Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. И., 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЙОНЕН СЪД – И., пети състав, в открито заседание на 16.02.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 412 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Я.С. против Наказателно постановление № 213/11.03.2020 г. на началника на РУ на МВР - И., с което за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 02.03.2020 г. около 19.20 часа жалбоподателят се намирал в гр. И., на бул. „Ц. О.“. Бил в нетрезво състояние, крещял и викал в централната част на града. Това привлякло вниманието на свид. И.К. и Р.С. – полицейски служители при РУ на МВР – И.. Те изискали документ за самоличност на жалбоподателя. Той не представил такъв, което наложило да бъде отведен в РУ на МВР – И. за установяване на самоличността му.

За това, че жалбоподателят на представил документ за самоличност, свидетелят И.К. в качеството на мл.инспектор при РУ на МВР – И., съставил срещу Б.С. Акт № 213 за установяване на административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД от 02.03.2020 г., който последният отказал да подпише и обстоятелството било установено с подписите на двама свидетели.

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – И. е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 213/11.03.2020 г., с което за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на жалбоподателя Б.С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свид. К. и С.. Те напълно безпротиворечиво изяснява обстяотеслтвата около процесната проверка и поведението на жалбоподателя. Свидетелите еднопосочна изясняват, че жалбоподателят не е представил никой от изброените в чл. 13 ЗБЛД документи за самоличност. Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви, последователни и следва да бъдат кредитирани в цялост. Те разкриват напълно идентична фактическа обстановка с изложената в издадените АУАН и НП.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е от един свидетел предвид отказа на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Посочени са мястото, датата и времето на извършване на нарушението. Видът на проверката не е елемент от обективна страна на нарушението и непосочването ѝ не представлява процесуално нарушение. Действително в АУАН и НП не е изрично посочено, че документите са изискани от полицейски служители, но това се извежда смислово от съдържанието на двата акта, освен това се доказва безспорно в хода на производството. При това положение непълнотата няма характер на съществено процесуално нарушение, противно на доводите на защитата. Изпълнителното деяние, посочено като „непредставяне на документи за самоличност“ е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване на нарушената материалноправна разпоредба. Неизброяването на всички документи за самоличност, визирани в чл. 13 ЗБЛД по никакъв начин не препядства правото на защита на жалбоподателя. По делото не се твърди и не се доказва същият да е представил документ за самоличност. При това положение АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила и не страдат от формални пороци.

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателката, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Легалното определение на документ за самоличност, което е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЛД, това е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В чл. 13, ал. 1-3 от ЗБЛД са изброени документите за самоличност, които се издават на българските граждани, като същевременно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗБЛД предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба.

В процесния случай фактът, че жалб. Б.С. не е представил документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД при поискване на такъв документ от компетентен съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗВМР орган – полицейски служител, се явява доказано по несъмнен начин, поради което той е нарушил правилото на чл. 6 от ЗБЛД, обявено за наказуемо с нормата на чл. 80, т. 5 от същия закон, с оглед на което законосъобразно е наказан.

Както беше посочено самият жалбоподател не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на направените в АУАН констатации, които са защитени по убедителен начин от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице доказателства, въз основа на които може да се приеме за установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на опасност в сравнение с други случаи от същия вид, поради което същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, с оглед на което са неприложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 82, пр. 2-ро от ЗБЛД. Това е така, защото преди да бъде осъществи изпълнителното деяние е бил в нетрезво състояние, крещял е, викал е, което е станало причина за осъществяване на проверка от полицейските служители. Предвид изложеното следва да се счита, че случаят не е маловажен.

По вида и размера на наказанието:

Административнонаказващият оран в границите на санкционна норма на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е определил вида и размера на наказанието на жалбоподателя. Наложено е наказание глоба в максималния предвиден размер като липсва аргументация за причините за това. Настоящият състав намира, че размерът на наложеното наказание следва да бъде намален от 300 на 100 лв. По делото не е установен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които да налагат наказание в максимален размер. В случая като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приеме поведението на жалбоподателят преди деянието – в нетрезво състояние смущавал обществени ред чрез викове в централната част на гр. И.. Останалите обстоятелства около процесната проверка са част от обективните елементи на деянието, които обуславят неговата съставомерност и не следва да се третират допълнително като отегчаващи. Липсват данни за предходни деяния, за които жалбоподателят да е наказван по административен ред, както и данни че същият е с негативни характеристични данни. Поради наличието на само едно отегчаващо отговорността обстоятелство, което не е с извънредна тежест, наказанието глоба следва да бъде определено малко над минимума, предвиден в санкционната норма на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, а именно в размер на 100 лв.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 213/11.03.2020 г. на началника на РУ на МВР – И. в частта относно размера на наложеното на Б.Я.С., ЕГН **********, наказание глоба като НАМАЛЯВА същия от 300 лв. на 100 лв.

Потвърждава Наказателно постановление Наказателно постановление № 213/11.03.2020 г. на началника на РУ на МВР – И. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: