Мотиви по НОХД № 128 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Б.И. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 18.03.2019 г., около 15.00 ч., в гр.П., в  съучастие като съизвършител с неизвестни съизвършители, с цел да набави за себе си и за тях имотна облага, е поддържал заблуждение у Д.М.А. ***, и това й е причинил имотна вреда в размер на 8 000 лв. – престъпление по чл.209,ал.1, вр. с чл. 20,ал.2 НК.

В хода на проведеното разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия адв.Р.Р. ***, ТАК прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма  от НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. След като прие,че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, съдът с определение по чл.248,ал.5,т.4 от НПК внесе делото за разглеждане именно по този диференциран процесуален ред. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие подс.Б. се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на неговия защитник, който намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и индивидуализиране на минимално наказание ЛОС при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което бъде отложено по реда на чл.66 НК. Сочи се, че освен признание на подсъдимия е налице и реално съдействие на органите на ДП при разкриване на престъплението, проявено разкаяние и критичност.

Пострадалата Д.А., редовно призована за разпоредителното заседание, не предявява граждански иск, като правата й на пострадало лице са надлежно разяснени в съобщението по чл.247б от НПК и приложеното към него съдебно разпореждане.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС около специалния минимум, което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен срок.

Предвид характера на производството, с определение постановено съгласно чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.И.Б. ***, бил неженен, със средно специално образование, безработен, осъждан многократно, като последните два пъти за идентични престъпления по чл.296,ал.1 НК по нохд № 8/2016 г. и нохд № 290/2018 г. на ИРС, по които са му наложени наказания пробация.

През м.януари 2019 г. подс.Б. нямал работа и средства за препитание, когато получил предложение да работи като шофьор във фирма за изработка на дограма. Предложението било направено по телефона от лице, което му се представило с имената „Н. К.“, който му обяснил, че фирмата му има обекти в гр.И. и ще трябва да работи като шофьор при тях. Подсъдимият се съгласил и приел предложената му работа. На 09.01.2019 г. подс.Б. бил изпратен на адрес ***, където получил инструкции по телефона да вземе две чантички с пари, а по- късно бил изпратен на друг адрес, където също взел оставени пари. По идентичен начин по-късно бил изпратен и в с.О., общ.Р., където отново взел оставени пари, които по указания от „Н.К.“ оставил до шахта в края на селото. Подс.Б. разбрал, че става дума за т.нар. „телефонни измами“, но въпреки това продължил доброволно да участва в тях изпълнявайки поставените му задачи. Така, в следващите два месеца отивал на адреси в гр.Р., гр.С. и гр.Т., от които вземал оставени от пострадалите лица различни суми. През м.февруари 2019 г. , след извършена поредна измама в гр.Р., подс.Б. получил инструкции да остави за себе си сумата 700 лв., с която да си закупи л.а. Подсъдимият изпълнил даденото му нареждане и си закупил л.а.“Рено Меган“ с рег.№ **, жълт на цвят.

На 18.03.2019 г. подс.Б. получил поредното нареждане от „Н. К.“ да отиде до гр. П.  Пристигнал в центъра на града около обяд и паркирал автомобила си в близост до пешеходната зона, след което се разхождал и чакал допълнителни инструкции от съучастника си.  Около 15.00 ч. „Н.К.“ му се обадил по телефона и му предоставил адрес в гр.П., бул. „**“№**, на който да отиде. На този адрес живеела пострадалата Д.А. – пенсионер, на 73 години, която малко по-рано вече била получила обаждане от неустановено лице, което й се представило за полицейски инспектор. „Полицейският инспектор“ поискал съдействие от нея за залавяне не телефонни измамници, след което тя получила и второ обаждане, в което била заплашена с убийство. По-късно пострадалата предоставила телефона на дъщеря си – св.Д.Н., която била инструктирана да вземе чанта, да сложи в нея хартия, като имитира, че в чантата има пари и да отиде с нея до кооперативния пазар. В същото време на пострадалата А. било дадено нареждане да събере всички налични в дома си пари и да ги хвърли през терасата. Тя изпълнила и това нареждане, след което сложила в найлонова торба сумата 8000 лв., която пуснала през терасата. Подс.Б. вече чакал долу  /виж снимки следствен експеримент, л.45/ и след като взел парите, се върнал пеша до автомобила си и отпътувал за с.О., общ.Р., където ги оставил на указаното му място, оставяйки за себе си сумата 200 лв.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 98/2019 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, както чрез показанията на пострадалата А. и св.Н., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подс.Б.И.Б. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209,ал.1 НК, за което е предаден на съд. Това престъпление включва два предмета от обективна страна – измамено лице  и ощетено имущество, като имуществото първоначално се намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият казус  се установи, че неизвестният съучастник на подс.Б. е създал неправилна представа у пострадалата Д.А.,  че ще участва в полицейска операция по залавяне на измамници. Създадената от неизвестния съучастник измамна схема е била пряко следствие от активните му действия и разговори по телефон с пострадалата, при което последната е извършила акт на имуществено разпореждане, вследствие на който се е обеднила със сумата в размер на 8 000 лв.  Сумата е била получена лично от втория съучастник – подсъдимия по настоящото дело Б.И.Б., за който в хода на съкратеното съдебно следствие се доказа по категоричен начин, че е съизвършител по смисъла на чл.20,ал.2 от НК. Основен аргумент подкрепящ предложената от прокуратурата правна конструкция и начинът, по който е извършено престъплението – съизвършителство при разпределение на ролите, доколкото всеки един от съучастниците е извършил нещо съществено от гледна точка на конкретния замисъл на съизвършителите, съставляващо елемент   от изпълнителното деяние на престъплението по чл.209,ал.1 НК, подробно описани по-горе в мотивите. От субективна страна също е налице общност на умисъла у съизвършителите обективиран в действията им като всеки от тях, като конкретно подс.Б. е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява с друго лице, което също действа умишлено, съзнавал общественоопасния характер на деянието си и иска /целял/ настъпването на престъпния резултат, което също е налице предвид получената сума като възнаграждение за участието му в изградената престъпната измамна схема.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за всеки от тях с оглед възможността за определяне на наказанието под специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът  да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени направените самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като  отегчаващи вината обстоятелство следва да бъдат отчетени причинените на пострадалата значителни и все още невъзстановени имуществени вреди, както и престъпната упоритост, отразена посредством участие на подсъдимия в още няколко подобни измамни схеми, понастоящем разследвани и подсъдни на съдилища от други съдебни райони /видно от приложената в с.з. справка от РП Попово/.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.209,ал.1 от НК е от 1 до 6 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер над  специалният минимум, а именно 1 г. и 6 м. ЛОС, след което и на основание чл.58, ал.1 от НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/19.06. 2015 г. по т.д.№ 2/ 2015 г. на ОСНК на ВКС/. Съдът отчете, че чрез налагане на наказание в размер на 1 г. ЛОС, което бъде отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от 3 г., успешно ще бъдат реализирани целите визирани в чл.36 НК. Действително е налице усложнено съдебно минало, което не позволява подсъдимият да бъде изцяло реабилитиран по право и давност, но въпреки това този състав приема, че преди всичко са налице формалните предпоставки за приложение на условното осъждане, поради следното:

По първите му две идентични осъждания - по анд № 67/2010 г. и по анд № 53/2010 г. на РС Исперих, деянията по чл.296,ал.1 НК са извършени в условията на съвкупност, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ноторно известно, че решенията по чл.78а НК не представляват осъждане поради което и не подлежат на групиране по реда на чл.23-25 от НК /в т.см. напр. опр.№ 11/28.01.2019 г. по чнд № 26/2019 г. на I н.о. ВКС/. По осъждането с пор.№ 3 – нохд № 164/2012 г. на РС Исперих, за престъпление по чл.343б,ал.1 НК е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 м.; по идентичен начин за осъжданията по нохд № 8/2016 г. и нохд № 290/2018 г. на РС Исперих, отново за престъпления по чл.296,ал.1 НК е бил осъден да изтърпи наказания пробация. Разпоредбата на чл.66, ал.1 НК въвежда като отрицателна предпоставка подсъдимият да не е осъждан на наказание ЛОС. В настоящият казус подс.Б. е осъждан, но на наказание пробация, което очевидно не изключва възможността за приложение на условно осъждане. Вярно е, за съда не съществува задължение за пряко приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които както вече се изясни са налице в случая, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.Б. да изтърпява реално наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: