Р
Е Ш Е Н И Е № 569
гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1710 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и
частични искове по чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
Ищецът О.Л.Т., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез пълномощника си адв. Н.Ш., е предявил обективно кумулативно съединени искове
по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на Договор за
покупко-продажба на МПС от 12.06.2018 г., с който „***“ ООД, ЕИК ***, продава
на „Апрайз“ ЕООД, ЕИК *********, два камиона – влекачи, подробно описани в ИМ,
както и иск за осъждане на „***“ ООД, ЕИК ***, да му заплати сумата 10 000
лв. – част от дължимите общо 80 000 лв., представляващи невърнат заем по
Договор от 11.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното плащане, както и сумата 1 000 лв. – част от общо
дължимите 8 600 лв., представляващи годишна възнаградителна лихва от 6,5 %
за периода 14.11.2016 г. – 14.07.2018 г., ведно с присъждане на съдебни
разноски по делото.
Ищецът твърди, че от м. юли 2012 г. до м. април 2018 г. живял съвместно на
съпружески начала с ***на ответника „***“ ООД, ЕИК ***– А.Б.А., в ***. А. споделила с ищеца,
че ***от нея търговско дружество се нуждае от парични средства, поради което на
11.11.2016 г. бил сключен Договор за заем, съгласно който ищецът О.Т.
предоставил на ответното дружество в заем сумата 80 000 лв., дължима в
7-дневен срок от писменото поискване на заемодателя, при договорена 6,5 %
годишна възнаградителна лихва, като сумата била преведена на заемателя по
банков път на 14.11.2016 г.
На 30.05.2018 г. ищецът поканил
ответното дружество да му върне заетата сума от 80 000 лв., ведно с
договорената възнаградителна лихва в размер на общо 7 800 лв., но и до
момента не е получил отговор и парите не са му върнати.
Вместо връщане на заема, ответникът „***“
ООД, ЕИК ***, се разпоредил с единствената притежавана от него собственост,
като с Договор за покупко-продажба от 12.06.2018 г. с нот. заверка на подписите
дружеството продало на ответника „Апрайз“ ЕООД, ЕИК *********, с *** Д.К.Л.,
ЕГН **********, 2 бр. МПС, а именно: 1/ камион – влекач „ДАФ 105.460“, бял, с
рег.№ РВ 0737 СР, рама: XLRTE47MS0E987963, двигател: A1146347, дата на производство – 02.09.2013 г.; 2/ камион –
влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“, бял, с рег.№ РВ 7797 КР, рама: XLRTE47MS0E929575, двигател: A088049, дата на производство – 03.11.2011 г., по застрахователната им стойност от
общо 70 000 лв., като според договора, цената ще бъде платена на продавача
едва след 7 г., т.е. след 12.06.2025 г.
От тези действия на дружеството – длъжник е видно, че същото се е
споразумяло с втория ответник във вреда на ищеца като негов кредитор,
единствено с цел да го увреди и да осуети възможността за събиране на вземането
на кредитора.
Управителят на дружеството–купувач - Д.Л., е ***на А.И.Б., ЕГН **********, който от години се
познава с А.А., с която са близки приятели. По време на съвместното съжителство
на А. с ищеца тя го запознала с А.Б., като тримата станали близки и често
излизали заедно. Б. многократно помагал на А. с осъществяваната от нея
търговска дейност и бил запознат със сключения с ищеца договор за заем. Ето защо, ищецът счита, че А.Б. и Д.Л.,
представляваща дружеството – купувач, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР
на ТЗ, поради което последната е знаела за намерението на длъжника да увреди
кредитора с атакуваната сделка.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да уважи така
предявените искове, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства.
Ответникът „***“ ООД – ***, с ***А.А., ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.К.,
е подал отговор, в който заявява, че исковете са допустими, но ги оспорва
изцяло като неоснователни и моли да се отхвърлят, ведно с присъждане на
разноски.
Твърди, че
действително управителят на дружеството - А.А. и ищеца О.Т. са живели заедно на
семейни начала в семейната къща на А. в ***през периода 2012 – 2018 г., като
във връзка с извършваните от ответното дружество *** *** А. решила да закупи
още 1 камион. О. предложил да ѝ помогне със сумата 80 000 лв., която
ѝ подарил чрез банков превод на 14.11.2016 г., но без задължение тя да му
я връща. Само за нуждите на счетоводното отчитане сделката била оформена като
заем, но договор за заем не е подписван.
В тази връзка ответникът оспорва
автентичността на договора за заем относно подписа, положен за заемател, и
твърди, че той не е изпълнен от ***на дружеството - А.А..
Тъй като
управителят на ответното дружество никога не е знаела, че дължи тази сума на
ищеца, не е налице намерение да го увреди с атакуваната покупко-продажба на
2-те МПС, нито е налице знае за такова увреждане у купувача по тази сделка.
Възразява и относно редовността на
връчената на дружеството чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК нот. покана от
*** С. П., тъй като не са спазени посочените в тази норма задължителни условия
за редовност на връчването и не са попълнени необходимите реквизити.
Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът по иска по чл. 135 от ЗЗД - „Апрайз“ ЕООД – гр. Кричим, ул. Спартак
7, с ***Д.Л., ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. И.С., е подал
отговор, в който заявява, че искът е допустим, но е неоснователен и следва да
се отхвърли, ведно с присъждане на разноски.
Оспорва всички изложени в исковата
молба фактически обстоятелства, освен извършената от него покупка на МПС и
родствената връзка на ***Д. Л.с А.Б.. Твърди, че не познава ищеца и не знае за
отношенията му с А.А.. Никога не са водени разговори с други лица дали
продавача на процесните МПС има кредитори; *** Л.е действала добросъвестно и
никога не е имала намерение да уврежда ищеца по някакъв начин.
Съображения в тези насоки излага в
отговора си. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен в незаверено
копие Договор за паричен заем от 11.11.2016 г., с който ищецът О.Л.Т. е
предоставил в заем на ответника „***“ ООД, ЕИК ***, с ***А.А., сумата
80 000 лв., дължима в 7-дневен срок от писменото поискване на заемодателя,
при договорена 6,5 % годишна възнаградителна лихва.
Тъй като договорът за заем е представен
в незаверен от страната препис и въпреки, че е поискан оргинала, ищецът, който
го е представил, е заявил, че не разполага с оригинала на същия, както и с
официално заверен препис от него, а също и че не може да завери преписа, съдът
намира, че този документ следва да се изключи от писмените доказателства по
делото на основание чл. 183 от ГПК.
Ответникът „***“ ООД, ЕИК ***, признава
неизгодните за него факти, че на 14.11.2016 г. е получил по банков път от ищеца
О.Т. сумата от 80 000 лв., както и че е отразил тази сума в счетоводството
си като заем на дружеството към ищеца.
В тази връзка по делото са представени
платежно нареждане и извлечение от спестовната сметка на ищеца в „***“ АД, от
които се установява, че на 14.11.2016 г. ищецът О.Т. е превел по банковата
сметка на ответника „***“ ООД, ЕИК ***, сумата 80 000 лв., а като
основание за извършения превод е посочен „Договор от 11.11.2016 г.“
С нот. покана рег.№ 3400, том 2, Акт
106 от 30.05.2018 г., връчена от ***С.П., рег.№ ***на НК, на ***А.А. на
15.08.2018 г., ищецът О.Т. е поканил ответното дружество „***“ ООД в 7-дневен
срок да му върне дадената на 14.11.2016 г. сума от 80 000 лв., както и
сумата 7 800 лв. – дължима за периода 11.11.2016 г. – 11.05.2018 г.
договорна лихва от 6,5 % годишно, видно от приложените на л. 15 – 19 писмени
доказателства.
Няма
спор, че с Договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2018 г. с нот. заверка
на подписите, извършена на същата дата от ***А.К., рег.№ ***на НК, ответникът „***“
ООД, ЕИК ***, е продал на ответника „Апрайз“ ЕООД, ЕИК *********, влекач „ДАФ
ФТ ХФ 105“ с рег.№ РВ 7797 КР, рама № XLRTE47MS0E929575, двигател № А088049, и влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460“ с
рег.№ РВ 0737 СР, рама № XLRTE47MS0E987963, двигател № А146347, всеки за сумата от по 30 000 лв., колкото е
застрахователната му стойност, които суми ще бъдат платени от купувача в срок
от 7 години от сключването на договора.
Към договора са представени и
свидетелствата за регистрация на прехвърлените МПС.
По делото е разпитан свидетелят А.И.Б.,
показанията на когото съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях се установява, че свидетелят Б. се запознал преди 3 – 4
години с ищеца О. и с приятелката му А. чрез общи познати, като О. и А. са
живеели на семейни начала.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявеният
частичен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
10 000 лв. – част от дължимите 80 000 лв. по договор за заем, съдът
намира за допустим, а по същество - за ОСНОВАТЕЛЕН, поради следното:
Съгласно
чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
като в случай, че не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари
или вещи в течение на 1 месец от поканата. Законът не предвижда писмена форма
за валидност на договора за паричен заем, поради което същият може да бъде
сключен и устно.
В случая, съдът намира, че е налице
заемно правоотношение между ищеца О.Т., като заемодател, и ответника „***“ ООД,
като заемополучател, като заемодателят е изпълнил задължението си да предаде
реално заемната сума от 80 000 лв., която е превел на 14.11.2016 г. по
банков път на дружеството – заемополучател, което се установява от приложените
банкови документи. Ответникът не оспорва, че е получил тази сума по банков път
и че я е осчетоводил именно като получена от ищеца в посочения размер по
договор за заем, поради което съдът намира, че между О.Т., като заемодател, и „***“
ООД, като заемополучател, е сключен на 14.11.2016 г. валиден устен договор за паричен
заем на сумата 80 000 лв. по смисъла на чл. 240 от ЗЗД.
Твърдението
на този ответник, че сумата 80 000 лв. е осчетоводена като заем, но
всъщност представлява (прикрива) дарение, не се подкрепя от доказателствата по
делото, поради което съдът намира същото за недоказано и неоснователно.
Според чл.
240, ал. 4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, падежът на задължението да се
върне заема е 1 месец след от поканата за това. Ищецът е изпратил на дружеството
- заемополучател нот. покана, връчена на ***на 15.06.2018 г. в 12:42 ч., видно
от приложената разписка на ***С.П., рег.№ ***на НК (л. 19), поради което
падежът на задължението е настъпил на 15.07.2018 г.
Не се твърди
и не се установява заемополучателят „***“ ООД да е върнал на заемодателя –
ищеца О.Т., заемната сума от 80 000 лв. към датата на падежа на
задължението – 15.07.2018 г., както и до сега, поради което същият е неизправна
страна по договора за заем, а искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява доказан и
основателен и следва да бъде уважен в предявения частичен размер от 10 000
лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото на 26.07.2018 г.
до окончателното плащане.
Съгласно
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва (възнаградителна) само, ако това
е уговорено писмено. В случая, при липсата на писмен договор за заем не се
установява писмено уговорено задължение на заемополучателя да заплати
възнаградителна лихва на заемодателя, поради което тази претенция е недоказана,
а предявеният частичен иск за сумата 1 000 лв. – част от общо дължимите
8 600 лв., представляващи годишна възнаградителна лихва от 6,5 % за
периода 14.11.2016 г. – 14.07.2018 г. върху главницата от 80 000 лв.,
следва да се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предявеният Павлов иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора.
Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна
(нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а кредиторът по паричното
вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то вече е преминало в
патримониума на трето лице.
Затова интересът от провеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от
възможността принудителното изпълнение да
може да се насочи към чуждата вещ, въпреки че приобретателят ѝ не
отговаря за задължението на длъжника към кредитора. Собственикът, който е
придобил вещта, понася санкцията да търпя изпълнение срещу нея за чужд дълг, но
той не е солидарно отговорен за
изпълнението на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не е
негов длъжници. За него единствено се въвежда задължението да предоставят придобитата
вещ за удовлетворяване на чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи
от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на
праводателите си, след което може да иска възмездяване от тях.
В конкретния казус е установено, че ищецът О.Т. е кредитор на ответника „***“ ООД по договор за паричен заем по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, въз основа на който е превел на дружеството на
14.11.2018 г. сумата от 80 000 лв., която то е отразило в счетоводството
си като получен заем от ищеца, поради което съдът намира, че е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД – ответникът „***“ ООД е
длъжник на ищеца О.Т., който е негов кредитор.
Няма спор, че на 12.06.2018 г. длъжникът „***“ ООД се е разпоредил в полза на ответника „Апрайз“
ЕООД, ЕИК *********, чрез възмездна сделка – покупко-продажба по смисъла на чл.
183 и сл. от ЗЗД, сключена в изискуемата се форма за валидност - нот. заверка
на подписите, със собствените си 2 бр. влекачи „ДАФ ФТ ХФ“ за сумата от общо
60 000 лв. - застрахователната им стойност, която ще бъде платена от
купувача в срок от 7 години от сключването на договора, с което несъмнено е
намалил имуществото си.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение
на кредиторите, поради което съдът намира, че с извършването на оспорената
прехвърлителна сделка длъжникът „***“ ООД е намалил секвестируемото
си имущество и е увредил кредитора О.Т., като го е лишил от възможността да
насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването на вземането си по
договора за заем върху прехвърлените МПС.
Въпреки, че увреждащата дружеството - кредитор разпоредителна сделка от 12.06.2018
г. е извършена преди да е постановено и влязло в сила настоящото съдебно решение
по иска с правно основание чл. 240 от
ЗЗД, то вземането на
кредитора е станало изискуемо (възникнало) още на 15.07.2018 г. с
изтичане на 1-месечния срок по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, поради което съдът намира, че тази
сделка е била предназначена именно да увреди кредитора.
Не е необходимо вземането на кредитора
да е ликвидно и изискуемо при извършване на увреждащото го действие, или да е
установено с влязло в сила съд. решение. Достатъчно е да са налице действия на
евентуалния длъжник, целящи именно увреждане на бъдещия кредитор, в който
смисъл е и трайната практика на ВКС /Р-663-69-І, Сб. 1969, с.42; ПП-І-65, Сб.
1965, с.5; Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966, с.164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр.3, с.28;
Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с.62/.
Според константната съдебна практика,
знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнанието, че съконтрахентът
му има дългове, респ. кредитор, и с извършеното прехвърляне на имущество
кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при събиране на вземането си.
В случая, обаче от събраните по делото
доказателства не се установи третото лице, с което длъжникът се е договорил –
приобретателя на процесните МПС „Апрайз“ ЕООД, ЕИК *********, с ***Д.Л., да е
знаел за увреждането на кредитора на своя праводател – О.Т., при сключване на
прехвърлителната сделка, поради което съдът намира, че не е налице съществен
елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца, че свидетелят А.Б. и Д.Л., представляваща
купувача „Апрайз“ ЕООД, са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, поради което последната е
знаела за намерението на длъжника „***“ ООД с ***А.А., да увреди ищеца като кредитор
с атакуваната сделка. Отношенията между свидетеля и ***на дружеството – купувач
са ирелевантни на спора, а събраните гласни доказателства по никакъв начин не
установяват знанието на преобретателя, че уврежда кредитора на своя праводател.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявеният Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД е недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът по иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД - „***“ ООД, следва да заплати на
ищеца направените от него разноски по съд. производство от общо 500 лв., от
които 400 лв. – дължима ДТ при частичен иск за 10 000 лв., и 100 лв. за
една от задачите на ССЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД направените
от тях разноски по съдебното производство в размер на 1 500 лв. за всеки
от тях - платен адв. хонорар.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“ ООД – ***, с
***А.А., ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.К., да заплати на О.Л.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез пълномощника си
адв. Н.Ш., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 10 000 лв. (десет
хиляди лв.) – част от главницата от 80 000 лв., преведена на 14.11.2016 г.
по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2018 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 500 лв. (петстотин лв.) – такси
и разноски по съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Л.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез пълномощника си
адв. Н.Ш., срещу „***“ ООД – ***, с
***А.А., ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.К., иск по чл. 240, ал. 2
от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв. (хиляда лв.) – част от общо
дължимите 8 600 лв. - годишна възнаградителна лихва от 6,5 % за периода от
14.11.2016 г. до 14.07.2018 г. върху главницата от 80 000 лв., като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.Л.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез
пълномощника си адв. Н.Ш., срещу „***“ ООД – ***, с ***А.А., ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. Д.К., и срещу „Апрайз“ ЕООД – гр. Кричим, ул. Спартак 7, с ***Д.Л.,
ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. И.С., иск по чл. 135 от ЗЗД за
относителна недействителност на Договор за покупко-продажба на МПС от
12.06.2018 г. с нот. заверка на подписите от ***А.К., рег.№ ***на НК, с който „***“
ООД, ЕИК ***, е продал на „Апрайз“ ЕООД, ЕИК *********, влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“
с рег.№ РВ 7797 КР, рама № XLRTE47MS0E929575, двигател № А088049, и влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460“ с
рег.№ РВ 0737 СР, рама № XLRTE47MS0E987963, двигател № А146347, всеки за сумата от по 30 000 лв., платима в
7-годишен срок от сключване на договора, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.Л.Т., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ***, чрез пълномощника си адв. Н.Ш., да заплати на „***“ ООД – ***, с ***А.А., ЕИК ***,
със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Д.К., на основание чл. 78, ал.
3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лв.) – платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА О.Л.Т., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ***, чрез пълномощника си адв. Н.Ш., да заплати на „Апрайз“ ЕООД – гр. Кричим, ул. Спартак
7, с ***Д.Л., ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. И.С., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лв.) – платен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/