МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1246/2017г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна
прокуратура е обвинила подс. С.Б.И., с с ЕГН- **********, в това, че на 11.11.2015год. в
град Русе, след предварителен сговор с П. П. Т. и Г. В. Г., в немаловажен
случай и в условията на съучастие с Р. Т. С., като извършител, подбуден и
подпомогнат от последния, отнел чужди движими вещи - 1 брой преносим компютър
марка „Асус“, с 15 инча дисплей, 1 брой преносим
компютър марка „НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус“, с 10 инча дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold“ и парична сума в размер на 400 евро с левова
равностойност 782,33 лв., всичко на обща стойност 1482,33 лева, от владението
на М. О.И. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.195, ал.1, т.5,вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на
чл.371, т.2 и следв. на Глава 27 от НПК.
Съдът, приема за установена
по делото следната фактическа обстановка:
По отношение на П. П. Т., Р. Т. С. и Г. В. Г., с
постановление от 05.10.2016г. на Районна прокуратура Русе били отделени в
цялост заверени копия от материалите по настоящото дело и било образувано досъдебно наказателно производство пр. 4257/2016-ДП №
447/2016г. по описа на Районна прокуратура Русе, касаещо престъпленията по
чл.195, ал.1, т.5 и т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършени от Г. В. Г., с ЕГН **********;
по чл. 195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършени от П. П. Т. и по чл.194,
ал.1 вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК, извършено от Р. Т.
С. с ЕГН **********, по което лицата били предадени на съд и спрямо тях има
влезли в сила осъдителни присъди.
Подс. С.Б.И.
бил осъждан само няколко месеца преди инкриминираното на настоящото
производство деяние със Определение № 218/09.06.2015г. на Районен съд Русе, в
сила от 09.06.2015г. по НОХД 938/2015г. за престъпление против собствеността -
такова по чл. 198, ал.1,вр. чл. 20, ал.2 от НК на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено за
изтърпяване с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Въпреки това не се поправил и превъзпитал, а продължил с престъпните си
посегателства.
ЛицатаГ. В. Г.,
с ЕГН **********, П. П. Т. с ЕГН **********, Р. Т. С., с ЕГН ********** и подс. С.Б.И. се познавали. Късно вечерта на 10.11.2015г.
четиримата се намирали в казино в гр. Русе, където залагали. Между залаганията
излезли пред казиното, за да пушат. Оплакали се взаимно един на друг, че
проиграли парите си. Тогава Р. С. предложил на останалите да извършат престъпно
посегателство- кражба, за да изкарат парични средства. Същият бил водач натаксиметров автомобил, който управлявал и в
инкриминираната вечер. Предложил им посредством него да ги откара до
инкриминираното място-апартамент в гр. Русе, в който живеел негов познат - св.М.
И., където знаел, че се намират определени вещи, които Т., Г. и подс. С.Б.И. да отнемат и в последствие продадат, като
получените парични средства четиримата да разделят по между си. Т., Г. и подс. С.Б.И. се съгласили. За да е сигурен, че конкретната
нощ св.И. се намира в дома си, С. му телефонирал от ползвания от него мобилен
телефон с абонатен номер ********** на тел. **********, ползван от св. И. и му
казал, че по- късно щял да мине да го види.
В изпълнение на намисленото малко след полунощ-
на 11.11.2015г. С., Т., Г. и подс. С.Б.И. се качили в
лекия автомобил, управляван от С.. По пътя същият подробно им разказал, че
познавал св. М. И., който живеел в апартамент, находящсе
в кв.„Възраждане“ и държал в него пари и ценни вещи- лаптопи, таблет, мобилен
телефон, които да отнемели. Когато пристигнали до мястото С. посочил на
останалите трима входа, в който следвало да влязат, а именно вх.5 на блок
„Росица“ на ул. Доростол, където живеел св. И.. Дал
им разяснения и съвети как да действат, за да извършват кражбата, а именно да
влязат във входа и да се скрият на междуетажната площадка под ет. 6, където живеел св. И., а той щял да го извика по
телефона пред входа, за да му отвлече вниманието от жилището и вещите в него и
да разговаря с него, докато останалите трима извършели престъпното
посегателство. Четиримата се уговорили, че след като Т., Г. и подс. С.Б.И. чуят шума от излизането от жилището на св. И.
и отправянето му към входа на блока, да влязат в жилището незабавно и да
отнемат вещите. Уговорили се още, когато излязат от жилището- да подадат сигнал
на С. от мобилен телефон, с което да го насочат, че са приключили и може да
прекрати разговора си със св. И.. Така и сторили. Т., Г. и подс.
С.Б.И. влезли във вх.5. Скрили се на междуетажната площадка под етажа, на който
живеел св. И. и зачакали излизането му от жилището. През това време, в 01,33
часа на 11.11.2015г. С. от тел. номер ********** телефонирал на св. И. на тел.
********** и го извикал пред входа да се видели за кратко и да пушели по една
цигара. Последният излязъл и тъй като нямал намерение да стои дълго пред входа,
не заключил входната врата на жилището. След като чули, че св. И. излязъл, Т., Г.
и подс.И. незабавно влезли в жилището. Започнали да
оглеждат и да търсят предварително посочените им от С. вещи. Действително
открили такива, поставени на видно място в жилището, а именно 1 брой преносим
компютър марка „Асус“, с 15 инча дисплей, 1 брой
преносим компютър марка „НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус“, с 10 инча дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold“. Започнали да търсят и
парични суми, като подс. С.Б.И. открил сумата от 400
евро с левова равностойност 782, 33 лв., поставена в портмоне от св. И., която
също взели. Така при напускането си от жилището Т., Г. и подс.С.И.
отнели 1 брой преносим компютър марка „Асус“, с 15
инча дисплей, 1 брой преносим компютър марка „НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой
таблет марка „Асус“, с 10 инча дисплей, 1 брой
мобилен телефон марка „LG Gold“ и
сумата от 400 евро, като всеки от тях при излизането си носел от вещите.
Междувременно С. разговарял пред входа със св. И. и го задържал да пушат, като
очаквал уговореното позвъняване от останалите. Заедно с инкриминираните вещи Т.,
Г. и подс. С.Б.И. напуснали жилището, като при
излизането си конкретно подс. И. носел в себе си
отнетата парична сума и единия от преносимите компютри. Скрили се отново във
входа, като в съответствие с уговореното от тел. номер **********, Г. позвънил
на С. на тел. ********** в 01,38 часа на 11.11.2015г. часа и го уведомил, че
вече били отнели вещите. Като разбрал това, С. на бързо приключил разговора си
със св. И. и последният се качил в жилището. Т., Г. и подс.
С.Б.И. бързо излезели от входа с вещите, качили се в лекия автомобил на С. и
потеглили, като започнали да търсят начин да се разпоредят с отнетите 1 брой
преносим компютър марка „Асус“, с 15 инча дисплей, 1
брой преносим компютър марка „НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус“, с 10 инча дисплей, 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold“. В опитите си да ги продадат
същата нощ С. телефонирал от ползвания от него мобилен номер ********** на св.Д.
К. и поискал от него да се срещнат, но последният му отказал предвид късния
час. През инкриминираната нощ Т., Г., С. и подс. И.
успели да се разпоредят с инкриминираните вещи 1 брой преносим компютър марка „Асус“, с 15 инча дисплей, 1 брой преносим компютър марка
„НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет марка „Асус“,
с 10 инча дисплей, като ги продали на неустановени в хода на разследването
лица, след което получената парична сума от продажбата , както и отнетата сума
от 400 евро, поделили по равно. След това се върнали в казиното и продължили да
играят. У тях останал единствено отнетия 1 брой мобилен телефон марка „LG Gold“, който Г. държал в себе си.
Междувременно св. И. установил извършената му
кражба. Решил преди писмено да сигнализира в ОДМВР Русе, да отиде до няколко
заложни къщи, сред които заложна къща „Свежи пари“ в гр. Русе, където работел
негов познат- св. Б. Б. и откъдето по- рано бил закупил инкриминираният
телефон- и да му разкаже за случилото се с надеждата, че ако някое лице
предложи такива вещи за продажба, св. Б. ще му се обади. Така и станало. В
ранните сутрешни часове на 11.11.2015г. паричните средства на Т., Г., С. и подс. С.И. започнали да привършват. Тогава Г. отишъл до
заложна къща „Свежи пари“, къдетона смяна все още бил
св.Б. и му предложил отнетия телефон „LG
Gold“
за продажба. Св. Б. Б. разпознал телефона, разгледал съдържанието му и
установил, че вътре има снимки на св. И.. Тъй като вече бил предупреден от св. И.,
че телефонът е обект на престъпно посегателство, поискал документ за
самоличност на Г. и узнал имената му. След това го уведомил, че знае, че
телефонът е краден. Това притеснило Г., който започнал да моли св. Б. да не
вика полиция, оставил му мобилния телефон, като не взел парична сума за него и
напуснал заложната къща. Св. Б. веднага се свързал със св. И. и му върнал
мобилния апарат, след което св. И. сигнализирал органите на МВР писмено за
случилото се. Предварителна проверка по случая извършвал св. Даниел Т. -
полицейски служител при ОДМВР Русе, който снел обяснения от всички лица,
включително и подсъдимия и установил номерата на ползваните от тях мобилни
телефони към инкриминираната нощ. Пред него Т., Г., С. и подс.
С.И. признали престъпното си посегателство.
Видно то заключението на назначената в хода на
разследването СЦИЕ общата стойност на инкриминираните вещи, отнети от
владението на св. И., възлизала на сумата от 1482,33 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпит на свидетелите,
заключение от СЦИЕ, справки от мобилните оператори, медицинска документация,
протоколи за разпит на обвиняеми, справки за съдимост, декларации по ЗСМПИС и
автобиография.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Подс. С.Б.И.
е роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан.Същият е годен субект на наказателно преследване по смисъла
на чл.31, ал.1 от НК.
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства,
безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс. С.И.. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по
делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е
достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано
по делото, че с деянието си подс.С.Б.И., с ЕГН-**********
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.195, ал.1, т.5,вр. чл.194, ал.1,вр. чл. 20, ал.2
от НК, тъй като на 11.11.2015год. в град Русе, след предварителен сговор с П. П.
Т. и Г. В. Г., в немаловажен случай и в условията на съучастие с Р. Т. С., като
извършител, подбуден и подпомогнат от последния, отнел чужди движими вещи - 1
брой преносим компютър марка „Асус“, с 15 инча
дисплей, 1 брой преносим компютър марка „НР“, с 15 инча дисплей, 1 брой таблет
марка „Асус“, с 10 инча дисплей, 1 брой мобилен
телефон марка „LG Gold“ и
парична сума в размер на 400 евро с левова равностойност 782,33 лв., всичко на
обща стойност 1482,33 лева, от владението на М. О.И. ***, без неговото съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията по чл.195, ал.1, т.5 НК по
отношение на деянието на подс. И. - да е извършено
след предварителен сговор с П. П. Т. и Г. В. Г., в немаловажен случай, се
извежда от обстоятелството, че тримата са участвали в самото изпълнение на
умишленото престъпление, като взели предварителното си решение за него след
обмисляне и в спокойна обстановка. Набелязали обекта на престъпно
посегателство,начина по който да го реализират, как да разпределят ролите по
между си и пристъпили към осъществяване на намеренията си. Немаловажността
на случая се извежда от това, че и тримата били осъждани преди инкриминираното
деяние на наказания лишаване от свобода, които Т. и Г. търпяли
ефективно, а извършеното от подс. И. деяние било
отново за престъпление против собствеността- такова по чл. 198, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, което сочи на лица с висока степен
на обществена опасност, от високата стойност на предмета на престъпно
посегателство, който останал невъзстановен, както и
от факта, че извършването на настоящото деяние се явявало в изпитателния срок
на предходното осъждане на подс. И..
Подс.С.И.
действал в условията на съучастие с Р. Т. С., като извършител, подбуден и
подпомогнат от последния, тъй като отнел чуждите движими вещи след като бил
умишлено склонен от С. да извърши кражбата чрез посочване от къде и какво да
открадне заедно с Т. и Г., като преди неговото предложение и убеждаване в тази
насока никой от тях не е имал формирана воля за това. Помагачеството
спрямо подс. И. от страна на С. се изразявало в това,
че умишлено улеснил него и останалите при извършването на престъплението като
ги придвижил с л.а. до входа към инкриминираното място, дал им съвети как да
извършат деянието, къде да се скрият и изчакат, дал им разяснения къде точно
живеел св. И. и какви вещи съхранявал в жилището си, обещал им, че ще им
помогне да се разпоредят с вещите след деянието, отстранил спънките към
деянието като отклонил вниманието на свидетеля И. и го отдалечил от вещите,
държал да разговаря с него докато траело деянието и така на практика осъществил
фактическа дейност по пазене на инкриминираното място, за да не се върне св. И.
междувременно в жилището си, докато останалите, включително и подс. И., извършвали кражбата.
От субективна страна подсъдимият И. извършил
деянието с пряк умисъл и специална цел за противозаконно своене
-съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните му последици и искал настъпването им.
Съзнавал противоправния характер на деянието си, но
желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, го мотивирало към
това. Същият съзнавал че участвува с останалите лица в извършване на
престъплението и, че от взаимната им престъпна дейност ще настъпи престъпния
резултат.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината и критичното отношение към деянието още от
досъдебната фаза на производството и в съдебна фаза.
Като отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приема наличие на минало осъждане
за извършено престъпления от общ характерпо НОХД
938/2015г., по описа на Районен съд – Русе, ката деянието по настоящото
производство е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане.
Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и високата обществена
опасност от извършване на този вид престъпления, Съдът приема, че е налице
баланс на смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание малко над минималнопредвидениязаконов
размер, при липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
наличието на изключителни такива, които да мотивират приложението на чл.55 от НК. Мотивиран така и съобразявайки чл.373, ал.2 от НПК за задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание над минималнопредвидения
законов размер, именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНАГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което следва да се НАМАЛИ С ЕДНА ТРЕТА, поради което да се наложи
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, съгласно чл.57 от ЗИНЗС. Следва да се
приведе в изпълнение наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено с Определение № 218/09.06.2015г. по НОХД 938/2015г., по
описа на Районен съд – Русе, на основание чл.68, ал.1 от НК, което следва да се
изтърпи отделно от наказанието по настоящото производство и при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл.57 от ЗИНЗС. На осн.
чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадневремето на
предварително задържане и през което подс.С.И. е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото производство.
Така индивидуализираното наказание, по преценка
на съда, съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и
деянието. С налагането му последният ще има възможност да преусмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в
чл.36 и чл.35, ал.3 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно
въздействие на подсъдимия.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :