Р Е Ш Е Н И Е № 718
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IІ състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия
Дичев адм. дело № 3291 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Б.И.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. З.-М., срещу Решение № 2153-15-411 от 29.11.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-268/28.09.2021
г., издадено от длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО. В съдебно
заседание жалбоподателят лично и с адв.М.
поддържа жалбата и претендира разноски. В писмена защита излага съображения в
подкрепа на жалбата.
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна по доводи,
подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Главбулгарстрой – Пловдив“ /“ГБС –
Пловдив“/ АД, чрез процесуален представител оспорва жалбата по доводи, изложени
в представените по делото писмени бележки и претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
В ТП на НОИ гр. Пловдив е подадена декларация с вх. № 5101-15-211
от 29. 07.2021 г. за трудова злополука от Б.И.К. като пострадало лице. Според
данните от декларацията, злополуката е станала на 06.07.2021 г.
С писмо изх. № 5101-15-211#2 от
04.08.2021 г. ТП на НОИ – Пловдив е уведомило пострадалия и неговия осигурител
– „ГБС – Пловдив“ АД, че на основание чл.58 ал.1 от КСО ще се проведе разследване на декларираната
злополука и за резултатите от разследването ще бъде съставен протокол.
Със Заповед № 1015-15-290/11.08.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Пловдив, на основание чл.58 ал.1 от КСО, е назначена комисия, която да
проведе разследване на декларираната злополука.
В хода на разследването, от страна на осигурителя – „ГБС –
Пловдив“ АД е представен Протокол № 1/03.09.2021 г. от проведено вътрешно
разследване на декларираната от Б.К. злополука, в който след снемане на
обяснения на служители и работници от „ГБС – Пловдив“ АД, комисията е отразила,
че няма данни за настъпване на трудова злополука на работното място за лицето Б.И.К.;
работодателят и съответните длъжностни лица не са били уведомени за настъпил
инцидент; няма свидетели; Б.К. е изпълнявал трудовите си задължения до края на
работния ден 06.07.2021 г., явил се е на работа на 12.07 и 13.07.2021 г. без
видими увреждания на здравословното състояние и е изпълнявал трудовите си
задължения.
Изготвеният от ТП на НОИ – Пловдив Протокол №
5103-15-32/10.09.2021 г., обективиращ резултатите от разследването на
злополуката, е подписан на 21.09.2021 г. от всички членове на комисията, в т.
ч. и от пострадалото лице и на същия ден е връчен на осигурителя.
Въз основа на констатациите в протокола за разследване №
5103-15-32/10.09.2021 г. на ТП на НОИ – Пловдив, на документите в досието и
данните от информационната система по чл.33 ал.5 т.7 от КСО, длъжностното лице
по чл.60 ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив е издало Разпореждане №
5104-15-268/28.09.2021 г., с което злополуката не е приета за трудова.
Разпореждането, ведно с декларацията за трудова злополука и
протокол № 1/03.09.2021 г. от проведено вътрешно разследване в „ГБС – Пловдив“
АД, са връчени лично на К., който е обжалвал разпореждането пред директора на
ТП на НОИ, който е приел, че не се доказва внезапното увреждане на здравето да
е настъпило „по време и във връзка с работата“ и „по повод на извършваната
работа“. Приел е, че по административната преписка няма данни на Б.К. да е
отказано или да е възпрепятстван да участва в административното производство,
поради което е приел за правилно и законосъобразно Разпореждане №
5104-15-268/28.09.2021 г. на длъжностното по чл.60 ал.1 от КСО и е оставил без
уважение жалбата на К..
Няма спор, че Б.И.К. е бил назначен на работа в „ГБС –
Пловдив“ АД с трудов договор № 34/08.06.2018 г., сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ/, на длъжността "склададжия", с място на работа:
„ГБС – Пловдив“ АД – строителни обекти, производствено-техническа база /ПТБ/, а
с допълнително споразумение от 08.02.2019 г. е преназначен на длъжност
„началник склад“.
В съставения протокол за разследване № 5103-15-32/10.09.2021
г. за място и време на злополуката е отразено, че съгласно писмени обяснения на
пострадалия – Б.И.К., злополуката е станала в производствено-техническа база –
закрит склад на осигурителя „ГБС – Пловдив“ АД, около 08.:30 ч. на 06.07.2021
г.
По информация от декларацията на лицето в процеса на работа –
товарене на материали от закрит склад на ПТБ с вътрешен товарен кран –
портален, на бордова кола, към 08:35, К. се качил на камиона, за да провери
материалите, с оглед съставяне на експедиционната бележка, но в един момент се
подхлъзнал и паднал от превозното средство от височина от около 1 м. При
падането К. стъпил първо на левия си крак, след което паднал на земята. След
инцидента пострадалият почувствал силни болки и оток в ходилото, петата и
глезена на левия крак. В момента на злополуката помощ на пострадалия оказал
колегата му Л.С.. Съгласно писмените обяснения на Б.К., въпреки болката, която
изпитвал, той останал на работното си място до приключване на работното време,
а на следващия ден, след като установил, че има оток на глезена, потърсил
медицинска помощ.
Няма спор също, че Б.К. действително е пострадал, видно от
представените амбулаторен и болнични листове, издадени от АГППМП „Хигия 2“ за преглед и
домашно-амбулаторен режим на лечение, вследствие на злополука - нетрудова, на
повърхностна травма на глезена и стъпалото – неуточнена. От амбулаторния лист
се установява, че се касае до: „Състояние
на навяхване на глезенна става при скок от високо. Придвижване с канадка.
Накуцваща походка. … С мнение за
представяне пред ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 20 дни.
Ще провежда ФТР и ЛФК.“.
От
представените медицински документи се установява, че първият болничен лист е
издаден именно на 07.07.2021 г., денят след злополуката, както К. твърди –
когато е установил оток на глезена.
По несъмнен
начин е установено също и не се спори, че К. не е представил своевременно
болничен лист и не е уведомил администрацията на дружеството, че е в отпуск по
болест, а едва на 14.07.2021 г. представил първичен болничен лист от тази дата,
с временна нетрудоспособност – злополука – нетрудова, която диагноза
действително фигурира във всички издадени болнични листове. Не се спори също,
че на 19.07.2021 г. К. е поискал от работодателя да му върне другите два
болнични листове, за да ги анулира с цел посочване на злополуката като
трудова. Същите обаче не му били дадени,
тъй като листовете са представени пред ТП на НОИ – Пловдив в определените
срокове с цел същите да бъдат изплатени на лицето в срок.
В дадените в
хода на вътрешното разследване писмени обяснения от колегите на Б.К. – Л.С., С.Й., А.Й. и Н.Б.,
се констатират разминавания, но в крайна сметка безспорно се установява, че в
началото на работния ден К. се е движил нормално, а по-късно през деня, вече е
накуцвал.
Няма спор също, че К. не е уведомил своевременно
администрацията на дружеството, че на 06.07.2021 г. е претърпял трудова
злополука, както и не е информирал работодателя, че е в отпуск по болест в периода от 07.07.2021 г. до 09.07.2021 г.
В хода на
съдебното производство като свидетели са разпитани лицата: А.В.Й., С.М.Й. и Л.С.С..
Дадените от тримата свидетели показания са противоречиви, предвид факта, че
никой от тях не посочва, че е очевидец на злополуката. Въпреки това обаче съдът
ги кредитира, тъй като безспорно се установява, че в началото на работния ден Б.К.
се е движил нормално, не е имал проблеми с ходенето, вършил си е работата,
докато по-късно през деня – 30 минути след 08:00 ч. и около 11:00 – 11:30 ч.,
вече е имал проблем – започнал е да накуцва, подпирал се с тръба, върху която
сложил шише от минерална вода, за да не му убива, както и че на другия ден е
отишъл на лекар.
Материалноправната разпоредба на чл.55 ал.1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да
е налице трудова злополука следва да е доказана причинна и функционална връзка
между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане.
От събраните в административното и съдебното производство доказателства, включително
писмени обяснения и гласни доказателства, в разглеждалия случай злополуката е
настъпила при обстоятелства, които имат връзка с изпълнението на служебните
функции на осигуреното лице или някаква друга работа извършвана в интерес на
службата. Безспорно е, че увреждането е настъпило в законоустановеното работно
време. Безспорно е установено по делото, че К. се е явил сутринта на 06.07.2021
год. в ПТБ на „ГБС – Пловдив“ АД и е изпълнявал през целия ден служебните си
задължения, вкл. и е помагал при натоварването да се сложат коланите на рулата,
като до края на работния ден е изпълнявал задълженията си, макар и куцайки и
подпирайки се на тръба. В този смисъл съдът намира, че е неправилен изводът на
административния орган, че злополуката не е настъпила в резултат на извършвана
работа в полза на „ГБС – Пловдив“ АД. Както се каза съгласно чл.55 ал.1 от КСО
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред
за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с
разпоредбите на чл.57, чл.58 и сл. от КСО. След извършване на проверката, която
е нормативно регламентирана, длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО издава
разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице
кумулативните предпоставки посочени в чл.55 ал.1 от КСО, респ. не я признава за
трудова.
От текста на чл.55 ал.1 от КСО се извеждат
съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. На
първо място, трябва да е налице увреждане, т. е. такова свързано с нарушаване
на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието
"внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето.
Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия.
От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на
възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата
случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа,
която е в интерес на предприятието (арг. от чл.55 ал.1 от КСО). От анализа на
чл.55 ал.1 от КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не
изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в
този случай, работата трябва да е в интерес на предприятието. Затова
законодателят не признава за "трудова" злополуката, която е станала
при осъществяване на дейност различна от тази, която предприятието осъществява,
вкл. и по отношение на мястото (обектите). Настоящият случай обаче не е такъв –
злополуката е станала през време на извършваната работа и в рамките на работното
време, травматичното увреждане е настъпило по причини свързани със служебни
задължения – отмятане на стоките по артикули, с оглед изготвяне на
експедиционна бележка, и поради тази причина следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.55 ал.1 от КСО, и по–конкретно, че злополуката е
възникнала във връзка или по повод на извършваната работа, в интерес на „ГБС –
Пловдив“ АД.
В разглеждания
случай временната неработоспособност, поради която осигуреното лице не е можело
да работи поради претърпяна злополука, е доказано с издадените амбулаторен и болнични
листове от АГППМП „Хигия 2“. Обстоятелството, че осигуреното лице не е
съобщило, че злополуката е настъпило по време на работния процес, не
опровергава доказаното състояние на временна неработоспособност. По делото са
безспорно установени характерът и степента настъпилото увреждане на здравето,
както и причинната връзка между увреждането на здравето и конкретната
злополука, станала на 06.07.2021 г.
Според чл.60 ал.1 от КСО длъжностното
лице издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за
трудова въз основа на документите в досието. Разследване на злополуката не е
необходимо, само когато между работодателя и пострадалия работник не се спори
относно нейния характер или относно причините и обстоятелствата за нейното
възникване. При спор по характера на злополуката, респ. при спор за причините и
обстоятелствата, при които е възникнала, разследването и винаги необходимо и
поради това задължително - само чрез него могат да бъдат събрани релевантни за
спора или доказателствени факти, надлежно отразени в протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В процесния случай разследване на злополуката е извършено
формално, като в значителна степен е обусловено от Протокола за вътрешно разследване
на инцидент от 03.09.2021 г. /базиран на
отрицателния факт, че „Няма данни от
лицето и свидетели за настъпилия инцидент. … Работодателят и съответните
длъжностни лица не са уведомени за настъпилия инцидент, няма свидетели. Б.К. е
изпълнявал трудовите си задължения до края на работния ден на 06.07.2021 г.
Явил се на работа ан 12.07.2021 г. и 13.07.2021 г. без видими увреждания на
здравословното състояние и е изпълнявал трудовите си задължения.“/. Няма
пречки обаче липсата на разследване на трудовата злополука да бъде отстранена
посредством доказване, проведено пред съда. На следващо място настоящият състав
намира, че наличието на издаден болничен, в който е посочено, че злополуката е
нетрудова, не обвързва органа по чл.60 ал.1 от КСО, при разследването
на злополуката, да проведе задълбочен анализ на събраните доказателства и да
реши дали същата има характер на трудова или не, тъй като административният
орган по чл.60 ал.1 от КСО е този,
който е компетентен да реши дали злополуката има характер на трудова или не.
В случая е разбираема позицията на работниците и служителите
на осигурителя, дали своите писмени обяснения при вътрешното разследване и
свидетелски показания, дадени в настоящото съдебно производство, тъй като те се
намират в някаква степен на зависимост от работодателя си, а когато една
злополука се квалифицира като трудова, освен различните обезщетения, които се
дължат на лицето от осигурителния орган – НОИ, може да се ангажира и
имуществена отговорност на работодателя за претърпените имуществени и
неимуществени вреди от злополуката. Обезщетението, което е дължимо от
работодателя се намалява с получените плащания от НОИ, а размерът му зависи от
причинените вреди, като имуществените са свързани най-вече с разходите, които
пострадалото лице е извършило във връзка с лечението си, а при неимуществените
вреди, които се дължат за претърпените болки и страдания, размерът на
обезщетението може да варира в широки граници и зависи от продължителността на
възстановителния период, възрастта, степента на възстановяване и други факти и
обстоятелства.
В обобщение на изложеното дотук настоящият съдебен състав
констатира проявлението на всички признаци, характерни за трудова злополука,
каквато намира, че е била претърпяна от Б.К. на 06.07.2021 година.
Изложените съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, което налага извод за
основателност на жалбата.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 410 (четиристотин и десет)
лв., действително направени и установени съгласно представения договор за
правна защита и съдействие № 32131 от 17.12.2021 г. – 350 лв., и 60.00 лв.
депозит за свидетели. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната и заинтересованата
страна, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба
№ /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-411 от
29.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане № 5104-15-268/28.09.2021 г., издадено от длъжностното лице по
чл.60 ал.1 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за издаване на акт в 1 - месечен срок при съобразяване
на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да
заплати на Б.И.К., ЕГН **********,***, разноски в размер на 410 (четиристотин и
десет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: