен план.
По отношение на втората част на дълга падежът е на 30.09.2028
г.
Последният представен погасителен
план не носи подпис на кредитополучателя и е с дата (11.03.2014
г.)
значително след
Анекс №3(30.12.2011 г.), както и след самата капитализация на
лихвата(21.12.2013 г.), при спорност на обстоятелството. Това мотивира съда да
приеме, че той не отразява съгласие на страните.
По делото е прието заключение на ССЕ, което
съдът кредитира като компетентно изготвено, установяващо следното:
Договорената
сума, в размер на 55 000 ш.фр., е била усвоена с 3 бр. банкови
операции за периода 30.09.2008 г. – 07.10.2008 г.: на
30.09.2008 г. – 51 581,16 CHF, 01.10.2008 г. – 2 175,00 CHF и на 07.10.2008 г. – 1243,84 CHF.
Освен
трите операции посочени по -горе по сметката (в задължение) са отчетени още
четири броя операции:
|
30.09.2010 |
Капитализации |
2 946.69 |
|
30.09.2010 |
Капитализации |
0.43 |
|
30.12.2011 |
Капитализации |
1 016.30 |
|
21.12.2013 |
Олихвяване на кредит |
2 065.30 |
|
6 028.72 CHF |
Представени
са и 3 броя Анекси към Договора за банков кредит от
дата 15.09.2008
г., както следва: Анекс № 1 от 13.10.2009 г. ; Анекс № 2 от
г. и Анекс № 3
от 30.12.2011 г. Анексите са с предмет - предоговаряне на остатъчния, към
момента на сключването им дълг по кредита. Видно от наличните по делото банкови
бордера:
№
3844945/30.09.2010 - относно: Автоматично усвояване на кредит след увеличаване
на договорирания размер с 2946.69 CHF;
№
3847339/30.09.2010 - относно: Автоматично усвояване на кредит след увеличаване
на договорирания размер с 0.43 CHF;
№
339951/30.12.2011 - относно: Автоматично усвояване на кредит след увеличаване
на договорирания размер с 1016.30 CHF;
№
8024310/21.12.2013 - относно: Кредитна
сделка №966620:
Погасяване на
лихви 2065.30 CHF от главницата,
Първите
две операции, представляват капитализация на лихвата, чието погасяване е
отсрочено съгласно Анекс 1 към Договора (1-ви погасителен план, бордера с
№№3844945/30.09.2010 и 3847339/30.09.2010).
Съгласно
Анекс 2 от дата 29.09.2010 г., съществуващите към датата на подписването му
задължения се натрупват към редовната и непогасена главница по кредита.
Страните се съгласяват също така, че към датата на Анекса общият размер на
дълга е в размер на 54 227.69 CHF. Казва се, че размерът на дълга е индикативен
и действителният му размер ще бъде посочен в погасителен план, неразделна част
от Анекса. Със отчитане на операциите по усвояване в размер на 55 000 CHF и на
капитализиране на лихва на 2946.69 CHF и на 0.43 CHF и като се вземат предвид
отчетените по счетоводните книги на банката погасявания по главница за периода
от
до 23.09.2009
г., общо 3 719.35 CHF, задължението по дълга към датата на Анекс 2 е 54 227.77
CHF и съответства на посоченото в Анекса.
На
30.12.2011 г. при подписването на Анекс 3 от същата дата по сметката на дълга е
регистрирано третото увеличаване на дълга с капитализиране на разсрочена лихва
в размер на 1016.30 CHF. По банковата сметка във валута е регистрирана
операцията с основание „Автоматично усвояване на кредит след
увеличаване на договорирания размер с 1016.30 CHF“. А след
отчитането на сумата, размерът на дълга е 55 244.07 CHF. В Анекс 3 от
30.12.2011 г. индикативният размер на дълга е 55 244.07 CHF и съответства на отчетеното
по счетоводните книги на банката.
За
последното четвърто увеличение на дълга (сума в размер на 2065.30 CHF и с
основание Олихвяване на кредит) е приложено по делото банково бордеро №
8024310/21.12.2013 - относно: Кредитна сделка №966620: Погасяване на лихви
2065.30 CHF от главницата. Сумата не е регистрирана по разплащателната сметка
във валута и не е осчетоводена с кореспонденция по кредита на сметката.
Счетоводната операция представлява капитализиране на лихви начислени по редовна
главница на дата 21.12.2013 г.
Последната
банкова операция по банковата сметка във валута е регистрирана 27.08.2012 г. и
е за отчитане на банково вземане за лихва за сумата от 117.61 CHF. Операцията е
с основание „Банково вземане на просрочени лихви по редовни главници към дата
21.04.2012“.
Общо
отчетени усвоени суми по кредита - 61 028.72 CHF, в т.ч.:
Усвоени
суми - 55 000 CHF и Капитализирани
лихви - 6 028.72 CHF
По
делото не е приложен погасителен план към подписания на 30.12.2011 г. Анекс 3
към Договора за банков кредит, поради което и вещото лице
е възпроизвело счетоводната справка изготвена от ищеца. Съдът не кредитира
екпертизата в тази част, тъй като при наличието на спор, на доказване подлежи
твърдяната от ищеца правна промяна. Едностранно направените от ищеца осчетоводявания
при липса на доказано основание за това, не налага извода за редовно водено
счетоводство относно това вземане.
Представеното постановление за възлагане на имот е неотносимо към предмета
на настоящото производство, тъй като не установява релевантен факт - погасяване
на исковото задължение.
При така установената фактическа съдът намери от правна страна следното:
Възражението на длъжника и
предявяването на установителния иск са осъществени в рамките на преклузивните
срокове по чл.414 ГПК и чл.415 ГПК и следователно искът е допустим.
Претендира
се изпълнение на парично задължение изходящо от договор за банков кредит.
Съобразно Чл. 430, ал.1-3 от ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.Договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
Въз основа на посочениет по-горе
документи – договор и последващи съглашения, съдът намира, че по делото е
установено наличието на твъряното от ищеца заемно правоотношение по договор за
банков кредит.
Съгласно
ССЕ банката е изпълнила задължението си и е отпуснала договорената парична сума.
Следователно в тежест на
ответника-заемодател е възникнало задължението да върне сумата, за което
обстоятелство носи доказателствена тежест.
Със сключените 3 бр. Анекси, явяващи се
правопромениящи павната връзки факти, страните са постигнали съгласие за
капитализиране на неизплатените лихви и такси, като са променили и датите на
падежите.
Съгласно последния Анекс №3,
капитализираният размер на взимането за главница е в 55 244,07 шв.фр. Тъй като съгласно експертното заключение
сумата 55 244,07 шв.фр. отговаря на сумата по Анекс №2 и регистрирано с третото
увеличаване на дълга с капитализаране на разсрочената лихва в размер на 1060,30
шв.фр. , то това е и размера на главницата.
Страните
не са изразили воля за четвъртото капитализиране на лихви – 2 065,30 шв.фр.
Наистина в договора е постигнато съгласие за възможност за преоформяне на
цялата начислена и неплатена лихва в главница, но размера на тези плащания се
определя с погасителения план. При неговата липса ,
т.е. на яснота относно размера на лихвите, липсва основание за тяхното едностранно прибавяне към
главницата. Именно поради това експертът е посочил,
че няма как да се извърши проверка на размера на прибавените суми и за това е
вписал счетоводното им отразяване. Това обаче се явява едностранно действие на
банката, неосновано но договорно съгласие и следователно не доказва вземане с
такъв размер. Нормата на Чл. 182. ГПК изрично сочи, че вписвания в счетоводни
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Едностранното капитализиране на лихва не съставлява редовно водено счетводство по отношение на това вземане. Следователно като главница следва да се приеме сумата
посочена в последния анекс.
Крайният
срок за погасяване на целия кредит и по двете му части е 30.09.2018 г., той е изтекъл към деня на устните състезания.
Следователно с оглед тълукването дадено ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 02.04.2019
Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2017 Г., ОСГТК на ВКС е безпредметно да се обсъжда дали
в полза на кредитора е възникнало
потестативното право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми и дали
надлежно е упражнил това свое право.
Претенцията обаче не е за целия размер
на главницата, а за дължимата за периода
21.01.2014 г. – 28.01.2018 г. При липса на подписан анекс, който да
индивидуализира всяко от вземанията, тълкуването на волята на страните следва
са се извърши въз основа на договора и при прилагане на правилото на чл.162 от ГПК.
Общия размер на задължението е 55 244,07
шв.фр.
85% от него(част А от дълга) са 46
957,45 шв.фр., дължими след изтичане на 24 м. гратисен периос на равни месечни
анюитетни вноски,
платими до 30.09.2018 г.
Анекс № 3 е подписан на 30.12.2011 г.,
от когато започва да тече гратисния период за главницата. Изтича
на 30.12.2013 г., като падежът е на 21 число.
За периода 30.12.2013 г.- 30.09.2018 г.
са налице 60 равни месечни вноски по 782,62 шв.фр. всяка.
Следователно размера на първата част от
главницата(част А) за исковия период 21.01.2014 г. –
28.01.2018 г. е общо 37 722,28 шв.фр., до който размер искът се явява
основателен.
Останалата
сума в размер на 8 286,62 шв.фр.(15%, част Б от дълга) се дължи на 30.09.2018
г. и следователно е извън исковия период.
Установеното
вземане налага да се разгледа възражението за прихващане.
С
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС е прието за приложима по отношение на
задължението за главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски. Разяснено е, че уговорката
между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни
вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Съставът се е позовал и на
задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието
„периодични плащания“ и разгледаните в мотивите примери за периодични плащания,
които макар да са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.
Посочено е, че по отношение на договора за кредит това изискване не е налице,
тъй като нито задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената
сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Заключено
е, че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части – чл.66 ЗЗД.
С
оглед установения краен срок на погасяване на задължението за главница, и при съобразяване на нормата на чл.422, ал.1 ГПК относно момента на
предявяване на иска,
следва да се приеме, че вземането не е погасено по давност.
Горното налага
извода за основателност на иска до установения от съда
размер, при дължимост на законна лихва по чл.86 ЗЗД от дата на
исковата молба.
По
отношение на разноските
Направените
разноски в заповедното произовство са 1 927,23 лв. ДТ и 2 370,50лв. адв.
Възнаграждение или общо 4297,73 лв., които пропорционално на уважената част са в размер на 2 828,84 лв.
В настоящото производство разноските са 2 644,83 лв., а пропорционално
- 1719,13лв.
Направените от ответника разноски в настоящото производство са 2 300
лв., като съдът намира, че не са прекомерни с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Пропорционално размерът на 805 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл.422 ГПК вр.чл.41 ГПК, че С.С.Б., ЕГН: **********, действаща като ЕТ „ЗГСС - С.Б.“,
ЕИК ******,гр.София, ******) дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******, ЕИК:******,
гр.София, ул.“******, по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване“ №
BL23012/15.09.2008 г. и Анекс № 1 от 13.10.2009 г., Анекс № 2 от 29.09.2010 г.
и Анекс № 3 от 30.12.2011 г., сумата 37 722,28 швейцарски франка, за периода 21.01.2014 г. – 28.01.2018 г.,
частичен иск от общ дълг в размер на 98740,28 шв.фр., ведно със законна лихва
от 01.02.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до
пълния предявен частичен размер от 57 309,37 шв.фр.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН: **********, действаща като ЕТ
„ЗГСС - С.Б.“, ЕИК ******,гр.София, ******) да заплати на „Ю.Б.”
АД, ЕИК ******, ЕИК:******, гр.София, ул.“****** сумите: 2 828,84 лв.- разноски в
заповедното производство и 1719,13лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА„Ю.Б.” АД, ЕИК ******, ЕИК:******, гр.София,
ул.“****** да заплати на С.С.Б., ЕГН: **********, действаща като ЕТ „ЗГСС - С.Б.“,
ЕИК ******,гр.София, ******) сумата 805 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: