Решение по дело №47/2020 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 116

 

гр.Айтос, 16.07.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                  Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                        Съдебни заседатели :   …........…………

                                                                                                          

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 47 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ***,  със законен представител Джейсън Кристос Кинг, чрез пълномощник адв. В.Г. - САК, със съдебен адрес: *** против С.Й.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***.

С исковата молба ищецът «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД моли да бъде прието за установено спрямо ответника С.Й.С., съществуването на  вземането му по издадена по ч.гр.дело № 996/2019 г. на АРС Заповед № 510 по чл.410 от ГПК от дата  23.10.2019г.  за изпълнение на парично задължение в размер на:

сумата от 168.83 лева (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), от които: 141.35 лева /сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/  –  представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 27.48 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, произтичащи от Договор от 27.10.2010 г., с крайна фактура № **********/05.06.2018 г., платима в срок до 20.06.2018 г.; 20.61 лева /двадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забава върху просроченото задължение, начислена за периода от 21.04.2018 г. до 26.09.2019 г.;  ведно със законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура от датата на подаване на заявлението 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира заплащане на правените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство - 25.00 лева (двадесет и пет лева) -  държавна такса и 180.00 лева (сто и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение.

 С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 996/2019г. на РС-Айтос във връзка със задължения, произтичащи от Договор от 27.10.2010 г., с крайна фактура № **********/05.06.2018 г., платима в срок до 20.06.2018 г.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.

Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 996/2019г. на РС-Айтос.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С.Й.С. не изпраща писмен отговор. Не излага становище  по основателността на иска. Не представя писмени доказателства и не заявява искания. Впоследствие с писмена молба /възражение/ допустимостта и основателността на иска. Заявява готовност за разсрочено плащане на задължението към ищеца.

 

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответника надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор, признание на иска и от неупражняване на права.

След изтичане на законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от страна на отв.С. постъпва молба, с която и макар да излагат съображения за финансови затруднения и да се сочат различни обстоятелства, препятствали своевременното погасяне на задължението, на практика се прави признание на дължимостта му. В съдебно заседание ответникът  се явява лично, отново  прави признание на иска и заявява желание разсрочено заплащане на дължимото към ищеца.

С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на иска с добрите нрави  или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене.

Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и  приложените писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора, при условията на чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от ответника признание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, при уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски, вклюлително сторените в заповедното производство.   

 

По изложените съображения, Айтоския районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА за установено съществуването на  вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ***,  със законен представител Джейсън Кристос Кинг против С.Й.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за което е издадена по ч.гр.дело № 996/2019 г. на РС-Айтос Заповед № 510 по чл.410 от ГПК от дата  23.10.2019г.  за изпълнение на парично задължение в размер на:

сумата от 168.83 лева (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), от които: 141.35 лева /сто четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/  –  представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 27.48 лева /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, произтичащи от Договор от 27.10.2010 г., с крайна фактура № **********/05.06.2018 г., платима в срок до 20.06.2018 г.; 20.61 лева /двадесет лева и шестдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забава върху просроченото задължение, начислена за периода от 21.04.2018 г. до 26.09.2019 г.;  ведно със законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура от датата на подаване на заявлението 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да заплати на  «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство – в размер на 205,00 (двеста и пет) лева и в размер на 205,00 (двеста и пет) лева – в заповедното производство.

 

Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

     

   РАЙОНЕН СЪДИЯ :