№ 28
гр. Стара Загора , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Тонка Т. Кирева
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20205530103119 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР
от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на наследниците на П.М. К., с която се обжалва Заповед № 10-
00-224 от 03.02.2020 тод. на Кмета на Община Стара Загора.
Жалбоподателите М. П. М. и Д. П. К. обжалват Заповед № 10-00-224/03.02.2020г. на
кмета на Община Стара Загора, по силата на която на К. И. К. с ЕГН ********** от гр.Стара
Загора е признато правото да придобие собственост върху имот № 330.244, с площ от 1000
кв.м., находящ се в местност „Бащиното”- /”Бобоолу”/(Юнаците), землището на с.Малка
Верея, съгласно неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот №
330.245, № 330.247, землищна граница, № 330.656, № 330.243 и № 330.790.
Считат, че обжалваната заповед е незаконосъобразна предвид следните съображения:
Съгласно решение № 25261 от 10.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора на наследодателя
им П.М. К. с ЕГН **********, бивш жител на Стара Загора, починал на 16.07.2017г., е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на
следните недвижими имоти, находящи се в терен по параграф 4 на село Малка Верея, в
местността Бобоолу, както следва:
1
Нива от 7.000 дка, десета категория,
Лозе от 3.000 дка. десета категория и Овощна градина от 2.000 дка, десета категория.
Съгласно предоставените данни от помощния план към неодобрения
ПНИ(собственици) нива от 7.000 дка, десета категория съответства на имот с № 830.73, лозе
от 3.000 дка, десета категория съответства на имот с № 830.71 и овощна градина от 2.000
дка, десета категория съответства на имот № 830.72.
Определеният в обжалваната Заповед № 10-00-224/03.02.2020 г. на Кмета на Община
Стара Загора имот № 330.244, с площ от 1000 кв.м. в местността „Бащиното”-
/”Бобоолу”/(Юнаците), в землището на с.Малка Верея по неодобрения план на
новообразуваните имоти попадал върху притежавания от наследодателя им поземлен имот
представляващ Лозе от 3.000 дка, десета категория (имот с № 830.71), правото на
собственост върху който е възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение
№ 25261 от 10.07.1996г. на ПК гр. Стара Загора.
Върху притежаваните от общия им наследодател поземлени имоти, респ. върху
възстановените в стари реални граници поземлени имоти, никога не е било предоставяно
право на ползване на граждани или ако такова право е било предоставяно, то не е било по
реда и на основание на актовете, посочени в параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Считат, че в полза на посоченото в заповедта лице не е било предоставяно право на
ползване върху имота, от който понастоящем е образуван имот № 330.244 по неодобрения
план за землището на гр. Стара Загора.
Към момента на подаване на заявлението за трансформиране на правото на ползване
в право на собственост от страна на заявителя, процесният имот не е представлявал лозе,
поради което изложеният в заповедта мотив, че „към момента на подаване на заявлението за
трансформиране имота е представлявал лозе” не отговарял на действителността.
Върху имота нямало изградена постройка, която да е била построена в съответствие с
изискванията на действащия закон.
Считат, че правото на собственост е признато при отсъствие на законовите
предпоставки за трансформиране на правото на ползване по смисъла на параграф 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и в нарушение на установените за това производствени правила.
Искането е да се постанови решение, с което да се отмени Заповед № 10-00-
224/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, по силата на която на К. И. К. с ЕГН
********** от гр.Стара Загора е признато правото да придобие собственост върху имот №
330.244, с площ от 1000 кв.м., находящ се в местност „Бащиното”- /”Бобоолу“(Юнаците).
землището на с.Малка Верея, съгласно неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и
съседи: имот № 330.245, № 330.247, землищна граница, № 330.656, № 330.243 и № 330.790,
2
като незаконосъобразна.
По делото не са постъпили отговори от заинтересованите страни и от Община Стара
Загора.
Община Стара Загора не е депозирала писмено становище по жалбата. Оспорва
същата в открито съдебно заседание и иска да се потвърди обжалвания акт.
С Определение на съда от 22.01.2021г. и на основание чл. 162 ал. 1 от АПК процесната
заповед беше съобщена на останалите засегнати страни, тъй като новообразуваният имот в
Заповедта на Кмета съгласно преписката попада и върху имот на наследниците на Ница
Георгиева Мечева. Същите не се възползваха от даденото им право да защитят интересите
си като подадат жалба до началото на устните състезания по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна
проверка на оспорения административен акт, намери за установено следното от
фактическа страна.
С оспорената заповед № 10-00-224/03.02.2020 г. Кметът на Община Стара Загора е
признал на К. И. К. правото да придобие собственост върху имот № 330.244 с площ 1000
кв.м. в местността „Бащиното”- /”Бобоолу'7(Юнаците)в землището на гр. Стара Загора по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.245, № 330.247, №
330.246, землищна граница, № 330.656, № 330.243 и № 330.790 .
С представеното по делото Решение № 25261/10.07.1996г. на ПК - Стара Загора е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на
П.М. К. върху следните земеделски земи: нива от 7.000 дка, десета категория, лозе от 3.000
дка. десета категория и овощна градина от 2.000 дка, десета категория, находящи се в терен
по параграф 4 на село Малка Верея в местността „Бобоолу“.
Видно от удостоверение за наследници № 3542/21.07.2020 г. на Община Стара
Загора, жалбоподателите са наследници на П.М. К., починал на 16.07.2017 г.
По делото (на л. 18) е представена разписка за връчване на процесната заповед, видно
от която жалбоподателите (М.М. лично и като пълномощник на брат си) са получили
заповедта на кмета на 21.07.2020 г. и са депозирали жалба в срок на 04.08.2020 г.
Представено е Решение № 111а от 21.09.1978 г. (л. 24 от делото) за предоставяне
право на ползване на земя, видно от което Градският народен съвет в изпълнение на
Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. и решение от 1978 г. на Изпълнителния комитет
предоставя за ползване ниви, овощни градини и изоставени орници на работници,
служители и пенсионери съгласно списъци. Към решението е приложен списък, в който
присъства и посоченото в обжалваната Заповед лице К. И. К.. От приложения списък не се
установява къде точно е предоставена земя за ползване на К.К..
3
Със заявление № 0905176 от 30.06.1992 г. (л. 23 от делото) К. И. К. е поискал на
основание § 4 от ЗСПЗЗ и във вр. с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в
право на собственост по отношение на имот без посочени кв.м. в местността „Бобоолу“ при
съседи на имота: Атанас Иванов Бояджиев, Иван И. К. и път. Декларирал е, че към момента
на заявлението имота представлява лозе. Заявлението е прието с изписана на ръка
забележка, че е без удостоверение. Подадено е още едно заявление (л. 21 от делото) на
30.01.1998 г. със същото съдържание и искане от К. И. К.. Като този път е посочено, че
площта на ползваната земя е 700 кв.м. и представлява лозе.
Съгласно представения Протокол на Комисията, назначена за разглеждане на
заявленията, мотивите за признаване собствеността върху земята на К. И. К. са именно
условията по §4б от ПЗР към ЗСПЗЗ, а именно че към момента на подаване на заявлението
за трансформация процесната земя е представлявал лозе.
По делото не са разпитвани свидетели.
Назначена е комплексна съдебно – агротехническа експертиза, която да провери
идентичността на имота, местността и да се извърши оглед от вещо лице – аграрен
специалист за лозови насаждения.
В заключението вещото лице е констатирало, че при изработване на неодобрения
кадастрален план на новообразуваните имоти в местността „Бобоолу“ землище Малка Верея
през 1992 г. ползван имот 244 е записан с площ 0, 677 дек. на името на К. И. К.. При
проучването на документацията във времето вещото лице не е открило солидни
доказателства защо точно на това лице, посочено и в обжалваната заповед, е посочен като
ползван от него този имот, като предполага, че това се е случило въз основа на анкетни
листи, доказателства, за което не са представени по делото.
Въз основа на решението на Поземлената комисия от 1996 г., представено от самите
жалбоподатели, е изработен кадастрален план на имоти на бивши собственици преди
образуване на ТКЗС в терени по §4 в землището на село Малка Верея. Там имот 830.70 е с
посочен собственик Ница Мечева, имот 830.71 е с посочен собственик П. К., имот 830.72 и
830.73 са също с посочен собственик П. К., а 830.132 – път на Община Стара Загора.
Приложена е комбинирана скица, представляваща Помощния комбиниран кадастрален план,
според която ползваният имот 244 заема части от имоти 830.132 и 830.70 т.е. не заема
имоти, собственост на жалбоподателите.
Въз основа на Протокол от 01.11.2018г. на Комисия към Община Стара Загора за
разглеждане на молбите по §4а и §4б е изработен неодобрен кадастрален план на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. Бащиното – Бобоолу (Юнаците),
землище Малка Верея, като имот 330.244 (посочен в обжалваната заповед) е записан на К.
И. К. и според определената Таблица за изчисление на обезщетение заема наред с други
новообразувани имоти част от площта на имот 830.71 – бивше лозе на наследодателя на
жалбоподателите.
4
От заключението на вещото лице се установява, че към момента има изработен
неодобрен План на новообразуваните имоти за землище Малка Верея местността Бащиното
– Бобоолу (Юнаците) публикуван през 2019г. Същият е посочен и в обжалваната Заповед
т.е. част от основанията за издаването е. Посочените местности преливат една в друга.
Имот 830.71 е записан на наследодателя на жалбоподателите, като видно от приложената
към този план комбинирана скица имот 330.244 заема североизточната част на бивш имот
830.71 с площ от 357 кв.м, а останалата част от 643 кв.м. се намира в имот 830.70 с бивш
собственик Ница Мечева.
Ползван имот 244 с площ от 677 кв.м. по неодобрен кадастрален план от 1992 г. не е
идентичен с процесния новообразуван имот 330.244 по помощен план на новообразуваните
имоти, посочен в обжалваната заповед.
Направен е оглед на новообразувания имот 330.244, според който северната част е
обрасла с храсти (има само такава растителност и не са установени останки от лозя), а в
южната част има издънкови лози и един бадем т.е. има остатъци от диви лози. Площта на
имота е в много лошо агротехническо и фитосанитарно състояние, целият имот е обрасъл в
храсти. Вещото лице не може да даде заключение дали имотът някога е представлявал лозе,
а лозите са по-скоро диви лози, разположени ниско по земята.
На въпрос към вещото лице може ли да се установи идентичност на между имота, за
който е подадено заявление през 1998 г. и настоящия новообразуван имот 330.244 същият е
отговорил, че не може да се даде категоричен отговор т.е. по делото не се доказа, че имотът,
за който е подадено заявление за трансформация е действително процесния имот. Имотът,
описан в заявление от 1992 г. и този от 1998 са с идентично посочени съседи.
Безспорно обаче в обжалваната Заповед се сочи, че според неодобрения план на
новообразуваните имоти от 2019 г. имот 330.244 следва да стане собственост на К. И. К. и
че според същият този план част от този имот попада в земя на жалбоподателите – имот
830.71. С оглед на това съдът счита, че жалбоподателят е процесуалноправно легитимиран
да оспори горепосочената заповед на Кмета на Община Стара Загора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Община Стара Загора, който е овластен
по силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в установената от чл.59
АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, водещи до липса на волеизявление и
обуславящи на това основание нищожност на акта. Видно от представената преписка има
изготвен Протокол по § 62 ал. 2 от ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ. Същата е заседавала в законен състав съгласно § 62 ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и
5
са изложени мотиви във връзка с взетото решение, че са налице условия по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост на ползвателите.
От доказателствата по делото не се установява при издаването на акта
административният орган да е преследвал цел, различна от законоустановената, която не би
могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да било друг орган. По
тези съображения съдът намира, че оспорената заповед № 10-00-224/03.02.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора представлява валиден административен акт.
В жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради
неговата незаконосъобразност. Жалбата е подаден в срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
За да издаде атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост върху
новообразуван имот, административният орган е приел, че са налице предпоставките,
уредени в хипотезата на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а те са следните: 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от
ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да
представлява лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, 3. Да е
подадено заявление в определените от закона срокове.
По делото не се събраха категорични доказателства, че на К. И. К. е било
предоставено ползването на 1000 кв.м. именно в местността „Бобоолу“ в землището на село
Малка Верея по силата на Постановление № 76 на Министерския съвет от 5 декември 1977г.
Не е категорично ясно дали имотът ползван от К. И. К., както самият той го е заявил, му е
предаден за ползване на това правно основание, както и че същият съвпада с посочения
имот в обжалваната Заповед.
С оглед на това, съдът приема, че не е налице първата предпоставка по §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот.
Втората предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е земята да е представлявала лозе,
овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя. В
случая видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган е приел, че
към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът е
представлявал лозе.
Заявлението на заинтересованата страна е подадено на два пъти в
законоустановените срокове – до 31.01.1998 г.
По делото са представени две заявления от 1992г. и от 1998г., по което е образувано
6
административното производство за преобразуване на правото на ползване в право на
собственост. В заявлението самият заявител е посочил, че имотът представлява лозе. От
изслушаната по делото експертиза, която не беше оспорена и която съдът кредитира изцяло
се установява, че имот 330.244 не е бил обработван като лозе, а намерените лози и то само в
южната част, са диворасли.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 170 ал. 1 от АПК, съдът намира, че от
събраните доказателства по делото не се установи наличието на всички предпоставки по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По тези съображения съдът приема, че Заповед № 10-00-224 от 03.02.2020тод на
Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена.
На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена Община Стара Загора да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 742 лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. П. М. и Д. П. К. –представлявани от адв. Л.Н. Заповед №
10-00-224/03.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на К. И. К.
правото да придобие собственост върху имот № 330.244 с площ 1000 кв.м. в местността
„Бащиното”- /”Бобоолу“/ (Юнаците) в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.245, № 330.247, № 330.246, землищна
граница, № 330.656, № 330.243 и № 330.790, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА да признае на К. И. К. с ЕГН ********** правото да придобие
собственост върху имот № 330.244 с площ 1000 кв.м. в местността „Бащиното”- /”Бобоолу“/
(Юнаците) в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и
съседи: имот № 330.245, № 330.247, № 330.246, землищна граница, № 330.656, № 330.243 и
№ 330.790.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана
от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на М. П. М. и Д. П. К. –представлявани от
адв. Л.Н. сумата от 742 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
7
изготвянето му пред Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8