Р Е Ш
Е Н И Е
№ .............
гр. В. Търново, 05.12.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 20.11.2019 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия НАХД № 1939 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от П.Н.Н. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адвокат С.П.П.
от ВТАК, против НП № 19-1275-001853/17.09.2019 год., издадено от Благомира
Руменова Дочева на длъжност Началник Група към ОД на МВР - Велико Търново,
сектор Пътна Полиция, с което на Н. за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200.00
(двеста) лева. Със жалбата се моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно като се излагат доводи в тази насока. Твърди се, че жалбоподателя
бил поставен в обективна невъзможност да спре и да предотврати настъпилото ПТП
вследствие на виновното поведение на водача на лекия автомобил, който се е
движил пред него.
Жалбоподателят
– редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.П. от ВТАК – редовно
упълномощен. Със жалбата е направено доказателствено искане за допускане до
разпит в качеството на свидетел на едно лице (очевидец). Съдът счете това
искане за основателно, поради което същото бе уважено. Адв. П. поддържа жалбата
и изложените в нея доводи. Счита, че не е допуснато описаното в АУАН и НП
нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, а от доказателствата по делото се
установява, че ПТП е настъпило поради неправомерното и виновно поведение на
водача на автомобила, движещ се пред автомобил управляван от Н., като този водач
е предприел неправилна маневра, изразяваща се в първоначално отклоняване в
дясно след подаден десен мигач, след което внезапно обратен завой наляво,
отнема предимството на жалбоподателя.
Ответникът
по жалбата Сектор „ПП” при ОД на МВР – В.Търново, редовно призован – не се
представлява и не заема становище.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 28.08.2019
год., около 19 часа в РУ „Полиция” – Велико Търново е бил получен сигнал за
настъпило ПТП с материални щети на І-5 в близост до с. Присово. На
местопроизшествието бил изпратен екип от служители на сектор „ПП” при ОД на МВР
– В.Търново в състав мл. автоконтрольор Л.В.М. и мл. автоконтрольор Й.Е.И.. При
пристигане на място полицейските служители обработили произшествието, като
лично възприели обстановката, извършили оглед на МПС участвали в ПТП и снели
устни обяснения от водачите на двете МПС. От извършените действия контролните
органи установили двамата
участници в ПТП – лек автомобил "Пежо 307" с регистрационен номер ******,
собственост и управляван от жалбоподателя П.Н.Н. с ЕГН **********,*** и лек автомобил "Хонда Сивик" с
регистрационен номер ****** (Великобритания), собственост и управляван от С. Г.
Й. с ЕГН **********. От видимите следи по автомобилите и от обясненията на
двамата участници в ПТП, служителите установили следната фактическата
обстановка - двата автомобила са се движили от с. Присово, като впоследствие са
се включили на първокласния път. Преди това са карали един зад друг – л.а.
„Пежо” след л.а. „Хонда”. При включването им в първокласния път л.а. "Пежо"
се е движил в лявата пътна лента и е тръгнал да изпреварва другия автомобил,
когато л.а. "Хонда" е започнал маневра завиване в обратна посока, при
което двата автомобила са се сблъскали. След направения оглед контролните
органи преценили, че и двамата водачи имат вина за ПТП като и на двамата водачи
са били съставени АУАН. На водача на л.а. "Хонда бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а на жалбоподателя П.Н. от св. Л.М.
в присъствието на св. Й.И. бил съставен АУАН № 81178 от 28.08.2019 год.,
затова, че на 28.08.2019 год. около 19.00 ч. на първокласен път І-
В законоустановения
тридневен срок П.Н. не е депозирал пред наказващия орган писмено възражение.
Въз основа
на посочения АУАН, на 17.09.2019 год. от Началник група в сектор „ПП” при ОД на
МВР – В.Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление №
19-1275-002853, с което на П.Н.Н. с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл.
1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 200.00 (двеста) лева. НП е връчено лично на Н. на 19.10.2019 год., който го
е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗНН пред наказващия орган в законоустановения
срок.
При така
установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
При
служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз
основа на него НП, съдът не констатира нередовности. Спазени са изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът обаче намира за основателни
доводите изложени в жалбата, че неправилно е наложена административна санкция
на Н. за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Процесуалните
действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена
цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на
наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на
предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В
тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава
наказателно постановление, с което налага съответното административно
наказание”. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия
орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил
ли е той деянието виновно.
Преценката
на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава
на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение. В съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В
настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и наказващият такъв са
приели, че нарушението е извършено от П.Н., като същия е управлявал собствения
си автомобил и при избиране скоростта си на движение не се е движил с такава
скорост, че в случай на възникване на опасност да спре, вследствие на което е
блъснал извършващия неправилна маневра завиване в обратна посока друг автомобил.
Действително и самия жалбоподател не отрича, че се е стигнало до ПТП, като е възникнал
удар с управлявания от него автомобил движещия се пред него автомобил
"Понда". Жалбоподателя и неговия процесуален представител обаче
твърдят, че ПТП е настъпило вследствие на неправомерното и виновно поведение на
водача на автомобила, движещ се пред автомобила управляван от жалбоподателя,
като водача на този автомобил първоначално е подял десет пътепоказател, кат е
намалил скоростта си и е започнал да се отбива леко вдясно на пътното платно,
след което изведнъж е предприел неправилна маневра завиване в обратна посока
вляво, с което е поставил Н. в обективна невъзможност да спре и да предотврати
ПТП. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля Б. С. Д., който
към момента на инцидента се е возил в автомобила, управляван от жалбоподателя П.Н..
Същия твърди в показанията си пред съда, че действително движещия се пред
автомобила на Н. друг автомобил, е подал десен мигач и е тръгнал да завива леко
надясно към отбивката, като самия Д., както и Н. са предположили, че той ще
спре на отбивката. Н. е продължил напред, а автомобилът пред тях е завил рязко
наляво, като явно е искал да направи обратен завой, при което Н. нямало накъде
да отиде и се е сблъскал с другия автомобил. Свидетеля твърди, че П.Н. се е
опитал максимално да отиде към мантинелата, но нямало как да заобиколи самия
автомобил и станал удара. Твърди, че Н. е управлявал автомобила със скорост не
повече от 30 км/час.
Тези
твърдения се потвърждават отчасти и от разпитаните в качеството на свидетели актосъставител
и свидетел по акта. Полицаите М. и И. потвърждават в показанията си пред съда,
че при обработка на произшествието действително са установили, че автомобила "Хонда"
е предприел неправилна маневра завиване в обратна посока, при което Н. не е
успял да реагира и го е блъснал.
Всички тези
обстоятелства водят до извода, че жалбоподателя П.Н. не е осъществил от
субективна страна нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Вярно е, че е настъпило
ПТП при което управлявания от него автомобил е блъснал движещия се пред него автомобил,
но това обстоятелство е настъпило вследствие на обективни причини, които не
зависят от Н., а именно – водачът на лек автомобил "Хонда"
първоначално е подал десен пътепоказател и е намалил скоростта си на движение,
с което е въдел в заблуждение Н., че ще спира вдясно на пътното платно, при
което Н. е продължил движението си напред и е започнал да изпревалва този
автомобил. Същевременно обаче водача на л.а. "Хонда" изведнъж и без
да сигнализира по друг начин, е предприел неправилната маневра завиване в
обратна посока в момент, в който Н. се е намирал на съвсем близко разстояние,
като по този начин е поставил жалбоподателя в обективна невъзможност да спре и
да предотврати удара. Т.е. произшествието не е настъпило вследствие на
виновното поведение на Н. и не поради неспазване от негова страна на
необходимата дистанция с движещия
се пред него автомобил или пък
вследствие на движението си с несъобразена скорост. При така установеното,
съдът намира, че жалбоподателят П.Н. при управление на автомобила си е спазвал
всички правила за движение по пътищата, като с оглед извършените от водача на
движещия се пред него автомобил "Хонда" правилно е избрал скоростта
на движение на автомобила си. Н. не е могъл да предвиди, че водача на другия
автомобил изведнъж ще предприеме неправилна маневра с оглед извършените от него
предшестващи действия, а именно подаване на десен пътепоказател и отбиване леко
вдясно, като е възприел тези действия на водача на л.а. "Хонда" като
подхождане с цел спиране вдясно на този автомобил, поради което е продължил
движението си с безопасна за тази ситуация скорост (не повече от
При така
установеното, настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателя не е допуснал описаното в АУАН и НП
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и неправилно е ангажирана
административно наказателната му отговорност за това нарушение, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на
основание чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира
атакуваното НП за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
С оглед на
гореизложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002853, издадено от Началник група
към ОД на МВР - Велико Търново, сектор "Пътна полиция", с което на П.Н.Н.
с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева –
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
( Емил Бобев )