Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.07.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 12598 по
описа за 2016
год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.В., срещу решение № 8721/15.06.2016
г., постановено по гр. д. № 56969/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта
му относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, в частта му относно предоставяне
упражняването на родителските права и режима на лични отношения на бащата с
детето. Счита, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В
жалбата са изложени съображения. Моли да се отмени решението в обжалваните
части и съдът да постанови друго, с което да приеме, че вината за
разстройството на брака е на съпругата, да предостави упражняването на
родителските права спрямо детето на бащата, а при потвърждаване на решението в
тази му част- съдът да определи по-
разширен режим на лични отношения на бащата с детето. Претендира присъждане на
разноски.
Ответницата по първоначалния иск и насрещен
ищец Р.К.Б. също е депозирала въззивна
жалба срещу решение № 8721/15.06.2016 г., постановено по гр. д. №
56969/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с
детето, както и в частта му, с която исковете за издръжка на детето са
отхвърлени в разликата им над 150 лв. до размер на 500 лв. и за периода 05.11.2014 г.- 05.11.2015 г. Излага
съображенията си. Моли да се отмени решението в обжалваните части и съдът да
постанови друго, с което да приеме, че вината за разстройството на брака е на
съпруга, да определи посочения в жалбата режим на лични отношения на бащата с
детето, както и да осъди бащата за месечна издръжка за детето в размер на 500
лв., считано от 05.11.2014 г.
Въззивникът и въззиваема страна И.И.В. в писмения си отговор оспорва
въззивната жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание въззивника и
въззиваема страна И.И.В. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание по делото въззивника и въззиваема страна Р.К.Б. поддържа
въззивната си жалба.
Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 8721/15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 56969/2015 г., СРС,
ІІІ ГО, 117 състав е прекратил бракът, сключен между страните по делото, по
обща вина, постановил е жената да носи предбрачното си фамилно име, предоставил
е упражняването на родителските права над детето Д. И. В. на майката, при която
детето да живее, с право на бащата да взема детето с преспиване/и задължение-
да го връща/, както следва: до навършване на 7- годишна възраст на детето-
всеки първи и трети петък от месеца от 16 часа до 18 часа на следващия неделен
ден, през четни години- на рождения ден на детето от 10 часа до 19 часа, а през
нечетни- на рождения ден на бащата в същите часове; след навършване на 7
годишна възраст- освен гореизложеното и през втората половина на всички
ученически ваканции. С решението съдът е осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез
неговата майка месечна издръжка в размер
на 150 лв. , считано от 05.11.2015 г., ведно със законната лихва за забава,
като е отхвърлил иска в останалата му част. Съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката. Районният съд е приел, че и
двете страни не са съумели да преодолеят разногласията помежду им чрез взаимни
отстъпки, че майката има по-голяма възможност да полага адекватни
непосредствени грижи, че може да разчита на помощта на майка си и безспорно е
по-подходящият родител на момиче на 4 години. Приел е, че на бащата е необходим
подходящ режим на лични контакти, чрез който да се заздрави връзката между
бащата и дъщеря му, като поради отдалечеността на родителите и положителните
родителски качества на бащата контактите с детето му следва да са в разширен
обем и постепенно да се разширяват допълнително. Съдът е приел, че
средномесечната издръжка на едно 4 годишно дете е около 250 лв., като поради
недоказване доходите на бащата, свидетелските показания и неговите изявления,
се е установило, че стандартът му на живот е над средния за страната, както и
поради което необремененият с грижите баща следва да поеме по-голямата част от
издръжката за детето- 150 лв.
Пред настоящата инстанция са събрани
доказателства за трудовата ангажираност и доходите на страните, за техните
жилищни условия, страните са изслушани и са приети заключенията на допуснатата
съдебно-психологична експертиза и на съдебно- психиатричните експертизи на
страните. Представени са влезли в сила постановления от ЧСИ Г.Н., рег. №923,
район на действие СГС за наложени на Р.К.Б. глоби по образуваното изпълнително
дело във връзка с неспазване на режима на лични отношения на бащата с детето по
определените привременни мерки по първоинстнанционното дело, както и влязла
заповед за защита по ЗЗДН в полза на детето срещу бащата, с мярка да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето си.
Относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака: Със събраните от първоинстанционния съд
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите на страните, както
и с оглед твърденията и на двете страни
се установи самоволно напускане на семейното жилище от съпругата, с което е
нарушила разпоредбата на чл. 15 от СК, без да се ангажират доказателства за
наличие на важни причини за разделно живеене на съпрузите, с което поведение съпругата
е предизвикала фактическата раздяла между страните, дезинтересирайки се от
грижите за съпруга си и преустановявайки
грижите на бащата за детето му. Както правилно е приел и СРС, и двамата
съпрузи не са направили необходимите компромиси и отстъпки за да преодолеят
кризата в брачните си взаимоотношения. Следва да се отбележи и, че липсват
твърдения, а още по- малко- доказателства съпругът да е положил усилия за
преодоляване на кризата в брачните отношения между страните, за заздравяване на
брака им, за преустановяване на настъпилата фактическа раздяла помежду им, като
по този начин също е ангажирал своята брачна вина. Във въззивното производство
не бяха ангажирани доказателства, променящи убеждението на съда, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи, поради което решението в тази му част, като
правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено от Р.И.М., което
съдът счита за компетентно и безпристрастно, се установява следното: детето Д.
е емоционално привързана и към двамата си родители, има формирано чувство за
принадлежност и произход; Отношението на детето към майката и бащата се
определя от няколко обстоятелства. На първо място майката сама взема решение и
напуска семейното жилище, без предварително да са обсъдени отношенията между
родителите и как ще се осъществяват контактите на детето с бащата. По този
начин Д. започва да живее само с майка си и нейната майка, в друг град, в друго
жилище. Контактите с бащата са редки, непридвидими за детето, в повечето случаи
съпроводени с негативни емоции, свързани с конфликта и непоносимостта между
родителите, на които детето става свидетел; Показателно е, че въпреки
изминалата една година оттогава Д. си спомня и разказва за жилището на бащата,
цветята, рисува ги с желание; Фактът, че детето живее постоянно с майката
предопределя и позитивното му отношение към нея; Отношението към бащата на този
етап е противоречиво, детето е объркано в чувствата си, а и при липсата на
контакти връзката им няма как да се развие;
На въпроса: Какво е
емоционалното състояние на детето?, вещото лице установява следното: Д. е с
нормално умствено развитие на фона на известна дисхармоничност в емоционалното
развитие, дължаща се на усложнената семейна ситуация; Преживява раздялата на
родителите си и изострените отношения между тях по свой начин, но трудно дава
израз на чувствата си; Д. е дълбоко наранена от конфликта между родителите си и
от многобройните срещи с различни социални работници, психолози и др., всеки от
които иска от нея да му разказва за неща, които са травмиращи за нея. Това я
прави тревожна, недоверчива, напрегната, с пристъпи на трудно контролируем
гняв. Експерта смята, че детето се нуждае от повече яснота, откритост и
искреност в отношенията си с близките възрастни, от разбиране и по-пълно
задоволяване на емоционалните й потребности, като тук се включва и пълноценното
възстановяване на отношенията с двамата родители.
На
въпроса: Съществува ли при детето
конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите и ако е налице такъв -
каква е причината?, вещото лице
установява следното: Конфликтът на лоялност се проявява, когато дете на
разделени родители поддържа контакти и с двамата родители, и по един или друг
начин е принудено да прави избор между тях, чие мнение да споделя, на кого да
вярва и т.н. В случая Д. не поддържа редовна връзка с бащата - нито лично, нито
по телефон в продължение на повече от една година. Преди това след неочакваната
им раздяла през 2014 г. срещите също не са били редовни и планирани. В
изказванията си за бащата Д. е сдържана, отговаря кратко или отбягва въпроса,
но все пак показва, че той съществува в спомените й, дори изразява силно
желание мама и тати да са заедно, но не знае дали това е възможно. На въпроса
обича ли тати отговаря - не, да. Детето е по-скоро объркано от ситуацията, в
която се намира - живее с майка си, не се среща с баща си, /вероятно не знае,
че той се опитва да я види/. Към настоящия момент не може да се говори за
наличие на конфликт на лоялност, поради изброените дотук обстоятелства, а също
и поради това, че детето се опитва да намери само обяснение на вълнуващите я
въпроси, въпреки малката си възраст. Възможно е обаче да се прояви такъв
конфликт в бъдеще, ако при започване на редовни контакти с бащата по режим на
лични отношения, родителите продължават да се държат враждебно един към друг
пред детето, да го поставят в ситуации на избор между тях - т.е. да включат
детето в личните си отношения, извън ролите на майка и баща.
На въпроса: Има ли синдром
на родителско отчуждение на детето и ако е налице такъв, каква е причината и до
каква степен е развит?, вещото лице установява, че са налице някои от
факторите, които във времето довеждат до отчуждение на детето от родителя, при
когото то не живее. На първо място - възпрепятстването на нормалните контакти
на детето с другия родител. В конкретния случай привременните мерки и режимът
на лични отношения, постановени от съда, не се изпълняват, въпреки желанието на
бащата да се вижда с детето си. На второ място може да се допусне, без да има
категорични свидетелства за това, че майката и бабата на Д. формират негативен
образ на бащата, но тук трябва да се имат предвид и предполагаеми негови
постъпки, за които също няма категорично потвърждение. Въпреки това от думите
на детето става ясно, че то не е отчуждено от баща си. Демонстрира амбивалентни
чувства към него, което също е показател, че все още не е настъпило
отчуждаване.
Трябва да се отчете
обаче, че ако не настъпи положителна промяна в поведението и на двамата
родители, насочена към преосмисляне на техните родителски роли и отговорности,
предпоставките за формиране на синдром на родителско отчуждение са налице и
това неминуемо ще се отрази на психичното и емоционалното развитие на детето
им.
Отговор на въпроса: Как се отразява на психиката на детето съществуващия
до момента режим на лични отношения с бащата?: вещото лице не може да даде, тъй
като режимът на лични отношения с бащата не се прилага на практика. Практиката
показва, че един режим на лични отношения може да има добър резултат само
когато родителите разбират доколко е важно за детето да поддържа нормални
контакти с майката и бащата, и се отнасят по адекватен начин към своите
задължения, свързани с режима, без да се опитват да го саботират по какъвто и
да е начин. Децата, особено по-малките, обичат да знаят предварително какво ще
се случва, и когато са подготвени по подходящ начин, в повечето случаи няма
проблеми.
Според експерта постановеният със съдебно
решение режим на лични отношения на детето с бащата е добър, но не се спазва.
Като се има предвид голямото разстояние между София и Варна, и времето,
необходимо за пътуване, а и възрастта на детето, според вещото лице може би е
по-добре връщането на детето в София да бъде в понеделник, вместо в неделя. По
този начин то ще има два пълни дни, в които да може да си почине след
пътуването, да се организират повече занимания и дейности, за които после да си
спомня. Експерта предлага и включването на 15 дни през лятото, несъвпадащи с
платения отпуск на другия родител. При затруднение - напр. реално заболяване на
детето или на родителя, при когото то трябва да отиде, режимът може да се
измести за следващата седмица. След 7-годишна възраст, когато детето ще тръгне
на училище - петък и понеделник ще бъдат учебни дни, това вероятно ще затрудни
пътуването. Тъй като ученическите ваканции са кратки, експерта счита, че ще
бъде по-добре да се редуват - една пълна ваканция с единия родител, следващата
с другия, плюс 15 дни през лятото.
Вещото лице не може да бъде напълно категорично относно
необходимостта от преходен период, но може би една първа среща с бащата в
присъствието на майката ще бъде достатъчна, при условие, че двамата родители
съумеят да се държат като зрели хора и да не дават вербален или невербален
израз на сегашните си чувства един към друг.
На
въпроса: Изградена ли е емоционална и доверителна връзка на детето
с всеки един от родителите?, вещото лице е установило следното: Предвид факта,
че от юли 2014 г. Д. живее само с майка си, тя по естествен път е формирала
емоционална връзка с нея, търси нейната подкрепа, закрила и одобрение. Но
връзката помежду им е по-скоро симбиотична, при детето се чувства липсата на
авторитетна фигура, която да постави ясни граници в отношенията между тях.
Нормално тази роля се поема от бащата. С баща си Д. има формирана емоционална
връзка от времето, когато са живеели заедно, но поради прекъсване на контактите
им тази връзка не е могла да се развие и да прерасне в доверителна. По
отношение и на двамата си родители детето е объркано. Обича и двамата си
родители, но чувствата й са блокирани от усилията на бащата и майката да водят
война помежду си. В голяма част от рисунките си Д. рисува сърца - като знак за
обич. Освен като пряк израз на чувствата й към някого, фактът, че често
използва този елемент в рисунките си показва, че темата за обичта е важна за
детето, изразява и потребността й да се уверява постоянно, че самата тя е
достатъчно обичана.
Според експерта, поради отвеждането на детето от дома
му в гр.Варна от майката на 09.07.2014 г., недопускането му от майката да се
връща в дома си и при бащата, не може да се очаква детето да има
ясни спомени от този период в живота си. Д. е била разделена от единия си родител
приблизително по времето, когато обичайно децата преживяват първата си
възрастова криза - около третата година. Тази криза и свързаните с нея
поведенчески реакции на две и половина, три годишното дете е част от неговото
израстване, тя е от голямо значение най-вече за емоционалното израстване на
детето и за бъдещото му формиране като самостоятелен човек. Предполага се, че
майката е задоволявала в достатъчна степен базисните потребности на детето, но
го е лишила от емоционалната връзка с бащата, от възможността да се включва в
съвместни дейности и занимания с него. Нормално
бащата е този, който има задачата да въвежда правилата и нормите, той дава и
значимите за детето оценки на неговите постижения, за да може детето да се
формира като самостоятелна личност - лишаването на Д. от общуване и съвместен
живот с бащата е довело до известна диспропорционалност в емоционалното й
развитие, описано по-горе. Д. демонстрира емоционално наситени и подробни
спомени за дома във Варна, показва положително отношение и дискретно заявява
мнението си, когато описва своята детска стая.
На въпроса: Как се е отразила на
детето продължителната раздяла с баща му?, вещото лице посочва, че до
голяма степен отговорът на този въпрос се съдържа в отговора на предишния
въпрос. Детето не е наясно с отношенията между родителите си, объркано е и в
своите чувства към тях. Усеща се липсата на авторитетна бащина фигура, която
детето се опитва да запълни, като демонстрира желание да взема решения, да дава
разпореждания, да бъде водеща в отношенията с възрастните, с които живее.
Същевременно е изморена от многобройните срещи и разговори с различни специалисти,
трудно се доверява и споделя, лесно изпада в демонстративен гняв.
Психологът дава заключение, че отношенията между
родителите на Д. са обострени до степен на липса на каквато и да е комуникация
между тях. За разрешаване на спорните въпроси се използват различни институции,
но каквито и решения да бъдат взети, отговорността за изпълнението им се носи
пряко от родителите. В случая е включено едно будно, умно и много чувствително
дете, което има явно изразена потребност да му бъде осигурена спокойна и
сигурна среда, правилно възпитание и най-вече възможност да общува
безпрепятствено с двамата си родители въпреки тяхната раздяла. Неоспорим факт
е, че децата могат да се адаптират и да се развиват нормално с разведени
родители, при условие, че родителите успеят да разграничат своите конфликти и
войни от потребностите на детето си. Според експерта, вместо Д. да бъде водена
при различни специалисти и подлагана на оценки и експертизи, по- добре е самите
й родители да ползват професионална помощ, за да могат да помогнат на детето си
да се чувства обичано и щастливо.
В съдебното заседание, проведено на 06.11.2017 г.,
вещото лице М. е заявило, че детето има добри спомени от месец юни 2016 г.,
когато е било с баща си. Същото така, при устното изслушване, вещото лице е
уточнило, че ако детето не се вижда с баща си по нормален начин, ще се стигне
до синдром на родителско отчуждаване и ще си расте без баща, че детето не
използва такива думи, които да навеждат на мисълта, че е била свидетел на
изразена грубост или агресивност. Потвърждава, че ако нещата продължат по този
начин, има предпоставки за настъпване на отчуждение- възпрепятстване от майката
на контактите с бащата, плюс отдалечеността в местоживеенето им. Относно думите
на детето, че „********* *****“, при въпрос на експерта, детето го е изрекло в
едно изречение, което е прозвучало като нещо многократно повтаряно, без да
влага в него емоция. Вещото лице не може да се ангажира дали това е внедрен
спомен, но му е прозвучало като многократно повтаряна фраза, която вече не е
свързана с емоция при детето. Други данни в разговора с детето относно това
дали е манипулирано, психологът не е
намерил. Вкопчването на майката в детето е една връзка, необходима в ранните
периоди от живота на всяко дете, след което обаче трябва да се даде известна
автономност на детето. Наличието на симбиотична връзка само с единия родител в
дългосрочен план се отразява върху израстването като хармонична и самостоятелна
личност. Вещото лице не е сигурно ,че майката е съумяла да си изгради нужния
авторитет пред детето.
От заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза,
изготвени от д-р М.С., се установява следното: при прегледа на страните не е
налице психично разстройство, няма данни да са страдали от такова и в миналото.
От направените справки няма данни Р.К.Б. да е лекувана по повод ***********, не
се води на диспансерен отчет, липсват данни да е лекувана или да се лекува към
настоящия момент от *******. При И.И.В. няма данни за психично заболяване и
отклонения от нормалното човешко развитие, които биха повлияли негативно върху
развитието и възпитанието на детето. В съдебното заседание, проведено на 29.01.2018
г., съдебният психиатър д-р С. е уточнил, че психичните заболявания обикновено
са хронични и имат епизодични обостряния, ако не са с непрекъснато протичане. **********
е психично заболяване. Няма анамнезни данни и никъде в медицинската
документация или някъде другаде е
отбелязано Р.К.Б. да е изследвана за такива проблеми.
Към материалите по въззивното дело са приобщени социални доклади, изготвени
от ДСП-Варна и ДСП-Оборище.
АСП- Д „СП“-Варна е дала заключение, че И.И.В. живее в собствен дом- вилен
имот на четири етажа, в който са осигурени подходящи битови и материални
условия за задоволяване на основните потребности на детето. Бащата няма
роднини, на които да разчита в грижите за детето. По време на срещите и
разговорите преди 18.06.2016 г. между бащата и детето се наблюдава
емоционална привързаност. И.И.В. откликва с готовност на всички желания на
детето. АСП- Д „СП“-Варна счита за обезпокоителен факта, че детето не се среща
с баща си, тъй като това би се отразило неблагоприятно върху правилното му
развитие. Отдела дава заключение, че детето се нуждае от пълноценен контакт и с
двамата си родители. С оглед възрастта и пола на Д., необходимостта да се
съхрани и надгражда емоционалната връзка с бащата, както и с цел превенция на
риска от формиране на „Синдром на родителско отчуждение“ е необходимо да се
предостави възможност за контакт на детето с бащата.
По време на срещата на социалните работници от ДСП-Оборище, детето Д. е
споделило, че не помни откога не е виждала баща си, както и че не й липсва, а
му е много сърдита и обидена, тъй като е искал да убие майка й. на въпроса дали
й е било мъчно за мама, докато е била при баща си, детето е казало, че при
разговор на баща й с майка й по телефона, тя се е опитвала да достигне
телефона, за да се чуе с нея, но баща й е вдигнал телефона още по- нагоре. Майката
,детето и бабата по майчина линия живеят в жилище, в което майката и детето
ползват обща стая, като детето има собствено легло. В хола за детето има приспособен детски кът. Отдела счита, че за
детето са полагани адекватни грижи от страна на майката, като връзката с бащата
към момента е основателно прекъсната. Няма данни детето да е неглижирано и да
не са задоволени базисните му потребности. Налице е развита емоционална връзка
дете-майка.
Изслушан в съдебното заседание на 24.04.2017 г., бащата потвърждава, че
след напускане на семейното жилище от страна на майката и детето, без съпругата
му да го предупреди за това нейно решение, последната го е лишила от контакти с
дъщеря му, от възможността да полага грижи за нея. При всеки негов опит да види
детето си е бил последван от завеждане на дело по ЗЗДН.
Изслушана в същото съдебното
заседание, майката твърди, че от раждането на детето, грижите за него полага
изцяло тя. След раждането, отношението на съпруга й към нея и детето коренно се
е променило- била е подложена на постоянен психически тормоз, който е преминал
и във физически. На третата среща на детето с бащата, последния не го е върнал
под предлог, че Д. не иска да вижда майка си.
Предвид установените факти и съобразявайки
критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК - възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, СГС приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските
права да бъде предоставено на неговата майка. Настоящия съдебен състав счита и,
че промяната на града, жилището, в което детето живее, социалното обкръжение и
среда на детето и смяната на детската градина, наред с кризата, в която се
намира детето, предизвикана от променените условия на живот и отглеждане вследствие
раздялата на родителите му, ще
предизвика допълнителен стрес и дискомфорт за детето. Поради
гореизложеното, първоинстанционния съд правилно е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на Д. на майката, при която е определил и
местоживеенето й.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд в частта относно
предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е
правилно, постановено е изцяло в интерес на детето, поради което следва да бъде
потвърдено.
Въззивният съд обаче намира определения режим на лични отношения на бащата
с детето за рестриктивен, без по делото да се установи необходимост от
постановяване на такъв. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК регламентира, че
режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго
време. Първоинстанционния съд не е определил възможност детето да прекарва по-
продължителен период от време с баща си през летния сезон, което би
способствало детето да общува с баща си по- пълноценно- с оглед отдалечеността
на местоживеенето на родителите на детето и необходимостта от продължителни
пътувания за посещенията в дома на бащата. На бащата не е предоставена
възможност да може да вижда и взема детето през официалните празници, без да са
налице доказателства за необходимостта от такива рестрикции на контактите баща-
дете. Ваканциите и празничните дни
следва да бъдат поделени между двамата родители. Както и вещото лице-психолог
установява в заключението си, поради обстоятелството, че ученическите ваканции
са кратки, би било по-добре да се редуват една пълна ваканция с единия родител,
следващата- с другия родител. Установи се, че между детето и бащата е налице
изградена емоционална връзка, която следва да бъде съхранена и доразвита,
бащата притежава добър родителски капацитет, поради което настоящия съдебен
състав счита, че на интересите на
малолетната Д. би съответствал следния режим на лични отношения с неговия баща:
бащата да има право да вижда и взема детето всеки първи и трети петък от месеца
от 17.00 часа в петък от детската градина на детето, а след като детето започне
училище- в 18 часа от дома на майката, или след приключване на училищните
занимания от училище (когато детето е втора смяна на училище), до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните празници за времето от
18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми декември, за рождения ден на
детето от 9 часа на 19 часа, съобразен с училищната ангажираност на детето и
пролетната училищна ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на
последния й ден, на нечетни години— за Новогодишните
празници за времето от 18 часа на 30- ти декември до 18 часа на 2- ри януари,
както и за пролетната ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа
на последния й ден, със задължение на бащата да върне детето на майката.
Предвид така изложеното, настоящият съд намира, че следва
да се уважи въззивната жалба на И.И.В. и да се определи посоченият режим, като
решението на първоинстанционния съд в тази му част бъде отменено.
Съдът приема становището на вещото лице-психолог, което счита
опосредстваните срещи за излишни- евентуално една първа среща с бащата в
присъствието на майката. По разбиране на настоящия състав, първата среща
(първият ден- от 09 часа до 18 часа) на детето с бащата след влизане на
настоящото решение в сила, следва да бъде в присъствието на майката на детето.
По жалбата на Р.К.Б. срещу решението в частта му относно издръжката:
Наведени са доводи, че въпреки, че районния съд е приел, че съпругът
манефестира стандарт над средния за страната, въпреки тези признания и
доказателствата, е определил сума за месечна издръжка едва в размер на 150 лв.,
като въпреки, че от напускане на семейното жилище бащата не е изплащал никакви
суми за детето, е определил издръжката от завеждане на исковата молба. Тези
доводи са основателни. Установи се по делото, че от 09.07.2014 г. страните не
живеят заедно, че от тогава грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага
майката. Бащата не е ангажирал никакви
доказателства поделото за плащани от него на майката на детето суми за
издръжката на Д. И. В..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част- отхвърления иск за издръжка за
минало време е неправилно, като такова следва да бъде отменено и бащата следва
да бъде осъден да заплати месечна издръжка за минало време, считано една година
назад от завеждане на иска в размер.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Като се ръководи от
законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Д. са необходими месечно общо около 350 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от
С оглед изложеното, обжалваното
решение в частта, в която исковете за месечна издръжка са отхвърлени за
разликата от 150 лева до пълните им предявени размери от 500 лв. месечно както
и за периода 05.11.2014 г. -05.11.2015
г. – да се отмени, като И.И.В. се осъди да заплаща на детето си Д. И. В. издръжка от още 100 лева месечно (или общо
250 лв.) Издръжката се дължи една година
назад от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна
причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава.
Поради уважаване на предявения иск с правно основание чл. 149 от СК,
задълженото за издръжка лице дължи заплащане по сметка на СГС държавна такса в
размер на 144 лв.
С оглед изхода на въззивното производство и общата вина (арг. от чл. 329,
ал. 1 ГПК) въззивният съд оставя без уважение исканията на страните за
присъждане на направени разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8721/15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 56969/2015 г. на
СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта му относно режима на лични отношения на
детето Д. И. В., с ЕГН********** с нейния баща И.И.В., с ЕГН********** и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.И.В., с ЕГН**********, с детето Д. И.
В., с ЕГН***********, както следва: бащата да има право да вижда и взема детето
всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 часа в петък от детската градина
на детето, а след като детето започне училище- в 18 часа от дома на майката,
или след приключване на училищните занимания от училище (когато детето е втора
смяна на училище), до 18.00 часа в
неделя, един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, на четни години- за Коледните
празници за времето от 18 часа на 23- ти декември до 18 часа на 27- ми
декември, за рождения ден на детето от 9 часа на 19 часа, съобразен с
училищната ангажираност на детето и пролетната училищна
ваканция на детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, на нечетни години— за Новогодишните празници за времето от 18 часа на 30-
ти декември до 18 часа на 2- ри януари, както и за пролетната ваканция на
детето от 10 часа на първия й ден до 18 часа на последния й ден, със задължение
на бащата да върне детето на майката. Първата среща (първият ден- от 09 часа до
18 часа) на детето с бащата след влизане на настоящото решение в сила, следва
да бъде в присъствието на майката на
детето.
ОТМЕНЯ решение № 8721/15.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 56969/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта, в
която са отхвърлени исковете за месечна издръжка на детето Д. И. В., с ЕГН**********
от нейния баща И.И.В., с ЕГН********** до пълните им предявени размери за
разликата над 150 лв. до размер на 250 лв. месечно, както и за периода 05.11.2014
г. -05.11.2015 г., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И.И.В., с ЕГН**********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149,
ал. 1 от СК да заплаща на малолетното си дете Д. И. В., с ЕГН**********, действаща чрез неговата майка и законен
представител Р.К.Б., с ЕГН**********
месечна издръжка в размер на още 100 лв., считано от 23.09.2015 г., както и да заплати месечна
издръжка за периода 05.11.2014 г. -05.11.2015 г. в размер на 250 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване,.
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА И.И.В., с ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС сумата от 144 лв. –
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на И.И.В., с ЕГН********** и Р.К.Б., с ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл.280, ал.1 от
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.