Р Е Ш Е Н И Е
№ 4429
20.11.2019 година, град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в закрито заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5213 по описа на съда за 2018 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 247, чл.
248 и чл. 250 ГПК.
Дето е върнато от ПОС за произнасяне по постъпилата от
ответника молба за поправка на ОФГ, както и по обективираните в жалбата на
ищеца искания за изменение на решението в частта за разноските и за допълване
на решението.
Исканията са направени в преклузивните срокове и са
допустими.
Относно молбата по чл. 247 ГПК:
Ответникът иска поправка на ОФГ в диспозитива на решението
относно знаменателя на записаното дробно число до което се отхвърля претенцията
на заявеното главно основание.
Видно от исковата молба и уточнението ищецът е предявил
претенцията си за 238.34/6839 ид.ч. от неправилно заснета реална част от имот с
идентификатор ....... по КК на гр. ....... Тази пропорция е направена съобразно
площта на поземления имот, която навсякъде в мотивите на решението, вкл. в
пресъздадените твърдения на ищеца, е записана като 6839 кв.м. Пред горното
отхвърлянето на предявената претенция на въведеното главно основание до
238.34/6829 ид.ч. се явява очевидна фактическа грешка и следва да бъде
поправена, като дробното число се чете 238.34/6839 ид.ч.
Относно молбата по чл. 248 ГПК:
Ищецът иска да бъде отменено решението в частта относно
присъдените на ответника разноски поради липса на искане в тази насока.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а
въпрос, по който се произнася, само, след
като бъде сезиран- разяснения по т. 8 ТР 6/2012 от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил разноски
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид частичното отхвърляне на
предявената претенция. Искане в тази насока е направено от процесуалния
представител на ответника в последното проведено открито съдебно заседание. Представени
са и доказателства за реалното извършване на разноските. Съгласно Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, претенция за разноски може
да бъде заявена валидно, най- късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция и поради това съдът следва
да се произнесе по нея.
В действителност съдът е посочил в мотивите на съдебния акт,
че разноски не се претендират, което представлява неточност. Доколкото обаче
очевидна фактическа грешка е възможно да съществува единствено в диспозитива на
решението неправилното отразяване не подлежи на отстраняване.
Относно молбата по чл. 250 ГПК:
Ищецът е отправил искане допълване на решението с
произнасяне по предявен инцидентен установителен иск за законосъобразност на
заповед № РД-09-322 от 21.11.1997г.
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет.
При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното
право; един от съединението искове или допълнителни искания, свързани с предмета.
В настоящия случай няма предявен инцидентен установителен
иск за законосъобразността на посочената заповед. Отправеното още с исковата
молба искане е за преценка валидността на административния акт по реда на чл.
17, ал. 2 ГПК. При извършването на тази проверка съдът се произнася единствено
в мотивите на съдебния акт, доколкото е от значение за решаването на
повдигнатия спор. Гражданският съд не би могъл да се произнесе по реда на чл.
17, ал. 2 ГПК с изричен диспозитив относно валидността на административния акт.
Тъй като съдът се е произнесъл по иска за собственост и
грешка в КК, с който е бил сезиран, няма причина за допълване на решението.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Решение № 2126 от 29.05.2019г., постановено по гр. д. № 5213/2018г.
по описа на ПРС, XIV гр.с. като на
лист 391 от делото, страница единадесета от решението, дробното число на ред
28, отгоре надолу, след думата „претендираните“ да се чете „238.34/6839“, вместо 238.34/6829.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца да допълване на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.