РЕШЕНИЕ
гр.София, 01.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4157 по описа за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
Л.П.К. от гр.Б. твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2011г. около
13,00ч. в гр.Б. са му причинени телесни увреждания. Произшествието е настъпило
по изключителната вина на водача на МПС Л.В.К., която е нарушила правилата за
движение по пътищата и му е причинила средна телесна повреда. В резултат на
описаното ПТП той е получил счупване на шийката на дясната мишнична кост,
изкълчване на раменната става. Бил е хоспитализиран, извършена му е оперативна
интервенция, търпял е болки и страдания и предвид възрастта му ще продължи да
изпитва притеснения, страх и негативни емоции свързани със спомена за случилото
се до края на живота си. Ищецът сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с
период на покритие от 02.06.2011г. до 01.06.2012г., валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 30 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендира за разноските по делото.
Ответникът
„З.К.О.–клон Б.“ КЧТ оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, като твърди, че водачът на увреждащото МПС няма вина за настъпилото ПТП. Счита,
че липсва причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите
увреждания. Оспорва степента на твърдените увреждания, продължителността на
оздравителния процес. Прави възражения за съвина на ищеца като пешеходец като
твърди, че той е съпричинил увреждането. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
20.08.2011г. около 13,00ч. в гр.Б. по ул.“Д.Б.“ в посока от бул.“Васил Левски“
към бул.“Стамболийски“ в дясната пътна лента се движел л.а. „Фолксфаген поло“ с
ДК № *******, управляван от св.Л.В.К.. При приближаване на кръстовището с ул.“Д.Г.“
управлявания от нея автомобил бил изпреварен от друг, неизвестен автомобил
джип, който се движел в лявата лента. В същото време ищецът, пешеходец
предприел пресичане на платното за движение по ул.“Д.Б.“ по маркирана пешеходна
пътека, сигнализирана с пътни знаци. Джипът изчакал пресичащия пешеходец и след
това продължил движение. Водачът на л.а. Поло, който имал ограничена видимост
към пешеходеца, не го възприел и го ударил. Водачът на л.а. Поло оказал
незабавна помощ на пешеходеца. Той бил приет по спешност в болница. За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 22357/22.08.2011г. Срещу
водача на МПС св.К. било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.343а ал.1 б.“а“ пр.2 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2, във вр. с чл.342 ал.1
пр.3 от НК във вр. с чл.20 ал.1 от НК. С постановление от 25.11.2014г. по ДП
№39/2014г. по описа на ОСлО Б. воденото досъдебно производство срещу водача на
МПС било прекратено по искане на пострадалия ищец.
ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието, при сухо време /вж. показанията на
св.К./. Не са установени спирачни следи. По автомобила няма констатирани
щети.
Св.К., водачът на л.а.
„Фолксфаген поло“ установява, че пътното платно, по което се е движела, е било
с две ленти за движение в нейната посока. Забелязала, че има марК.ка за
пешеходна пътека. Тя се движела в дясната лента в пътното платно за движение. Спомня
си, че отляво от нея се движел джип и изведнъж от дясно се появило едно дете.
Когато го възприела то вече било на земята. Досежно скоростта, с която се е
движела, свидетелката си спомня, че е
била 30-40 км/ч. Не е предприемала М.ра, тъй като когато забелязала детето, то
е било вече на земята от дясната страна на нейния автомобил. Спомня си, че
джипът е ограничавал видимостта й от ляво.
По
делото са назначени и изслушани САТЕ и съдебно-
медицинска експертиза.
От
САТЕ се установява следния механизъм на ПТП: лек автомобил м.Фолксваген поло с
ДК№ ******* се движел в ясната пътна лента на ул.“Д.Б.“ със скорост в интервала
30-50 км/ч. При приближаване на кръстовището с ул.“Д.Г.“ бил изпреварен от неизвестен
автомобил джип, който се движел в лявата лента. В същото време пешеходецът,
настоящият ищец, предприел пресичане на платното за движение на ул.“Д.Б.“ по
маркирана пешеходна пътека, сигнализирана с пътни знаци. В процеса на
изпреварване джипът за определен период от време е ограничавал видимостта на
водача на л.а. Поло спрямо пешеходеца, докато е пресичал двете пътни ленти за
движение в обратната посока. Видимостта на пешеходеца за водача на л.а. Поло
със сигурност се е открила към момента, в който джипът преминал през
пешеходната пътека. От този момент нататък пешеходецът е бил видим за водача на
л.а. до момента на удара, като е изминал път около 5,60м. до удара. Според
експерта спрямо момента, в който пешеходецът пресичал двойната средна марК.ка
водачът на л.а. Поло е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара
и да предотврати произшествието при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и
бърз ход. При тичане на пешеходеца ударът е бил непредотвратим. Вещото лице
счита, че причината за настъпване на ПТП , при условие че пешеходецът е вървял,
е в действията на водача на л.а. Поло, който не е предвидел ситуацията на
пешеходната пътека и не е реагирал своевременно за спиране. Когато има
ограничаване на видимостта спрямо пешеходна пътека водачите трябва да предвидят
появата на пешеходец върху нея своевременно. Ако пешеходецът е тичал при така
описаната обстановка, то неговите действия ще са в причинно-следствена връзка с
настъпване на произшествието, защото сам се е изложил на риск да бъде ударен и
е направил удара непредотвратим за водача на л.а. Начинът на движение на
пешеходците не може да се установи по технически път, а чрез неутрални
свидетели очевидци. Появата на пешеходец върху пешеходната пътека никога не е
внезапно. Тъй като липсват свидетели очевидци на ПТП, вещото лице е работило
върху два варианта с оглед движението на пешеходеца до мястото на удара –
джипът е преминал през пешеходната пътека и след него е преминал пешеходеца или
пешеходецът е преминал преди джипа, който го е изчакал, след което той е
продължил движението си . В първия случай водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП -то при движение на пешеходеца с бавен,
спокоен или бърз ход. Само при тичане на пешеходеца ударът би бил непредотвратим.
В случай че пешеходецът е преминал пред джипа – в момента в който той се
появява пред предния десен габарит на джипа, водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП само ако пешеходецът е вървял с бавен
ход. При нормален спокоен и бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане
ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила.
Съгласно
заключението на вещото лице ортопед травматолог, изготвило СМЕ, ищецът е
получил счупване на шийката на дясната мишнична кост с изкълчване на главата и
охлузване по дясната подбедрица.в резултат на счупването на шийката на
мишничната кост ищецът е получил трайно , за повече от 30 дни, затрудняване
движенията на десен горен крайник.охлузването на подбедрицата е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приложено му е
стационарно лечение, при което под обща анамнеза е предприето закрито
наместване на счупването с последваща гипсова имобилизация тип Дезо. Охлузването е било почистено и
привързано.към момента целостта на счупената мишнична кост е възстановена. По
принцип стандартният период за възстановяване е 3-4 месеца. Изпитваните болки и
страдания за период от 35-45 дни от травмата са с много висока интензивност,
тъй като пострадалият разполага само с един ляв горен крайник, докато другият е
залепен за трупа с произтичащите от това неудобства в бита, самообслужването ,
извършването на учебна дейност. Едва след отстраняване на мобилизацията могат
да се предприемат рехабилитационни процедури. След приключване на оздравителния
процес при рязка промяна на времето, при влажност, при натоварване на крайника,
пострадалият може да изпитва болка и неприятни усещания в мястото на счупването.
Това е временно явление и трае около 3-4 години.
Във връзка с търпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът допусна до разпит св.К., негов баща. Свидетелят си спомня, че синът му е бил много уплашен
след произшествието. Отначало бил с поставен гипс, след това с шина за обездвижване
на рамото. Тъй като е десничар, трудно му е било да се храни, да извършва
физиологични нужди. Всеки ден го посещавали в болницата, за да го обслужват и
защото бил много уплашен. Бил притеснен и от започване на училище на 15.09. Била
последната му година в училище, а синът му в час само слушал, не можел да пише.
Бил много притеснен как ще завърши. И в момента пострадалият не е възстановен
напълно. При вдигане на тежко, при лошо време споделял че го боли ръката.
Страните не спорят, че автомобилът „Фолксваген
поло“с ДК№ *******е имал активна
застраховка ГО при ответника в деня на инцидента.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД). За да са налице
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД е необходимо деянието от
водача на лекия автомобил да е извършено виновно и
противоправно, да е
налице вреда за ищеца по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя следва
да се установи противоправно поведение у водача на МПС.
Въз основа
на изслушаната съдебна
автотехническа експертиза
и събраните гласни доказателства се установи, че ПТП е станало на пешеходна
пътека и то на етап, при който пострадалият пешеходец вече е бил предприел
пресичане и е бил на етап да го приключи – бил е пресякъл вече 2 пътни ленти.
Пресичането на пешеходната лента
предоставя на пешеходеца освен право на преминаване и право на предимство пред
водачите на МПС, които са длъжни да се съобразят с поведението на пешеходеца. Водачът
на МПС има безусловното задължение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП да осигури
безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него,
каквито са пешеходците. Законодателят въвежда задължение на водача да осигури
предимство от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека. Наличието
на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея /така ТР №2/16г. по т.д.№2/2016г, ВКС, ОСНК, т.6/. Освен
това, законът предвижда засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата
на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се
движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе
от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване,
дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли
внезапно пешеходната пътека /пак там/. В посоченото ТР ВКС е дал разрешение и на друга сходна хипотеза,
свързана с ограничената видимост. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство – чл.119,ал.2 от ЗДвП, водачите на заобикалящите
нерелсови превозни средства са задължени да се движат с такава скорост, която
да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци.
Пострадалият ищец е бил дете, на 16 години, който е пресичал на
обозначено и сигнализирано място. Независимо кой от вариантите , разработени от
вещото лице по САТЕ да са се реализирали, и в двата случая вина за настъпване
на ПТП има водачът на МПС. Дори и да е имала липса на видимост поради движещия
се от дясно джип, водачът на увреждащия автомобил е следвало да намали и дори
да спре пред пешеходната пътека, за да пропусне евентуално движещи се
пешеходци. Ако джипът е преминал преди детето, то то е било видимо за св.К. и
тя е могла да реагира и да предотврати удара. Ако джипът е спрял за да премине
детето, то тогава възприемайки това поведение на водача на джипа, тя също е
следвало да спре. При всички положения тя е била длъжна да се движи с такава
скорост, която да й позволи да спре. Неоснователно е възражението на ответника
за съпричиняване. У пострадалия ищец не се установи поведение, което е в разрез
с правилата за движение на пешеходците – не е пресякъл внезапно, не е бягал. Отделно
от това, следвайки задължителното разбиране на ВКС защитата на деца пешеходци е
всеобхватна.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС
причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност за процесния ден. Договорът е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ /отм./). Съдържанието
и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретното държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства за преживените от ищеца болки и страдания във връзка с получените
телесни увреждания и продължителността на възстановителния период – 3-4 месеца,
активната възраст в която се намира, социалния и физически дискомфорт от
отслабената дясна ръка и невъзможността пълноценно да си служи с нея, което ще
го съпътства в живота му, болките, които ще търпи при промяна на времето - като
това е перманентно състояние до края на
живота, изпитаните психически негативни преживявания, страх и стрес от случилото
се, от невъзможността да бъде пълноценен ученик през учебната година, от
притеснението как ще завърши училище, трудностите и неудобството които е
изпитал в училище до възстановяването си, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и
конюнктурата в страната към момента на увреждането – 2011г., вкл. и водейки се
от съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлива сума за
репариране на нанесените неимуществени вреди е претендираната сумата от 30 000лв.
В
исковата молба ищецът претендират обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.
223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането – 20.08.2011 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
И двете страни претендират
разноски.
Ищецът е представил списък по
чл.80 от ГПК за 540лв. разноски за експертизи и държавна такса. Отделно
процесуалният му представител претендира присъждане на хонорар по реда на чл.38
ал.2 от ЗА.
Ответникът е представил списък, с
който претендира 195лв. разноски и 1720лв. адвокатски хонорар.
Ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса за размера над 200лв. От бюджета на съда не са заплащани
разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца се следват в цялост направените от него разноски.
С оглед изхода на делото на
ответника не се следват разноски.
На основание чл.38 ал.2 от ГПК
ответникът следва да заплати на процесуалният представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1050лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения /редакция в сила от 2009г. , с оглед
решение № 9273/2016г. на ВАС, в сила от 23.05.2017г./.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 1200лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”З.К.О.-клон Б.” КЧТ, ЕИК *******със
седалище в гр.София и адрес на управление бул.”*********, представлявано от В.М.,
да заплати на Л.П.К., ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 20.08.2011г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.08.2011г. в гр.Б.,
по бул.“Д.Б.“ при пресичане на пешеходна пътека, неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени виновно от застрахован при ответника по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № А1060021483
водач Л.В.К. , както и сумата 540лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ”З.К.О.-клон Б.” КЧТ да заплати на адв.В.Н., САК на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1050лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ”З.К.О.-клон Б.” КЧТ да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1200 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: