Присъда по дело №3084/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 97
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120203084
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 97
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниВАЛЯ ХРИСТОВА ИВАНОВА
заседатели:ВЕНЕТА НИКОЛОВА
НИКОЛОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
и прокурора Бояна Любомирова Кузманова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120203084 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН: **********, роден на 0***** г. в
гр. Бургас, българин, български гражданин, без образование, неженен, осъждан, с
адрес: гр. Бургас, кв.“Горно Езерово“, ул. „П*****№**, безработен, за ВИНОВЕН в
това, че:
На 30.12.2018 г., сутринта, в гр. Бургас, кв. „ Горно Езерово“, от къща, находяща
се на улица „ К*****а“ № *, чрез използване на техническо средство - клещи, и
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - срязване на мрежена
ограда на двора, отнел чужди движими вещи - 30 /тридесет/ броя луканки от свинско
месо, всяка една от тях на стойност 8,*5 лв. /осем лева и шейсет и пет стотинки/,
всички на обща стойност 259,50 лв. /двеста петдесет и девет лева и петдесет стотинки/;
4 /четири/ броя бабек от свинско месо, всеки един на стойност 9,00 лв. /девет/ лева,
всички на обща стойност 3*,00 лв. /тридесет и шест лева/ и * кг. /шест килограма/
сланина, на стойност 5,50 лв. /пет лева и петдесет стотинки/ за килограм, общо 33,00
лв. /тридесет и три лева/, всичко на ОБЩА СТОЙНОСТ 328,50 лв. /триста двадесет и
осем лева и петдесет стотинки/, от владението на Б. ИВ. К., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1,
т. 3, предложение 2 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца.
1
ОТЛАГА на основание чл. **, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН: ********** да заплати на
Б. ИВ. К. с ЕГН: ********** сума в размер на 295,50 лв. /двеста деветдесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. * от
ГПК подсъдимия ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН:
********** да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 33,*0 лв. /тридесет и три
лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени в досъдебното производство
разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 97/18.11.2021 г. по НОХД 3084/2021 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 30.12.2018 г.,
сутринта, в гр. Бургас, кв. „ Горно Езерово“, от къща, находяща се на улица „ К*****а“ № *,
чрез използване на техническо средство - клещи, и повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот - срязване на мрежена ограда на двора, отнел чужди движими
вещи - 30 /тридесет/ броя луканки от свинско месо, всяка една от тях на стойност 8,*5 лв.
/осем лева и шейсет и пет стотинки/, всички на обща стойност 259,50 лв. /двеста петдесет и
девет лева и петдесет стотинки/; 4 /четири/ броя бабек от свинско месо, всеки един на
стойност 9,00 лв. /девет/ лева, всички на обща стойност 3*,00 лв. /тридесет и шест лева/ и *
кг. /шест килограма/ сланина, на стойност 5,50 лв. /пет лева и петдесет стотинки/ за
килограм, общо 33,00 лв. /тридесет и три лева/, всичко на ОБЩА СТОЙНОСТ 328,50 лв.
/триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, от владението на Б. ИВ. К., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
предложение 2 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Б.К.
против подсъдимия Х. граждански иск за осъждане на подсъдимия да заплати на постаралия
сумата от 295,50 лева, представляваща обезщетени за причинените и невъзстановени с
престъплението имуществени вреди, и го конституира в качеството на граждански ищец и
частен обвинител в производството.
Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимия Х. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че справедливо би било на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което след редукцията да се
индивидуализира на осем месеца „Лишаване от свобода“ и чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от три години.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява в съдебното заседание, в което
приключи разглеждането на делото и не взима отношение по същество.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К.К. – БАК заявява, че напълно се
придържа към становището на прокуратурата относно авторството на деянието. Счита че
при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и да се наложи минимално наказание „Лишаване от свобода“,
което да се редуцира с 1/3 по реда на чл. 58а НК. Счита, че гражданският иск следва да се
уважи в пълен размер и в тежест на подсъдимия да се възложат сторените разноски.
Подсъдимият З.Х. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за
извършеното
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
1

Подсъдимият ЗЛ. Б. ХР. с ЕГН: ********** е роден на 0***** г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен, с адрес: гр. Бургас,
кв. Горно Езерово, ул. „*“ № **.
До датата на инкриминираното деяние, подсъдимият Х. не е бил осъждан. След
инкриминираната дата спрямо него са постановени общо 5 осъждания, предимно за
престъпления против собствеността.
Пострадалият Б.К. обитавал недвижим имот, находящ се гр. Бургас, кв. „Горно
Езерово“, улица „ К*****а“ № *. Имотът представлявал къща с дворно място. Границите на
имота били обозначени с ограда. Част от оградата била мрежена. Пострадалият К.
съхранявал в къщата си различни местни колбаси- салами, луканки и други.
Сутринта на 30.12.2018 г. подсъдимият ЗЛ. Б. ХР. и свидетелят * се разхождали в гр.
Бургас, кв. „ Горно Езерово“. Подсъдимият З.Х. носил в себе си клещи. Подс. Х. знаел, че в
къщата, находяща се в кв. „Горно Езерово“, улица „ К*****а“ № *, собственост на св. Б.К.,
се съхранявали различни колбаси - салами, луканки и други. Поради това, когато подс. Х. и
св. * достигнали до горепосочения адрес, подс. Х. решил да проникне в къщата и да
открадне намиращата се вътре храна. Подс. Х. използвал клещите, който носил в себе си, и
срязал част от мрежената ограда, повдигнал я с едната си ръка и успял да влезе в двора на
къщата през образувалата се дупка. След това успял да влезе и в къщата. Там от една от
стаите взел следните движими вещи: 30 броя луканки от свинско месо, 4 броя бабек от
свинско месо и * килограма сланина. С отнетите вещи собственост и във владението на
пострадалия Б.К., подсъдимият излязъл от къщата и се отдалечил в неизвестна посока. След
това той дал на св. * няколко луканки и сланината, а останалото задържал за себе си. От
своя страна св. * изял заедно със семейството си дадената луканка покрай Новогодишните
празници, а сланината запазил и по-късно я предал доброволно на полицейските служители.
За случая било образувано досъдебно производство, като била назначена и изготвена
съдебно - оценителна експертиза, от заключението, на която станало ясно, че към
30.12.2018 г. стойността на 30 бр. луканки от свинско месо били на обща стойност от 259,
50; стойността на 4 бр. бабеци от свинско месо били на обща стойност от 3*,00 и *
килограма сланина били на обща стойност от 33,00 лева. Всички вещи били на обща
стойност от 328, 50 лева.
На 04.01.2019 г. св. * предал с протокол за доброволно предаване * килограма
сланина, която била върната на собственика.
В последствие подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит, в присъствие на защитник, дал кратки обяснения и се признал за
виновен. С негово участие бил извършен следствен експеримент, при който Х. показал
точно как извършил престъплението.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Х. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на обвиняемия З.Х. (л. 129 от ДП);
показанията на свидетелите: Б.К. (л. 1*, л. 23, л. 84, л. 10* и л. 142 от ДП); * (л. 20 от ДП); *
* (л. 21 и л. 85 от ДП); * (л. 88 от ДП) и частично от показанията на свидетелите: * (л. 18 и л.
90 от ДП) и * (л. 19 и л. 91 от ДП).
2
От писмените доказателствени средства: протокол за следствен експеримент и
фотоалбум към него (л. 92-9* от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 18-19 от съдебното
производство); справка за трудови договор (л. 43-44 от съдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л. 13 от ДП); разписка (л. 14 от ДП) и заповед за задържане (л. 99-
100 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 25-** от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът кредитира всички гласни
доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните свидетели и обясненията на
обвиняемия, с изключение на показанията на св. * и * в частите, в които те пресъздават
информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че
независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени
доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват
предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по
смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената
„беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл.
55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика
никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен е и актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.201*г. по дело № 895/201*г. на II н.о.,
както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). Настоящето уточнение
се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на доказателствената годност
на останалите доказателствени материали.
Самопризнанията на подсъдимия Х. се подкрепят от гореизброените кредитирани
доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
3
деяние на кражбата, посредством активни действия. Той е влязъл в дома на пострадалия К.,
взел е вещите (колбасите), собственост на свидетеля и се е отдалечил. По този начин Х. е
прекъснал фактическата власт на собственика и на владелеца на вещите, като същевременно
е установил своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че всички описани по-горе вещи (колбаси) са движими вещи по смисъла
на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за
подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
– св. К. не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите му или да се разпорежда с тях.
Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая
манифестираното от правоимащото лице поведение категорично изключва даването на
съгласие, доколкото вещите са били поставени в заключен дом именно с цел да не бъдат
откраднати.
Налице е квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК, доколкото деянието е
извършено, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, а именно –
срязването на телена ограда. Съдебната практика (т. 10 от ППВС № */1971 г.) е категорична,
че взломяването по какъвто и да е начин, включително и чрез нарушаване целостта на
защитна ограда, следва да се квалифицира по този признак, поради което и съдът намира, че
правилно РП-Бургас е приложила тази квалификация.
На следващо място е налице и обективния квалифициращ признак – „използване на
техническо средство”. От доказателствата безспорно се установява, че подсъдимият е
използвал клещи, за да среже телената ограда. Съгласно утвърдената съдебна практика,
техническото средство е всяка вещ, която по обичайното си предназначение служи за
извършване на техническа операция или субектът на престъплението, в конкретния случай,
я е използвал за извършването на такава операция. Във всички случаи обаче, това средство е
използвано от субекта така, че да му осигури достъп до инкриминираната вещ, респ.
физически да му помогне да отнеме веща или поне да го улесни за това (в този смисъл т.
ІІ.11 от Постановление № */1971 г. на ППВС, изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС).
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнетите вещи и наличието
на квалифициращи признаци.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Х. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им, което е обективирано в поведението му - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и
установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици
изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на
своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерение
противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях,
като със свои, като в изпълнение на това намерение е консумирал част от отнетите вещи, а
други е предал на св. *. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на
това, че извършва деянието като поврежда преграда здраво направена за защита на имот,
служейки си за целта с техническо средство.

По вида и размера на наказанието:
4

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят
до приложението на чл. 55 НК.




Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че деянието е извършено
при наличието на два квалифициращи признака. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по
реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за стореното. Наред с това съдът
отчете и факта, че част от отнетите вещи са върнати на собственика им, както и че
подсъдимият е бил в сравнително млада възраст към извършване на деянието, не е бил
осъждан и стойността на отнетото, макар и да не е пренебрежително ниска, все пак и не е
значителна.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в минималния размер от една
година „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на
осем месеца „Лишаване от свобода“.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на
„Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а наложеното му наказание е под 3
години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпява
ефективно така наложеното наказание, поради което и на основание чл. **, ал. 1 НК то
следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите
по чл. 3*, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на
Х. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.

По гражданския иск:

По отношение на приетия от Б.К. граждански иск срещу подсъдимия за сумата в размер
295,50 лева, представляваща причинени и невъзстановени имуществени вреди от
престъплението, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание и размер, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на подсъдимия. С оглед на това и на основание
чл. 45 ЗЗД съдът уважи гражданският иск изцяло и осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец – Б.К. сумата от 295,50 лева.

5





По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза
са сторени разноски в размер на 33,*0 лева, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, както и беше уважен гражданският иск срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. * от ГПК, съдът го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне в тази
насока.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни