№ 489
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430202068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № НП –ПБЗН-ПЛ-16/31.08.2023 г.,
издадено от главен инспектор З.Т., заемащ длъжността началник на РСПБЗН
Плевен на С. И. Д., *** е наложено на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.за нарушение на
чл.16, ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските
земи.
Недоволен така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, която го обжалва и моли съда да бъде отменено, като
незаконосъобразно, неправилно, издадени в противоречие с материалния
закон.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно
заседание.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
1
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение №АУАН –
ПБЗН-ПЛ1-8-1 е съставен на 11.08.2023г. от Н. С. Т. *** в група „ДПК“ и
ПД“ при РСПБЗН- Плевен против С. И. Д., *** на длъжност собственик и ***
– С. Д.“ затова, че на 12.07.2023г. при проверка по спазване на изискванията
за пожарна безопасност през периода на жътвената кампания за 2023 година в
масив №6, находящ се в землището на с. *** и масив №31, находящш се в
землището на с. ***, община Плевен, се констатира, че С. И. Д. – управител
на фирма ***.“ със седалище и адрес на управление гр.Варна, район *** не е
изпълнил пожарозащитни ивици с широчина не по- малко от 6 м, отделящи
ожънатите площи над 100 дка засети с житни култури от автомобилния път на
републиканската пътна мрежа ІІІ-3502 (с. *** - с. *** ). Обработването на
посочените масиви № 6 и 31 се установи с писмо с вх.№ 734100-
776/03.08.2023г. на Общинска служба по земеделие град Плевен.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Н. С. Т. се
установява, че на 12.07.2023г. при извършен обход на път с. *** - с. *** по
време на жътвената кампания установили, че са ожънати два блока, при които
не били направени шест метрови ивици между пътя и блока. Направили
справка до Общинска служба „Земеделие“ относно собствеността на
блоковете и с каква площ са. Сочи, че изпратили покана за съставяне на
АУАН на С. Д. и след неявяването му съставили АУАН в негово отсъствие.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на
свидетелите Р. Ч. М. и М. К. Б. присъствали при съставянето на акта.
Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе
свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически –
последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.
При така установена фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна, съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на актосъставителя и административно
наказващия орган, които представляват основание за отмяна на наказателното
2
постановление на формално основание. Същите са довели до преклудиране
възможността на субекта на отговорността да реализира в пълен обем правото
си на защита, поради което констатираният порок не може да бъде саниран от
съда.
По делото липсват доказателства С. Д. да е бил надлежно уведомен,
че при неявяване в указания срок с Покана рег.№734100-748 от 21.07.2023г.
на РС "Пожарна безопасност и защита на населението"-Плевен, АУАН ще
бъде съставен в негово отсъствие. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда
задължително изискване за съставяне на акта в присъствие на нарушителя,
респ. в негово отсъствие само в случаите когато нарушителят е известен, но
не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В
настоящата хипотеза актосъставителят е бил известен на наказващия орган и
същият е бил длъжен да издири нарушителя и да го покани редовно за
съставяне на АУАН. Доколкото в настоящата хипотеза е санкционирано
физическо лице, то наказващият орган е следвало да изпрати покана именно
до постоянния и настоящ адреси на нарушителя. По делото не е
представена посочената в акта Покана рег.№734100-748 от 21.07.2023г. на
РС "Пожарна безопасност и защита на населението-Плевен.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на
производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато и
друго съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след
задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно
връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43,
ал.4 от ЗАНН ред – актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а
ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване.
Началото на административно наказателното производство се поставя
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Той
има установителна, сезираща и обвинителна функция. С него се установяват
фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу
извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на
административно наказание. При това положение, за да бъде гарантирано
правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде
запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която
3
въздига осъществяването им в административно нарушение. Това се постига
чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По
съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на АУАН.
Извършването на предявяването е абсолютна предпоставка за
законосъобразно продължаване на административно-наказателното
производство. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 43, ал 6 от ЗАНН и чл.
52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно първата – производството се спира в случай, че
нарушителят, след щателно издирване не е открит, за да му бъда предявен
АУАН. А съгласно втората – когато административно наказващият орган
констатира, че не е извършено предявяване, връща на АУАН на
актосъставителя. Следователно АУАН не може да изпълни която и да било от
функциите си без да бъде осигурена възможност на нарушителя да се
запознае със съдържанието му. Предявяването е процесуално действие, което
законът вменява в задължение на актосъставителя. Фактическото му
извършване е обусловено и от волята на нарушителя. Затова в ЗАНН е
предвидена хипотезата, при която административно-наказателното
производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е
запознал с АУАН и не го е подписал/чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в
който привлеченото към административно-наказателна отговорност лице
откаже да се запознае с АУАН и/или да го подпише. В този случай, за да се
развие и приключи законосъобразно административно-наказателното
производство обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението
си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го
подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният
адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от
актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от
нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН. Полагането
на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без той да е
възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не представлява
надлежно удостоверяване на отказа. Това е така, защото функцията на
свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на административно-
наказателното производство лице, да удостовери, че са спазени
процесуалните правила, предвиден за гарантиране упражняване правото на
4
защита на нарушителя. Той не може да стори това без лично да е възприел
фактите, настъпването на които удостоверява с подписа си.
Установено по делото е, че актосъставителят изобщо не е изпращал
акта за предявяване и връчване на нарушителя, видно и от разписката към
АУАН, като същият е бил изпратен направо на наказващия орган. В рамките
на своите правомощия, визирани в разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН,
АНО не забелязал тези процесуални нарушения, а е пристъпил към издаване
на наказателното постановление, което се е явява незаконосъобразно и само
на това основание то следва да се отмени.
Поради наличието на посочените по-горе формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, съдът прие, че е безпредметно обсъждането на
правилността на така издаденото НП, респ. на това извършено ли е
административно нарушение, как следва посоченото в НП нарушение да бъде
квалифицирано, както и относно вида и размера на наказанието.
Ето защо по изложените съображения съдът счита, че така издаденото
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид всичко изложено и на основание 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № НП –ПБЗН-ПЛ-16/31.08.2023 г., издадено от главен
инспектор З.Т., заемащ длъжността началник на рспбзн плевен, с което на
С. И. Д., *** е наложено на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на
чл.16, ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските
земи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6