РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500517 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9134/21.07.2023г. от А. Н. С., ЕГН
********** и Е. А. С., ЕГН **********, двете чрез адв.С. против Решение №
225/22.06.2023г. по гр.дело № 593/2022г. на Окръжен съд С.З., с което се:
„ОБЯВЯВА за нищожен Договор за покупко- продажба на недвижим имот с
Нотариален акт №*/03.01.2020г. по нот.дело №*/2020г. на нотариус Д.Н. /с район на
действие РС- С.З./ на процесните 3 бр. недвижими имоти /1 бр. апартамент и 2 бр.
гаражи/, заедно със съответните общи части, както следва : 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ №** (**************), разположен на *** (*****)
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.С.З., кв.“К.“ №** (**********) вх.* (буква
«*»), със застроена площ,на апартамента от 56,66 кв.м (петдесет и шест цяло и
шестдесет и шест, стотни квадратни метра), състоящ се от: две стаи с кухня, баня
тоалетна и коридори, с граници и съседи /по предходен нотариален акт/ от север -
апартамент №**, от юг - апартамент №**, от изток - стълбище и от запад -
междублоково пространство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор
№**************** (**************
***************************************************************************,
**************), с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни
1
самостоятелни обекти в сградата /по приложената актуална кадастрално схема/: на
същия стаж: обект №***************** и обект №***************** и под обекта:
обект №**************** и над обекта: няма, ЗАЕДНО с прилежащото му мазе №*
(*****), със застроена площ от 2,49 кв.м. (две цяло а четиридесет и девет стотни
квадратни метра), с граници и съседи по предходен нотариален акт : от север - коридор,
от юг - абонатна, от изток - коридор и от запад -мазе № 8, заедно е прилежащите 4.3995
% (четири цяло, три хиляди деветстотин деветдесет и пет десетохилядни процента)
идеални части от общите части на многофамилната жилищна сграда с идентификатор
№*************** (**************
************************************************************************), както
и заедно с прилежащото на имота право на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот е идентификатор №**************
(************** хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и девет, точка, три
хиляди двеста шестдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.С.З., одобрени със Заповед № РД- 18- 1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ГАРАЖ №* (***), разположен на 0
(нулевия) /подземен/ етаж от жилищната сграда с ОСД и гаражи, находяща се в гр.С.З.,
на ул.“И.“ №**,(***************), със застроена площ на гаража от 25,60 кв.м.(двадесет
и пет цяло и шестдесет стотни квадратни метра), състоящ се от: една гаражна клетка,
с граници/ по предходен нотариален акт/, помещение за маневри, гараж №*, гараж №*, ПИ
№*************, който самостоятелен обект, в сграда е с
идентификатор№****************** (**************
****************************************************************************), с
предназначение: гараж в сграда, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в
сградата /по приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект
№***************** и обект №*****************: под обекта: няма и над обекта:
обект №*****************, заедно е прилежащите 2,303 % (две цяло, триста и три
хилядни процента) идеални части от общите части на многофамилната шестетажна
жилищна сграда с идентификатор №************** (**************
***********************************************************************), както и
заедно с прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №**************
(**************
**********************************************************************) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД—
18 – 1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, отстъпено общо за 34,94 кв.м.(тридесет и четири цяло и деветдесет и четири
стотни квадратни метра). 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ГАРАЖ - дял 1
(едно)- съгласно одобрен архитектурен проект за преустройство от 30.07.1998г.,
разположен на I (първия) етаж от жилищната, сграда, находяща се в гр.С.З., на ул.”Д.С.”
2
№** (*****************), със.застроена площ на гаража от 60, 00 кв.м (шестдесет
квадратни метра), състоящ се от: една гаражна клетка за два автомобила, с граници /по
предходен нотариален акт/ : от изток - двор, от запад- улица „Х.Б.“, от север- магазин
(дял 2) и от юг - улица „С.С.“, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор
№**************** (**************
********************************************************** ), предназначение:
гараж в сграда на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по
приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект №***************;
под обекта: няма и над обекта: няма, заедно със съответния процент идеална части от
общите части на многофамилната девететажна жилищна сграда е идентификатор
№************** (**************
*****************************************************), както и заедно с
прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №*************
(**************
****************************************************************************) по
кадастралната корта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД-
300- 5 – 51/24.06.2004г. на Изпълнителят директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър.
ПОСТАНОВЯВА заличаване вписването на процесния Договор за покупко-продажба
на недвижим имот Договор за покупко- продажба на недвижим имот с Нотариален акт
№*/03.01.2020г. по нот.дело №*/2020г. на нотариус Д.Н./с район на действие РС- С.З./, от
регистрите на Агенция по вписванията/АВ/- гр.С., Служба по вписванията/СВ/- гр.С.З..“
В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение.
Поддържа се, че мотивите на съда относно това какво е основанието за нищожност на
процесния договор са вътрешно противоречиви. От една страна, съдът приел, че договорът
за покупко-продажба прикрива дарение /т.е.има се предвид, че е привиден/, а от друга
страна, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на
разменените престации. Освен това, на четвърта страница от решението, втори абзац отдолу
нагоре, било посочено, че е налице заобикаляне на закона поради липса на съгласие от
страна на ползувателя на имотите-втората ответница. Твърди се, че този извод въобще не се
подкрепя от събраните доказателства,а и такова твърдение не се прави от ищцовата страна.
Според жалбоподателите, от мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът се е
произнесъл не само по основния иск за нищожност на договора, на основание чл.26 ал.1,
пр.3 от ЗЗД, но и по евентуалния за нищожност на договора като привиден, прикриващ
дарение, независимо че на стр.8 в решението, първи абазац отгоре – надолу, е посочил, че с
оглед уважаването на основния иск по чл.26 ал.1,пр.З от ЗЗД, не следва да се произнася по
3
евентуалния.
Излагат се съображения, че няма как процесният договор да е нищожен на всички
посочени основания, особено като едното е въведено като евентуален иск, по който съдът,
при уважаване на основния, не следва да се произнася. Посочва се, че вътрешното
противоречие на мотивите води до необоснованост на постановеното решение.
Относно нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите-
противоречие с добрите нрави, Окръжен съд С.З. обосновал решението си с това, че
продажната цена на имотите от 9 000 лева е сума, 11 пъти по-ниска от пазарната и цена,
съответно 15 броя минимални работни заплати и 162 броя минимални работни заплати/ на
база 610 лева/, което доказвало абсолютната нееквивалентност на престациите. Възразява
се, че в случая съдът не е взел предвид релевантни за делото факти и обстоятелства и
твърдения на защитата на ответниците, което е същество процесуално нарушение.
Твърди се, че съдът не е отчел как влияе на еквивалентността на престациите
обстоятелството, че с процесния договор е прехвърлена само „голата собственост“. Излагат
се съображения, че след като правото на ползване не е част от прехвърлителната сделка,
неговата стойност следва да се извади от пазарната оценка на имотите, както и че това е
обстоятелство, което намалява значително цената на имотите и влияе на еквивалентността
на насрещните престации. Посочва се, че видно от приетите като доказателства три броя
данъчни оценки, издадени от Община С.З., отдел Местни данъци и такси, данъчната оценка
на правото на собственост на описания в точка първа от исковата молба недвижим имот е 33
734,10 лева, а на правото на ползване на този имот съответно 16 867,10 лева, данъчната
оценка на правото на собственост на описания в точка втора от исковата молба недвижим
имот е 16 715,60 лева, а на правото на ползване на този имот съответно 8 357,80 лева,
данъчната оценка на правото на собственост на описания в точка трета от исковата молба
недвижим имот е 31 483,90 лева, а на правото на ползване на този имот съответно 15 742
лева. Това се подкрепяло и от приетата съдебно-оценъчна експертиза, според която
пазарната стойност към 03.01.2020г. на апартамента, описан в точка първа от исковата
молба е 39 095 лева, а правото на ползване 20 720 лева, на гаража, описан в точка втора от
исковата молба, пазарната стойност е 16 763 лева, а на правото на ползване - 8 884 лева, на
гаража, описан в точка три от исковата молба, пазарната стойност е 42 570 лева, а на
правото на ползване - 24 422 лева.
Прави се извод, че общата актуална данъчна оценка на правото на собственост е 33
734,10 лева, плюс 16 715,60 лева, плюс 31 483,90 лева, т.е. общо 81 933,60 лева, която е
съотносима към общата данъчна оценка към момента на продажбата - 98 174,30 лева
/посочена в нотариалния акт/. Посочва се, че според Отдел местни данъци и такси при
Община С.З., видно от представените данъчни оценки, правото на ползване представлява
50% от тази оценка. Или данъчната оценка на „голата“ собственост /това което е продадено/
на трите имота е 40 966,90 лв по актуална данъчна оценка, а по тази към момента на
продажбата - 49 087,15 лева. Пазарната оценка на „голата“ собственост по приетото
заключение на вещото лице за трите имота, като се извади от пазарната оценка на имотите -
4
98 428 лева, стойността на правото на ползване 54 026 лева, е 44 402 лева. Всичко това,
според жалбоподателите, води до извод, че уговорената продажна цена е само около пет
пъти по-ниска от действителната такава. Поддържа се, че това в никакъв случай не
представлява такава нееквивалентност на престациите, която да води до нищожност на
сделката. В този смисъл била и константната съдебна практика-напр.решение
158/05.07.2022г. по к.гр.дело № 493/21г. на ВКС,Четвърто ГО , според което: „ За да се
отговори на въпроса дали в случая договорът е нищожен поради накърняване на добрите
нрави следва да се има предвид, че се касае до неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. В практиката се приема, че нееквивалентността на престациите като
конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла начл.26, алЛотЗЗДсе възприема изключително голямата разлика в престациите и в
редица решения на ВКС се посочва дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната,
двадесет и осем пъти по-ниска цена и по абстрактен и принципен начин е формулиран
критерият за преценка на значителната нееквивалентност. Понятието „добри нрави“
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката и ВКС
счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице,
когато насрещната престация е практически почти нулева.“
В жалбата се поддържа, че продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е
несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече, че
Закона за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично
допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса
се плаща по нея. Посочва се, че щом не се нарушават императивни разпоредби и
законодателят изрично е предвидил възможност да се договоря цена, равна на данъчната
оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната
престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване
на добрите нрави. Цитира се практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010
г по гр.дело №**77/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.3.2011 г
по гр.дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр.дело №
2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр.дело № 2419/2015 г на
ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр.дело № 639/2016 г на ВКС,
Четвърто гражданско отделение,Решение № 156 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г, на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Посочва се, че в случая, при сравнение на продажната цена с пазарната оценка на
„голата собственост“, нееквивалентността на насрещните престации не е такава, че едната
да има практически нулева стойност. Възразява се, че първоинстанционният съд не е взел
предвид релевантни за делото факти и обстоятелства, извратил е данните по делото,
5
превратно и едностранчиво е тълкувал събраните по делото доказателства, с което е
допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението и
противоречието му с материалния закон-чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В жалбата се твърди също, че първоинстанционният съд е допуснал грешки при
постановаване на решението си, като неправилно е тълкувал правната сделка, без да отчете,
че се продава само „голата собственост“, което намалява значително действителната пазарна
цена на продаваните имоти. Така неговите изводи не съответствали с опитните правила и се
създавало вътрешно противоречие с мотивите, водещо до необоснованост на обжалваното
решение. Независимо че с отговора на исковата молба и в писмената защита на ответниците
изрично са изложени съображения, че преценката дали при нееквивалентни престации има
противоречие с добрите нрави не следва да се ограничава единствено до сравняване на
насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства във всеки
един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения
между страните, включително - техните мотиви да сключат договора именно при значителна
неравностойност на насрещните престации по него /в този смисъл Решение № 241 от
15.01.2021 г. по гр. д. № 3796 /2019г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.отделение/,
първоинстанционният съд не е обсъдил въобще това съображение, допускайки отново
съществено процесуално нарушение.
Твърди се, че в случая, продавачите са родители на купувачката, а от събраните
гласни доказателства се установило, че същата е притежавала сумата от 9 000 лева, с която е
платена продажната цена. Баща й, поради здравословното си състояние, е имал нужда от
тази сума за лечение и страните са решили, че това е начинът той да получи тази сума срещу
„голата собственост“ на имотите. Посочва се, че страните били в изключително близки
отношения помежду си, искали тези имоти да останат като собственост и за ползване в
семейството, тъй като са придобити по време на брака на продавачите с техни средства,
което също следвало да се отчете от съда при постановаване на решението.
Възразява се, че Окръжен съд-С.З. не е кредитирал показанията на двете разпитани
свидетелки, позовавайки се на това, че били лели на ответницата А. С., без да прецени, че
св.С. е леля не само на ответницата А. С., но и на ищците и че не са изложени никакви
възражения от другата страна по дадените от тях показания. Тези показания не установявали
плащането по сделката, противно на извода на съда, а това, че А. С. е имала налични
парични средства, с които би могла да плати продажната цена на имотите. Твърди се, че не
се опровергава от ищцовата страна удостовереното от нотариуса изявление на страните по
сделката, че уговорената цена в процесния договор е действително платената и че е
получена напълно и в брой от продавачите.
С оглед гореизложеното, с жалбата се иска да се отмени изцяло като неправилно
Решение № 225/22.067.2023г. по гр.дело № 593/2022г. на Окръжен съд С.З. и вместо него да
се постанови ново по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани и се присъдят направените по делото разноски.
В законния срок, от ищците А. Н. С. и Д. Н. С. е подаден отговор на жалбата с вх.
6
№12291/04.10.2023г., чрез адв.М., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се
излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното
решение, като се присъдят на ищците сторените пред настоящата инстанция разноски. С
отговора не са направени доказателствени искания.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.269, ал.1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно. При извършената служебна проверка за
допустимост същото, настоящата инстанция констатира следното:
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, при разрешаване на спор, с
който е сезиран, съдът е обвързан, от една страна, от твърденията на ищеца, които очертават
предмета на делото, т.нар правнорелевантни факти, т.е. тези твърдения, на които ищецът
основава съществуването на правото си, защита на което е инициирал по съдебен ред. От
друга страна, съдът е обвързан и от направеното от ищеца искане, което определя и вида на
предявения иск – напр. осъдителен, установителен, конститутивен.
В конкретния случай, ищците са изложили в ИМ съвсем ясно фактите, на които
основават правния си интерес от предявените искове, също и фактите, на които са основани
исковете, както и какво е искането до съда в тази връзка. Така, на първо място, ищците са
предявили главен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който са поискали
сключена между ответниците сделка за покупко-продажба на посочените по-горе имоти да
бъде прогласена за нищожна, като накърняваща добрите нрави, с оглед твърдяната
съществена нееквивалентност на насрещните престации на страните по същата. Наред с
посочения главен иск, ищците са предявили (съединили), при условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен главния, иск с правна квалификация по чл.26, ал.2, предл. посл. вр чл.17
ЗЗД, за разкриване на относителна симулативност на атакуваната сделка по покупко-
продажба, като прикриваща дарение.
Видно от диспозитива на обжалваното решение обаче, цитиран по-горе, след като е
стигнал до извод за основателност на главния иск, съдът е обявил за нищожен процесния
договор за покупко-продажба, без да посочи основанието за това, като постановил
заличаване вписването на същия от регистрите на Агенция по вписванията/АВ/- гр.С.,
Служба по вписванията/СВ/- гр.С.З.. Тъй като съдът обективира волята си по разрешаването
на спора в диспозитива на решението, непосочването в конкретния случай на основанието,
на което договорът е обявен за нищожен, води до непроизнасяне по предявения от ищците
иск, респ. представлява произнасяне по непредявен иск.
7
Във връзка с горното, в решаващите мотиви на решението са налице противоречиви
изводи, поставящи под съмнение по какъв иск се е произнесъл първоинстанционния съд. В
същите, съдът приема следното: „Предвид което с процесния договор за покупко-продажба
на значително занижена цена/11 пъти/ се е целяло и е било постигнато заобикаляне на
закона и са били нарушени добрите нрави, което представлява правното основание за
неговата нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Ето защо предвид гореизложеното,
съдът счита, че процесния договор за покупко- продажба заобикаля фактическото
извършено дарение на 3 бр. отделни недвижими имоти, от които 1 бр.
жилище/апартамент/ е с тежести/запазеното пожизнено обитаване от продавачите
върху жилището/, поради което искът по чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД се явява напълно
основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на
договора, със законните последици от това. Ето защо предвид всички гореизложени
мотиви и на основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, съдът счита, че искът се явява изцяло
основателен и доказан, налице е заобикаляне на закона, като вместо фактическо
дарение е извършена формална покупко- продажба без реално заплащане на цялата
реална и дължима цена, както и че е налице заобикаляне на закона поради липса на
съгласие от страна на ползувателя- втората ответница. Поради което искът следва да
се уважи изцяло, ведно със законните последици, като се прогласи нищожността на
процесния Договор за покупкопродажба на недвижими имоти, да се постанови заличаване
вписването на процесния договор в регистрите на Агенция по вписванията, Служба по 7
вписванията- гр.С.З., със законните последици от това.
Освен че в случая са обсъждани ненаведени от ищците основание за нищожност, а
именно – поради заобикаляне на закона и липса на съгласие, в друга част от мотивите на
решението се приема и че договорът е сключен при явно неизгодни условия за двете
страни/продавачи и купувачка по него/, като същият изцяло облагодетелства купувачката-
първа ответница, но не и ползувателката с пожизнено право на ползване/втората отвитница/,
каквито твърдения (за унищожаемост на договора) също изобщо не са навеждани от
ищците. Нещо повече, въпреки че в мотивите си, съдът приема, че с оглед
основателността на главния иск, не са налице предпоставки за произнасяне по евентуалния,
горецитираните мотивите сочат на обсъждане и на твърдяните от ищците правнорелевантни
факти, на които е основан евентуалния иск за разкриване на привидността на договора за
покупко-продажба, като прикриващ дарение.
В заключение, настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение се
явява недопустимо, като постановено по непредявен иск, поради което и на основание
чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, същото следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения главен иск с правна квалификация
по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който ищците са поискали сключена между ответниците сделка за
покупко-продажба на посочените по-горе имоти да бъде прогласена за нищожна, като
накърняваща добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации на
страните по същата. В случай, че се осъществи посоченото от ищците процесуалното
8
условие (отхвърляне на главния иск), първоинстанционният съд следва да се произнесе и по
съединения при условията на евентуалност иск с правна квалификация по чл.26, ал.2, предл.
посл., вр чл.17, ал.1 ЗЗД, за разкриване на относителна симулативност на атакуваната сделка
по покупко-продажба, като прикриваща дарение.
Въпросът с разноските на страните по производството ще се разреши при новото
разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №225/22.06.2023г. по гр.дело № 593/2022г. на Окръжен
съд-С.З., с което се:
„ОБЯВЯВА за нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот с
Нотариален акт №*/03.01.2020г. по нот.дело №*/2020г. на нотариус Д.Н. /с район на
действие РС- С.З./ на процесните 3 бр. недвижими имоти /1 бр. апартамент и 2 бр.
гаражи/, заедно със съответните общи части, както следва : 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ №** (**************), разположен на *** (*****)
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.С.З., кв.“К.“ №** (**********) вх.* (буква
«Б»), със застроена площ,на апартамента от 56,66 кв.м (петдесет и шест цяло и
шестдесет и шест, стотни квадратни метра), състоящ се от: две стаи с кухня, баня
тоалетна и коридори, с граници и съседи /по предходен нотариален акт/ от север -
апартамент №**, от юг - апартамент №**, от изток - стълбище и от запад -
междублоково пространство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор
№**************** (**************
***************************************************************************,
**************), с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни
самостоятелни обекти в сградата /по приложената актуална кадастрално схема/: на
същия стаж: обект №***************** и обект №***************** и под обекта:
обект №**************** и над обекта: няма, ЗАЕДНО с прилежащото му мазе №*
(*****), със застроена площ от 2,49 кв.м. (две цяло а четиридесет и девет стотни
квадратни метра), с граници и съседи по предходен нотариален акт : от север - коридор,
от юг - абонатна, от изток - коридор и от запад -мазе № 8, заедно е прилежащите 4.3995
% (четири цяло, три хиляди деветстотин деветдесет и пет десетохилядни процента)
идеални части от общите части на многофамилната жилищна сграда с идентификатор
№*************** (**************
************************************************************************), както
и заедно с прилежащото на имота право на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот е идентификатор №**************
(************** хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и девет, точка, три
хиляди двеста шестдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
9
гр.С.З., одобрени със Заповед № РД- 18- 1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ГАРАЖ №* (***), разположен на 0
(нулевия) /подземен/ етаж от жилищната сграда с ОСД и гаражи, находяща се в гр.С.З.,
на ул.“И.“ №**,(***************), със застроена площ на гаража от 25,60 кв.м.(двадесет
и пет цяло и шестдесет стотни квадратни метра), състоящ се от: една гаражна клетка,
с граници/ по предходен нотариален акт/, помещение за маневри, гараж №*, гараж №*, ПИ
№*************, който самостоятелен обект, в сграда е с
идентификатор№****************** (**************
****************************************************************************), с
предназначение: гараж в сграда, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в
сградата /по приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект
№***************** и обект №*****************: под обекта: няма и над обекта:
обект №*****************, заедно е прилежащите 2,303 % (две цяло, триста и три
хилядни процента) идеални части от общите части на многофамилната шестетажна
жилищна сграда с идентификатор №************** (**************
***********************************************************************), както и
заедно с прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №**************
(**************
**********************************************************************) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД—
18 – 1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, отстъпено общо за 34,94 кв.м.(тридесет и четири цяло и деветдесет и четири
стотни квадратни метра). 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ГАРАЖ - дял 1
(едно)- съгласно одобрен архитектурен проект за преустройство от 30.07.1998г.,
разположен на I (първия) етаж от жилищната, сграда, находяща се в гр.С.З., на ул.”Д.С.”
№** (*****************), със.застроена площ на гаража от 60, 00 кв.м (шестдесет
квадратни метра), състоящ се от: една гаражна клетка за два автомобила, с граници /по
предходен нотариален акт/ : от изток - двор, от запад- улица „Х.Б.“, от север- магазин
(дял 2) и от юг - улица „С.С.“, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор
№**************** (**************
********************************************************** ), предназначение:
гараж в сграда на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по
приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект №***************;
под обекта: няма и над обекта: няма, заедно със съответния процент идеална части от
общите части на многофамилната девететажна жилищна сграда е идентификатор
№************** (**************
*****************************************************), както и заедно с
прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №*************
10
(**************
****************************************************************************) по
кадастралната корта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД-
300- 5 – 51/24.06.2004г. на Изпълнителят директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър.
ПОСТАНОВЯВА заличаване вписването на процесния Договор за покупко-
продажба на недвижим имот Договор за покупко- продажба на недвижим имот с
Нотариален акт №*/03.01.2020г. по нот.дело №*/2020г. на нотариус Д.Н./с район на
действие РС- С.З./, от регистрите на Агенция по вписванията/АВ/- гр.С., Служба по
вписванията/СВ/- гр.С.З..“.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд и
произнасяне по предявения от А. Н. С. и Д. Н. С., двамата от с.Б., общ.С.З., обл.С., главен
иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу А. Н. С. и Е. А. С., с който
ищците са поискали сключена между ответниците сделка за покупко-продажба, сключена с
Нотариален акт №*/03.01.2020г. по нот.дело №*/2020г. на нотариус Д.Н., да бъде
прогласена за нищожна, като накърняваща добрите нрави, поради нееквивалентност на
насрещните престации на страните по същата, като в случай, че се осъществи посоченото от
ищците процесуалното условие (отхвърляне на главния иск), първоинстанционният съд
следва да се произнесе и по съединения при условията на евентуалност иск с правна
квалификация по чл.26, ал.2, предл. посл., вр чл.17, ал.1 ЗЗД, за разкриване на относителна
симулативност на атакуваната сделка по покупко-продажба, като прикриваща дарение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11