№ 6427
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100102438 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. В. Б., чрез адв. Я. Д., с
която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „Л.И.“ АД, да
заплати сумата от 26 000 лв., частично от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от травматични увреди по повод възникнало на
20.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021г. – датата на
изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до
окончателното изплащане, както и сумата от 37.40 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди за проведено лечение, ведно със законната лихва,
считано от 27.10.2021г. – датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2020 г., около 22:20 ч. в гр. София, лек
автомобил „Хюндай Елантра” с per. № ******* се движи по бул. „Свети Наум“ с
посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Света гора“, като водачът му, без да спира на
място, навлиза в кръстовището и неправомерно предприема маневра „завиване
наляво“ по ул. „Милин камък“. В същото време по бул. „Свети Наум“ в
противоположната посока се движи ищецът с велосипед „Zegno” и поради
навлизането в неговата пътна лента на л.а. „Хюндай Елантра“ без да го пропусне,
1
последвал сблъсък между тях, вследствие на което пострадал велосипедистът – ищец в
настоящото производство. Ищецът е хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД с оплаквания от силни болки и невъзможност за движение на десните крайници в
областта на дланта и коляното, извършена е оперативна интервенция - ревизия и
дебридман, както и открито наместване на фрактурата с поставянето на импланти
(киршнерови игли) на десния показалец с тендорафия (шев на сухожилието) и на
гипсова шина за имобилизация на ръката. По повод на получената фрактура на
капачката, на пациента е поставена туторна лонгета на дясната колянна става за
обездвижване на долния крайник. Проведена е физиотерапия. Към настоящия момент,
над две години от настъпване на процесното ПТП, у ищеца, в резултат на получената
фрактура на десния показалец, продължават да се проявяват оплаквания. Поради
получената фрактура на пръст на дясната ръка болката в тази област се усилвала дори
и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, като в определени
моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на
обезболяващи медикаменти, които обаче само временно овладявали силно изразения
болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирана с шина,
засегнатата дясна длан била оточна и с проявена неспособност за извършване на
активни и пасивни движения. В резултат на придобитата травма на дясното коляно с
фрактура на капачката, освен характерния интензивен болков синдром и
първоначалния преобладаващ постелен режим, придвижването на ищеца било силно
затруднено и ограничено, вкл. и с помощни средства. След инцидента при ищеца се
проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност. Ищецът е претърпял и
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а
именно за потребителска такса и превръзка на обща стойност за сумата от 37.40 лева.
Твърди, че към датата на ПТП за увреждащият лек автомобил е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Посочва още, че с
Решение № 4488 от 23.11.2022 г., постановено по НАХД № 20221110209900 по описа
на СРС, НО, 112-ти състав, влязло в законна сила на 09.12.2022 г., водачът на
застрахования при ответното дружество лек автомобил „Хюндай Елантра” с per. №
******* е признат за виновен в извършване на процесното ПТП. Сочи още, че е
предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение за причинените вреди, като
такова не е изплатено. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответната ЗК „Л.И.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърденията, че поради
осъществяване на пътно - транспортно произшествие от 20.11.2020 г , за ищеца да са
настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния,
както и причинно – следствената връзка. Навежда възражение за съпричиняване от
2
страна на ищеца, като твърди, че е управлявал двуколесно ППС в тъмната част на
денонощието, с несъобразена с пътните условия и другите участници в движението
скорост, без светлоотразители и светлини. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва и акцесорната претенция.
С протоколно определение от открито с.з. на 22.10.2024г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени
вреди от 26 000 лв. на 40 000 лв.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Дюлгеров поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Г. оспорва предявените искове.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното н.а.х.д. № 9900/2022 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, се
установява, че с Решение № 4488 от 23.11.2022г. А. И. Д. е признат за виновен, в това,
че на 20.11.2020 г., около 22:20 ч., в гр. София, при управляване на лек автомобил
марка „Хюндай”, с per. № ******* по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от бул.
„Черни връх” към ул. „Света гора”, е нарушил правилата за движението по пътищата,
посочени в нормата на чл. 31, ад. 7, т. 4 от ППЗДвП: (Светлинните сигнали на
светофара имат следното значение т. 4 жълта светлина - означава „Внимание, спри!“.
Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този
сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара,
че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този
сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са
длъжни да го освободят“), като навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба, при положение, че е могъл да спре и да не навлиза, и започнал
да извършва маневра „завиване наляво“ вече на червен сигнал на светофара в
посоченото кръстовище, образувано от улиците „Св. Наум“ и „Милин камък“, в
следствие на което настъпил удар с водач на велосипед, движещ се по ул. „Свети
Наум“, с посока на движение от ул. „Света гора“ към бул. „Черни връх“, който
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара (за неговата посока на
движение), и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на
велосипеда А. В. Б., изразяваща се в открито вътреставно счупване на първата фаланга
на показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната обвивка на
гърба на дясната длан/, представляващо трайно затруднение на движенията на десния
3
горен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на капачката на дясното коляно,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
повече от 30 дни.
По делото е приета Епикриза по ИЗ № 32544/2020 на УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, Клиника по хирургия на ръката, от която се установява, че на
23.11.2020г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, с диагноза: счупване на друг
пръст на ръката – открито. На същия ден ищецът е опериран, назначени са
изследвания и на 26.11.2020г. е изписан от лечебното заведение. Дадени са препоръки
за сваляне на конци на 12 ден, сваляне на имобилизация на 30 ден и изваждане на
имплант на 35 ден. /стр.12/
По делото приети и 2 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност
37.40 лева за заплатени от ищеца медицински консумативи и потребителска такса.
/стр. 18-21 от делото/
Представена е писмена кореспонденция между страните, от която се установява,
че на 26.07.2021г. ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното
ПТП, като с писмо от 04.11.2021г. ответното дружество е изискало допълнителни
документ. /стр.22-24 и стр. 27 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195
ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Д. К.,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания:
- дясна ръка - открита фрактура на основната фаланга на показалеца в областта
на ПИФС с разкъсване и дефект на дорзалната апоневроза на показалеца (част от
сухожилието разгъвач на показалеца)
- дясно коляно - неразместена закрита фрактура на колянното капаче
- лява ръка - контузия с хематом по гърба на дланта.
Вещото лице сочи, че водещото травматично увреждане на показалеца е с
неблагоприятна прогноза за в бъдеще (до около 15 години), поради стартирането на
артрозен процес в ставичката завършващ с анкилоза на същата. Останалите
увреждания са с обратен ход на възстановяване и благоприятна прогноза за функцията
на лявата ръка и дясното коляно за в бъдеще.
Вещото лице посочва още, че първите 3 дни болката е била с висока
интензивност, след което същата е намалявала до умерена при имобилизирани
показалец и коляно, съответно в гипсова шина и гипсов тутор, като е ставала слаба, до
4
утихване след първия месец. За този период е било уместно да се вземат леки
болкоуспокояващи медикаменти. Експертът описва, че водещото травматично
увреждане на ищеца представлява не само открита фрактура на основната фаланга на
десния показалец в областта на ПИФС (проксималната интерфалангеална става), но и
с наличие на разкъсно-контузна рана по гърба на пръста с разкъсване на сухожилната
разтеглица (апоневрозата) и липсата на част от нея (дефект) на мускула разгъван на
показалеца. Тази характеристика на увредата е наложила по спешност да се ревизира и
почисти раната, да се зашие апоневрозата и да намести счупената фаланга, като
задържането на това наместване в сравнително благоприятно анатомично положение
доколкото може, като се има пред вид малките размери на костните фрагментчета, е
станало посредством 4 киршнерови игли. До тяхното отстраняване на 35-ия ден,
ръката се имобилизира в гипсова шина, като това води до ограничаване на движенията
в китката и пръстите за този период, което допълнително води до дискомфорт в
самообслужването и необходимостта да се пази гипса сух и чист. Двете фрактури
диагностицирани при ищеца са наложили да се постави гипсова имобилизация,
съответно шина за ръката след оперативното лечение на показалеца за 30 дни и тутор
на коляното - циркулярна гипсова превръзка от средата на бедрото до средата на
подбедрицата, също за 30 дни. След оперативното лечение на счупения показалец и
поставянето на гипсовата шина е било необходимо в дома да се поддържа висока
позиция на пръстите на ръката, като последната е свита в лакътя и поставена към
тялото в бинтова превръзка или шалче за шията. Тази елевация на ръката за срок от 30
дни е била важна по отношение на създаването на условия за по-ефективна кръвна
циркулация и предотвратяването на отоци по дланта. За срока на имобилизацията от
30 дни, ищецът е имал трудности в придвижването, като по анамнестични данни от
ЛП, същия е бил основно на легло, а самото придвижване е ставало с 1 патерица за
лявата ръка и помощ от родителите. Вещото лице сочи, че за срок от 30 дни ищецът се
е нуждаел от чужда помощ за придвижване и самообслужване. В периода на
имобилизация от 30 дни и за двете фрактури - на показалеца и колянното капаче,
движенията в дясната ръка (китка и пръсти) и дясното коляно са били блокирани.
След този период и свалянето на гипсовите имобилизации и игли от показалеца, е
започнало постепеннно възстановяване на движенията, подпомогнато и от проведената
рехабилитация на пръстите (по 7 процедури УЗ, ЛФК и магнит), за срок от още 2
месеца. Пълното възстановяване на функцията на дясното коляно, за характера на
конкретната неразместена закрита фрактура на колянното капаче е настъпило за около
2 месеца, а на водещото увреждане на десния показалец на ръката - за около 4 месеца,
като пълното възстановяване на функцията на ПИФС на десния показалец не е
настъпило и с оглед и на неблагоприятната прогноза за в бъдеще от сигурния артрозен
процес, ще остане като траен функционален дефицит в тази ставичка, до пълното й
анкилозиране. За срока на възстановяване от съответно 2 месеца за коляното и 4
5
месеца за показалеца е било необходимо да се щадят съответните стави, като
натоварването е ставало с постепенно увеличаване на активността. Данните от ЛП
показват, че дясното коляно на ищеца се е възстановило напълно, по анамнестични
данни за около 2 месеца и не се установява функционален дефицит в него, докато
засегнатата ПИФС на десния показалец е възстановена до ниво на непълна крайна
флексия от 20°, за около 4 месеца, което не пречи на активния юмручен захват,
включително силов. На представената актуална рентгенова снимка от 05.04.2024 г. за
ПИФС на десния показалец, няма данни за същински артрозен процес със стесняване
на ставната междина от изтъняването на хрущяла, а само деформация и частична
инконгруентност на ставните повърхности на същата, довело до измерения
функционален дефицит от 20° на флексията, което е основание да се счита, че такъв
артрозен процес неминуемо предстои и ще има прогресивен ход с хоризонт около 15
години до пълното анкилозиране (обездвижване) на ставичката, а това ще доведе и до
частичен дефицит в юмручния захват. Такъв болков синдром от промяна (понижаване)
на атмосферното налягане, както и при претоварване, е по-скоро не същинска болка, а
дискомфорт на травматично засегнатите стави и вече е налице в анамнестичните
оплаквания на ищеца, изразени на ЛП. За неразместената фрактура на колянното
капаче на ищеца, такава опасност няма, доколкото не е нарушена ставната повърхност
от вътрешната страна на капачето, докато фрактурата на показалеца, с нейните
характеристики пряко нарушава целостта на ПИФС, а това е пусков механизъм за
развитие на артрозния процес. От личния преглед се установява видима деформация в
средната част на десния показалец на ищеца, което се потвърждава в детайли от
направената рентгенова снимка. Горното резултира в установения функционален
дефицит от 20° за активната флексия в засегнатата ставичка. Посттравматичните
промени в ПИФС на десния показалец на ищеца се изразяват в зарастване с леко
разместване на костните парченца, деформация на ставичката и частична
инконгруентност на ставните повърхности, като последицата е бъдещата артроза на
същата. Налице е измерен оперативен белег с дъговидна форма от 5 см около
засегнатата ставичка на показалеца, като същия е спокоен, с меко-еластична
консистенция и не сраснал с подкожната тъкан. Към момента на ЛП, увреждането на
ПИФС на десния показалец на ищеца е само частично възстановено, без да му пречи
все още на пълноценния силов юмручен захват.
В проведеното на 18.06.2024г. о.с.з. вещото лице д-р К. пояснява, че
травматичната увреда на показалеца на дясната ръка при ищеца е свързана с две
увреди. Едната е фрактура на първата костичка на показалеца, и втората е увреда на
самата става, която се обозначава като проксимална интерфалангеална става. Това е
първата ставичка на показалеца, другата е по-напред. Описва, че при всяка става,
която претърпи вътре ставна фрактура или луксация, настъпват изменения в хрущяла
й, а за такива малки ставички /особено чувствителни и тънки, не като големите стави/
6
и дори една екзактно направена операция каквато е в случая, не може до микрони да
се постигне това алениране на фрагментите, което да даде това природно съответствие
на ставните повърхности. Това от своя страна стартира дегенеративен процес
изразяващ се в износване на и без това тънкия ставен хрущял. Вещото лице сочи, че в
заключението е отразил, че с хоризонт от 15 г., този хрущял би трябвало да свърши
напълно, понеже ръката не спира да се движи. Тогава ставата ще блокира в някакво
положение, което се нар. „Анкилоза“, т.е. тя няма да е подвижна изобщо, но пък няма
да има и болка. Това е сигурно събитие, което ще се случи. Тук от трите стави, които
движат показалеца, само тази ще претърпи такова трайно усложнение, което ще доведе
до частична функционална загуба на пълния юмручен захват. Ако се приеме, че
пълният захват е 100 %, тук ще имаме дефицит от порядъка на 10-15°. Този дефицит не
е пречка за груби движения, захвати и т.н. Ще пречи например ако ищецът е музикант
/при фини движения/. Няма методи, които да спрат започнала вече артроза или
дегенеративен процес. Един път стартирал, той си върви къде по-бързо, къде по-
бавно, но ще завърши по този начин. Техниката към момента е напреднала и
травматолозите сменят дори и такива ставични с изкуствени. Те са от силикон и биват
сменяни, и тогава движенията ще бъдат пълни. Оперативната интервенция с иглите,
когато е намествана костилката не касае самата става, процесът на артроза там се
стартира от това, че е имало открита травма с дефект в сухожилието отгоре, ставата е
била отворена.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Д.П. И.а – майка на ищеца. Свидетелката И.а посочва, че
синът й претърпял ПТП през м.ноември 2020 г. Той бил с фрактура на десния крак и
сложена шина. Ръката била обездвижена с огромна имобилизация. Психическо му
състояние не било добро. По това време синът й и негов приятел отворили малко
магазинче за плод и зеленчук. Започнали да работят, но предвид травмата се наложило
да се откажат. Свидетелят посочва, че в процеса на възстановяване най-тежко било
около месец, докато той свали шината на крака, след това да се свали и превръзката на
ръката, но два месеца ищецът имал нужда от помощ за тоалет, не можел да се храни.
Св.И.а сочи още, че тя му помагала за всичко. Психически бил обезкуражен. Описва
синът си, като млад и активен човек. Емоционално не бил спокоен. След като го
изписали от болницата, той не е трябвало да си движи крака, той и не можел, а пък
ръката трябвало да седи нагоре, защото много оттичала и била посиняла, тъй като
операцията била по-сложна. Ръката трябвало да е постоянно нагоре, това наложило в
леглото да се поставят специални възглавници. Трудно спял, имал болки. Не можел да
се движи с патерици, тъй като не можел да ги хване. Свидетелят сочи, че към момента
синът й не е напълно възстановен. Не може с пръста да има движение докрай и това
му пречи. Имало моменти, в които хваща храна и я изпуска. Има трайни промени в
движението на пръста си. Към момента синът й работи като служител в магазин за
7
колела като продавач. Изисква се носене, но избягва.
По искане на ищеца пред настоящи съдебен състав е допуснат до разпит и
свидетелят В. А. Б. – баща на ищеца. Свидетелят сочи в показанията си, че синът му
претърпял ПТП. Видял синът си в Пирогов след операцията. Бил с бинтована ръка и
шина на коляното. След като го изписали от болницата, той не можел да се предвижва
сам. Ръката му била бинтована, имал шина на крака. било му много трудно, майка му
му помагала. Свидетелят описва синът си като активен спортист. Бил в шок, отнето му
е колелото - любимото нещо. В този период ищецът започнал бизнес с негов приятел -
отворили магазинче и основната физическа работа се извършвала от синът му.
Впоследствие затворили магазина. Коляното му било възстановено, но от време на
време, когато се развали времето ищецът има болки. В момента синът му работел
продавач в магазин за колела. Извършвал физическа дейност, но трудно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В. А. Б. и на свидетеля Д.П. И.а,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на
свидетелите са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
По искане на ответника пред настоящия съдебен състав е допуснат до разпит
свидетелят А. И. Д. – участник в ПТП. В показанията си свидетелят посочва, че там,
откъдето дошъл велосипедистът не е имало улично осветление, било тъмно и
свидетелят не е имал възможност да го види. Сочи още, че при настъпване на ПТП
велосипедистът е бил без жилетка, без каска, липсвал и фар.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 20.11.2020 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗК „Л.И.“ АД, възникнало по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил
„Хюндай Елантра” с per. № *******. В приетия по делото КП за ПТП с пострадали
лица от 20.11.2020г. е отразено, че за процесния лек автомобил е налице застраховка
„ГО“ в ЗК „Л.И.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може
да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 22-24 от дата 26.07.2021 г. и липса
на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
8
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 20.11.2020 г., при което е пострадал ищецът А. В. Б.. Установи се, че
с влязло в сила решение от 10.11.2022г., постановено по н.а.х.д. № 9900/2022г. по описа
на СРС, 112-ти състав А. И. Д. е признат за виновен, в това, че на 20.11.2020 г., около
22:20 ч., в гр. София, при управляване на лек автомобил марка „Хюндай”, с per. №
******* по ул. „Свети Наум“, с посока на движение от бул. „Черни връх” към ул.
„Света гора”, е нарушил правилата за движението по пътищата, посочени в нормата на
чл. 31, ад. 7, т. 4 от ППЗДвП, като навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба, при положение, че е могъл да спре и да не навлиза, и започнал
да извършва маневра „завиване наляво“ вече на червен сигнал на светофара в
посоченото кръстовище, образувано от улиците „Св. Наум“ и „Милин камък“, в
следствие на което настъпил удар с водач на велосипед, движещ се по ул. „Свети
Наум“, с посока на движение от ул. „Света гора“ към бул. „Черни връх“, който
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара (за неговата посока на
движение), и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на
велосипеда А. В. Б., изразяваща се в открито вътреставно счупване на първата фаланга
на показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата /сухожилната обвивка на
гърба на дясната длан/ и счупване на капачката на дясното коляно.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Хюндай Елантра” с
per. № ******* - А. И. Д..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача
на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ,
медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС
общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение
9
на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на
увреждането – 21г., тежестта на уврежданията – открито вътреставно счупване на
първата фаланга на показалеца на дясната ръка, разкъсване на апоневрозата
/сухожилната обвивка на гърба на дясната длан/ и счупване на капачката на дясното
коляно, извършената операция, причинените на пострадалия значителни болки и
страдания, които непосредствено след ПТП са били за около 3 дни, като постепенно
болката е отслабнала, до утихване след първия месец, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези,
свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
обстоятелството, че на показалеца стартира дегенеративен процес, изразяващ се в
износване на ставния хрущял, което ще доведе до частична функционална загуба на
пълния юмручен захват, както и обществено икономическите условия към 2020г.,
съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/
2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
10
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е управлявал двуколесно
ППС в тъмната част на денонощието, с несъобразена с пътните условия и другите
участници в движението скорост, без светлоотразители и светлини.
В мотивите на приетото по делото решение от 10.11.2022г., постановено по н.а.х.д.
№ 9900/2022г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, е прието, че велосипедистът е
навлязъл в посоченото кръстовище също на червен сигнал на светофара, отнасящ се за
посоката му на движение. Прието е още, че поведението на двамата водачи е причина
да се стигне до настъпване на процесното ПТП.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна
на пострадалото лице, съдът възприема да е 30 %.
При отчитане на приетата степен на съпричиняване от 30 % като причинен принос
на пострадалия А. В. Б., обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано на 21 000 лева.
По имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 37.40 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното
по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира
за доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства –
2 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 37.40 лева, се установява, че
ищецът е заплатила превръзка и потребителска такса.
С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 от
КЗ следва да бъде уважен за сумата от – 21 000 лв. и отхвърлен за разликата до
присъдения от 30 000 лева, поради установено съпричиняван, а от пълния предявен
размер от 40 000 лв., като неоснователен, а искът за имуществени вреди да бъде
уважен за сумата от 26.18 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 37.40 лева,
11
поради установеното съпричиняване.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху
сумата на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, за периода, считано
от 27.10.2021 г., с която дата той свързва изтичането на законоопределения 3-месечен
срок за произнасяне от страна на застрахователя.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на
26.07.2021г., като 3-месечният срок е изтекъл на 26.10.2021г. и от 27.10.2021г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано от 27.10.2021 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
С оглед изхода на спора на адв. Я. Д. -САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 2 428.13 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса
за уважената част от исковете в размер на 841.04 лв., както и сумата от 420.13 лв.
представляваща разноски платени от бюджета на съда.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 113.96 лева, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, като общо сторените възлизат на 240 лева, от които
40 лева – депозит свидетел и 200 лева – депозит СМЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И. ”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”*******, да заплати на А. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, пл. *******, сграда на СБА, чрез адв. Я. Д. - САК, на основание чл. 432, ал.1
КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 21 000/двадесет и една хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат
12
на ПТП, настъпило на 20.11.2020г. по вина на водача на лек автомобил „Хюндай
Елантра” с per. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер
до 30 000лв., поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 40 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”*******, да заплати на А. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, пл. *******, сграда на СБА, чрез адв. Я. Д. - САК, на основание чл. 432, ал.1
КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 26.18 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно
със законна лихва, считано от 27.10.2021г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”******* да заплати на адв. Я. Д. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
сумата от 2 428.13 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, пл. *******,
сграда на СБА, чрез адв. Я. Д. – САК да заплати на ЗК “Л.И.”АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*******, разноски по делото в размер
на 213.96 лева.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”*******, да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78,
ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 841.04 лева и сумата 420.13 лева съдебно –
деловодни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13