№ 159
гр. Варна, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. К.
при участието на секретаря Таня Г. И.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. К. Административно наказателно
дело № 20233110200652 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба предявена от Х. И. Х., ЕГН
**********, против НП № 22 - 0819-004942/19.10.2022 г. на Началника на
група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, с което на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и административно наказание "Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 10.00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП
неправилно и незаконосъобразно, не кореспондиращо с доказателствата по
случая, не отговарящо на обективната истина и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се НП да бъде
отменено.
1
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и
не се представлява .
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е по делото писмено становище от юк. Л., в което се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че
издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-
наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните
правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че
се претендира такова.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 24.08.2022 г. около 15:40 ч. жалбоподателя управлявал
собствения си мотопед "Ямаха БМХ" с рег. № Н 20-61 Р, в гр. Варна, по
ул. "Княз Черкаски" в посока бул. "Владислав Варненчик", до № 19 бил
спрян за проверка от
дежурен полицейски екип към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Варна, в състав – св.Д. Д. и св. С. Ф.. Същите предприели проверка на
самоличността и документите на водача на мотопеда. Била предприета
проверка на същия с техническо средство "Дрегер Дръг тест " с фабричен
номер АRJM-0053. Жалбоподателят Х. И. Х. не представил свидетелството за
регистрация на МПС и отказал да бъде тестван с техническото средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. На
жалбоподателя бил издаден и предявен от св. Ф. талон за медицинско
изследване № 121778/24.08.2022 г., който му бил връчен в 17:20 ч. на
24.08.2022 г. и в който било отразено, че следва да се яви в МБАЛ-Варна към
ВМА София до 45 минути от връчването на талона.
2
Жалбоподателят подписал талона и получила екземпляр от него, но не се
явил за даване на кръвна проба в болничното заведение.
С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство "Дрегер Дръг тест " с
фабричен номер АRJM-0053.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и
подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 19.10.2022 г. било издадено и
атакуваното Наказателно постановление № 22 - 0819-004942/19.10.2022 г., с
което на Х. И. Х. били наложени административни наказания "глоба" в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 10.00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Д. Д. и
С. Ф., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
По пункт първи от обжалваното НП, в частта, в която със същото на
основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е ангажирана административно
3
наказателната отговорност на въззивника.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност. В показанията на полицейските служители, които
непосредствено са възприели категоричния отказ на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство "Дрегер Дръг тест " с фабричен номер
АRJM-0053, се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Показанията на
свидетелите се подкрепят от приложеното по делото писмо на началника на
МБАЛ-Варна към ВМА-София, от което е видно, че Х. И. Х. не се е явил за
вземане на кръвна проба на 24.08.2022 г.
По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен
начин, че на посочената в НП дата Х. Х. действително е управлявал
процесния мотопед , както и че след като е бил надлежно поканен, същия е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като също така не се е явил за даване на кръвна
проба за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
4
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, от материалите по делото се установява, че
санкционирания е управлявал мотопед около 15:40 ч. и е отказал да бъде
изпробвана с техническо средство .
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за водач,
който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В практиката на съдилищата се приема, че
посочената норма освен санкционна е и материално правна, защото в себе си
съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в
нея санкции (Решение от 01.04.2009 г. по к. а. н. д. № 52/2009 г. на ШАС). По
изложените по-горе съображения съдът приема, че Х. Х. действително е
управлявал МПС , като при извършване на съответна проверка е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Жалбоподателят също така не се е явила за даване на кръвна проба,
независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване.
С поведението си същия несъмнено е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДП, за което законосъобразно е санкциониран по реда на посочената
разпоредба. Поведението му правилно е квалифицирано като едно нарушение
5
по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми на
изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и
често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което
осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от
ЗДП.
В практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи
се касае за едно нарушение, т. е. -отказвайки да бъде изпробван за употреба
на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят
осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в тази насока е
изрично Решение № 912 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1373/2020 г. и мн. др.). Кумулативно предвидените за това нарушение
наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона,
при което и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва възможност
за по-нататъшна индивидуализация.
Като правоспособен водач също така той следва да е наясно с
последиците, които законът свърза с извършването на нарушение от вида на
процесното.
Предвид забраната по чл. 189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По пункт втори от обжалваното НП, в частта, в която със същото на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е ангажирана административно
наказателната отговорност на въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Презумпцията за доказателствената сила на АУАН е безспорно валидна в
производството пред административно-наказващия орган. При оформяне на
6
преценката си, дали да издаде наказателно постановление, въз основа на
редовно съставен АУАН, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации, установени в акта, които при условията на чл.
189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното.
Съгласно съдебната практика в хода на съдебното производство самия акт за
установяване на административно нарушение следва да се признава само
значението на документ с процесуална доказателствена стойност, в съгласие с
нормите на НПК, съотв. в случай, че се съберат доказателства, които го
опровергават, неговата достоверност да се съобрази с целия доказателствен
материал.
В случая, визираните в акта констатации на актосъставителя досежно
пункт втори от обжалваното НП, а именно относно не представянето от възз.
Х. И. Х. на свидетелство за регистрация на МПС на полицейските служители,
не се опроверга от други доказателства по делото, поради което и съдът прие
за доказан потвърдения с подписа на актосъставителя и свидетеля по акта
факт в този смисъл.
От гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство се установява, че жалбоподателя Х. е имал качеството на водач
на МПС и в това си качество същия е имал задължение по смисъла на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП да носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС и
да го представя при поискване на контролните органи.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана
административно наказателната му отговорност на основание чл. 183, ал. 1, т.
1 пр. 3 от ЗДвП, доколкото нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е предвидено в цитираната санкционна разпоредба.
Като взе предвид, че административното наказание за гореописаното
нарушение е предвидено в твърд размер, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса да индивидуализацията на същото.
7
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Като взе предвид, делото не представлява правна и фактическа
сложност и процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел
участие в съдебни заседания, съдът намери, че на същия следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.
27е. от Наредбата, а именно за сумата 80.00 /осемдесет/ лева.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0819-004942/19.10.2022 г. на Началника
на група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, с което на Х. И.
Х., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и
8
административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10.00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на
МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9