№ 260056
град Шумен, 07.09.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №45 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е
главен иск с правно основание чл.266,ал.1 от ЗЗД и в условия на евентуалност в
следната поредност искове по чл.61,ал.1, чл.55,ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД
Исковата
молба е подадена от „Пътинженерингстрой - Т“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Трети март“ №40, срещу Община Велики
Преслав, в която се твърди, че ищецът е изпълнител на обект „Реконструкция и рехабилитация на общински
пътища по две обособени позиции: Обособена позиция 1:SHU 1006 (гр. Велики
Преслав - Промишлена зона – кв. Кирково -
SHU 1004) и Обособена позиция 2: SHU 1008 (І-74 – гр. Велики Преслав -
Промишлена зона - 1-7) и съоръженията и принадлежностите към тях”, за обособена
позиция 1, въз основа на Договор № 280/03.09.2018 година. Твърди, че
дружеството е изпълнило всички СМР. Сочи, че в хода на изпълнение на
възложеното се оказало, че за да бъде изпълнен обекта и пуснат в експлоатация
се налага извършване и на допълнителни,
непредвидени като вид СМР, но те не били обект на претентцията. Сочи, че обема
и вида на работите, които се наложило да бъдат извършени довело до това, че не
можело изпълнението да се вмести в предвиденото по проект. Между страните била
уговорено сумите да се изплатят от проекта, а при недостиг и със собствени
средства на Общината. За да може да бъдат усвоени от Общината предвидените по
проекта суми били съставени отчетни документи в рамките на стойността предвидена
по проекта – Протокол №1 предвиждал обща стойност на проекта 581597,37 лева без
ДДС. Допълнително бил съставен и Протокол №2 за допустимите по проекта 5%
непредвидени СМР на или 29 142.07 лв. без ДДС. По време на строителните работи
станало ясно, че стойността ще надхвърли сумите и в двата протокола и било
уговорено да се състави допълнителен акт за сумите надхвърлящи тези стойности.
Твърди, че такъв акт не бил съставен, и сумите не са заплатени. Твърди, че
допълнителната работа е на стойност от 108 901,36
лева или 130 681,63 лева с ДДС (подробно описана като вид и обем в ИМ).
Твърди, че без извършването на тези работи е било невъзможно приключването на
проекта, като най-вероятно е нямало да бъде въведен в експлоатация, а общината
би претърпяла финансови загуби поради невъзможност да усвои предоставените
ѝ средства. Намира, че тези суми се дължат на изпълнителя, тъй като са
реално извършени и са били възложени в хода на работата от възложителя и
строителния надзор като негов представител. Моли да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 130 68163 лева с ДДС като сочи четири отделни основания за
заплащането им: 1).Възлагането им от възложителя в хода на изпълнение СМР; 2).
Извършени са в интерес на възложителя и са извършени добре – с цел да предпазят
възложителя от евентуални загуби, ако проекта не бъде приключен; 3).Ако се
приеме, че е извършена работа по недействителен договор то страните дължат
връщане на даденото, а даденото са изпълнените СМР, които тъй като не могат да
се върнат следва да се заплатят по действителната им цена; 4).Ответника се е
обогатил, а съответно ищеца е обеднял със стойността на СМР. Моли да бъде
присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, както и деловодни разноски.
В
отговора подаден от ответника не се оспорва сключването на Договор за
обществена поръчка №280/03.09.2018 г. Ищецът извършил възложените му СМР и
получил договореното възнаграждение. Още в хода на процедурата по възлагане от
страна на участниците постъпили запитвания за констатирани несъответствия в
количествените сметки и подробните
ведомости към проекта. Единият от въпросите се отнасял до задание ,,Доставка и
полагане на плътен асфалтобетон, тип „А“, с дебелина в уплътнено състояние 4
см.“, като посоченото количество в КСС е 7459.00 кв.м., а по ведомости на
проекта е - 12 199.00 кв.м. и открити несъответствия по позиции 6, 7, 10, 12,
13 и 15: „Предвид това, че възложителят изрично е посочил размера и как ще
бъдат усвоени непредвидените разходи, моля, да уточните количествата с цел
цялостното изпълнение на проекта?“ Отговорът на възложителя бил публикуван
своевременно на профила на купувача: „По отношение на несъответствията между
количествата по КСС за остойностяване и подробни ведомости - приложение към
проекта, следва да се остойностят количествата по количествено-стойностната
сметка - приложение към документацията на обществената поръчка.“ Ето защо
твърди, че не отговаря на истината твърдението, че изпълнителя е установил тези несъответствия в
хода на изпълнение на поръчката. Намира, че изпълнителят е приел съдържанието
на проектодоговора при подписването, а в него е записано, че „цената е
окончателна и не подлежи на промяна.“ Няма направено искане за изменение на
сключения договор и такова не е било правено. Сочи, че твърденията на ищеца за
изменение на възложената му работа в хода на изпълнение на СМР не се
потвърждава от доказателства. В съставените протоколи за приемане на
извършените СМР и актовете за изпълнение количествата на работата са описаните
в количествено-стойностната сметка придружаваща документацията на обществената
поръчка. Страните не са подписвали нарочен протокол за приемане на допълнително
извършени СМР, те не присъстват в документацията установяването на годността на
строежа, както и въвеждането му в
експлоатация. Сочи, че изпълнителя е изпращал две писма до община Велики
Преслав, във връзка с претендирани допълнителни СМР. В първото от 09.05.2019 г.
се сочи за завишаване на количествата плътен асфалтобетон с 4 148.37 кв.м. на
стойност от 86 535 лв. Във второто писмо от 19.07.2019 г. претендираната сума е
вече 108 901.36 лв. Предвид тези писма възложителя с писмо е напомнил на
изпълнителя, че има пределна стойност на обществената поръчка ОП 1 – 613 884.50
лв. и тя не може да бъде надвишавана по проекта било водещо одобреното КСС и
това което е оферирано от изпълнителя за участие в поръчката – 612 073.31 лв.
Ето защо намира, че не дължи на ищеца претендираната сума. От една страна
намира, че тези дейности не са били възложени на изпълнителя, нито преди
сключване на договора, нито по време на изпълнението, както и тъй като
описаните дейности не били договаряни. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
От
името на ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се поддържат
всички твърдения изложени в исковата молба.
Съдът въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени отделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не е спорно и от представените документи се установява, че са сключили
Договор № 280/03.09.2018 година (
наричан за краткост Договора), по силата на който, на основание чл.112 ЗОП,
след проведена процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена
поръчка (ОП) с уникален номер в РОП 00303-2018-0003 и влязло в сила Решение
№003/2018/02 от 24.07.2018г. за класиране на участниците, ответникът е
възложил, а ищецът приел да изпълни „Реконструкция и рехабилитация на общински
пътища по две обособени позиции: Обособена позиция 1:SHU 1006 (гр. Велики
Преслав - Промишлена зона – кв. Кирково -
SHU 1004) и Обособена позиция 2: SHU 1008 (І-74 – гр. Велики Преслав -
Промишлена зона - 1-7) и съоръженията и принадлежностите към тях”, за обособена
позиция 1. Съгласно гл.ІІІ, чл.6 цената
на подлежащите на изпълнение СМР е 612 073,31 лева без ДДС, съответно 734 487,97 с ДДС, съгласно ценовото
предложение на изпълнителя, разпределена както следва : 1.цена за изпълнение на
СМР в размер на 699 512,35 лева с ДДС 2.непредвидени разходи за СМР до
34 975,62 лева с ДДС. В чл.6,ал.2 е предвидено, че цената е окончателна и
не подлежи на промяна. Ищецът твърди, че
в хода на извършване на възложените СМР се е наложило да извърши допълнителни
по обем непредвидени СМР и претендира
именно тяхната стойност. Посочва, че като вид СМР фигурират в КСС, но са в
по-малък обем от действително извършените. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че претендираните допълнителни СМР са извършени от ищеца, не
заявява възражения свързани с качеството, както и обстоятелството, че надвишават
по обем предвидени по вид СМР в КСС, но твърди, че нямат характера на
„непредвидени“ по смисъла на чл.7,ал.2 от Договора. Дори и да се приеме, че СМР са непредвидени,
заявява, че не е спазена процедурата по възлагането им уредена от чл.7,ал.4 от
Договора, препращаща към чл.116 от ЗОП, поради което не дължи заплащането им на
договорно основание.
На
първо място съдът намира за доказано, че допълнителните, според ищеца
непредвидени СМР, а именно: 1.Технологично фрезоване и асфалтобетонова
настилка, включително натоварване, транспортиране на определено разстояние,
разтоварване на депо и оформянето му и всички свързани с това разходи –
1 687,90 кв.м 2.Разваляне на съществуваща настилка, включително натоварване,
превоз на депо и всички свързани с това разходи- 9,52 куб.м 3.Доставка и
полагане на плътен асфалтобетонен, тип А, с дебелина в уплътнено състояние –
20,86 кв.м и 4.Доставка и монтаж на нестандартни, рефлектиращи пътни знаци,
съгласно БДС 1517-74, включително всички свързани с това разходи- 353,85 кв.м, са
действително извършени. Освен, че това
обстоятелство не се оспорва от ответника, в този смисъл е и заключението на ВЛ
по назначената СТЕ. Според ВЛ описаните в исковата молба допълнителни СМР като
видове са изпълнени на обекта. Посочено е, че в проектната документация тяхното
изпълнение е предвидено като видове и количество, но не е предвидено в Договора. Въпреки включването им в проектната
документация по делото липсват доказателства за възлагането им по реда и
начините в ЗОП. От показанията на св.А.П.може да се направи единствения извод,
че ответникът е бил уведомен за необходимостта да се извършат процесните СМР,
но не са постигнати насрещни, конкретни и съобразени с действащото законодателство
уговорки за извършването, респ. заплащането им. Поради изложеното съдът намира,
че между страните липсва договорно основание, въз основа на което ищецът да
претендира заплащане на процесните СМР или искът по чл.266,ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователен.
Поради
неоснователността на главно предявения иск по чл.266,ал.1 от ЗЗД , съдът дължи
произнасяне на първата по ред евентуално заявена претенция с правно основание
чл.61,ал.1 от ЗЗД. В практиката на ВКС са застъпени противоречиви становища
относно възможността да бъдат заплатени извършени дейности над договорените по
сключени договори по реда на ЗОП. В част от решенията, например с Решение № 95 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 60211/2016 г., III г. о., категорично е отречена възможността на
изпълнителя по договор сключен по реда на ЗОП (отм.) да бъдат заплатена
стойността на действително изпълнените на място допълнителни СМР над тези,
които са включени в количествената сметка по договора и СМР, както и на такива
които въобще не са включени като видове в количествената сметка към сключения
договор. В Решение № 60078/,30.08.2021 г. по т.д.№ 802 по описа за 2020 г. на ВКС, ІІ т.о. е
възприето становището, че в хипотеза когато е
налице извършване от изпълнител на дейности, съвпадащи с дейностите съгласно
сключения договор по реда на ЗОП, но над договорения обем и тези дейности са
извършени в интерес на лицето, със знанието и без противопоставянето му, то
тогава отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД,
защото в резултат на извършване на дейност в чужда правна сфера, възниква
облигационно отношение, не от договора, а от извършване на определени действия
по управление на чужда работа. В този случай, лицето, в чийто интерес са
извършени, дължи на изпълнилия ги, стойността на разходите за материали и труд,
без печалба. Съдът възприема горното
разрешение на спорния правен въпрос и намира, че в настоящият казус е налице
именно описаната хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие. Както беше посочено по-горе, ответникът няма
количествени и качествени възражения свързани с изпълнението на допълнителните
СМР, в този смисъл е и заключението на СТЕ. Освен факта, че СМР са изпълнени,
ВЛ е констатирало, че завършването и
приемането на обекта предмет на Договора, не би могло да се осъществи без изпълнението на допълнителните СМР като
количество, т.к. те са част от одобрения технически проект. Тези констатации на ВЛ, които съдът възприема
като обективни и компетентни , обосновават извода, че извършените от
изпълнителя допълнителни СМР са в интерес на възложителя. Съществено е и
обстоятелството, че финансирането на проекта от ДФЗ е обусловено от пълното
завършване на проекта, а както се посочи, такова не би могло да се осъществи
без допълнителните СМР. От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че в хода на осъществяване на поръчката, изпълнителят е уведомил
възложителя за необходимостта от извършване на допълнителни СМР. Ответникът е
знаел и не се е противопоставил на извършването на СМР, като изпълнителят дори е получил уверение, че ще бъде намерено
финансиране за заплащане на допълнителните СМР. Вярно е, че за тези СМР не са съставяни актове обр.12 и обр.19, но
този факт е относим единствено към обстоятелството, че за реализирането им не е
сключен договор. Собственик както на терена, така и на строежа е ответникът,
т.е. безспорно дейностите по СМР и по-точно резултатите са постъпили в
патримониума на собственика. С оглед
изложеното съдът намира, че на ищеца следва да се признае правото на вземане на
ищеца за стойността на необходимите и полезни разноски, които е извършил. С
оглед установените разходи съгласно заключението на ВЛ , следва да се приеме,
че същите са в размер на 99 001,24 лева,
която сума е дължима ведно с ДДС или искът е основателен за 118 801,49 лева . За разликата до
пълния предявен размер от 130 681,63 лева искът е неоснователен, ето защо
подлежи на отхвърляне. С уважаването на иска по чл.61,ал.1 от ЗЗД (макар и
частично) отпада необходимостта съдът да се произнася по следващите по ред
евентуално заявени искове по чл.55,ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД .
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 10 006,60 лева.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът също следва да заплати на ответника
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 450,54лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Пътинженерингстрой -
Т“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление :гр. Търговище, ул.
„Трети март“ №40 срещу Община Велики
Преслав, иск по чл.266,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата 130 681,63 (сто и тридесет хиляди шестстотин осемдесет и един лева
и шестдесет и три стотинки) лева допълнителни СМР (Технологично фрезоване и
асфалтобетонова настилка, включително натоварване, транспортиране на определено
разстояние, разтоварване на депо и оформянето му и всички свързани с това
разходи – 1 687,90 кв.м, 2.Разваляне на съществуваща настилка, включително
натоварване, превоз на депо и всички свързани с това разходи- 9,52 куб.м,
3.Доставка и полагане на плътен асфалтобетонен, тип А, с дебелина в уплътнено
състояние – 20,86 кв.м и 4.Доставка и монтаж на нестандартни, рефлектиращи
пътни знаци, съгласно БДС 1517-74, включително всички свързани с това разходи- 353,85
кв.м) по Договор № 280/03.09.2018 година , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Велики Преслав да заплати на
„Пътинженерингстрой - Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.61,ал.1 от ЗЗД сумата 118 801,49
лева с ДДС (сто и осемнадесет хиляди
осемстотин и един лева и четиридесет и девет ст.) лева - необходими и
полезни разноски за извършване на следните СМР : Технологично фрезоване и
асфалтобетонова настилка, включително натоварване, транспортиране на определено
разстояние, разтоварване на депо и оформянето му и всички свързани с това
разходи – 1 687,90 кв.м 2.Разваляне на съществуваща настилка, включително
натоварване, превоз на депо и всички свързани с това разходи- 9,52 куб.м
3.Доставка и полагане на плътен асфалтобетонен, тип А, с дебелина в уплътнено
състояние – 20,86 кв.м и 4.Доставка и монтаж на нестандартни, рефлектиращи
пътни знаци, съгласно БДС 1517-74, включително всички свързани с това разходи-
353,85 кв.м, по проект „Реконструкция и рехабилитация на общински пътища по две
обособени позиции: Обособена позиция 1:SHU 1006 (гр. Велики Преслав -
Промишлена зона – кв. Кирково - SHU
1004) и Обособена позиция 2: SHU 1008 (І-74 – гр. Велики Преслав - Промишлена
зона - 1-7) и съоръженията и принадлежностите към тях”, за обособена позиция 1,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-15.05.2020г., до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 130 681,63
лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Велики Преслав да заплати на Пътинженерингстрой
- Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 10 006,60 (десет хиляди и шест лева и
шестдесет ст.) лева- деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Пътинженерингстрой -
Т“ ЕАД, ЕИК 835009611да заплати на Община Велики Преслав, сумата 450,54(
четиристотин и петдесет лева и петдесет и четири ст.) лева – деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: