Р Е Ш Е Н И Е
260978/17.3.2021
г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, 14 състав в открито
заседание на 16.2.2021 година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4299 по описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искови претенции с
пр.осн.чл. 405 и чл.497 КЗ от ищец Г.С.А. с ЕГН ********** *** срещу ответник „Евроинс“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Антон Йотов Пиронски и Йоана Цветанова Христова с искане за постановяване на решение за
осъждане на ответника да й заплати сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща част от общо дължимо
застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско – Първи риск” по застрахователна
полица № *** от 14.02.2018 г.
в размер на 851.84 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на падежа - 20.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърденията в молбата са, че на
25.02.2019 г. около 11.00 часа автомобилът на ищцата марка и модел „Ситроен С 3“ с ДР № В 1065 КТ
бил паркиран на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр.Варна. Ищцата установила множество
увреждания по него, изразяващи се в увреждане на декоративна лайсна предна
броня лява, решетка радиатор, преден десен калник и преден капак.
За настъпилото събитие ищцата е
уведомила застрахователя на следващия ден – 26.02.2019 г., него служител е
извършил оглед, направил снимков материал
и съставил опис-на увредените детайли. До момента не й е изплатено
обезщетение. След направено проучване на
цените на увредените части в няколко сервиза ищцата е установила, че за ремонта на същите е
необходима сума в размер на 851.84 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.497 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок след изтичане на срока от
15 работни дни от представяне на авсички
доказателства. Счита, че срокът е започнал да тече от 26.02.2019 г. когато е
извършен оглед на автомобила. Поради неизпълнение на задълженията на ответника
по сключения застрахователен договор, ищцата е предявила иск пред компетентния
съд съгласно разпоредбата на чл.1087, ал.1, изр.1 от ГПК.
На осн.чл.127,
ал.4 ГПК ищцата е посочила банкова
сметка ***.
Ищцата моли за уважаване на предявените
искове и осъждане на ответника да й
заплати и разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника. Оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.
Не оспорва твърдението, че между
страните е налице застрахователен договор по полица № ***
за сключена застраховка „Каско - Първи риск” за лек автомобил „Ситроен С 3“ с ДР № В
*** КТ.
Не оспорва твърдението, че на
26.02.2019 г. ищцата е завела искане за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Оспорва всички останали твърдения
в молбата като излага следното становище:
Съгласно чл.4, ал.1, т.26 от
Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение когато уврежданията по МПС
са в следствие на корозия, изхабяване, изтриване, умора на материала, скрит
дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, както и други подобни
естествени или експлоатационни причини. Съгласно чл.8, т.1 от Общите условия,
застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер, а само в размер на 10 % от
действителната стойност на МПС, а в агрегат на МПС – до 20% от
застрахователната сума, но не повече от 20 % от действителната стойност на МПС
за целия период на застраховката в следните случаи: 1. при настъпване на щети,
за които не са съставени по установения ред документи, удостоверяващи
настъпването на застрахователно събитие или при щети в резултат на злоумишлени
действия на трети лица, както и при щети, нанесени на застрахованото МПС,
докато то е било в паркирано състояние...".
До датата на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение по полицата вече са били заведени
четири щети: **********; **********; **********; **********, по които са
платени общо 1229.49 лева. Тази сума дори надвишава лимита от 900 лева,
представляваща 20 % от застрахователната сума. По изложените съображения
ответникът заявява, че не дължи заплащане
на обезщетение по процесната претенция. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор по следните
твърдения и факти: че между тях е налице застрахователен договор по полица №
10500100003549 за сключена застраховка „Каско - Първи риск” за лек автомобил „Ситроен С 3“ с ДР № В
*** КТ, както и че на 26.02.2019 г. ищцата е подала искане за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Оспорват се твърденията за неизпълнение на
задълженията по договора за застраховка от страна на застрахователя и размерът
на дължимото от него обезщетение за
вреди от настъпило събитието от 25.02.2019 г.
Съгласно указаната доказателствена
тежест ищцата следва да установи
твърденията си в молбата за неизпълнение на договорни задължения от страна на
ответника като докаже размера на
претенцията си за обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие,
описано в молбата.
Ответното дружество следва да установи възраженията си в отговора за
неоснователност на иска, а именно, че не дължи на ищцата обезщетение съгласно правилата на КЗ, Общите условия и
договора за застраховка „Каско – Първи риск“ от
14.02.2018 г.
От представените по делото доказателства
се установява, че за лек автомобил марка „Ситроен“ с ДКН ***, който е собственост на ищцата Г.А. има сключен застрахователен договор „Каско – Първи риск“ с ответното дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, по полица № *** със срок на действие
от 27.02.2018 г. до 26.02.2019 г., както
и че във връзка с нея е образувана щета № **********. На 26.02.2019 г. ищцата е
подала искане пред застрахователя за заплащане на обезщетение – листи 30-32 от
делото.
В декларация от същата дата,
собственикът е описал обстоятелствата
при които е констатирал уврежданията на автомобила по вид и е посочил банкова сметка ***. Експерт на
застрахователя е извършил опис и оценка на увредените детайли – лист 33 от
делото.
Представени са Общите условия на ответното дружество за застраховка „Каско на МПС срещу първи риск“, в сила от 05.08.2013 г.,
действали към датата на застрахователното събитие.
Ответното дружество е представило доказателства за изплатено обезщетение
на ищцата за същия автомобил по искане
от 03.09.2018 г., както и доказателства за заплатени обезщетение от
застрахователя, определени по експертна оценка и на основание съдебно решение
по гр.д.№ 17121/2018 г.
От заключението на САТЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че описаните щети могат да бъде получени при механизма,
описан в исковата молба, а именно възможен и реален механизъм е съприкосновение
на твърд и остър предмет, движещ се покрай процесния
автомобил с него или умишлено нараняване на лаковото покритие от неизвестно
лице. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед от представител на
застраховател и описани в опис на щета от 26.02.2019 г. и видими по предоставения
снимков материал, а именно: декоративна лайсна на броня предна лява –
боядисване, решетка на радиатор – боядисване, преден калник десен- боядисване,
преден капак – боядисване. Вещото лице е описало в какво се изразява
увреждането на детайл, както и възможния механизъм при който е получено. Заключението
е, че щетите не са вследствие на съприкосновени с друго превозно средство, не е възможно те
да настъпят при движение на автомобила, не се дължат на нормално износване на
детайлите, а на съприкосновение с други предмети.
При определяне стойността на
щетите поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на
събитието, вещото лице е съобразило цената,
предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а
именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008. От
извършено проучване в 6 такива сервиза на територията на град Варна се получава
средна пазарна цена на труд – 28.50 лева с ДДС за 1 нормочас.
Посочени са стойностите за отстраняване на всяка щета поотделено съгласно
пазарно проучване и Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането и методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС и Наредба № 24
за задължителното застраховане по
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Общата стойност на
разходите за възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на
събитието за услуга, предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните
изисквания за качество ISO 9001:2008 на
територията на гр.Варна е 640.47 лева. Експерта
посочва и общата стойност на разходите за възстановяване на щетите по средни
пазарни цени към датата на събитието за услуга, предлагана в сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 на територията на гр.Варна след
извършено проучване в 3 такива сервиза на територията на гр.Варна се установява
средна пазарна стойност 462.22
лева.
В настоящия
случай не се оспорват твърденията в молбата, че страните са обвързани с действително договорно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско на МПС срещу първи
риск“ за лек автомобил „Ситроен С 3“ с ДР № В 1065 КТ, който е собственост на ищцата Г. Стелианова
А.. Не се оспорва и твърдението, че е настъпило застрахователното събитие,
което е описано в исковата молба, както
и че ответникът не е заплатил
обезщетение на собственика.
Твърденията в
молбата за механизма на ПТП и вида на
щетите се подкрепят както от приложените документи в изисканата преписка по
щетата, така и от заключението на САТЕ.
Възраженията
на ответника са, че с подписване на договора ищцата се е съгласила с Общите
условия, съгласно които застрахователят не дължи обезщетение
когато уврежданията по МПС са в следствие
на корозия, изхабяване, изтриване, умора на материала,
скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на
МПС, както и други подобни естествени или експлоатационни причини. Застрахователят не дължи обезщетение
в пълен размер, а само в размер на
10 % от действителната стойност на МПС, а в агрегат на МПС – до 20% от застрахователната
сума, но не повече от
20 % от действителната стойност на МПС за целия период
на застраховката в следните случаи: 1. при настъпване на щети, за
които не са съставени по
установения ред документи, удостоверяващи настъпването на застрахователно събитие или при щети
в резултат на злоумишлени действия на трети лица,
както и при щети, нанесени на застрахованото МПС, докато то е било
в паркирано състояние...".
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено
друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното
обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е
намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху
него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай
че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне
на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски,
направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда – ал.3. Чл.406 КЗ сочи, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал.
7.
При частично погиване на
застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на
застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в
застрахователния договор е уговорено
друго по аргумент на чл. 407 КЗ. Кодекса на застраховането в чл.400, ал.1 и
ал.2 дава легалното определение на понятията действителна застрахователна
стойност и възстановителна застрахователна стойност. Действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В настоящия случай ответникът не е
определил обезщетение, като се позовава на разпоредбите на чл.4,
ал.1, т.26 и чл.8, т.1 от Общите условия. Съгласно заключението на САТЕ, не е
налице първата хипотезата доколкото вещото
лице изключва възможността щетите да са получени от нормалното износване на
материала на детайлите. За застрахователя не съществува възможност да
определя обезщетение, което е по-малко
по размер от действителната застрахователна стойност, тъй като Общите условия
са в противоречие с договора по застрахователна полица № 1050010003549 и с Кодекса
на застраховането.
Застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на
уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължението на
застрахователя да заплати на застрахования обезщетение, равно на вредата към
датата на събитието, което условие е описано и
в самия договор. Обезщетението
трябва да съответства по размер на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид /действителна
възстановителна стойност/.
В този
смисъл са постановени решения по реда на
отм. чл.290, ал.3 ГПК /решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008
г., II т. о., ТК/ и други. В случая при частично или пълно унищожаване на имуществото,
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде
по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Както
се посочи по-горе за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Изложеното сочи, че при частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд,
които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване,
тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар да не е задължителна,
съставлява указание за застрахователя относно начина на изчисляване размера на
щетите върху автомобила когато застрахованият не е представил надлежни
доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено на застрахователя да
определи обезщетението по експертна оценка.
В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009
г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т.
о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о.,
Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро
т.о. и др. Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Стойността
на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката.
След анализ на доказателствата по делото
и разпоредбите на специалния закон, уреждащ спорните правоотношения между страните, съдът намира възраженията на ответника за
неоснователни.
От приетото заключение на САТЕ, което не е
оспорено от страните и съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК се
установи, че за отстраняване на щетите на автомобила по средни пазарни цени за
труд след извършено проучване в повече от два автосервиза на територията на
град Варна, които не притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008
е необходима сумата 462.22 лева, включваща стойността на труд и материали. Стойността
на разходите по средни пазарни цени за труд след извършено проучване в повече
от три автосервиза на територията на град Варна, които притежават европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008 е 640.47 лева.
Предвид
горното и отчитайки факта, че ремонтът на автомобила може да бъде извършен
както в сервиз, сертифициран за качество ISO, така и в такъв, който няма такъв
сертификат, съдът приема, че
както разходите за труд, така и материалите за ремонта следва да се определят
като средна пазарна цена между двете
стойности /462.22 лева и 640.47 лева = 1102.69 лева/ или 551.34 лева. Предявеният
частичен иск с цена 50.00 лева е
основателен и следва да се уважи.
От основателността на главния иск
следва и основателността на акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за
забава на осн.чл.497 КЗ в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на падежа - 20.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По въпроса за разноските:
Страните са направили
допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 560 лева от които държавна
такса и депозит за САТЕ – 200 лева и възнаграждение за един адвокат в минимален
размер с вкл.ДДС 360 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.С.А. с ЕГН ********** сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща част от общо дължимо
застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско – Първи риск” по щета № *** от 26.02.2019 г. в размер на 551.34 лева, ведно със законната
лихва върху главница 50 лева, считано от
падежа - 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.405 и чл. 497 КЗ, както и разноски за производството пред РС в размер на 560 /петстотин
и шестдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: