Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Комплексна механизация“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат С. И. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 77/05.03.2024г., постановено по АНД № 20233630202301 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001808 от 06.07.2023г. на директора на РД „АА“, [населено място], с което на „Комплексна механизация“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл.1 от ЗАвтП за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че допуснатата неточност при изписването на датата на извършване на нарушението в НП се явява съществена и налага отмяната му. Санкционираното лице сочи също, че превозът на кварц-каолинова суровина от открит рудник до табан на инкриминираната дата не е включвал придвижване по пътища от републиканската или други мрежи, поради което дружеството не е извършило административното нарушение по приложения административнонаказателен състав. Релевира и доводи за маловажността на деянието. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, както и се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат И., която заявява, че поддържа касационната жалба и обективираните в нея искания за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, началник на ОО „АА“ – [населено място], депозира писмен отговор чрез младши експерт в ОО „АА“ – Варна В. К., в който излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, страната не изпраща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

„Комплексна механизация“ ЕООД, с ЕИК127583172 притежава Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България № 09350, валиден до 31.10.2027г.

При извършена комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на РД „АА“ - [населено място] за периода от 01.07.2022г. до 30.09.2022г., свидетелят В. П., констатирал, че на 01.07.2022г. бил осъществен превоз на товари с автомобил [Марка] кат. N3G с рег. № Н80 84ВВ, за управление на който се изисква СУМПС кат. „С“.

От приложения по делото пътен лист № 8980003/01.07.2022г. и информация от паметта на дигиталния тахограф било установено, че превозът е извършен с водач А. Х. А., без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП. Свидетелят П. установил, че водачът А. бил без валидна карта за квалификация от дата 03.07.2022г. до 26.01.2023г.

За констатираното нарушение против дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 332497 от 04.05.2023г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП. АУАН бил съставен в присъствието на представляващ дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че неправилното посочване на периода, през който водачът не е притежавал валидна карта за квалификация не представлява основание за отмяна на НП, доколкото се дължи техническа грешка, като от приложените доказателства съдът установил, че водачът А. е бил без валидна карта за квалификация към датата на извършване на нарушението. Съдебният състав приел също, че НП се явява законосъобразно и по същество, възприемайки за безспорно установено, че описаната в акта и наказателното постановление деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, поради което и доколкото по делото безспорно е установено, че лицето А. е извършвал превоз на товари, без да притежава карта за квалификация на водача, правилно е ангажирана отговорността на дружеството. По изложените мотиви съдът потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.

При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивния съд правни изводи, които настоящият съдебен състав не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи, че коментираната от районния съд неточност при изписване на периода, през който водачът не е разполагал с валидна карта за квалификация правилно е възприета за несъществена, доколкото наличните доказателства, сред които приложеното извлечение от Система за преглед на DQC карти, ясно сочат, че за периода от 03.07.2021г. до 26.01.2023г. водачът не е притежавал посочения документ. Именно в този период е доказано, че е извършен и превозът от него, като коментираното опущение не е ограничило в съществена степен правото му на защита и не е основание да се кредитира твърдението на касатора за порочност на НП.

На следващо място, не се спори, че касаторът е лицензиран превозвач. Установява се също, че А. А. на 01.07.2022г. е осъществил превоз на товари с МПС от категория N3, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория. Картата за квалификация е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факта, че водачът е преминал начална квалификация или задължително периодично обучение за съответните категории МПС (чл.7б, ал.6 от ЗАвтП). Обученията се провеждат за усъвършенстване и актуализиране на знанията на водача на всеки пет години (чл.7б, ал.8 от ЗАвтП, във вр. с чл.18 от Наредба №41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация). Следователно картата за квалификация е документ за годността на водача да управлява съответна категория МПС. Тоест, водачът се счита компетентен да извършва обществен превоз с определена категория МПС, едва след като е преминал първоначалното или периодичното обучение, което се удостоверява с валидна карта за категорията МПС, управлявано от водача. Изключенията от това правило са предвидени в чл.5 от цитираната наредба, но процесният превоз не попада сред тях. Последното потвърждава решаващия извод на съда за осъществен състав на нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП от страна на лицензирания превозвач. Отговорността в случая е обективна и безвиновна и е ангажирана по специалната разпоредба на чл.96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП. Последната представлява предвиден в закона случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения, което се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде извършван обществен превоз на товари от водач, който не притежава карта за квалификация на водач за превоз на товари. Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП и съответства на изискването за съдържание на актовете по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, преценени правилно от районния съд като редовни.

Неоснователно е оплакването на касатора за несъставомерност на санкционираното неизпълнение на задължение, предвид обстоятелството, че въпросният превоз не касае преминаване по пътища за обществено ползване, тъй като изискването за притежаване на карта за професионална квалификация на водача касае всички превози с МПС от посочените в чл.7б, ал.1 от ЗАвтП категории, без значение дали същите се осъществяват по пътищата, отворени за обществено ползване.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63в от ЗАНН.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че доколкото в касационното производство ответната страна е представила отговор на касационна жалба, изготвен от служител с юридическа правоспособност, на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на същата следва да бъде присъдена сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, която следва да се възложи в тежест на „Комплексна механизация“ ЕООД.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/05.03.2024г., постановено по АНД № 20233630202301 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „Комплексна механизация“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ - [населено място] разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.